За първи път от общо три опита премиерът Бойко Борисов успя да изкара пълен мандат. Същевременно това бе мандатът, съпътстван от най-много скандали, оставки, напускането на втория най-важен човек в ГЕРБ – Цветан Цветанов, разцепление, няколкомесечна компроматна атака, продължителни протести, коронавирусна епидемия, неубедителното нейно овладяване и провал с ваксинацията.
И въпреки всичко: на 4-ти април Борисов вероятно ще се поздрави с поредния изборен успех, а неговите политически опоненти ще се питат къде сгрешиха… отново.
Вярно е, че никоя от парламентарните или извънпарламентарни формации не успява да направи необходимото, за да бъде разпозната от достатъчен брой хора като истинска алтернатива на настоящото статукво. Последните социологически проучвания показват, че едва 45% от хората категорично ще отидат до урните, макар че в последните дни този процент изглежда все по-разколебан от високия брой отчетени новозаразени с коронавирус. Т.е въпреки всички скандали, мащабните протести от лятото и есента на миналата година, липсата на адекватни мерки по отношение на работещите и бизнеса, засегнати от ограниченията, нито една формация не успява, чрез своите програми и послания, да мотивира хората поне да гласуват.
Истината е обаче, че поведението на неговите конкуренти сякаш не е цялото обяснение на почти сюрреалистичната политическа ситуация, която наблюдаваме. Фактите потвърждават усещането, че Борисов сякаш има броня, която не позволява на нищо да проникне и да развенчае ореола, изграден над образа му преди около 15 години. Или поне не дотолкова, че да бъде свален от власт.
Само през този мандат скандалите са толкова много, че подобен списък би свалил завинаги почти всеки един друг политик, при това не само в България. Но не и Бойко Борисов, на когото, изглежда, по някаква необяснима причина, сме готови всичко да прощаваме.
Какво ни предложиха „Борисов и партньори“ през изминалите четири години?
Скандалите около „Борисов 3“ започнаха почти веднага след самото сформиране на правителството. Лидерът на ГЕРБ успя да затвърди партньорството си от своя предходен мандат с националистическите формации и направи коалиционен кабинет с „Обединени патриоти“ – комичната сама по себе си коалиция между ВМРО, НФСБ и „Атака“.
2017-та година ще бъде запомнена с няколко знакови скандала, оставили своя отпечатък и станали емблематични като серия „гейтове“. През юли прокуратурата обвини депутата от ГЕРБ Живко Мартинов, че е изнудвал търговец на месо да даде 4 тона суджук за премиера. Самият Борисов отрече. Тази странна битова история придоби популярност с името „Суджукгейт“ и постави началото на още поредица от други „гейтове“ в ГЕРБ и присъдружните им партии.
Политическата кариера на Мартинов приключи, но на колегата му Делян Добрев не, въпреки следващия скандал, наречен „Кумгейт”. Бившият министър от кабинета „Борисов 1“ бе обвинен от Елена Йончева и БСП, че е лобирал за назначаването на негови близки, приятели и роднини в хасковската община. Добрев хвърли оставка в ефира на bTV след разговор с премиера. Но колегите му в парламента, обединени под лозунга „Не даваме Делян“, не го пуснаха. Говори се, че тогавашният шеф на парламентарната група – Цветан Цветанов, се е застъпил за него. И макар по-късно в мандата той все пак да напусна парламента, днес Делян Добрев отново грее като водач на листата в Хасково – очевидно напълно реабилитиран.
Един от най-върлите критици на ГЕРБ, автор на книгата “Шайка: Бойко, Росен, Цецо и другите“ – Антон Тодоров изненадващо се озова в листите на ГЕРБ на изборите през 2017-та година и стана народен представител. Той обаче се раздели с пленарната банка заради закани към журналист в ефир. През ноември 2017-та ГЕРБ се раздели и с председателя на парламента – Димитър Главчев, който подаде оставка, защото изгони пресилено лидера на опозицията Корнелия Нинова от залата. Така за втори път начело на парламента застана жена – Цвета Караянчева. Самата тя, три години по-късно, главен герой на един от най-изумителните и унизителни скандали около Борисов.
През 2018-та година скандалите дори се умножиха. През февруари се разигра вербална престрелка между президент и премиер, в която бе замесен и депутатът от ДПС – Делян Пеевски. „Какво общо мога да имам аз с депутат от опозицията и то депутат, който партията, която издигна Румен Радев за президент, подкрепи за шеф на ДАНС?”, ядоса се Бойко Борисов по повод въпроси на президента. Държавният глава попита по-рано: „Имал ли е срещи и продължава ли да има срещи премиерът с г-н Пеевски? Имал ли е и продължава ли да има общи бизнес интереси с г-н Пеевски? Разпределял ли е и продължава ли да разпределя обществени поръчки в интерес на г-н Пеевски”.
През април Борисов изуми и възмути за пореден път част от културните среди с твърдението, че не подозирал колко музиканти работели в Българското национално радио. Конкретен повод за думите му беше протест на музикантите от БНР за достойно заплащане. За разлика от други случаи, когато подобни действия обикновено носят успех, този път Борисов се възмути, че „не можело всеки да идва и да иска пари“.
Месец по-късно пък Елена Йончева осъди лидера на ГЕРБ за 5000 лева по делото за непозволено увреждане, което Йончева заведе срещу Борисов и управляваната от него партия заради две изказвания в предизборната кампания през 2017-та – на 10 март в Бургас и на 12 март във Варна, в които Борисов твърди, че правителството на ГЕРБ е било принудено „да плаща милиони за интервюта на Йончева“.
През юни в медиите започна да се появява информация за Борислава Йовчева – бивша манекенка, живееща в къща в Барселона, за която усилено се говори, че е имала отношения с премиера, а някои твърдят, че детето ѝ е от него. Бoриcoв oпрeдeли кaтo фaлшивa нoвинa припиcвaнaтa му aфeрa c мaнeкeнкaтa.
Опозицията пък направи неуспешен опит да свали Борисов с вот на недоверие, като самият той – както обикновено – не се появи в парламента. Тази тенденция министър-председателят почти да не се изправя пред народните представители, които уж изграждат върховния орган в една парламентарна република, продължи през целия мандат. Емблематично е, че от ГЕРБ изобщо не взеха думата по време на дебатите.
През лятото Борисов изгърмя няколко „бушона“ – първо заради протести на животновъди си отидоха зам.-министър на земеделието и няколко шефове на дирекции, а после, макар и със сериозно закъснение, Борисов освободи и шефката на Агенцията по вписванията Зорница Даскалова – заради административната катастрофа с Търговския регистър, която създаде огромни проблеми за хиляди фирми в страната. Отиде си и един от ПР-ите на Борисов заради скандал с ударен журналист.
В края на лятото паднаха по-значими „глави“ – заради трагедията в Своге и надигналата се сериозна вълна на недоволство, свързана с качеството на строителството на пътища – голяма гордост на Борисов – си отидоха трима министри: Николай Нанков, Ивайло Московски и Валентин Радев, отговарящи съответно за регионалното развитие, транспорта и вътрешните работи. Тримата трябваше „да поемат отговорност“ за ужасяващата трагедия, отнела живота на 16 души при катастрофа в участък, за който се появиха редица информации, че е ремонтиран некачествено. За някои от „поелите отговорност“ тази цена се оказа съвсем проформа, тъй като по-късно бяха назначени като зам.-министри в същия ресор, а по време на обиколките на Борисов с джипката из страната, същите фигури бяха редовни спътници.
През юли Борисов успя да излезе напълно сух и от още един грандиозен скандал – лобистката поправка в полза на Кирил Домусчиев и други крупни приватизатори, внесена от част от „Обединени патриоти“. Данаил Кирилов ги защитаваше от трибуната, а парламентарната група на ГЕРБ подкрепи текстовете, които щяха да спестят близо 60 млн. лв. на Домусчиев, които същият дължи на държавата. Това не се случи само благодарение на президентското вето и обществената реакция, която принуди мнозинството да даде крачка назад при гласуването на ветото, след като не успя да прокара поправките тихомълком, какъвто бе планът. Тук е редно да отбележим ролята и на тогавашния вицепремиер Валери Симеонов, който пръв разгласи скандала, въпреки че поправките идваха от неговите коалиционни партньори „Атака“ и ВМРО.
През октомври, провокирани от скандална реплика на вицепремиера Валери Симеонов, по улиците на София на протести излязоха активно майките на деца с увреждания, обединени в инициативата „Системата ни убива“. Запънал се като „магаре на мост“ (но не на Аспаруховия мост, където Симеонов така и не спази обещанието си да отиде), Валери Симеонов дълго време държеше правителството като заложник на своя отказ да подаде исканата му от майките оставка. Лидерът на НФСБ получи гореща подкрепа от едрия бизнес, в това число и от доскорошния му „враг“ Домусчиев, които обявиха, че не го дават на майките, защото работят твърде добре с него. Протестите обаче продължиха, като в крайна сметка през ноември Борисов реши, че е време напрежението да бъде изпуснато и Валери Симеонов най-после подаде оставка – само ден след като премиерът обяви, че освобождаването му не се обсъжда.
Освен изпускането на напрежението през гърмене на бушони, не липсваха и сцени от сериала „Бойко Борисов – доброто ченге“. Така например той нареди на кмета на Царево да не изпълнява скандално решение на общинарите, свързано със Силистар, спирани с неговата дума бяха и законодателни актове на собствените му депутати.
Струва си да се отбележат и скандалите около една от любимите фирми на властта – строителната компания „Джи Пи Груп“, която след скандалите около ремонта на ул. „Граф Игнатиев“ в столицата, изнесени от гражданското сдружение „Спаси София“ факти, както и разследване на „Биволь“, временно се оказаха публично „разлюбени“ от Борисов. Стигна се дори до там компанията „да се откаже“ от строежа на тунела под Железница. Но известно време по-късно, когато скандалите отшумяха, „Джи Пи Груп“ все пак пое уж отказания проект, а нещата продължиха постарому.
Есента на тази година ще бъде запомнена и с нелепите сценки около снимките на Борисов и новия тогава президент на САЩ Доналд Тръмп, които родиха куп анекдоти и серия от интернет шеги.
Още един скандал, идващ от коалиционните му партньори, не се отрази особено на Борисов – търговията с паспорти, за която беше арестуван шефът на Държавната агенция за българите в чужбина – Петър Харалампиев, назначен по препоръка на ВМРО. Те твърдяха, че Харалампиев не е техен член, а е представител на коалиционния им партньор – „БГ патриот“. Тази формация обаче няма сключено коалиционно споразумение с ГЕРБ – такова имат само „Обединени патриоти“, част от които са ВМРО, а Харалампиев е избран на поста именно от квотата на ВМРО. Според Катя Матева – бивш директор на дирекция „Българско гражданство“ в Министерството на правосъдието – орган, участващ в процеса по вземането на решения за предоставяне на българско гражданство на чужденци, със схемата са били много добре запознати както самият Каракачанов, така и вицепремиерката от ГЕРБ Екатерина Захариева, а също и евродепутатът Андрей Ковачев. Разбира се, не и Бойко Борисов.
Един от най-емблематичните моменти от третия мандат на Борисов бе неочакваният политически развод на премиера с втория човек в партията – Цветан Цветанов – през 2019-та година. Скандалът „Апартаментгейт“ започна от серия публикации на „Свободна Европа“, които разказаха как тогавашният председател на парламентарната група на ГЕРБ е прибавил към активите си мезонет в столичния квартал “Изток”, при стойност на сделката на квадратен метър в пъти по-ниска от пазарната цена. Цветанов е разменил новопридобития имот за два негови стари апартамента, които в същия ден са станали собственост на бивш негов подчинен – IT специалист към партия ГЕРБ, който по-късно е назначен в държавното „Ръководство въздушно движение“. В следваща серия на разследването стана ясно, че година преди сделката с апартаментите управляващата партия е променила Закона за устройство на територията по начин, който позволява доизграждането на спрения по онова време небостъргач в квартал “Лозенец” – „Златен век“. Небостъргачът се строи от фирма “Артекс”, от която Цветанов придобива луксозния имот с личен асансьор.
След като подаде оставка като депутат и председател на групата на ГЕРБ, Цветанов коментира пред БНТ: „Не се чувствам наказан, защото няма кой да ме накаже.“ Премиерът и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов отговори, че тази реплика го е провокирала и отстрани Цветанов и от ръководството на партията. След кратко затишие стана ясно, че Цветанов подготвя нов политически проект, който по-късно нарече „Републиканци за България“. Партията му се финансира официално от бившите собственици на закритата неотдавна телевизия BiT – братя Вълневи. Те са известни като български бизнесмени, развиващи своя бизнес, свързан с транспортна дейност, в САЩ.
Покрай скандалите с „Артекс“, партията на Борисов се раздели още с правосъдния министър Цецка Цачева и зам.-министрите Красимир Първанов и Ваня Колева. Но това не беше всичко. Друг скандал, белязал 2019-та година, бяха къщите за гости и поредните съмнения за източване на средства по европрограми. Министърът на земеделието Румен Порожанов се сбогува с поста си. В този период парламента напусна и Делян Добрев, който макар и спасен веднъж, изглежда тежеше на имиджа на партията твърде много заради непрекъснатите атаки от страна на опозицията и по-конкретно на Елена Йончева.
В навечерието на европейските избори Бойко Борисов лично се зае с чистенето на партийния имидж и започна създаването на нов жанр в политическия мениджмънт, а и не само. Около две седмици той обикаляше страната, шофирайки лично своя джип, а на задната седалка имаше я някой министър, я някой кмет. С нестихващ ентусиазъм, Борисов показваше пътища в строеж, решаваше някой проблем или обещаваше пари. Той бързо съумя да възстанови загубеното доверие поне дотолкова, че партията му отново да заеме първото място на изборите за Европейски парламент през май 2019-та.
След като избраха да се явят самостоятелно на изборите, партньорите на Борисов в управлението се разделиха окончателно и в парламента. ВМРО и НФСБ взеха решение да изключат „Атака“ от коалицията. Депутатите на партията станаха независими, но това не попречи на лоялната им подкрепа към управляващите от ГЕРБ.
Краят на 2019-та година беше белязан от водната криза в Перник, която засегна тежко живота на над 100 000 души, а в разгара на пандемията през следващата година те трябваше да се справят при режим на водата. Още през декември постановление на Окръжната прокуратура на Перник посочи, че министрите на околната среда и водите и на регионалното развитие Нено Димов и Петя Аврамова носят вина за водната криза в Перник и региона. „С бездействията си министрите на МОСВ и министърът на МРРБ не са положили достатъчно грижи за стопанисването на имуществото, в резултат на които са последвали щети, а и вреди за човешкото здраве“, заявиха тогава от пернишката прокуратура. По-късно Аврамова изчезна от картинката, а Нено Димов беше арестуван с показна акция, подавайки най-после оставката си от следствения арест.
2020-та година се превърна в шеметна още от самото си начало не само заради водната криза в Перник. През януари настъпи шумна разлъка между властта и един един от най-богатите хора в държавата – Васил Божков, който се оказа с повече от 10 обвинения, избяга в Дубай и започна да разкрива схеми (по негови думи) за рекет.
Започна се с промени в Закона за хазарта, според които само Българският спортен тотализатор има право да организира лотарийни игри. Божков отвърна със снимки на разговори и уличаващи самия него твърдения за рекет, които намесиха в цялата “приказка” тогавашния финансов министър Владислав Горанов, председателя на парламентарната комисия по бюджет и финанси Менда Стоянова и премиера Бойко Борисов. Намесена бе дори Севдалина Арнаудова – правителственият пиар, която бе наречена “Шехерезада” от хазартния бос. Прокуратурата удобно заяви, че не се интересува от снимки на чатове, а очаква Божков да се върне в България.
Докато общественото внимание бе съсредоточено върху скандалите с Васил Божков, в България, както и навсякъде по света, започна да настъпва осезаемо коронавирусната пандемия. Това изправи правителството през изпитание за неговата реактивност в кризисни ситуации. И не можем да отречем – Борисов по-скоро се справи. Но само в началото.
В началото на лятото, докато разпространението на вируса за кратко затихна с покачването на температурите, градусите на политическия ни живот толкова се покачиха, че започнаха да падат дори дрехите на министър-председателя. В публичното пространство изтекоха скандалните записи и снимки с Борисов, в които всеки безпристрастен зрител би открил сериозни данни за поне няколко престъпления. Разбира се, това не важи за българската прокуратура, която наскоро „установи“, че няма никаква причина за наказателно-правни действия срещу Борисов. Освен заканите да се размаже физиономията на неудобни бизнесмени или да се пришият скандали на опозиционни депутати, тези записи ще бъдат запомнени и с вулгарното отношение към свои и чужди – клетата Цвета Караянчева, която вероятно до края на живота си ще носи на челото си грозните епитети, с които я описа нейният лидер; президентът Румен Радев; а не на последно и различни европейски лидери, които, разбрали или не, според Борисов са се насладили на неговите сексуални възможности, метафорично.
Снимките от спалнята му, на която лежи гол, и на които се виждат пистолет на нощно шкафче, пълно с пачки евро и златни кюлчета, поставиха редица въпроси. Първоначално Борисов отричаше напълно автентичността на снимките, после се оплете в оправдания и теории за постановки, като се стигна дори до почти налудното твърдение, че президентът Румен Радев го следи с дрон и можел да му пусне взрив. Направено беше признанието, че Борисов знае кой е правил снимките – загадъчна дама, пратена му от „хора около Румен Радев“, наречена в интервю за чужда медия „Мата Хари“. И до ден днешен, макар Борисов да твърди, че знае кой е правил снимките – а с това и „постановката“, не е известна на обществото, а прокуратурата не проявява интерес да издири кое е това лице, способно да снима гол министър-председателя и потенциално да прави постановки, клеветейки брутално един премиер на европейска държава.
Междувременно Борисов стана основен герой и в друг скандал, разгорял се отново с пълна сила след признание на каталунските власти, че разследват случая – т.нар. „Барселонагейт“. Местни медии публикуваха информация, според която каталунската полиция и антикорупционната прокуратура разследват българския премиер за пране на пари. Разследваше се произходът на 5 милиона евро инвестирани през 2013 г. в имоти в Барселона през фирми, свързани с бившата манекенка Борислава Йовчева.
Акцията на „Да, България“ на плажа в “Росенец”, насочена срещу т.нар. „летни сараи“ на Ахмед Доган, бе последвана от друго събитие, което запали клечката кибрит и я пусна в буре, пълно с барут – рейдът на прокуратурата в Президентството. Държавното обвинение нахлу на „Дондуков“ №2 заради служители от президентската администрация, уж намесени в друг скандал, станал тази година – „Боклуктейт“, който доведе до задържането на зам.-министър Красимир Живков и братя Бобокови. Бяха арестувани секретарят на държавния глава Пламен Узунов и съветникът Илия Милушев, а акцията бе безпрецедентна по своята показност. По-късно се оказа, че арестите са били незаконни, а акцията бе сметната за посегателство срещу държавността и изкара на площада хиляди хора.
Протестите продължиха дълго време, като на няколко пъти изглеждаше, че оставката Бойко Борисов е въпрос на часове. Стигна се до полицейско насилие, сериозни сблъсъци, съмнения за намеса на футболни агитки, бити по площада и съседните улички мирно протестиращи, арестувани и лежащи на земята младежи и т.н. Не бива да пропускаме и случилото се на конференцията на ГЕРБ в София, където журналисти бяха атакувани, блъскани и заплашвани от охранители на мероприятието.
Протестите и скандалите привлякоха вниманието и на международната общност. Редица реномирани чуждоезикови издания обърнаха внимание на събитията в страната, а евродепутати от други държави отправиха остри критики по отношение върховенството на закона у нас и заедно с българските им колеги от опозицията предизвикаха дебат в Европарламента относно България, неглижиран сравнително успешно от Борисов, Гешев и компания.
В разгара на протестите, Борисов лансира екстравагантна идея за промяна на Конституцията – политически маньовър с прозрачна цел: печелене на време. Колкото и прозрачен, толкова и успешен – идеята катастрофира в парламента, но времето беше спечелено, а предсрочните избори – избегнати.
Последните няколко месеца на мандата на „Борисов 3“, а именно тези през настоящата 2021-ва година, бяха изцяло белязани от провала с управлението на коронакризата и разигралото се фиаско с ваксинацията. Звучащ напълно неадекватно на фона на реалността, Борисов измисли име на своя провал – „български модел“. Ако може да се говори за такъв модел, то той се обобщава от челни места в света по смъртност и последни по темпове на ваксинация. А дори ниските проценти на ваксинирани хора почти изобщо не включват онези, които 12 месеца по-рано щяхме да спасяваме – „нашите майки и бащи, баби и дядовци“ – възрастните хора на България. Към края на март България е ваксинирала 5,6 на 100 души население, с което твърдо заема последното място в ЕС, както и едва 0,8% от хората над 70 години и 0,6% от тези над 80 години. За сравнение, в съседна Гърция по това време са ваксинирани над 30% от хората над 80 години.
Общо в третия си мандат Бойко Борисов направи цели 15 рокади в своя кабинет – с постовете си се разделиха Николай Петров, Николай Нанков, Ивайло Московски, Валери Симеонов, Цецка Цачева, Румен Порожанов, Бисер Петков, Нено Димов, Емил Караниколов, Николина Ангелкова, Владислав Горанов, Младен Маринов и Данаил Кирилов, а Кирил Ананиев обиколи няколко министерства.
Епилог
Куриозно или не, всички тези скандали, а и много други по-малки, не изглежда да водят към залез на политическата кариера на Бойко Борисов. Достатъчно голям процент от българските граждани със загадъчна лекота вече са му простили всичко, а на 4 април се очертава поредната му изборна победа. Нещо повече – Борисов почти не прави нищо, за да заслужи тази прошка и доверието на избирателите си. Настоящата кампания ще бъде поредната, в която лидерът на ГЕРБ няма да участва в нито един дебат с когото и да било. По този начин, без да си направи труда да премери сили в директен разговор с опонент, премина целият политически път на Бойко Борисов – вторият най-дълго управлявал министър-председател на България. Вместо това, стоящото зад него електорално мнозинство се задоволява да гледа гърба му, докато шофира своя джип из строежи на пътища и манастири в страната. Без опоненти, без досадни прекъсвания от неудобни въпроси, доколкото изобщо мнозинството от българските медии са способни да му задават такива.
„Борисов, който винаги се завръща“ – както трагикомично го определи една от журналистките, от които се очаква да му задават неудобни въпроси. Борисов, който наистина е на път да се завърне отново, непробиваем и непроницаем дори за най-бруталните политически скандали и провали, които помни новата история на България. Или както биха казали онези, които „парлеву франсе“ – C’est la vie.
About The Author
