В категории:България

Борисов обяви решенията си: Нова конституция и Велико Народно събрание

ГЕРБ ще внесе законопроект за промени в основния закон и искане за свикване на Велико Народно събрание, което да ги приеме. Когато това се случи, Бойко Борисов ще подаде оставка. Какво предвиждат исканите от управляващите промени?

Министър-председателят Бойко Борисов обяви, че партия ГЕРБ ще внесе законопроект за промени в Конституцията и ще поиска свикване на Велико Народно Събрание, което да измени основния закон на държавата. Когато това се случи, той ще подаде оставка като премиер. Основната насоченост на промените ще бъде съдебната система, но също така ще бъде включено намаляване наполовина на народните представители, за което отдавна настоява партията на Слави Трифонов, и други промени.

Борисов обяви в обръщение към нацията, че именно това са били решенията, анонсирани от него на няколко пъти през последните седмици. Преди това в своето изявление той направи подробен преглед на онези свои действия, определени от него като политически и икономически успехи. Премиерът коментира протестите в страната, като се опита да разграничи участниците в него едни от други.

За да бъде свикано Велико Народно Събрание е необходима подкрепата на мнозинство от две трети от общия брой на народните представители или 160 гласа. Това означава, че потенциално е възможно такова гласуване да бъде успешно в настоящия парламент без участието на БСП. ГЕРБ, „Обединени патриоти“, ДПС, ВОЛЯ и независимите депутати са общо 162-ма.

Какво предвиждат промените?

По отношение на парламента, ГЕРБ ще предложи броят на народните представители от 240 да бъде намален на 120, а при Великото народно събрание броят на народните представители да бъде намален – от 400 на 280.

Що се отнася до съдебната система, управляващите предлагат да се прекрати функционирането на Висшия съдебен съвет в този му вид и да се създаде Съдебен съвет на съдиите и на Съдебен съвет на прокурорите. Двата съвета ще решават отделно кадровите въпроси, свързани със съдиите, от една страна и прокурорите и следователите, от друга, посочи Борисов.

В съответствие с препоръките на Европейската комисия за демокрация чрез право – така наречената Венецианска комисия, която е консултативен орган към Съвета на Европа, членовете на Съдебния съвет на съдиите ще се избират седем от професионалната общност, тоест от самите съдии и шест от Народното събрание, избрани с мнозинство от две трети от народните представители, като членовете по право ще са председатели на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, посочи Борисов.

Не беше обаче съобщено при какво разпределение ще се избират членовете на Съдебния съвет на прокурорите.

Мандатът на председателя на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд и на Главния прокурор да бъде пет години, предлага още ГЕРБ.

Законопроектът за промяна на Конституцията ще включва и ограничаване на правомощията на министъра на правосъдието само до това да предлага проекти на бюджети на съответните органи и да управлява недвижимите имоти на съдебната власт;

„Ще предложим към съветите на съдиите и прокурорите да се създадат отделни инспекторати, тоест да не е един инспекторат, както е в момента. Всеки от двата инспектората се състои от главен инспектор и петима инспектори“, каза още Борисов.

Ще бъде въведен и институтът на индивидуалната конституционна жалба, така че Конституционният съд да може да бъде сезиран от всички, а не само от определени институции, както досега.

Па отношение на главния прокурор, ГЕРБ ще предложи на всеки шест месеца той да бъде изслушван от Народното събрание и докладът му да бъде приеман. Докладът ще обхваща прилагането на закона за дейността на прокуратурата и разследващите органи. „Народното събрание може да изслушва Главния прокурор по въпроси, свързани с конкретни наказателни производства, след разрешение на наблюдаващия прокурор“, посочи Борисов.

Според него всичко това са „неща, които хората искат и очакват от години“. Мнението на Борисов е, че тези предложения „ще увеличат ролята и доверието в политическото представителство, ще изчезнат депутатите анонимници“. Ще се укрепи независимостта на съдебната система, ще направи прокурорите и съдиите самоуправляващи се общности и може би най-важното, ще засили контрола над дейността на Главния прокурор“, смята Борисов.

„В момента, в който Народното събрание вземе решение да се произведат избори за Велико народно събрание съгласно чл. 160 на Конституцията, аз ще се оттегля от поста на министър-председател в същия ден“, обяви той.

Великото народно събрание, според ГЕРБ и Борисов, представлява „уникална възможност – не само да се рестартира демокрацията ни, но и това да се случи в режим на максимално политическо представителство“. „Ще настояваме от всичките 400 народни представители в него, 200 да бъдат избрани пропорционално, а останалите 200 да бъдат избрани мажоритарно“, каза Борисов.

„Дошло е време всеки от нас да се определи, като направи своя политически и исторически избор. Само така ще може да се тръгне на чисто. Във време на най-тежката социално-икономическа криза, време на пандемия, време по-тежко от Голямата депресия, когато се сриват световните икономики, държавата трябва да излезе обединена. Съединението прави силата! От това има най-голяма потребност страната ни днес!“, завърши патетично той.

За своите успехи

„Към този момент това правителство, което хората избраха, изпълни своите ангажименти: гарантира икономически растеж, стабилни финанси, рекордно нисък външен дълг, подобри инфраструктурата с невиждани досега мащаби, стартира големите енергийни проекти, които мнозина твърдяха, че са невъзможни.

Това правителство продължава да води страната през пандемията с минимум щети, мобилизирахме милиарди в подкрепа на здравната и социалната системи, хората и бизнеса.

Контрабандата на цигари е спаднала десет пъти за девет години. Така в момента България е европейската страна с най-ниските нива на контрабанда на тютюневи изделия. Стотици милиони е ефектът за България от мониторинга на алкохола и на горивата в рафинериите.

Това правителство договори близо 60 милиарда лева, които да бъдат инвестирани в страната ни през следващите години.

Това правителство убеди европейските ни партньори да ни приемат в най-вътрешния кръг на европейска интеграция – Еврозоната и Банковия съюз!

За годините на управлението на ГЕРБ, с мен като министър-председател, увеличихме доходите и брутния вътрешен продукт повече от два пъти и половина.“

Това се оказа недостатъчно.

За протестите

„След години на атаки от несистемни и провалени политически играчи, хули и фалшиви новини, ерозира доверието в институциите. Появи се естественият бунт на младите хора.

Олигарси, обединени заради засегнати икономически интереси, провалени фигури, неуспели да катализират политическите и финансовите си амбиции, неосъществени политици, загубили отдавна обществена подкрепа, се опитаха да превземат този бунт на младите. Опитаха се да взривят реда в страната.

С парадоксален по заряд език на омразата, тези хора им измъкнаха протеста. Още в самото начало започнаха да внедряват сред протестиращите определени лица и интереси, които подмениха идеите на младите с идеите на олигархията и подземния свят.

Започна всекидневно нагнетяване на огромно политическо напрежение. Подобна симбиоза е изключително опасна за демокрацията. По светофарите на жълтите павета и колоните на Орлов мост се появиха бесилки и ковчези, а сградите – символ на държавността, бяха поругани. Червена боя обля сградата на парламента и центъра на европейска София!

Когато маските в един момент паднаха, на сцената бяха изведени майките на деца в неравностойно положение. Второто действие от големия сценарий на олигархията беше проведено от политици от всички цветове на опозицията, които търсиха и безкористно получаваха моята подкрепа през годините. Заради безскрупулните си политически амбиции те или сами се отказваха, или ги отказваха. Точно това те не успяха да превъзмогнат. Обединиха се. Като шпицкоманда обикаляха пред дома ми и постилаха черни чували там, където живеят дъщеря ми и внуците ми. След това фиаско организираха барикади. Рушено бе обществено имущество, опъваха се вериги, издигаха се бесилки, влачеха се контейнери, пейки и саксии. Опитаха да внушат, че няма държава.

И така автентичният глас за промяна беше смазан. Започнал като гражданска акция на съмишленици, се превърна в диктат над всички граждани. Но и това не проработи.

Сценарият за пълен блокаж на държавата се оказа невъзможен, защото разрушителният революционен реваншизъм не е в природата на българина.

Защото желанието за правова държава, за законност, за нови лица не може да се постигне с грубо нарушение на правото и закона. И българите усетиха това.

Затварянето на пътища, гари, метро и опитите за кървави ексцесии доведоха до взрив на недоволство.

Протестът не роди своите автентични водачи. Повече от месец протестиращите не конкретизират исканията си отвъд оставките.

Тези образовани млади хора, участващи в протеста, не показват какво ще правят след това. И най-важното – как ще го постигнат и с кого?

Не е достатъчно само да се разруши старият свят. Трябва да се знае какво ще се построи на негово място. Знаят ли например как ще участват в едни предсрочни избори? Какво е политическото им представителство? Каква ще е програмата им? Какво предлагат?

Лозунгът „Всички вън“ е деструктивен и дълбоко погрешен. С действията си старите шмекери ги употребиха. Бунтът на младите беше превзет.

Нито едно ново лице от протеста не доби публичност, не се открои като оратор, като водач, като нова фигура, която може да е алтернатива.

За съжаление, огромната част от децата на протеста не разбраха игрите на задкулисието!

И все пак – всичко е в ръцете на младите. Аз уважавам техния бунт. Те все още имат шанс да създадат ново, легитимно, демократично движение и ново поколение политически лидери с демократична представа за България. Време е младите хора да осъзнаят историческата си мисия и тежкия път, по който ще предложа заедно да поемем.

Дълбокото желание за промяна в България вече е запалено и то е вече извън контрола на системните политически партии. Необходимо е раждането на ново поколение български лидери за бъдещето и нов основен закон на държавата.

В противен случай и този протест ще остане само с вдъхновяващата енергия на протестите от 1989-а, 1997-а, 2013-а и след време ще последва съдбата им.“

За опозицията и президента

„Същевременно опозицията в парламента не се припознава като алтернатива, защото е слаба, безпомощна и неспособна да произвежда законодателни решения, които да са коректив на управлението.

Президентът загърби основната си роля на обединител на нацията. В желанието си да е политически лидер, умишлено подклаждаше напрежение между институциите, стигна дотам да изправи български граждани срещу български граждани. Раздели обществото, размаха юмрук и подпали разрушителната сила на противопоставянето.

Така се превърна и затвърди като фигурант и слуга на олигархията.“

За изводите и мира:

„За мен и партията ми участието в правителството винаги е било не цел, а възможност да работим, за да постигаме резултати. Затова над 10 години хората ни гласуваха доверието си. Не веднъж съм получавал укори заради прекомерната си гражданска чувствителност. В името на демокрацията два пъти съм се оттеглял, когато съм усещал опитите за разделение на обществото. И въпреки това хората ме връщаха.

И днес няма да съм този, който вместо да пази демократичния мир и да надгражда, ще допусне българи да се бият с българи на блокадите. Няма да съм този, който толерира размахването на юмруци както на блокадите, така и от президентството.“

Конституция на България по отношение на ВНС:

Глава девета
ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОНСТИТУЦИЯТА. ПРИЕМАНЕ НА НОВА КОНСТИТУЦИЯ

Чл. 153.
Народното събрание може да изменя и допълва всички разпоредби на Конституцията с изключение на тези, предоставени в правомощията на Великото Народно събрание.
Чл. 154.
(1) Правото на инициатива за изменение и допълнение на Конституцията принадлежи на една четвърт от народните представители и на президента.
(2) Предложението се разглежда от Народното събрание не по-рано от един месец и не по-късно от три месеца след постъпването му.
Чл. 155.
(1) Народното събрание приема закон за изменение или допълнение на Конституцията с мнозинство три четвърти от всички народни представители на три гласувания в различни дни.
(2) Ако предложението получи по-малко от три четвърти, но не по-малко от две трети от гласовете на всички народни представители, предложението се поставя за ново разглеждане не по-рано от два и не по-късно от пет месеца. При новото разглеждане предложението се приема, ако за него са гласували не по-малко от две трети от всички народни представители.
Чл. 156.
Законът за изменение или допълнение на Конституцията се подписва и се обнародва от председателя на Народното събрание в „Държавен вестник“ в седемдневен срок от приемането му.
Чл. 157.
Великото Народно събрание се състои от 400 народни представители, избрани по общия ред.
Чл. 158.
Великото Народно събрание:
1. приема нова Конституция;
2. решава въпроса за изменение територията на Република България и ратифицира международни договори, предвиждащи такива изменения;
3. решава въпросите за промени във формата на държавно устройство и на държавно управление;
4. решава въпросите за изменение на чл. 5, ал. 2 и 4 и на чл. 57, ал. 1 и 3 от Конституцията ;
5. решава въпросите за изменение и допълнение на гл. девета от Конституцията.
Чл. 159.
(1) Правото на инициатива по предходния член имат най-малко една втора от народните представители и президентът.
(2) Проектът за нова Конституция или за изменение на действащата, както и за промени в територията на страната по чл. 158 се разглежда от Народното събрание не по-рано от два месеца и не по-късно от пет месеца след внасянето му.
Чл. 160.
(1) Народното събрание решава да се произведат избори за Велико Народно събрание с мнозинство две трети от общия брой на народните представители.
(2) Президентът насрочва избори за Велико Народно събрание в тримесечен срок от решението на Народното събрание.
(3) С произвеждането на избори за Велико Народно събрание пълномощията на Народното събрание се прекратяват.
Чл. 161.
Великото Народно събрание приема решение по внесените проекти с мнозинство две трети от всички народни представители на три гласувания в различни дни.
Чл. 162.
(1) Великото Народно събрание решава само тези въпроси от Конституцията, за които е избрано.
(2) В неотложни случаи Великото Народно събрание изпълнява функциите и на Народно събрание.
(3) Правомощията на Великото Народно събрание се прекратяват, след като то се произнесе окончателно по въпросите, за които е избрано. В този случай президентът насрочва избори по реда, определен със закон.
Чл. 163.
Актовете на Великото Народно събрание се подписват и обнародват от неговия председател в седемдневен срок от приемането им.

 

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар