Специалистът по изследвания на мира разговаря с „Барикада“ за това как се разрешават конфликти, какви са перспективите на мира и войната в Близкия изток, на Корейския полуостров, в САЩ, ЕС, Румъния и България и какво означава „журналистика на мира“
Обичайният поздрав на иврит е „шалом“ – „мир“ – и с него евреите се поздравяват, когато се срещат и когато се разделят. Всеки нормален жител на Израел разбира се иска мир. За да се постигне такъв между Израел и Палестина обаче е необходима справедливост, без която няма и не може да има мир. Два народа отчаяно се нуждаят от възобновяването на мирния процес, но какви са шансовете това да се случи и кога? В тази хронология ще проследим както историческите събития от края на XIX век до днес, така и опитите на международната дипломация за разрешаването на арабско-израелския конфликт.
Обичайният поздрав на иврит е „шалом“ – „мир“ – и с него евреите се поздравяват, когато се срещат и когато се разделят. Всеки нормален жител на Израел разбира се иска мир. За да се постигне такъв между Израел и Палестина обаче е необходима справедливост, без която няма и не може да има мир. Два народа отчаяно се нуждаят от възобновяването на мирния процес, но какви са шансовете това да се случи и кога? В тази хронология ще проследим както историческите събития от края на XIX век до днес, така и опитите на международната дипломация за разрешаването на арабско-израелския конфликт.
Обичайният поздрав на иврит е „шалом“ – „мир“ – и с него евреите се поздравяват, когато се срещат и когато се разделят. Всеки нормален жител на Израел разбира се иска мир. За да се постигне такъв между Израел и Палестина обаче е необходима справедливост, без която няма и не може да има мир. Два народа отчаяно се нуждаят от възобновяването на мирния процес, но какви са шансовете това да се случи и кога? В тази хронология ще проследим както историческите събития от края на XIX век до днес, така и опитите на международната дипломация за разрешаването на арабско-израелския конфликт.
Докато не потърсим сметка на хора като Буш, Блер, Обама, Саркози и Нетаняху за всички военни престъпления, етнически чистки и престъпления срещу човечеството, вместо само на мургави или тъмнокожи политици на почти пропаднали държави от Африка или Азия, дотогава тези селективни страсти към „правата на човека“ няма да имат много общо със справедливостта, а по-скоро с неоколониалното господство.
Рохингите бяха лишени от гражданство през 1982 г. и обявени за незаконни емигранти, въпреки че живеят в Бирма от поколения. Когато преди няколко години армията започна систематични чистки на тази етническа група и принудително изселване в съседен Бангладеш, носителката на Нобелова награда Аун Сан Су Чи ръкопляскаше с одобрение
Какво се случва в Беларус, можем ли да очакваме тамошен Майдан и защо? Руският ляв политолог, писател и публицист Алексей Кочетков споделя пред главния редактор на „Барикада“ своето мнение за състоянието на руско-беларуските отношения.
В България липсва всякаква политическа воля дори да бъде повдигнат сериозно въпросът за политиката на НАТО и Запада като цяло в Близкия изток и преоценка на българската роля в катастрофалните военни интервенции и операции, последствията от които днес посрещаме на прага си и се чудим как да ги спрем и прогоним.
Режисьорът Иван Ничев направи филм за българската историчка, която стана чистачка в Гърция, оглави синдикат, претърпя жесток атентат и беше избрана за депутат в Европейския парламент
Посрещането на американските войски в Полша доведе до колониален ентусиазъм, невиждан от съветско време
Странно нещо е десният фанатизъм. Вчера плюеш държавата, тикаш я ъгъла и кълнеш намесите ѝ като недопустими и вредни, а днес се чудиш защо я няма и как така си е позволила да остави всичко на самотек.
Историята на един от от най-забележителните физици на XX век с Нобелова награда за работата му върху квантовата електродинамика, чиито живот, изпълнен с игри, пакости, приключения и (проблеми с) жени, рязко се разминава със стереотипа за скучните и вглъбени в отвлечената си работа учени.
Участниците в акцията под надслова „Връщане на достойнството на българския музикант” се събраха край паметника с лъва, докато в самия НДК заседаваше срещата на върха ЕС-Западни Балкани. „Държим да припомним нашите искания и да запознаем европейските лидери с много ниското финансиране на културата в България. Музикантите ни взимат най-ниските възнаграждения в Европа”, заяви председателят на радиосдружение „Подкрепа БНР“ Атанас Карафезлиев
