В категории:Икономика / Конфликти

Две свърхсили се млатят, а света го втриса

САЩ и Китай включват валутите си като оръжие в един конфликт, който не е вече само икономически и за който няма изгледи за решение. Така се задълбочават страховете от световен икономически срив

Доналд Тръмп в разговор със Си Дзинпин. Снимка: xinhua

Луис Донсел, El Pais

„Как можеш да преговаряш с банкера си и да му държиш твърд тон?” – така се питаше през 2009-та тогавашната държавна секретарка на САЩ Хилари Клинтън. Този риторичен въпрос, който „изтече”  през „Уикилийкс”, резюмира сложните отношения на Вашингтон и Китай – мощната азиатска страна, която контролира публичния дълг на най-голямата световна свърхсила, възлизаща на един трилион долара.

Десетилетие по-късно Китай тихо и кротко е удебелил портфейла си с американски бонове. Но това не пречи днес на президента Доналд Тръмп да използва всички оръжия срещу големия глобален съперник, който продължава да му е и най-големият банкер.

В този конфликт през изтеклата седмица Китай посегна и към едно ново средство – обменния курс. След като Тръмп извести за нови мита, които ще се въвеждат от септември – около 10% за китайски продукти, което означава около 300 милиарда долара – Пекин отговори, слагайки край на онова, което досега изглеждаше табу: китайската централна банка си позволи да премине психологическата бариера в курса от седем юана за един долар.

С тази (скромна) промяна Китай събуди страха от търговски сблъсък, който вече мутира в технологичен, движейки се към война на валутите. Консултираните експерти се чудят, че до тази точка изобщо се е стигнало. Китай засега сдържаше падането на своята валута, което щеше да е по-голямо без правителствена намеса. Доларът от своя страна е надценен – между 6 и 12% според доклад на МВФ от юли т.г. Юанът може да губи стойност малко по малко, но анализаторите не очакват рязък срив. Сред причините, наред с другите, е и рискът от бягство на капитали от Пекин, което никой не желае.

„Не вярвам да сме във валутна война, по-скоро сме в спирала на взаимни удари. Като девалвира валутата си, Китай показва, че може да води битката и със средства, различни от митата,” смята търговският специалист Енрике Феас. Неговият колега от Кралския институт „Елкано” Мигел Отеро е на същото мнение. „Движението на курсовете е малък детайл в големия мач. Онова, което се разиграва, е геополитическата и технологична хегемония, както и капацитетът на свърхсилите да влияят върху всички сфери,” казва той.

Отеро смята за по-значителен пример сблъсъкът около Huawei, който наскоро  представи своя собствена оперативна система. И именно тя леко залюля юана.

Независимо дали е само началото от серия съревнователни девалвации или е просто корекция, действието на централната китайска банка предизвика буря по пазарите. На следващия ден Нюйоркската борса отбеляза своето най-голямо спадане за тази година. И бягството на инвеститори към стойности, които са отчитани като по-сигурни, погреба рентабилността на дълговете на САЩ и на Германия.

Вероятността за рецесия в САЩ през следващите години се покачи с 45% според икономически сондаж.

В основата си този нов китайско-американски спор – който бе съпроводен с оплаквания на Вашингтон от Пекин, че той манипулирал валутата си и с частично спиране на закупуването от Китай на американски селскостопански продукти – показва, че глобалният конфликт е далеч от разрешаването си. И че той заплашва да зарази глобалната икономика, която вече буксува и над която тегнат много рискове. В една анкета, публикувана от Ройтерс в петък, 9 август, икономистите дават 45% вероятност САЩ да изпаднат в рецесия  в близките две години. Това е с 10 пункта повече, отколкото преди две години. Китай също ще пострада от удара. „Комерцбанк” наскоро понижи своята прогноза за растеж на втората световна свърхсила заради битката кой да е първи.

Раймонд Торес, директор на испанския тинк-танк Coyuntura de Funcas, изследващ социалнтие инвестиции, припомня, че три от четирите мотора на света – САЩ, Китай и Германия – вече се доближават до края на цикъла, в който растежът е всичко. И че последните събития повишават вероятността забавянето на суперсилите да се окаже по-разтърстващо от очакваното. В Европа трябва да се прибавят и рисковете от един Брезкит извън контрол, както и обезпокоителната ситуация в Италия.

Отправяйки обвинения срещу Пекин, че манипулира курса, Тръмп показва, че може да тръгне и срещу Европа.

Сред този буреносен хоризонт нараства натискът върху централните банки, за да подадат ръка в задачата да се избегне рецесията. Тези дни няколко толкова различни помежду си страни, като Нова Зеландия, Индия, Тайланд или Филипините, орязаха своите лихви. Всичко това сочи, че Федералният резерв на САЩ, който понижи лихвите си за първи път от 11 г., както и Европейската централна банка (ЕЦБ), ще направят същото отново и в края на лятото. „Определянето на Китай като манипулатор на валутата е много сериозен сигнал за еврозоната. Ако ЕЦБ наесен одобри нови стимули, САЩ може да я включат в своя черен списък, увеличавайки така вероятността от нови мита за европейски продукти,” смята Карстен Бжески, водещ икономист в ING.

Всичко това в основата си не е някакъв нов елемент в конфликта, който се точи от 2018-та. Тръмп вече отдавна определя като нелоялни практики действията на други страни, които те предприемат, за да направят по-конкурентоспособен своя износ. Когато ръководителят на ЕЦБ Марио Драги подхвърли вероятността за прилагане на нови мерки за стимулиране, американският президент го нападна с критики заради онова, което нарече „трикове” за девалвация на еврото. Тръмп е първият лидер на САЩ от десетилетия насам, който открито се обявява в защита на по-слабия долар.

Китай на свой ред не е много заинтересован от големи вълнения. Комунистическият режим търси стабилност преди всичко. И смята, че от една валутна война всички ще излязат със загуби. Но също така е наясно, че ако го удрят, трябва да отговори.

Кристина Варела, икономистка в изследователския институт BBVA Research, смята, че засега Китай е по-пострадалитят от атаките на САЩ. Но тя припомня още, че азиатският гигант разполага с по-голям марж, за да пришпори политики, поддържащи растежа, околкото западния му съперник.

„Случилото се през изтеклата седмица подсеща, че търговската война обикновено се превръща в икономическа, искаме или не искаме,” обобщава Бжески.

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар