В продължение на почти три години политическият живот в САЩ бе доминиран от една двойна теория на конспирацията. Според нея, на първо място, Тръмп, семейството му и кампанията му са заговорничели или са се координирали с Русия за намеса в изборите през 2016 г., а на второ – Тръмп по някакъв начин е задължен и зависим от Русия. Тези теории не бяха просто отхвърлени от публикувания в четвъртък доклад на специалния разследващ Робърт Мълър.Те бяха напълно зачеркнати по неоспорим и окончателен начин.
Ключовият факт е следният – въпреки всички медийни спекулации, Мълър е произвел стегнато и законово издържано заключение, че няма достатъчно доказателства да се обвинят свързани с Тръмп хора за заговорничене с Русия и да се докаже вината им без всякакво съмнение. Това би било достатъчно опустошително за тези, които прекараха последните няколко години в опити да убедят публиката, че е неизбежно роднини и най-близки помощници на Тръмп да бъдат уличени в конспирация. Мандатът на Мълър обаче бе доста по-широк от това: да посочи какво се е случило и какво не.
Той точно това и направи. В допълнение към заключението, че няма достатъчно доказателства американски граждани да бъдат обвинени в престъпления, свързани с намеса в изборите, Мълър също така многократно подчертава, че няма доказателства ключови елементи от теорията за конспирация изобщо да са се случили. Както самият Мълър го формулира: “В някои случаи докладът посочва липсата на доказателства или противоречия в доказателствата за определени факти или събития”.
По отношение например на рекламите във Facebook и постовете в Twitter от руската Internet Research Agency Мълър не би могъл да е по-прям: “Разследването не установи доказателства, че който и да е гражданин на САЩ съзнателно или умишлено се е координирал с операцията за намеса на IRA”. Тази формулировка включва не само хората от кампанията на Тръмп, но и всички американци.
Усещането за окончателност, с което докладът отхвърля ключови елементи от теорията за конспирация, се засилва от описанието на опитите на Джордж Пападополус, Джоузеф Мисфъд и “двама руски граждани” да организират “среща между отговорни фактори от кампанията и руски официални лица”, за да се обсъди как двете страни биха могли да работят заедно за разпространяването на информация за Хилари Клинтън. Мълър посочва, че такива срещи не са били осъществени.
Няколко от най-раздухваните от медиите “сензации” са напълно отхвърлени от доклада. По отношение на срещите на хора от екипа на Тръмп с руския посланик Сергей Кисляк, Мълър заявява, че те са били “кратки, публични и несъществени”. Относно промените в платформата на Републиканската партия, свързани с украинския въпрос, в доклада се посочва: “Доказателствата не показват, че усилията на едно официално лице да разводни част от републиканската платформа са били по нареждане на кандидата Тръмп или Русия”. Отбелязва се още, че подобни промени са били в съответствие със заявеното от Тръмп външнополитическо виждане, че трябва да се избягва провокиране на безпричинен конфликт с Кремъл заради въоръжаването на украинците (гледище, споделяно и от Обама).
Мълър също така пише, че по време на силно раздухваната “среща” между Джеф Сешънс и Кисляк предизборната кампания е споменавана само мимоходом. В доклада се посочва, че не са установени доказателства при тези контакти да е имало координация между кампанията на Тръмп и руските власти. Това опровергава един от най-често използваните аргументи за конспирация – че след като Тръмп е номиниран, Русия се е опитала да оформи външнополитическите му позиции в своя полза.
По някои други важни въпроси Мълър не стига до там да заяви, че “не са установени доказателства”, но все пак заявява, че 22-месечното разследване не е потвърдило истинността на ключови твърдения в теорията за конспирация. Относно участието на свързани с Тръмп лица в руските хакерски атаки, например, Мълър обяснява: “Разследването не установи дали членове на щаба на Тръмп са заговорничели или са се координирали с руското правителство в неговите дейности за намеса в изборите”.
Относно най-смелите твърдения, че Тръмп и/или негови роднини и сътрудници са били контролирани от руските власти или са работели за тях, Мълър заявява, че просто липсват доказателства някой да бъде обвинен в подобно нещо.
Същото се отнася за всички т.нар. “връзки” между кампанията на Тръмп и Русия, които бяха представяни от медиите като сензационни доказателства за криминално деяние. Разследването не е могло да установи, че подобни връзки съставляват “координация” или “заговор” между Тръмп и Русия.
Много от скептично настроени към “Русиягейт” коментатори все пак очакваха, че някои хора на ниско и спомагателно ниво, закачили се към кампанията на Тръмп, ще бъдат обвинени като руски агенти. Но дори това не се случи. През март 2017 г. написах статия за това, че дори анти-Тръмп настроени хора от разузнаването предупреждават демократите, че няма солидни доказателства за заговор между Тръмп и Русия. В нея прогнозирах, че специалното разследване вероятно ще открие финансови нередности около Пол Манафорт, които не са свързани с изборите през 2016 г., както и че някой нископоставен като Картър Пейдж може да бъде обвинен за съвместни действия с руското правителство.
Но разследването на Мълър не е успяло да открие дори един американец, който да може да бъде обвинен, че е взаимодействал незаконно с Русия, че е действал като руски агент, или че е заговорничел с руснаците във връзка с изборите. Това означава, че дори скептици като мен са надценявали евентуалните доказателства за криминални деяния, които ще открие Мълър.
Накратко, прокурор Робърт Мълър е точно толкова компетентен и почтен, за колкото го представяха демократите и поддръжниците им при назначаването му. Той събра екип от прокурори и следователи, които безброй медийни публикации величаеха като най-агресивните и умели в страната. Те можеха да връчват призовки, имаха на свое разположение огромната държавна система за наблюдение, демонстрираха воля да вкарат затвора всеки, който ги е лъгал, както и неограничено време и ресурси да изровят всичко, което могат.
Резултатът от всичко това е, че нито един гражданин на САЩ не бе обвинен или уличен във връзка с основния въпрос на разследването – дали е имало някакъв заговор или координация с Русия относно изборите. Нито един американец не бе осъден или дори обвинен, че е контролиран от руското правителство или е работел в негова полза. Нито един от ключовите представители на Белия дом, които бяха многократно разпитвани, включително Доналд Тръмп-младши и Джаред Кушнер, не бяха обвинени в престъпление – дори в лъжесвидетелстване или възпрепятстване на правосъдието.
Тези факти представляват фатален удар по онези теоретици на конспирацията, които в продължение на почти три години задушаваха политическия дебат в САЩ с опасната си и отвличаща вниманието фиксация. Излизащият от въображението им шпионски трилър включваше налудничави твърдения за сексуално и финансово изнудване, престъпна инфилтрация на познати чуждестранни злодеи в управлението на САЩ, както и изборни измами, подарили властта на нелегитимен президент. Тези хора получиха точно този прокурор и точно това разследване, което искаха. Той обаче не успя да потвърди, че което и да е от тези неща се е случило, а за много от тях дори установи, че със сигурност не са се случили.
Разочароващият край на разследването на Мълър е особено смайващ като се има предвид колко мащабен стана обхватът на разследването. То отиде далеч отвъд изборите през 2016 г. и се зарови в предполагаемите финансови отношения на Тръмп с Русия (и очевидно на Манафорт с Украйна и Русия). Просто няма как достоверно да се твърди, че Мълър по какъвто и да било начин е бил възпрепятстван относно обхвата, ресурсите и темите на разследването.
След публикуването на доклада най-отдадените теоретици на конспирацията се опитват да изместят гол линията, за да могат да твърдят, че винаги са били прави. Но архивите показват съвършено ясно, че централният мандат на Мълър бе да определи дали хора от екипа на Тръмп са извършили престъпления във връзка с предполагаемата руска намеса в изборите. Първият параграф от статията на New York Times за назначаването на Мълър от май 2017 г. не оставя никакво съмнение по въпроса: .
“Министерство на правосъдието назначи Робърт С. Мълър III, бивш директор на ФБР, като специален прокурор, който да надзирава разследването на връзките между кампанията на президента Тръмп и руски официални лица. Това драматично повишава законовите и политически залози на скандала, който заплашва да погълне президентството на Тръмп само четири месеца след началото му”.
Допреди месец бившият директор на ЦРУ и текущ анализатор в NBC News Джон Бренан уверено прогнозираше, че Мълър няма да затвори разследването си без да повдигне обвинения на американски граждани за криминален заговор с Русия. Той прогнозираше и че членове на семейството на Тръмп ще бъдат сред обвинените. Очевидно нищо от това не се случи. Докладът на Мълър също така не потвърди нито едно от обвиненията за връзки между Тръмп и Русия, съдържащи се във видео на кампанията на Хилари Клинтън от август 2016 г., което даде началото на тази тригодишна мания.
Докладът дори доказа, че много от най-шумно прокламираните медийни “сензационни открития”, твърдящи, че доказват заговора Тръмп-Русия, са били неверни. Въпреки подробното разследване на дейностите на Пол Манафорт, нищо в доклада дори не намеква, че той някога е посещавал Джулиан Асанж в еквадорското посолство в Лондон. Поради това е истинска загадка защо Guardian не изтегля статията си, съдържаща лъжливи твърдения, че Манафорт е посетил Асанж цели три пъти.
Още по-лошо остарява сензационната публикация на Buzzfeed от януари, в която се твърди, че президентът Доналд Тръмп лично е наредил на адвоката си Майкъл Коен да лъже пред Конгреса, че преговорите за изграждане на “Тръмп Тауър” в Москва са приключили много по-рано, отколкото е в действителност. Самият Мълър заяви официално, че тази публикация е невярна. Докладът пък директно противоречи на тези твърдения и пояснява, че Коен е казал на разследващите точно обратното – че президентът не го е инструктирал да дава лъжливи свидетелства.
Също толкова опровергана е и сензационната история на CNN от миналия юли, според която “бившият личен адвокат на президента Доналд Тръмп Майкъл Коен твърди, че Тръмп е знаел предварително за срещата в “Тръмп Тауър” през юни 2016 г.”. Докладът на Мълър заявява точно обратното: че Коен не е знаел нищо по въпроса.
Вероятно е най-добре да не отваряме дума за досието Стийл, видеозаписите с пишкане, тайните срещи в Прага и други абсурдно налудничави твърдения в стил “руснаците може би контролират правителството ни”.
Разследването на Мълър не само опроверга основните твърдения за конспирация, но и се зарови в много допълнителни посоки, без да открие нищо. Наред с други неща, Мълър специално разгледа финансовите сделки на Тръмп с Русия, за да прецени дали те представляват уличаващо доказателство за корупционни връзки:
“Тъй като статутът на Тръмп като публична фигура в онзи момент се дължи най-вече на предишните му бизнес сделки, разследвахме дали бизнес контактите със свързани с Русия лица и организации по време на предизборната кампания са включвали или са довели до координация”
Мълър е проверявал бизнес дейностите на Тръмп в Русия, датиращи не само от периода на кампанията, но и от предишните години. Прокурорът също така дава ясно да се разбере, че е бил упълномощен да разследва голям брой американци за връзки с Русия, независимо дали са били свързани с кампанията на Тръмп. Това се отнася и за Майкъл Коен и Роджър Стоун, на които Мълър повдигна обвинения за корупция и лъжесвидетелстване. По отношение на Коен, Мълър е бил специално упълномощен да разследва всякакви опити “за получаване на средства от свързани с Русия организации”. Никоя от тези дълбоки проверки не е довела до откритие, че Тръмп или някои от сътрудниците му са контролирани или корумпирани от руската държава.
Има го и въпросът с отношенията на Манафорт с украинците и специално това, че е предал социологически данни на Константин Килимник. Този епизод предизвикваше особен ентусиазъм сред теоретиците на руската конспирация. В доклада на Мълър обаче се заявява, че разследването “не е открило доказателства за връзка” между това действие и “руска намеса в изборите”, нито е установило “друг вид координация на Мълър с руските власти относно техните усилия за намеса в изборите”.
Конспиратолозите неуморно раздухваха и следизборните контакти между екипа на Тръмп и Русия, сякаш има нещо необичайно новоизбрана администрация да се опитва да изгражда отношения с друга голяма сила. Блогърката Марси Уийлър твърдеше, че разполага с информация за тези контакти, “свързана с разследването на Мълър, която представлява “димящо оръжие”. Тя стигна дотам да използва това като оправдание, че е нарушила журналистическата етика и е разкрила собствения си източник от ФБР, за което бе похвалена от Washington Post. Докладът на Мълър обаче опровергава и тези твърдения: “Разследването не установи, че тези усилия са отразявали или са представлявали координация между кампанията на Тръмп и Русия във връзка с намеса в изборите”.
Най-тлъстото парче от конспиративната теория – срещата в „Тръмп Тауър“ – е била такъв провал, че по средата Джаред Кушнер е пратил съобщение на Манафорт, че това е “пълна загуба на време”, след което е писал на асистента си да му се обади, за да може да измисли оправдание да си тръгне. Мълър не само не е успял да открие в тази среща нещо уличаващо в криминален заговор за изборите, но дори не е успял да използва изборното законодателство, за да повдигне обвинение, че кампанията е получила незаконен подарък от чужденец. Предоставената информация е била с толкова ниска стойност, че дори не може да мине прага от 2000 долара изискван, за да обвиниш някого в дребно нарушение, камо ли 25-те хиляди долара, нужни за углавно престъпление.
Нито самата среща в „Тръмп Тауър“, нито участниците в нея, са могли да послужат като основание за повдигане на криминално обвинение. Ключови фигури от обкръжението на Тръмп – сина му и зет му – които са свидетелствали пред Мълър за случилото се на тази среща, дори не са обвинени в лъжесвидетелстване.
Всичко гореописано съвсем не означава, че докладът на Мълър оправдава напълно Тръмп. Мълър например ясно заявява, че хора от кампанията на Тръмп не само са знаели, че Русия има интерес да им помогне да спечелят изборите, но и са били доволни да получат такава помощ. В това обаче само по себе си няма нищо престъпно. Човек може да спори дали е неетично екипът на кандидат-президент да се възползва от това, че чуждо правителство публикува мръсотия за техния опонент. Но в този смисъл трябва да се помни и фактът, че Националният комитет на Демократическата партия е имал отношения с човек, работещ заедно с украинските власти в помощ на Хилари Клинтън като вади кирливи ризи на Тръмп и Манафорт. Демократите също така са плащали на Кристофър Стийл да събира компрометираща информация за Тръмп от руски официални лица.
Подобно на всяко друго разследване, екипът на Мълър не е успял да получи достъп до абсолютно цялата свързана със случая информация. Част от данните са се оказали кодирани, други са били изтрити вероятно със скрити мотиви. Някои от свидетелите са лъгали или са се опитали по друг начин да възпрепятстват разследването. В резултат на това, разбира се, е възможно да съществуват инкриминиращи доказателства, които Мълър не е успял да открие – въпреки неограничените ресурси, широките правомощия и елитния си екип.
Но в крайна сметка всичко е възможно. Теоретично е възможно всеки да е виновен за всякакви престъпления, но просто да не могат да бъдат открити доказателства за това. Не можеш да докажеш отрицание. Единственият начин да оцениш рационално какво се е случило, е да прегледаш тези доказателства, които са налични – и точно това направи Мълър. Просто който и да било честен човек не може да отрече, че разследването на Мълър представлява голям провал за хората, които пробутваха тези конспиративни теории.
Мълър осигурява доказателства за това, че руснаците са се опитвали да се намесват в щатските избори по различни начини, включително хакване на мейли и публикации във Facebook и Twitter. Разбира се, няма реални доказателства, че лично Путин е наредил това, както се твърди от средата на 2016 г. Но това, че Русия се е опитвала да прави подобни неща, никога не е било изненадващо като се има предвид колко е обичайно за САЩ и Русия да се месят в делата на другите страни, включително една на друга. Освен това обхватът и размерът на тези дейности е миниатюрен в контекста на общите разходи за тези избори, възлизащи на 6.8 млрд. долара: “За да достигне по-широка аудитория в САЩ IRA е купила реклами във Facebook, които промотират поддържани от организацията групи. Според Facebook, IRA е закупила 3500 реклами на обща стойност 100 000 долара”.
Частта от доклада, посветена на това дали Тръмп се е опитвал да възпрепятства разследването, е пълна с доказателства и описания на случки, които показват президента като нечестен, манипулативен и готов да прилага потенциално престъпни тактики, за да спре проверката. Но в крайна сметка най-крайните от тези тактики не са били приложени (понякога защото сътрудниците на Тръмп са отказвали да участват), а дейностите, в които Тръмп е участвал, просто не са достатъчни, за да може Мълър да заяви категорично, че е налице възпрепятстване на правосъдието.
Както заключава и самият Мълър, може да се проведе разумен дебат дали Тръмп се е опитал да възпрепятства разследването с криминални подбуди. Но дори по отношение на възпрепятстване на правосъдието, централният въпрос остава това, че разследването не е уличило Тръмп в криминални деяние с цел прикриване на следи. Всяко наказателно разследване изисква определяне на намерението на дадено лице – какво е мислел и какво е целял обвиняемият. Когато въпросът е дали президентът се е опитал да убие разследване на изпълнителната власт – каквото очевидно е било желанието на Тръмп в този случай, решаващият въпрос е дали е правил такива опити, защото искрено е вярвал, че разследването представлява нечестно преследване и измама, или защото се е опитвал да прикрие доказателства за престъпни деяния.
Това, че Мълър не е успял да установи криминални опити за прикриване на следи подсказва, че Тръмп е действал по-скоро с първия мотив, отколкото с втория. Това прави на практика невъзможно да се установи със сигурност, че има случай на възпрепятстване на правосъдието.
Естеството на политическия дискурс в САЩ е такова, че никой не се чувства длъжен да признае грешките си, защото е лесно да се ограничи до политически пристрастни среди, в които хората са по-заинтересовани да чуват това, което отговаря на собствените им интереси, и което затвърждава убежденията им, вместо истината. Поради това се съмнявам, че тези, които прекараха последните три години в пробутване на налудничави конспиративни теории, ще си признаят, да не говорим да поемат отговорността и последствията.
Но определени факти никога няма да изчезнат, колкото и силно да са се вкопчили тези хора за отрицанието. Широкомащабното разследване на Мълър завърши с нула обвинения срещу американци за заговор с Русия относно изборите през 2016 г. Доналд Тръмп-младши и Джаред Кушенер, ключови участници в срещата в “Тръмп Тауър”, не бяха обвинени в лъжесвидетелстване или възпрепятстване, макар Мълър да демонстрира колко е лесно да осъди някой, който го е лъгал по време на разпитите. Това мащабно разследване просто не откри доказателства за всичките конспиративни теории, в които големи части от Демократическата партия, разузнавателната общност и медиите в продължение на години окуражаваха хората да вярват.
Виновните за това могат да откажат да признаят, че са направили нещо грешно. Те могат дори да твърдят, че докладът някак доказва правотата им, и ще се намери кой да ги аплодира.
Но в резултат на това презрението, което голяма част от населението изпитва към политическите и медийни класи и което несъмнено бе водещ фактор за избирането на Доналд Тръмп, само ще продължи да расте и то напълно заслужено. Хората знаят, че бяха лъгани, че политиката на страната в продължение на години бе удавена в една измама. Всичко това няма просто да се изпари, независимо колко добре са се изолирали медийните и политически елити във Вашингтон, Вирджиния, Бруклин и Западния бряг, така че да чуват само груповото самопотвърждение и да блокират напълно заслужения присмех.
