И на тазгодишния 9 май в София се състояха възпоменателни събития, посветени на Деня на победата над хитлеризма и почитащи паметта на воини и антифашисти, извоювали с много саможертви тази победа. Имаше поклонение пред Паметника на Незнайния воин и два митинга – край постамента от осакатения през 2023 г. Паметник на Съветската армия и край Паметника костница на съветските воини в квартал Лозенец. Из центъра на столицата премина и традиционното шествие „Безсмъртен полк“, чиито участници носеха портрети на свои близки, паднали в борбата с хитлерофашизма.
Уви, след края на събитието в Лозенец, на спирка на градския транспорт на кръстовището край хотел „Хемус“ бе извършено жестоко нападение над четирима младежи, участвали във възпоменанията за Деня на победата. Атакуваните са Николай Христов, член на Движение „23 септември“, дама непълнолетни ученици и един студент. Те са връхлетени изневиделица от изскочили от подлеза на кръстовището неколцина също млади нападатели с маски на лицата, които се нахвърлят да ги бият озлобено, крещейки „ще умрете, ще умрете“. Изтръгват знамето, което е носел Николай Христов, и с дръжката го удрят брутално по главата. Причиняват му дълбока рана, която кърви обилно. Друг от нападнатите младежи – непълнолетен ученик, член на Българския комунистически младежки съюз (БКМС), получава хематом на окото. Останалите също понасят настървени удари, но не са пострадали сериозно.
Нападателите бързо се изтеглят – бягат пак към подлеза и изчезват там. За пострадалите е извикана линейка и са откарани в болница. Лекарите зашиват раната на Николай Христов с четири шева.
За нападението само мимоходом беше съобщено в някои медии, с позоваване на кратко съобщение на СДВР, в което изрично се изтъква, че инцидентът се е разиграл вече след приключването на шествието „Безсмъртен полк“. То премина с внушителна полицейска охрана. Бе съобщено още, че трима младежи са задържани заради нападението. Те били също непълнолетни.
Само от социалните мрежи се разбра за едно показателно и предизвикателно продължение на жестокия побой. Вече привечер край отрупания с цветя Паметник костница на съветските воини се появяват скандалният журналист Пело Кръстев и известният с пронацистките си убеждения Боян Расате, който е бил и облечен със съответстваща тениска – именно с нацистка символика. Край монумента все още имало възрастни хора, които са поднасяли цветя. Расате им обявил, че ще се постарае по-късно тези цветя и венци да бъдат разхвърлени.
Пело Кръстев записва видео на фона на паметника, в което първо съобщава, че „на 9 май, Деня на победата, българи пребиха комунисти, представители на български комунистически организации, Движение „23 септември“, БКМС.“ Припомня, че и него са го били „комунистите“, както ги нарича, от „Величие“, но никой не се бил възмутил от онова „насилие срещу журналист“. След което дава думата на Расате.
Расате казва: „Това, което днес се е случило, аз намирам за чудесно. Крайно време е комунистическите организации, които се опитват да излизат на улицата, да разберат, че тя не е тяхна. Тя е на националистите. Тяхното място е в затвора.“.
Пак се включва Пело Кръстев: „Всички комунисти на съд. България има един път. И той е национален. Ще го видим ли този момент?“
Расате продължава: „Докато ни управляват тези партии, които са в Народното събрание, се съмнявам. Защото това са комунистически партии, които се крият под различни имена. Но един ден, рано или късно, национализмът отново ще управлява България.“
Пело Кръстев завършва: „Ще го видим този момент. И ние ще се борим за всичко това“.
Кървавото нападение над младежите край хотел „Хемус“, както и последвалите закани на Боян Расате и Пело Кръстев, са недвусмислени знаци за поредно агресивно настъпление на профашистки сили у нас.
Изблиците им не са секвали през годините, а наглият Луков марш, почитащ нациста генерал Луков, продължава да се провежда всяка година, въпреки куртоазните опити на властта уж да го забрани – най-вече под европейски натиск – и благодарение на „демократичността“ на съда, който неизменно отменя формалната забрана.
Следва да се припомни и нашумялото и също кърваво нападение пак на маскирани фашисти над младежи от Движение „23 септември“ на възраст между 16 и 20 години, извършено в трамвай номер 20 на 6 юни 2010 г. Петнадесетимата нападатели, въоръжени с тръби, бухалки и боксове, пребиват тежко и тогава левите младежи, които пътуват за протест в защита на политически бежанци в квартал Бусманци. А после „правосъдието“ точи с години делото „за хулиганство“ по това престъпление, очевидно подбудено от политическа омраза.
Много още зловещи „инциденти“ с фашистки почерк са натрупани през годините. Но законодателството у нас все още е много „любезно“ към подобни прояви и осигурява удобни вратички за измъкване на фашистите от отговорност.
Медиите услужливо поднасят всеки такъв драстичен случай като просто „сбиване между агитки“, „взаимна агресия между противостоящи младежки групи“. Макар че няма нищо „взаимно“, а само медийно прикриване на откровен фашизъм.
Законодателите също се разсейват и все не чуват настоятелните скандирания на също ежегодния Анти-Луков марш: „Фашизмът не е мнение, а престъпление!“ и „Без нацисти по улиците ни!“
Фашизмът трябва да получава решителен и непрестанен обществен отпор, защото историята ни е показала докъде може да доведе „демократичната“ търпимост към това зло.
Извратената „норма“ у нас фашизмът и комунизмът да се приравняват не само е изопачаване на историческите факти, а и абдикация от отговорност да се противостои решително на човеконенавистническата фашистка и нацистка идеология, която иначе е инкриминирана и от конституцията.
Необходимо е пак и пак да се припомнят всеизвестните думи на германския пастор и противник на нацизма Мартин Нимьолер: „Когато нацистите дойдоха за комунистите, аз мълчах. Не бях комунист. Когато дойдоха за социалдемократите, аз мълчах. Не бях социалдемократ. Когато дойдоха за профсъюзите, аз мълчах. Не членувах в профсъюз. Когато дойдоха за евреите, аз мълчах. Не бях евреин. Когато дойдоха за мен – вече нямаше кой да говори.“
About The Author
