Протест под надслов „Фашизмът не е мнение, а престъпление“ събра няколко десетки граждани и представители на леви движения пред сградата на Висшия съдебен съвет. Причина за протеста е изключително бавното правосъдие по случая с пребитите в трамвай №20 в София активисти на антифашисткото движение „23 септември“ на тази дата преди 7 години.
„7 години от фашисткото нападение в трамвай 20 – 7 години присъди няма!“, гласеше един от плакатите, които носеха протестиращите. „Безнаказаността на престъплението в трамвай 20 е реабилитация на фашизма!“, допълваше друг.
Въпреки скандалния и съвсем конкретен казус, свързан с пороците на българската съдебна система, от събитието пред ВСС отсъстваха представители на всички големи национални медии и обичайни „заподозрени“, когато става дума за „съдебна реформа“.
На 6 юни през 2010 година няколко младежи на възраст между 16 и 20 години пътуват с трамвай 20 за протест в подкрепа на политически бежанци, които живеят в столичния кв. „Бусманци“. На гара „Искър“ са нападнати от 15-тина души, въоръжени с метални тръби, палки и боксове. Носят черни качулки или медицински маски, качват се в трамвая и в продължение на няколко минути нанасят жесток побой на първата група момчета, след което се оттеглят.
Няколко дни по-късно за нападението са задържани шестима души, а тогавашният вътрешен министър Цветан Цветан шумно обявява, че нападателите са заловени. В типичен за онова време управленски стил, който може да бъде обобщен под лозунга „ние ги хващаме, те ги пускат“, следствието и прокуратурата допускат редица грешки, само и само работата да бъде свършена бързо за пред медиите и обществеността.
Седем години по-късно, делото срещу нападателите дори не е влязло в съда по същество. На няколко пъти е връщано на прокуратурата заради нарушения. Преминава през няколко съдии, които не му дават ход по същество. Последно беше разпределено през март тази година на тогавашния председател на Софийския районен съд Методи Лалов, който днес е кандидат за член на ВСС. Но отново не тръгна, а в момента е върнато за пореден път на прокуратурата заради несъответствия в обвинителния акт. Срещу част от обвинените има сериозни доказателства за участие в инцидента, като например факта, че в компютрите им са открити снимки на битите момчета. Eдин от обвинените е член на неонацистката организация „Национална съпротива“. Срещу други обаче обвинението няма нищо, освен свидетелски показания и разпознаване „по овала на очите“, при това единствено на снимки.
Част от обвинените са категорични, че нямат нищо общо с инцидента и също отдавна чакат делото да започне по същество, за да докажат невинността си, а след това да заведат дело срещу държавата в Страсбург. По неофициална и непотвърдена информация, част от биячите са свързани с националистически партии, като например партия „Атака“. Има теории, че част от истинските извършители са умишлено прикрити още веднага след побоя. По онова време хората на Волен Сидеров подкрепят първото правителство на Бойко Борисов.
Възмездие очакват и битите момчета и техните близки, които често и до днес получават анонимни заплахи. Живеят с мисълта, че нападателите им са някъде на свобода. Категорични са, че липсата на присъди по случая негласно реабилитира проявите на фашизъм и амбицира потенциални извършители на нови погроми.
„Стават точно 7 години от бруталното нападение, което фашистка организация осъществи в трамвай 20 на „Гара Искър“. Жертви на грижливо планираното и организирано нападение станаха група младежи. Резултатите от нанесения побой с метални пръти и палки бяха счупени крайници, множество рани по главите и телата на жертвите. Пострадалите имат тази „вина“, че се отнасят със съчувствие към бежанци, прокудени от родните си страни поради войни, опустошения и мизерия, предизвикани от империалистически сили и религиозен фанатизъм“, казват днес от „23 септември“.
Пострадалите са недоволни, че делото е за хулиганство, тъй като са категорични – става дума за добре организирано предварително мероприятие, проведена подготовка, осигурени оръжия и в крайна сметка осъществени брутални намерения, а не случайно хулиганско деяние. „Цели 7 години българският съд и прокуратурата влачат делото и не му дават ход по същество – т.е. в съдебната зала не се разглежда същината на престъплението. Виновни няма!“, възмутени са те.
