
Жоан Мас Аутонел, „Ел Диарио“ (Испания)
Както и в обзетата от протести Франция, младите хора, учениците и студентите в Италия също се вдигнаха срещу икономическите проблеми и поскъпването на живота. Те недоволстват и заради изтощената училищна система, липсата на инвестиции в общественото образование и нарастващите разходи в оръжейната индустрия на правителството на Джорджа Мелони. Всичко това преля в окупации на гиманзии и университети, някои от които още продължават.
Гневът се разпали особено силно покрай законопроекта на изпълнителната власт за бюджета на 2027 г., който предвижда съкращаването на 7000 учители и обучителен персонал. За мнозина това е поредната стъпка в подкопаване на образователната система от страна на коалиционното правителство на Мелони. Кабинетът оправдава орязванията с ниската раждаемост и намаляването на броя на учениците, но е остро критикуван, че с бюджета отново демонстрира незаинтересованост към младежта в една от най-застаряващите страни в Европа, в която 25% от населението е на над 65 години.
„Орязванията в училищата започнаха още през 2008 г., когато бюджетът бе подложен на огромно свиване в размер на 8 милиарда евро“ от управлявалото по онова време правителство начело със Силвио Берлускони и „оттогава тръгва срив“, който повече не може да се овладее. Това казва пред вестник „Ел Диарио“ Джанна Фракаси, ръководителка на FLC – федерацията на служителите в образованието, която е част от най-влиятелния италиански синдикат CGIL, подготвящ нова обща стачка за 20 ноември. Тя ще е срещу проектобюджета с фокус върху образователния сектор.
Този проектобюджет предвижда съкращаването в училищата на 4925 преподаватели и 2049 души от неучителския състав, като техници, администратори и помощен персонал, за учебната 2027-2028 г. Към това трябва да се добави и съкращаването на 5660 учителски места за 2025-2026 г., както и на 2174 места от неучителския персонал за 2026-2027 г. Всичко това прави общо 14808 съкратени места в рамките на три учебни години. Същевременно по думите на Фракаси правителството ще разшири дела на боновете за частните училища в бюджетния план, вече одобрен от Министерския съвет. Очаква се и одобрението му в парламента преди кря на годината.
Окупациите на учебни заведения се разрастват
В Италия ученическите и студентски окупации на учебни заведения са нещо обичайно от десетилетия. Те са съставна част от дългогодишната протестна традиция. В последните месеца броят им отново се увеличава след години на демобилизация. „Искаме повече средства за обществено образование, които да достигнат до 5% от БВП. Неприемливо е Италия да е една от европейските страни, които инвестират най-малко в образоването“, казва пред „Ел Диарио“ Андреа Аморозо, студент по философия в Университета на Неапол „Федерико II“ и член на Университетския колектив за самоорганизация, една от групите, участвали в окупацията на университетски факултети в градове като Неапол и Торино.
Както уточнява той, около тридесет гимназии са били окупирани през октомври в региона Кампания, а ученици от други двадесет училища също са излизали да протестират. Междувременно е протичала и дълга стачка на транспортните работници и автопревозвачите, оставила Южна Италия практически парализирана.
В други части на страната, като Рим, също има ученически и студентски окупации. Такъв е случаят с разположената в центъра на града гимназия „Пило Албертели“, най-старата класическа гимназия в столицата. Учениците я държат окупирана от 4 ноември. Още десетина гимназии са били завзети от ученици през последните седмици.

„Правителството е напълно откъснато от проблемите и нуждите на младите хора. То не действа в наша полза, а срещу нас“, казва пред „Ел Диарио“ Никола, 18-годишен студент ученик от „Пило Албертели“. Той и около сто други студенти са се организирали, за да продължат окупацията под лозунга „Революцията е възможна“. Едно от основните им оплаквания е, че правителството увеличава военните разходи за сметка на образованието.
Гимназията заема сграда от края на XIX век и носи името на историческа личност – партизанин антифашист, който е преподавал там.

Много от учениците сега спят в самото училище, като сами се справят с ежедневните си задачи и дейности. Никола върви из коридорите и класните стаи на сградата, която е в окаяно състояние. Той подготвя открито за всички граждани събрание, на което и други активисти ще се присъединят към гимназистите. „Не виждаме в Италия такова бъдеще, в което бихме имали значима роля. Перспективите ни за бъдещето са орязани“, казва младежът.

„Сред младите хора все повече нараства разочарованието в тази все по-сурова политическа и културна среда“ в годините на възход на крайнодесния и необуздан капитализъм, казва пред „Ел Диарио“ Салво Булара, учител по философия и история в гимназията „Аугусто Риги“ в Рим, която сега също е окупирана. „Младите хора като цяло чувстват, че никой не ги чува“, а властите имат „арогантно и патерналистично отношение към тях“, твърди учителят, който има повече от 20 години опит в образователна система. Според него тя все повече обеднява.
Прогнозите са, че раждаемостта в Италия ще достигне историческия си минимум през 2026 г., след като през 2025 г. регистрира най-ниския си показател от основаването на страната през 1861 г. – с едва 355 772 раждания при с над 652 000 смъртни случая. Това илюстрира постоянния спад в броя на населението през последните години, който никое правителство не е успяло да спре. Налице е една от най-тежките демографски кризи в Европа, която също така е намалила броя на учениците. В началните и средните училища той е спаднал от 8,4 милиона през 2017-2018 г. до 7,7 милиона през 2024-2025 г.
Против военните разходи
„Пари за училища, не за война“, „Никога невежи, никога послушни“ и „Мелони, махай се вече“ – това са някои от лозунгите и плакатите на младежите, излезли да протестират през последните месеци из цялата страна. Така бе и на големите демонстрации в дните на граждански мобилизации, като 24 октомври, или при първата обща стачка на 30 октомври. Най-много недоволство буди правителственото фокусиране върху нарастване на въоръжаването. Плановете на кабинета са да инвестира повече във военни разходи, отколкото в образование. Пред НАТО е поет ангажимент да се достигне до изискваните от Алианса 5% от БВП, насочени към отбрана. А средствата за образование остават около 4% от БВП.
„Младите хора се чувстват игнорирани от правителството. Ние сме бъдещето на страната, но не се обръща внимание на нашите усилия“, казва пред „Ел Диарио“ Алесия – студентка, присъединила се преди три седмици към протестите в Рим. Те се провеждат при засилено полицейско присъствие. Много от спонтанните шествия са вдъхновени от сходните събития във Франция и от палестинската кауза – друг болезнен проблем, който обединява много младежи срещу правителството на Мелони заради тесните му връзки с Израел.
„Разходите за образование в Италия са едва 4% т БВП, доста под средното за Европа ниво от 4,8%“, казва Фракаси. Тя изтъква, че докато правителството е увеличава военните инвестиции, образованието и здравеопазването страдат. Според данни на „Milex“, независим наблюдателски център, който следи италианските военни разходи, бюджетният план на правителството ще счупи „исторически рекорд“ за тези разходи през 2027 г. Те ще „надхвърлят 40 милиарда евро за първи път“, което е рязко увеличение с 18% в сравнение с 2026 г.

Според Франческо Винярка, анализатор в „Milex“, правителството компенсира това със съкращения в публичния сектор. Алтернативата би била повишаване на данъците или увеличаване на публичния дълг, но това би имало висока електорална цена за Мелони, предвид предстоящите общи избори през 2027 г. и вече високия национален дълг на Италия. В светлината на това „военните разходи са вредни за образованието, здравеопазването и социалната държава“, каза Винярка пред „Ел Диарио“.
Все по-голям упадък за учители и ученици
Според Фракаси това показва, че за правителството „образованието е напълно без значение“. Тя уточнява, че трудовия упадък засяга около 302 000 души от 1,2 милиона учители и други служители в образователния сектор в Италия, където заплатите са сред най-ниските в Европейския съюз. Брутната годишна заплата на италиански гимназиален учител с 15 години опит е 32 892 евро, по-висока само от тази в Португалия, Литва, Гърция и Словакия и далеч под 45 572 евро, колкото се печелят за същата работа в Испания, се посочва в доклад на FLC-CGIL, базиран на данни от 2016 г. на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.
Към това се добавя ограниченото финансиране и лошото състояние на много училища. Според Фракаси, седем от десет италиански училища нямат климатик, което прави много училища „необитаеми“ през знойните лета. Освен това, в региони като Сицилия, някои училища все още нямат отопление.
В гимназията „Пило Албертели“ в Рим учениците също се оплакват от лошото ѝ състояние. „В двора има азбестов комин. От години молим да бъде премахнат, но не го правят. Миналата година също така валя силно и част от училището се наводни. Наложи се да бъде затворено за два дни“, казва Нико.
„Ако изисквахме правилата да се спазват на 100%, италианските училища щях да стоят затворени“, обобщава Салво Булара, учител в училище, разположено в богат квартал на Вечния град.
