Помощните училища в България – в отдалечени райони, лоши сгради и без необходимите специалисти

2914 деца със специални образователни потребности се обучават в 46 помощни училища. Оценката на тяхното състояние разкрива редица проблеми.

Източник: http://shesto-pomoshtno.eu/

Общият брой ученици със специални образователни потребности, които се обучават в помощни училища в България към края на март тази година, е 2914. Те са разделени в 46 помощни училища – 38 държавни и 8 общински, като такива липсват в областите Кюстендил, Смолян и Софийска.

Това става ясно от писмен отговор на парламентарен въпрос от страна министъра на образованието Красимир Вълчев към депутата от БСП Ирена Анастасова. Тя се интересува от резултатите от извършената между февруари и април оценка на системата от помощни училища в България. Оценка е извършена по европейски проект и трябва да спомогне държавата в избрания път към т.нар. „деинституционализация“, като крайна цел е преобразуването на помощните училища в „центрове за специална образователна подкрепа“.

За тези почти 3000 деца според Българската асоциация за лица с интелектуални затруднения (БАЛИЗ), които са спечелели обществената поръчка за изготвяне на оценката, отговарят 838 специалисти, посочва още образователният министър.

„Системата на помощните училища в страната осигурява обучение на деца със специални образователни потребности, но в действителност малка част от тях са с множество увреждания, които се нуждаят от много специални грижи и обучение. Все още в много от помощните училища има деца, които ги посещават само по социални индикации, което категорично трябва да бъде преустановено„, гласи първия извод, направен от МОН на база оценката.

С друг извод авторите на изследването „съветват“ министерството да помисли за закриване на някои общежития за деца със специални потребности под „претекст“, че това е вредно за качественото развитие и интеграция в обществото на децата. „Някои от помощните училища, които имат интернати, са скрита форма на институционализиране на децата както по отношение на модела на живот, така и поради липсващия модел за работа с родителите, поради което за тях следва да се преосмисли съществуването на общежитие“, заявява министър Вълчев. От отговора не става ясно за кои интернати точно става въпрос и дали тяхното съществуване не е на практика наложително за децата.

„Немалка част от помощните училища се намират в малки населени места или изолирани местности до големите градове. Това затруднява достъпа до тях и създава предпоставки за социална изолация на децата, както и ги лишава от равен достъп до други образователни, здрави и социални услуги„, твърдят още експертите от БАЛИЗ.

Извършената от тях оценка на помощните училища в България показва още, че преобладаващата част от сградите на помощните училища са от „училищен тип“, тоест на няколко етажа с предимно големи помещения за обучение, които не са подходящо оборудвани за осъществяване на допълнителна подкрепа за деца със специални образователни потребности, особено за терапевтична и рехабилитационна работа. В голяма част от тях не е осигурен както физически, така и транспортен и информационен достъп. „Състоянието на повечето сгради не е достатъчно добро„, посочва още докладът.

В някои училища има сензорни, психомоторни и други специализирани зали, както и театрални такива, но тези пространства не винаги се използват с конкретна идея за какви потребности са подходящи и не винаги има специалисти, които да работят в тях и да са обучени за това, посочва се още в доклада. „Необходима е целенасочена квалификация на специалистите, работещи в тези училища, с оглед на новите функции, които ще имат центровете за специална образователна подкрепа“, съветват експертите.

Те са открили още, че с образователно-възпитателна дейност се занимават предимно екипи от педагози, но липсват специалисти за подкрепа на развитието на децата с увреждания – логопеди, психолози, терапевти и рехабилитатори.

В повечето помощни училища индивидуалната оценка, планирането на развитието, идентифицирането на силни страни и възможности на децата и участието на деца и родители е само пожелателно, което със сигурност ще затрудни преобразуването на помощните училища в центрове за специална подкрепа, посочва друг от изводите, цитиран от министъра.

Екипите все още не работят с родителите на децата, които се обучават в помощните училища, категорични са експертите. Те отчитат, че в това отношение има някои добри практики, но те са по-скоро изключение и резултат от индивидуални усилия на някои екипи, а не модел за работа.

Процесът на приобщаващо образование на децата със специални образователни потребности в общообразователните училища не е разбран като смисъл и визия в повечето от училищата – както от специалистите, така и от родителите. Налице е много ниско ниво на информираност, което води до съпротиви и може да породи допълнителни проблеми в процеса на реализиране“, гласи друг извод от извършената оценка.

Едно от най-сериозните опасения на родителите на деца, които се обучават в помощни училища, е как ще се осигури преходът и дали и по какъв начин ще се подкрепи адаптацията в нова среда.

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар