Частното образование за вашето дете – поглед зад рекламната фасада

Четирима бивши служители разказват за разминаването между маркетинга и реалността от кухнята (понякога буквално) на търговските училища, детски градини и езикови школи.

Вие сте родител, който много е слушал за това как държавните учебни заведения не могат да осигурят добра среда за развитие на учениците, заплащането на учителите е ниско, липсва мотивация, базата е стара. Ако искате вашето дете да бъде в крак с динамично развиващия се свят, трябва да помислите как то да попадне в някое елитно учебно заведение от най-ранна възраст. Стигате до извода, че частното образование е по-добро за бъдещето на вашето дете.

Спрямо възрастта на детето ви и сферата, в която бихте искали то да развива своите умения и познания, в България вече можете да избирате между най-разнообразни частни учебни заведения, които твърдят, че със сигурност могат да ви гарантират най-доброто. Независимо дали ви интересува целодневно обучение от най-ранна детска възраст в частна детска градина, образование в частно среднообразователно училище, или пък търсите единствено школа за изучаване на чужд език.

Не питай за цената на мечтата

Със сигурност сте чували платени реклами по радиото на някои от най-известните и реномирани частни учебни заведения у нас, виждали сте техни билбордове или рекламни пана в софийското метро. Навярно сте разглеждали техните интернет сайтове, в които гарантират модерна база, висококвалифициран преподавателски екип, разнообразни занимания в час, спортна активност, развиване на креативни умения, работа в екип, съчетаване на полезното с приятно, как децата учат чрез игра, пишат си домашните работи с желание, изхранването – ако се предлага такова в програмата – е само от най-пресни и качествени продукти, подбрани с грижа за детето, съобразени с неговата възраст и отговарящи на всички държавни стандарти. Звучи страхотно!

Може би сте решили да отидете и на място в офиса на образователната институция, която ви е пленила най-много. Там приветливи служители са ви посрещнали, показали са ви нагледно базата на училището, разказали са ви в детайли как изглежда процесът на обучение отвътре, колко квалифициран и добре обучен е персоналът, колко опитен е в работата с деца; методите, които се използват са най-модерните възможни – с електронни дъски, добре оборудвани и комфортни класни стаи. Дотук всичко изглежда перфектно.

Но понеже „няма безплатен обяд“ – идва моментът, в който вие питате за това каква е цената на обучението. Служителят ще побърза да ви поправи, че тук не може да се говори за цени и пари, все пак става въпрос за ценности – той ще ви говори за стойност на предлаганата образователна услуга, а не за пари.

Образованието като мисия, не бизнес

Но в крайна сметка, частното образование в общия случай означава платено от семействата образование, т.е. такса и при това немалка. Месечна, двумесечна, полугодишна или годишна такса – има най-различни варианти, така че да бъде максимално удобно за родителя да внася парите и да бъде изряден в своето плащане. Тези образователни структури добре са проучили пазара и финансовите възможности на родителя от средната класа, който влиза в таргет-групата на желаните клиенти. Затова фирмената стратегия е да се предложат такива условия и цени на образователни услуги, които с финансова дисциплина и „затягане на колана“ да може да си позволи и едно средностатистическо семейство в столицата. И не се притеснявайте, ако закъснеете с плащанията, услужливо ще ви се обадят да ви напомнят, че не сте си платили таксата… пардон… „месечната стойност от обучението“ на детето ви.

Макар да има изключения, по-голямата част от ЧУЗ (частни учебни заведения) всъщност са фирми, регистрирани по търговския закон и тяхната основна задача би трябвало да е максимална печалба. Но всяка от тези фирми ще ви каже, че е водена от нещо повече от търговската логика – своята визия за едно по-добро общество и мисията да обучи деца, които да са достатъчно способни, за да го осъществят. Таксата, която събират, е малка цена за тази мечта.

Малка е и частта от нея, която може да се отдели за мисията: “По-големият процент от сумата се разпределя в две направления – за качествен маркетинг и за печалба на собственика” – разказва Йордан*, който е работил за частна школа и дори се е издигнал до нисък мениджърски пост.

Това не е тайна, а гордо изтъквана причина за успеха на частното образование, тласкано напред от борбата за пазарен дял с конкурентите. За да е успешна тази борба, фирмата трябва да е много ефективна и да не прави никакви излишни разходи. Но от какво да се спести най-напред?

Висококвалифициран персонал

“Аз изпълнявах функции, които са поне за двама души, а не за един” – разказва Таня* – “В частната градина, в която работих, трябваше освен да подготвям и преподавам уроци, да се грижа и за хигиенните нужди на децата, това налага на моменти по-голямата група деца да остава без надзор, докато аз се погрижа за някое конкретно дете.“ Но тя поне е подготвена да преподава.

По думите на Йордан се случва “да се наемат хора за учители в последния ден преди старта на учебната година. Това са хора, които не са завършили педагогика и които не са работили преди това никога като учители.” Никой не може да се подготви за работа с деца за ден или седмица, но “ръководството на фирмата е преценило, че за него е по-важно групата от ученици, които вече са си платили таксата за учебната година, да стартира на всяка цена”.

Подобен е разказът и на Иван*, според който ЧУЗ могат и да поддържат високо качество, но обикновено докато се наложат на пазара. “Когато обаче училището стане популярно и препоръчвано, за да намалят работната заплата, решават да наемат предимно млади, често без учителски опит, дори незавършили педагогика, кандидати.”

Разбира се, това невинаги автоматично значи, че новонаетите кадри с подобна характеристика вършат зле своята преподавателска работа. Напротив, някои от тях могат да се справят много по-добре от други, които практикуват професията учител с години. Но проблемът тук е, че няма никакви гаранции – дали новонаетият кадър ще има достатъчно време да бъде обучен, подготвен и да влезе тогава в час, в реална преподавателска среда – или директно ще бъде пуснат в дълбокото да се справя сам, както намери за добре. Всичко зависи от това какво ще прецени ръководството на фирмата, че е по-добре за нейния бюджет към момента. Така дали ще попаднете на добър учител или не, може да се окаже въпрос на късмет. Дори и най-върлите привърженици на лотарията невинаги са склонни да приложат принципите ѝ спрямо образованието на децата си.

Но дори и да не случите на учители в ЧУЗ поне сте спокойни, че условията са по-добри и паралелките са малки, така че може да се обърне внимание на всяко дете. Не като в затъналите в мизерия държавни учебни заведения с претъпкани с деца стаи и демотивирани учители, които не могат да запомнят имената им. Нали?

Индивидуален подход

“В частната детска градина, в която работих – разказва Галя* – се водеше, че имаме един брой деца, а всъщност в групите ни бяха записани средно с около 5-6 деца повече от упоменатото.” Когато дойде проверка, в градината се обявява спонтанен спортен или танцов ден, или друга активност, която затруднява броенето.

Преподавателят, който уж трябва да преподава на 12 деца в една стая, е принуден да преподава на 18 – разбира се за същата заплата. Но дали стаята, която е предвидена за 12 деца, може да поеме още 6 отгоре, без това да се отрази на качеството на учебния процес, на фокуса на преподавателя и на концентрацията на децата, от които се очаква да усвоят даден материал?

Проблемът не е само в класната стая. „Видимо в частната детска градина, в която работих – казва Таня – имаше повече деца, отколкото капацитетът на сградата можеше да поеме. Столовата по време на обяд беше препълнена до краен предел и децата трудно се разминаваха.“

Но препълнената столова все пак е за предпочитане пред никаква. Йордан разказва за програма за лятно обучение в неговата школа: “В програмата имаше включена малка здравословна закуска в една от почивките между часовете. Така наречената healthy snack, която се състои от плод или зеленчук. Получихме нареждане, че имаме право да харчим най-много по 40 стотинки на ден за дете и че не бива в никакъв случай да надминаваме посочената сума.Често 40-те стотинки, полагащи се на един ученик, се оказват недостатъчни за закупуването на цял плод, така че  общото количество се нарязва на парчета, за да стигне за всички.

Вероятно поне огромният проблем с  дисциплината в обществените заведения не съществува при частните такива, защото родителите плащат и всички са загрижени те да получат най-доброто срещу парите си? „В някои случаи има деца, за които е по-добро индивидуално обучение, а не групово, защото те имат нужда от много внимание и целенасочено планирана с тях работа” – споделя Таня. Когато обаче тя и колегите ѝ стигнат до извода, че с дадено дете трябва да се подходи индивидуално, “шефовете ни не позволяват това да се случи, защото фирмата ще изгуби таксата от този ученик. И в очите на родителя ще изглежда, че не сме могли да разрешим проблема му.“ 

Галя разказва подобна история за деца с много буйно поведение, “които пречат на дисциплината и обсебват цялото внимание към себе си, а останалите ученици са потърпевши“. Ако проблемът достигне до мениджърите и те също не могат да намерят решение, той просто се игнорира – не може да се „говори с родителите, за да бъдат изключени децата с неприемливо поведение, защото това означава компанията да изгуби гарантиран приход.” Понякога не се говори с родителите дори за по-умерени мерки, защото те биха могли да решат да запишат детето си другаде.

Нещо подобно е разписано в правилата на една от школите, според които учителят носи „отговорността за качеството на всеки един проведен час“, „качеството на комуникацията със всеки един родител“ и „удовлетвореността на родителя от полученото обучение“. „Наясно съм, че всяко едно оплакване от родител – писмено декларира всеки учител преди да започне работа – намалява драстично неговата удовлетвореност, което може да рефлектира върху желанието на родителя да запише детето си за следващата учебна година и може да навреди на начинът, по който родителите възприемат мен като професионалист и компанията, в която работя“. 

Мотивирани преподаватели

Нека си представим ситуация, в която горните проблеми не съществуват. Преподавателите са добре обучени, средствата от такси отиват за обезпечаване на работата им, а материалната база в учебното заведение отговаря на всички съвременни изисквания. Това е мечтаното място за вашето дете, но също така едно вдъхновяващо работно място за наистина способните учители.

Мотивиран преподавател означава той да върши с желание своята работа и да се раздава в нея напълно. За да бъде мотивацията на един учител налице са необходими най-общо три неща. Първо, да работи в приятелска и добронамерена среда, така че да бъде спокоен и да посвети цялата си енергия на децата. Второ, да вижда, че трудът, който полага е оценен подобаващо и материалното му възнаграждение отговаря на вложените от негова страна усилия, време и старание. И трето, да му се полага достатъчно време за отдих и почивка, така че всеки ден да бъде в добра форма и да има достатъчно сили и концентрация, за да провежда качествено часовете си. Как изглеждат нещата на практика?

“Случвало се е мои колеги да плачат на работа.” – споделя Иван и добавя нещо познато на всеки учител и родител: “Децата са много чувствителни и попиват всяко настроение от учителя си. Колкото и той да се старае да не бъде разстроен пред тях, това се предава.” Причините за това според него са “стресът от извънредното работно време, от многото отговорности и от постоянното насаждане на интриги между членовете на персонала, за да не се завързва колектив и да може по-лесно да ни управляват.“ Ако някой низш мениджър започне да става по-близък с преподавателския персонал, той може да получи “повишение” към нова позиция или дори друг клон на фирмата.

Таня също не е била доволна от условията на работното си място: “Не може месечната такса само на едно единствено дете в детската градина да бъде по-висока от заплатата за месеца на един учител. Родителите си мислят, че парите, които плащат отиват, за да бъде мотивиран учителят и да даде най-доброто от себе си, но се оказва, че голяма част от парите не се разпределят справедливо и нашият труд остава неоценен. Освен това не ме осигуряваха на пълна работна заплата.“

Заплатата е ограничена, но не и работното време. Задълженията на Йордан били такива, че постоянно се натрупвали и трябвало да ги довършва в извънработно време, което “никога не се заплаща”. Но проблемът не е в организацията на работата във фирмата, “вината е в теб, защото не можеш да си планираш добре времето и поради тази причина то не ти е стигнало.”

Програмите на учителите са гъвкави, според нуждата на школата: “Имахме колеги учители, които по три дни в седмицата бяха с 12-часово работно време… от 8 сутринта до 8 вечерта. Понякога само с пет минути почивка между класовете.  Трябваше да подготвят и 2 пъти седмично уроци за 4 различни възрастови групи. А това води до голямо изтощение и рязко спадане на качеството на преподаване.” Фирмата знае, че в такива условия се иска нещо специално, за да поддържа ниво, така че “учителите постоянно бяха следени какво правят, в специални таблици по критерии се отразява как се справят с възложените им задължения, от какво се оплакват, кое как коментират, станали ли са негативни към фирмата, ако да – защо.” Логично при такива работни условия текучеството на персонал е постоянно, за което свидетелстват и договори, които изискват поне тримесечно предизвестие за напускане.

За напрежението и стресът говорят и правилата, които частна школа предоставя в писмен вид на учителите си: „Ако имам сериозен здравословен проблем, който не ми позволява да отида на работа сутринта, когато се събудя и не успея да се свържа с колегата, който е поел отговорност за заместването ми в такива ситуации, знам, че действам по следния начин… ако сериозният здравословен проблем е такъв, който ми позволява да стана от леглото, да говоря и да съм прав/а в продължение на 1 час, отивам в офиса и си взимам часа.“

Но ако не може да стои на краката си, става ясно от документа, учителят трябва да се свърже със свой колега, който да го замести, като остава задължен да подготви уроци и материали за часовете, които пропуска заради болнични. Последното все пак не важни, ако „здравословният проблем е свързан със спешно влизане в болница или операция“. В този случай единственото, което се очаква от учителя, е да се погрижи „всичките ми колеги да са наясно къде стоят предварително подготвените от мен уроци, които съм подготвил преди инцидента“.

Зад рекламните стени

Тези истории показват контраста между действителността и образа, който частният образователен сектор си изгражда в обществото. Дали зад фасадата „градим бъдещето на децата и изпълняваме голяма мисия“ всъщност не се крие занижено качество, произвол с правата на учителите, нездрава среда на обучение в името на интереса на собствениците?

Дали не би било по-полезно, вместо да се закриват държавни училища или да се превръщат и те в бизнес институции с мизерни делегирани бюджети, да се настоява за такава държавна политика, която да развива общественото образование, осъвременявайки го, правейки го по-продуктивно, увлекателно за децата и привличащо нови млади учители?

Струва си да си отговорим на тези въпроси, за да не се окаже, че сме платили скъпо за  добре рекламирани митове.

 

*Имената на всички служители са сменени.

Оставете коментар