В залата на читалище „Антон Страшимиров” (кино „Влайкова”) на 19 юли бе свикано второ обществено обсъждане на предложението на инициативен комитет за изграждане в Борисовата градина на паметник на децата, загинали по време на трагичните конфликти в България 1923-1944 г. Обсъждането обаче бе провалено от агресивна агитка на противници на идеята за паметник, инструктирани във Фейсбук от кмета на столичния район „Средец” Трайчо Трайков (ДБ).
От издигането на предложението за въпросния паметник на загиналите деца и преминаването му по бюрократичните инстанции е изминало толкова време, че две от водещите лица на инициативата – Светлин Русев (1933-2018) и Анжел Вагенщайн (1922-2023), вече не са между живите.
Тъй като визираното от проекта място – на гърба на Братската могила в Борисовата градина, е на територията на столичния район „Средец”, неговият кмет Трайчо Трайков бе длъжен да организира две обществени дискусии по инициативата. Първата дискусия, на която бе представен проектът за виза, се състоя в същото кино „Влайкова” на 5 юли. Тя премина спокойно и по съществото на предложението, като сред участниците преобладаваха негови подръжници.
На 13 юли, седмица преди предвиденото за 19 юли второ обсъждане, кметът Трайчо Трайков публикува във Фейсбук свое обръщение към противниците на идеята за паметник на загиналите деца. В него той ги инструктира, първо, до 14 юли да засипят районното кметство с писмени отрицателни становища за монумента и второ, да участват активно в обсъждането на 19 юли, като осигурят превес и там за отрицателите на проекта.
В аргументите за този си призив Трайков открито изтъква своята идеологическа мотивация: „Убеден съм, че погрешно смятаните за паметници пропагандни съоръжения от комунизма, които продължават да доминират градовете ни, единствено разделят хората и не позволяват на старите рани да зараснат. Затова съм крайно скептичен към идеята на инициативен комитет, силно свързан с неразкаялата се БСП за нов „паметник” в Борисовата градина. Макар и под маската на почит към загинали деца, всички догми от времето на обявения за престъпен комунистически режим са налице – от избрания период (1923-1944 г), през оценката за характера на тогавашното управление („фашизъм”), та чак до харесаното място (до т.нар Братска могила).”
Това очевидно надъхване от страна на кмета към негови съмишленици с антикомунистически убеждения веднага дава своя резултат. Още на 15 юли пак във Фейсбук Трайков се отчита пред отзовалите се активисти: „До края на вчерашния ден постъпиха над 300 становища. Не писани под индиго, както понякога се случва, а индивидуални, искрени, премислени. Почти всички са против предложението на инициативния комитет.”
По-същественото се разиграва на обсъждането на 19 юли, където самият Трайков въобще не се появява. Затова пък в залата първи пристигат и заемат местата най-отпред решителни, късо подстригани млади мъже, повечето облечени в черно.
На някои от тениските им пише „За генерал Христо Луков“. На други има изобразена красноречива емблема – сърп и чук в червен кръг, задраскани с диагонална червена линия, на която пише „Декомунизация”. После ще се окаже, че агитката е заредена и със знаме със същия символ, изобразен на черен фон. Ще го размахат в края на събитието, за кулминация на гаврата, с която ще провалят дискусията. В групата се открояват с особена активност познати дейци от „БОЕЦ” начело с водача си Георги Георгиев. Със заклеймяване на комунизма на висок глас изпъква и евродепутатът от ГЕРБ Андрей Ковачев, макар и да не остава дълго на събитието.
С дюдюкания, викове, тропане изпълнителите на инструкцията на кмета Трайков апострофират и прекъсват всеки опит за изказване от страна на подръжниците на инициативата за паметник на загиналите деца. Вдигат се антикомунистически лозунги, отправят се обиди, оправдават се убийствата на деца по време на Септемврийското въстание (1923) и на антифашистката съпротива (1941-1944), защото това били деца на комунисти, значи заслужавали смърт, а и фашизъм нямало… Особено остри са нападките срещу включването към децата жертви, на които да е посветен паметникът, и на избити еврейчета – било национално предателство да се признае, че българската държава (съюзник на нацистка Германия и фашистка Италия до септември 1944 година) е имала нещо общо с холокоста. Чува се дори заплаха със съд за национално предателство.
Ето какво разказва за обстановката присъствалият на опита за обсъждане в кино „Влайкова” подръжник на инициативата за паметника Людмил Димитров: „Общественото обсъждане за паметника на убитите деца 1923-1944 г. беше позор за наричащите се „демократи” и противници на паметника. Никъде в медиите не беше обявено, не беше обявено и на сайта на кметството. Трайчо Трайков изобщо не се появи, скри се като мишка. Не беше осигурен елементарен микрофон и озвучаване. Всеки път, когато защитник на паметника се опитваше да се изкаже, избирателите на Трайков започваха да вдигат шум, да викат и да се кикотят. При споменаването на убитите деца силно се кикотеше общинският съветник от ДБ Марта Георгиева. При това положение голяма част от групата в подкрепа на паметника напусна залата. Някъде в края успях да се изкажа. Посочих довода, че няма как този паметник да ни разделя, защото няма да се намери човек в европейска демокрация, който да оправдава убийствата на деца. Обаче се оказа, че има. Някакъв стана и каза, че всички, които са помагали на комунистите, е трябвало да бъдат избити, пък били те и деца. Когато му посочих, че съм комунист и имам три деца и го попитах да ги доведа ли да ги убие, друг скочи и каза, че той щял да свърши тази работа. Това са избирателите на ДБ и на Трайчо Трайков.”
Във Фейсбук профила на Трайков същия ден, след саботираната чрез тази гавра дискусия, един от привържениците на кмета – Manol Manolov-new, се отчита така: „Днес, 19 юли 2023 г., в кино „Влайкова” кварталните червени бабички и старчоци станаха за смях. Възмутени напуснаха залата. Искра Баева не посмя да се обади. Беше радостно изживяване!”
Проваленото по този брутален начин обсъждане на предложението за паметника накара инициаторите на идеята да напишат и изпратят протестно писмо, което са адресирали до кмета на София Йорданка Фандъкова, председателя н СОС Георги Георгиев, главния архитект на София Здравко Здравков, кмета на район „Средец” Трайчо Трайков.
Писмото е подписано от секретаря на Инициативния комитет, журналистката Велиана Христова, и започва така: „Инициативният комитет за поставяне в столицата на паметник на децата, загинали през 1923 -1944 г. изразява своето дълбоко възмущение от действията на кмета на район „Средец“ Трайчо Трайков и от т.нар. обществено обсъждане, а всъщност съзнателно организирано сборище за проваляне на инициативата. А може би и за предизборни дивиденти сред сродните му конкуренти в предстоящите местни избори.”
Посочва се, че чрез своя предшествал събитието на 19 юли текст във Фейсбук, тиражиран и в медиите, Трайков е изопачил идеята на инициативата и чрез инсинуации ѝ е придал обратен смисъл. Припомня се оригиналното послание на проекта – „чрез паметта за децата, най-невинните жертви на политическите режими у нас, чиято съдба никога не трябва да се повтаря, да се създаде място за преклонение пред тях и чрез него – за помирение на разделеното ни общество пред нещастието на децата ни.”
Отбелязва се, че идеята е възникнала „по примера на изградените в последните години в много страни на Европа аналогични паметници на децата, загубили живота си по времето на фашизма през Втората световна война.” Изтъква се, че „хората отиват при тези мемориали да почетат заедно паметта на най-невинните жертви и да си обещаят, че никога повече днешните и утрешните деца няма да имат тази жестока съдба”. Писмото продължава: „Това е прекрасен начин за помирение в обществото, доказал се вече в много държави в Европа.Творците на тези паметници са наградени с най-високите държавни отличия в страните си”.
Припомня се, че инициативата била обявена в медиите и е получила „категорична подкрепа от стотици граждани и граждански структури от всички краища на България и от всички етноси, с различни политически и религиозни възгледи”. Направени са били и стотици дарения, като „така българите от столицата и страната изразиха желанието си да бъдат съпричастни към малките жертви на националните трагедии”.
Предложението е получило принципното одобрение на ОЕСУТ и главния архитект на София арх. Здравков, съгласувано е от проф. арх. Атанас Ковачев – ръководител на екипа, разработващ ПУП на „Парк Борисова градина“.
Фейсбук-инструкцията на Трайчо Трайков обаче целенасочено разпалила антикомунистически настроения, като демонстрирала и личното негативно отношение на кмета към инициативата. „И понеже не искал да е сам в битката срещу паметника, той открито призова да се изпращат негативни становища в район „Средец“ и да се участва с тях и с присъствие във второто обсъждане,” отбелязва писмото.
То акцентира още: „Като кмет г-н Трайков няма право да натрапва мнение и да организира сбирки, вместо да изрази становището си по време на второто обсъждане, на което той не дойде. С тези си внезапни призиви г-н Трайков опорочи и самото обсъждане, и идеята. Като резултат в последните дни районът бе засипан с негативни писания, които може да се видят в сайта на района, много от тях – пълни с обиди и груби хули по инициативния комитет, повтарящи тезите на кмета Трайков, заявяващи, че идеята била остатък от марксическо управление, не било вярно, че има убити деца (!), хората от инициативния комитет водели мръсната си игра. И най-страшното: тези деца е трябвало да бъдат убити, защото … по това време сме се борили със съветския тероризъм! „Няма да допуснем нови антифашистки паметници!“, пише в много от становищата. Това говори много зле за менталното състояние на част от днешното ни общество, освен че се оказва, че в цяла Европа властва комунистическо управление…”
Нататък писмото описва цялата агресивна атмосфера, създадена от антикомунистическата агитка по време на така и несъстоялата се дискусия: „Никакво обсъждане нямаше, имаше само едно сборище на арогантни хора, които с диви крясъци, вой и викове, с дюдюкания и тропане направиха невъзможно да се говори каквото и да било. Повечето крясъци нямаха нищо общо с поставената тема, но клеймяха и заплашваха комунизма, руснаците, престъпния социализъм и какво ли не още. (…) Тези хора бяха дошли не да обсъждат каквото и да било, а да оплюят и сринат „комунистическия инициативен комитет”, както сами крещяха. Бяха оставени да вилнеят на воля. Такова зрелище е недопустим позор и срам не просто за столичния район „Средец“, но и за която и да е институция в държавата”.
В писмото се пояснява: „За сведение, в инициативния комитет за паметника влизат не мутри и съвсем не „силно свързани с БСП“, а известни, сериозни и интелигентни хора, творци, писатели, скулптори и архитекти, журналисти, професори историци, юристи, лекари. Никой от тях не заслужава нито обидите, нито хулите, нито поведението, на което станахме свидетели. Да не говорим за гаврата с паметта на покойните вече инициатори на комитета Анжел Вагенщайн и акад. Светлин Русев. Големият български скулптор проф. Иван Славов, създал безвъзмездно проекта за паметника, наблюдаваше онемял и потресен случващото се около него.”
В края на писмото е посочено: „Категорично заявяваме, че не приемаме и по никакъв начин не може да се приеме за легитимно т.нар. второ обществено обсъждане на инициативата за паметника на децата жертви. Надяваме се това наше мнение да бъде взето предвид.”
С осъждане на целенасоченото проваляне на обсъждането за паметника излезе и Българският антифашистки съюз (БАС) в лицето на председателя си Евгения Белий. В отговор на виковете на агитката от кино „Влайкова”, че нито имало убити деца, нито имало фашизъм, БАС публикува списък на децата жертви. Списъкът е изготвен в резултат на дълго проучване и изследване на фактите, извършено от инициативния комитет за паметника, като над 80% от имента са издирени лично от журналистката Велислава Дърва. Ето списъка:
Васил (16 г.) и Сава (15 г.) Кокарешкови от с. Белица. Ятаци на отряд „Никола Парапунов“. Арестувани на 16 юни 1944 г. Зверски инквизирани в продължение на 23 дни. Заклани на 7 юли 1944 г. от жандармеристите, които цяла седмица хранят своите кучета с телата на убитите деца.
Стойне (7 г.), Иван (9 г.) и Надежда (12 г.) Калайджийски, разстреляни с родителите си Петър и Стоянка Калайджийски на 19 декември 1943 г. край Ястребино; имат брат партизанин – Рангел.
Димитринка Петкова Стоичкова (11 г.), разстреляна с родителите си Петко и Лазарка Стоичкови на 19 декември 1943 г. край Ястребино; има брат партизанин – Стойне.
Ценка и Цветанка Димитрови (13 г.), близначки, разстреляни с родителите си Иван и Марийка Янкови на 19 декември 1943 г. край Ястребино; имат брат партизанин – Димитър.
Общо разстреляните на 19 декември 1943 г. край Ястребино са 18. Телата им са изгорени на клада.
Константин Георгиев Кротнев (5 г.) и братовчедка му Маргарита (13 г.). На 16 април 1925 г. е арестуван и по-късно убит бащата н малкия Константин – капитан Георги Кротнев (офицер с леви убеждения). Съпругата му Нина е разстреляна пред децата. След преживения ужас и двете деца се поболяват и умират.
Мехмед Юсеинов Юсменов (17 г.) и Мехмедали Мехмедов Моллаасанов (16 г.), от с. Горско Сливово, Ловешко, разстреляни на 1 февруари 1944 г. заедно с баща си Юсеин и с други ятаци на площада в селото.
Аврам Кало (17 г.), умира малко преди 9 септември 1944 г. вследствие на жестоките инквизиции в полицията.
Ангел Денчев, ученик от Габрово, ремсист, обесен в Русенския затвор на 22 февруари 1944.
Ангел Мавров Коджаманов – Кольо (16 г.), р. на 15 април 1926 г. в Хасково, партизанин, загинал в сражение на 3 март 1944 г.
Ангел Спасов Недков (17 г.) от с. Подгумер, Софийско, партизанин, ранен в сражение, заловен и обезглавен на 3 май 1944 г.
Андон Маринов Черковски (14 г.), наричан „ятачето на Раднево“, умира в началото на 1945 г. в страшни мъки след жестоки полицейски инквизиции; син на партизанина Марин Черковски и на ятачката Вълкана Черковска.
Аспарух Димитров Плачков-Бръчков (16 г.), р. 19 юни 1928 г., с. Ръждавица, Кюстендил, партизанин в Кюстендилския отряд „Драговищица”, убит на 2 август 1944 г. в боя при село Рибарци, Кюстендилско.
Атанас Хараланов Цачев – Сеньо, (16 г.) роден на 4 декември 1925 г. в Перущица, партизанин, загинал в сражение на 4 ноември 1943 г.
Атанас Христов Атанасов – убит като организатор на РМС
Ахмед Мехмедов Зънтаров (17 г.), от Дебнево, Ловешко. Ятак, разстрелян на 16 ноември 1943 г.
Ахмед Селманов Караасанов (17 г.) от Горско сливово, Ловешко. Ятак, разстрелян на 1 февруари 1944 г.
Богдан Борисов Йорданов – Любчо (17 г.), от Коевци, Великотърновско. Партизанин, цзагинал на 25 януари 1944 г.
Богомил Ананиев Павлов (16 г.), р. 28 август 1928 с. Муртинци, Пернишко. На 15 г. с по-големия си брат отива в Трънския отряд, после – във войнишки партизански батальон „Хр. Ботев“. Предаден, обкръжен, загива в сражение на 25 май 1944 г.
Божин Тодоров Дамянов (17 г.), от Владиня, Ловешко. Ятак, убит на 22 януари 1944 г.
Борис Григоров Думчев – Васко (16 г.), от Пловдив, партизанин, загива в сражение на 26 февруари 1944 г.
Борис Стефанов Кръстев (16 г.), от Новачене, Пловдивско. Партизанин, загинал на 5 март 1944 г.
Боян Станков Христов (17 г.) от с. Лешниковци, Трънско, партизанин, загива в сражение на 16 април 1944 г.
Васил Атанасов Василев (11 г.), р. 7 март 1932 г. с. Веселиново, Ямболско, ятак, баща му е осъден на доживотен затвор, майка му – на 1 г. условно, три месеца следствие, къщата им е превърната в полицейски участък, разболява се от тетанус и умира на 16 ноември 1943 г.
Васил Иванов Кривлев (17 г.), от с. Дългач, Търговищко, ятак, разстрелян с майка си на 16 декември 1943 г.
Васил Стоилов Манолов – Ангел (17 г.), от Хасково, партизанин, убит на 3 март 1944 г.
Васил Тодоров Димитров (17 г.), от Надежда (Кърпачево), Габровско, ремсит, инквизиран жестоко, умира от полицейския побой на 8 ноември 1942 г.
Васил Тодоров Христов – Чапаев (17 г.) от с. Падала, Кнежа, партизанин, загива в сражение на 2 юни 1944 г.
Веселин Харалмпиев Русаков (16 г.) от Дупница. Ятак, нелегален. Убит на 10 май 1944 г.
Владимир Иванов Конев (17 г.), от Требич, член на бойна група, убит на 10 май 1944 г.
Вълка Миланова Георгиев (17 г.), от Крумово, Варненско, ремсистка, умира след инквизиции на 24 май 1943 г.
Вълко Симеонов Танев (17 г.), р. 13 октомври 1927 г. с. Бабек, Пловдивско, РМС, член на бойна група, , дружина „Бойчо“ на Първа средногорска бригада „Хр. Ботев“, доброволец в Отечествената война, загива при Страцин на 16 октомври 1944 г.
Вълко Тодоров Дойчинов – Методи (17 г.), от Радювене, Ловешко. Партизанин. заловен и жестоко убит на 29 май 1943 г.
Георги Господинов Митрев (17 г.), от Малко Шивачево (Гита), Пловдивско. Партизанин, загинал на 21 януари 1944 г.
Георги Иванов Стоянов (17 г.), от Строево, Пловдивско, симпатизант на левите идеи, убит пред дома му на 23 юли 1943 г.
Гинчо Славов Гинчев (16 г.) от с. Малко Чочовени, Сливенско. След жестоки изтезания е разстрелян на 7 юни 1944 г. заедно с майка си, баба си и дядо си; има трима братя партизани – Иван, Къньо и Койчо. Полицията изгаря родния дом на семейството.
Господин Русев Тодоров – убит като организатор на РМС
Гроздьо Гроздев Желев (1 г.), от с. Раковец (Гроздьово), Варненско, дете на партизанин, умира от скарлатина след отказана медицинска помощ.
Давид Арон Давидов – Трън (17 г.) от Пловдив, партизанин, убит и обезглавен на 26 февруари 1944 г.
Дельо Петров Делев – убит като организатор на РМС
Денчо Петров Динчев – Петьо (17 г.) от с. Красново, Пловдивско. Ятак и партизанин. Убит на 4.11.1944 г. на фронта срещу германските злодеи- около с. Пчиня, Кумановско.
Деню Митов Начков (16 г.), от с. Реденик, Великотърновско, на 15 г. става член на РМС, през лятото на 1944 г. се включва в Килифаревската чета на Горнооряховския отряд, след 9 септември заминава доброволец на фронта. Загива край с. Пехчево в Македония на 12.10 1944 г.
Детелина Мирчева Минчева-Соня (15 г.) от с. Черногорово, Пазарджишко. Партизанка от чета „Кочо Честименски“ на отряд „Ангел Кънчев“, най-малката партизанка в отряда. Загива на 12 юли 1944 г.
Димитър Янков Василев-Кръстев (17 г.) от с. Кривина, Софийско, ремсист, умира в Шуменския затвор на 10 септември 1944 г.
Димитрина Георгиева Манолова – Митошка (17 г.), от Ямбол. Партизантка. Зловена и разстреляна на 28 март 1944 г.
Димитрина Йорданова Петкова, р. 28 януари 1928 г. с. Комощица, Михайловград, ятак, след инквизиции в полицията остава инвалид до края на живота си.
Димо Панчев Димов (17 г.), от Дойренци, Ловешко. Ятак, секретар на РМС в селото. Убит на 8 август 1044 г.
Димчо Георгиев Караминдов (17 г.) от Карнобат, партизанин, разстрелян на 2 юли 1944 г.
Динчо Петров Динчев – Петьо (17 г.) от с. Красново Пловдивско. Ятак, партизанин, остава жив, отива н фронта против нацистите, убит при с. Пчиня, Кумановско на 4.11.1944 г.
Динчо Петров Киков (17 г.), р. 12 юни 1927 г., с. Красново, Пловдивско, бащата участник в Септемврийското въстание. От 24 юни 1944 – партизанин във Втора средногорска бригада „В. Левски“; участва в Отечествената война, в боевете при Крива паланка, Стражин, Страцин, Ново село, Косматица, Пчиня. Загива на 1 ноември 1944 г. разкъсан от мина при щурма на връх „Орляк“.
Добринка Александрова Миленкова (ученичка) от с. Моравица, Омуртагско. Член на РМС, партизанка, заловена, избодени са ѝ очите, учита зверски.
Дончо Иванов Деневски – Томата (16 г.), р. 10 юли 1928 г. с. Брезово, Пловдив, РМС, партизанин в Първа средногорска бригада „Хр. Ботев“, доброволец на фронта, загива на 11 октомври 1944 г. в атаката при с. Муждевяк.
Еленка Борисова Манова (4 г.), от с. Калнище, Разградско. Род. 23.03.1939 г., баща ѝ е ятак, при блокада на селото на 18.01.1944 г. жандармерията пали къщата, семейството остава навън в лютия студ, детето босо на снега, то умира след няколко дни.
Жак Арон Леви – Мишо (17 г.), от Карнобат, партизанин в отряда „Антон Иванов“, заловен при акция и убит на 27 февруари 1944 г.
Жан Хаим Абрамович – Бенковски (17 г.), от София. Партизанин, загинал на 19 юли 1944 г.
Ибрахим Салиев Кьолев, (16 г.), р. 16 юни 1927 г., Горско сливово, Ловешко, ятак на габровско-севлиеския отряд, разстрелян на 1 февруари 1944 г. в местността „Сенокос“ заедно с други ятаци.
Ивайло Петков Маринов (12 г.), от с. Долна Кремена, Монтанско. Син на ятаци, бащата е убит, майката – интернирана, прибран от възрастни хора, умира от диабет вследствие на преживения стрес.
Иван Атанасов Бандаков – Кочо (15 г.), от Чепино,у Велинградско. Най-малкият партизанин от отряд „Чепинец“, загинал в сражение при Милеви скали на 4 септември 1944 г.
Иван Атанасов Филев – Спартак (15 г.) от с. Ситово, Пловдивско, партизанин, загива в сражение на 3 март 1944 г.
Иван Димитров Глушков – Методий (17 г.) от Самоводене, Великотърновско, партизанин, загива в сражение на 7 септември 1944 г.
Иван Димитров Гълъбов-Пенко (17 г.), р. 1 октомври 1927 г., с. Врачеш, Софийско, от юли 1943 – отряд „Чавдар“, загива на 23 октомври 1944 г. при Страцин.
Иван Динев Колев – убит като организатор на РМС.
Иван Динчов Кривиралчев (16 г.) от Копривщица, ятак, разстрелян на 31 март 1944 г.
Иван Нанев Атанасов – Цветан (17 г.) от с. Върбен, Пловдивско, партизанин, заловен, ранен и убит на 11 август 1944 г.
Иван Николов Рачев (17 г.) от Разлог, ятак, поради провокация е заловен и три дни е подложен на нечовешки мъчения. Убит с щикове на 8 август 1944 г.
Иван Стаматов Немцов (17 г.), от Каблешково, Бургаско. Партизанин, убит на 2 юли 1944 г.
Иван Стефанов Василев – Огнян (16 г.) от с. Присойна, Търговищко. Партизанин от Тузлушката чета на Омуртагския отряд, загива в сражение на 1 януари 1944 г.
Иван Стойков Стефанов – при преминаване в нелегалност към Елховската чета – група от трима човека, разкрити и разстреляни на 15 май 1944 г.
Иван Тенев Денев – Радко (17 г.), от Винарово, Старозагорско. Партизанин, убит на 13 март 1944 г.
Иван Тодоров Дончев – Сашо (17 г.), от Зълбок дол, Ловешко. загинал като партизанин.
Иван Христов Павлов (17 г.), от Радово, Трънско. Партизанин, убит на 28 юни 1944 г.
Иванка Тодорова Пашкулова – Роза (14 г.), от с. Старо Железаре, Пловдивско, партизанка, заловена и разстреляна заедно с баща си Тодор на 21 ноември 1943 г.
Илия Тонов Клинков (17 г.), от Правище, Пловдивско. Партизанин, убет на 7 август 1944 г.
Исак Самуил Натан (17 г.), р. декември 1926 г. в Пловдив, РМС, убит край Чешнигирово на 11 май 1944 г. на път към партизанския отряд, с него е и Жак Амадо.
Йорданка Атанасова Кондова – партизанка от отряд „Хаджи Димитър“
Кирил Димитров Иванов (Кърлешов) (17 г.) от Сливен. Ятак, убит на 20 май 1944 г.
Кирил Димитров Тананеев – Дечко (17 г.) от с. Самоводене, Великотърновско, партизанин, загива в сражение на 7 юни 1944 г.
Кольо Атанасов Колев от Брезово (17 г.), ремсист, умъртвен на 10 август 1942 г. след инквизиции в Брезовския полицейски участък.
Константин Янакиев Николов – Кочо (17 г.) от София. Парзинанин, убет на 5 юни 1944 г. разстрелян заедно със сестра си Гита на 5 юни 1944 г.
Коста Дамянов Илиев (17 г.), от Храбрино, Пловдивско, ятак. Убит на 5 септември 1943 г.
Костадин Георгиев Лазаров – Васко (17 г.) от с. Бараково, Кюстендилско, партизанин, загива в сражение на 28 март 1944 г.
Костадин Иванов Запрянов – Горчо, (16 г.) от с. Бодрово, Хасковско, партизанин, загива в сражение на 3 септември 1944 г.
Костадин Такев Тодоров (17 г.) от с. Войнеговци, Софийско, партизанин, заловен, изтезаван жестоко и убит на 7 юни 1944 г.
Крум Димитров Шушков (17 г.) от Мурсалево, Кюстеднилско. Помагач, член на РМС, загинал при полицейско преследване на 7 март 1943 г.
Кръстан Стоилов Кръстев – Кънчо (16 г.), от Горна баня, партизанин, разстрелян на 30 май 1944 г.
Кунчо Цоков Фитлеков – Волов (17 г.) от с. Красново, Пловдивско, партизанин, заловен и изгорен жив на 7 август 1944 г.
Любен Петров Ганев – Райчо (17 г.) от Батак, партизанин в отряда „Антон Иванов“, ранен в сражение, поради предателство е заловен и разстрелян на 7 март 1944 г.
Любчо Стоянов Джоров-Малкото дяволче (17 г.), р. 9 април 1929 г., Горна Василица Софийско, баща му участва в Октомврийската революция, на 15 г. – партизанин от четвърта софийска бригада, участва в боевете при Стражин, разболява се от туберкулоза и умира на 6 октомври 1946 г.
Максим Петров Мишев – Манчо (17 г.) от Пещера, партизанин, загива в сражение на 7 март 1944 г.
Марийка Александрова Мъглова (15 г.), р. 25 февруари 1929 г., Сливен, Брат партизанин. Ятачка заедно с майка си Щиляна. На 15 май 1944 г. са разкрити и на 20 май след тежки инквизиции – разстреляни.
Марин Трифонов Попов – Васката (16 г.) от с. Правище, Пловдивско, партизанин, загива в сражение на 17 юли 1944 г.
Мария Георгиева Бакалова – Бойка (17 г.) от Пловдив, партизанка, загива в сражение на 3 март 1944 г .
Мария Петкова Ненчева – Соня (16 г.) от с. Пъдарско, Пловдивско, партизанка, разстреляна на 25 декември 1943 г.
Методи Стойков Кръстев (17 г.) от Кондофрей, Пернишко. Партизанин, убит на 8 юни 1944 г.
Минка Георгиева Ботeвска-Искра (17 г.), р. 24 май 1927 г., с. Пъдарско, Пловдивско, член на РМС, партизанка от отряд „Хр. Ботев“, ранена в сражението при Стефанов камък на 11 август 1944 г. Брат ѝ преминава през вражеския обръч, за да я спаси. Сражават се до последния куршум. За да не попаднат живи в ръцете на врага, взривяват последната бомба и загиват. Брат Иван, секретар на РМС, сестра Велика.
Минко Пенев Христов (17 г.), от Чоба, Пловдивско. Партизанин, загинал на 13 септември 1943 г.
Минчо Исак Рахамин – Спас (17 г.) от Дупница. Партизанин, разстрелян януари 1944 г.
Митко Палаузов (13 г.), роден в с. Еньов рът, партизанин от Габровско-севлиевския партизански отряд, загива заедно с майка си Ганка в сражение на 1 април 1944 г. на Осеникова поляна, разкъсан от бомба.
Мичо Стойков Мичев-Телман (16 г.), р. 28 март 1927, с. Стрелци, Пловдивско, партизанин в Първа средногорска блигада „Хр. Ботев“, тежко ранен в престрелка с жандармерията, умира на 15 ноември 1943 г.
Найден Велков Ширтев, (14 г.), р. 26 януари 1931 г., с. Любен, Пловдивско, ятак на Втора средногорска бригада „В. Левски“, арестуван при полицейска блокада през август 1944 г., инквизиран жестоко, не издава нищо, умира на 6 април 1945 г. вследствие на инквизициите.
Никола Генов Халваджиев (14 г.), р. 6 март 1930 г., Пловдив. Куриер на стачниците в тютюневите заводи. Убит през 1944 г.
Никола Георгиев Накев (13 г.) от Перущица, заподозрян, че е ятак, разстрелян на 17 август 1944 г.
Никола Делчев Делевски (17 г.) от с. Старо Железаре, ремсист, разстрелян на 30 май 1944 г.
Никола Иванов Райков (17 г.) от Сенник, Габровско. Парцзинанин, загинал на 4 февруари 1944 г.
Никола М. Николов, ученик, ятак на отряд „Гаврил Генов“, обесен през 1943 г.
Никола Георгиев Накев (13 г.) , р. 4 декември 1931 г., от Перущица, ятак, арестуван на 17 август 1944 г., пребит с камшици, един жандармерист го прегазва с коня си после го разстрелва.
Никола Трифонов Демерджийски – Янето (17 г.), р. на 19 януари 1926 г. в Ръжево Конаре, Пловдивско, партизанин, загинал в сражение на 4 ноември 1943 г.
Николчо Здравков Чампоев на 1 година и 7 месеца от Русе. Дете на партизанин. Разстрелян с 12 куршума на 22 февруари 1944 г. Загива заедно с майка си Цветана, дядо си Тотю и русенската ремсистка Ана Вентура.
Павел Георгиев Венков (17 г.) от Требич, Софийско. Ятак, член на бойна група, убит на 20 март 1944 г.
Параскева Петрова Енева – Соня (17 г.), от Коевци, Габровско. Партизанка, убита на 29 март 1944 г.
Пеньо Пенев Ганев (17 г.) от Западно Шевачево (Гита), Старозагорско. Партизанин, умира в отряда на 11 февруари 1944 г.
Петър Димов Киряков (15 г.) от София. Участва в подпалването на склад за кожуси, предназначени за германците. Заловен, екзекутиран в Софийския централен затвор на 29 януари 1943 г.
Петър Иванов Георгиев – Професорчето (17 г.), р. на 10 юни 1926 г. в Ботунец, София, партизанин, ранен в сражение, заловен и разстрелян на 1 юни 1944 г.
Петър Станчев Божинов (16 г.) от Габрово, ремсист, разстрелян на 12 март 1944 г.
Петър Стоянов Далевски (17 г.) от Розовец, Пловдивско. Партицзанин, убит на 20 януари 1944 г.
Продан Иванов Проданов – Йово (17 г.) от Отецпаисиево, Пловдивско. Партизанин, тежко ранен, умира на 20 март 1944 г.
Първан Стоянов Кашукеев (17 г.) от Шатрово, Кюстендилско. Партизанин, убит на 25 юни 1944 г.
Рангел Рангелов Ташев (17 г.), р. 19 септември 1926 г. в Перущица, ятак, разстрелян на 6 юни 1944 г.
Рахамим Исак Рахамимов (17 г.) от Дупница. Партизанин, убит на 8 януари 1944 г.
Сара Нахман Коен – Соня (17 г.) от Пловдив. Партизанка, ,бита на 14 март 1944 г.
Симеон Борисов Гавазов (17 г.) от София. Партизанин, заловен и разстрелян на 16 април 1944 г.
Софка Крумова – Соня (17 г.)
Спас Христосков Стоичков-Майсторчето (17 г.) от Костенец, партизанин, загива в сражение през 1944 г.
Стефан Иванов Хаджийски
Стефан Стойчев Вранчев – Тошо (17 г.) от Батак. Партизанин, убит на 1 март 1944 г.
Стефан Цвятков Станев (16 г.) от с. Крушево, Севлиевско, ятак, разстрелян на 29 март 1944 г.
Стефко Иванов Крайчев (16 г.) от Сливен, ятак, заловен и разстрелян на 20 май 1944 г.
Стоил Николов Стоилков (17 г.) от Рила, Кюстендилско. Партизанин, убит през юли 1944 г.
Стою Иванов Стоев (15 г.), р. 8 юли 1929 г., с. Бойковци, Великотърновско, партизанин, убит на 7 септември 1944 г. край с. Константин заедно с други партизани.
Стоян Иванов Трифонов (17 г.), от Старо село, Ловешко. Ятак, разстрелян на 11 ноември 1943 г.
Стоян Николов Мусенов (16 г.) от с. Старо Железаре, ятак, разстрелян на 30 май 1944 г.
Стоян Рачев Раев (15 г.) от с. Черешово, ятак, разстрелян на 5 ноември 1943 г.
Тинка Христова Ковачева – Мая (16 г.), р. 3 юли 1927 г., от Пловдив, партизанка, отряд „Антон Иванов“, загива в сражение на 3 март 1944 г. в „Сухото дере“.
Тиню Стоянов Добрев (17 г.), от Котел. Нелегален, партизанин, загинал на 5 февруари 1943 г.
Тодор Георгиев Митев (17 г.) от Горско Сливово, Ловешко. Ятак, убит на 2 февруари 1944 г.
Тодор Димитров Дарджиков – Чавдар (17 г.) от Лесичево, Пазарджишко. Партизанин, убит на 8 март 1944 г.
Тодор Костадинов Кацаров (16 г.), от Етъра, Габрово. Ятак, ранен от засада, умира на 31 декември 1942 г.
Тодор Петров Велчев (17 г.), ятак, секретар на РМС в Перущица, разстрелян на 6 юни 1944 г. по дефилето на р. Въча, на 3-4 км. от Кричим заедно с други ятаци.
Тодор Янков Събев ч17 г.), от П.Славейково, Габровско. Ятак, умира в затвора на Велико Търново на 21 декември 1943 г.
Тодорка Истратиева (16 г.) от с. Расник, Брезнишко, убита на 6 юли 1944 г.
Тодорка Йорданова Моралийска – Гордана (17 г.) от с. Долна Диканя, партизанка, заловена и разстреляна с братята си Димитър и Иван на 6 юни 1944 г.
Тотка Илиева Томова – Роза (ученичка) от с. Долна Бешовиц, Врачанско. Партизанк, заловена и убита по жесток начин в местността „Косматица“ над с. Кален.
Тотю Денев Тотев (17 г.) от с. Яворово, Старозагорско. Партизанин, убит на 13 март 1944 г.
Трайко Тодоров Траев (16 г.) от с. Каблешково, Бургаско, партизанин от отряд „Народен юмрук“, загива в сражение при с. Казичане на 19 юни 1944 г.
Христо Миланов Попхристов (16 г.), от Шатрово, Кюстендилско. Партизанин, загинал на 25 юни 1944 г.
Христо Хритов Станчев (12 г.), р. на 14 февруари 1931 в с. Александрово, Старозагорско. Убит на 8 септември 1943 г. от полицай насред селото, когато посочвал на няколко пратизани накъде са се изтеглили останалите.
Цветана Живкова Велева – Лиляна (16 г.) от Перник, партизанка в Първа софийска бригада. Ранена в сражение, заловена и след 10 дни инквизиции е разстреляна на 19 май 1944 г.
Цветко Александров Караджов – Малкия Чавдар (16 г.) от с. Мирково, Софийско, партизанин, загива в сражение (друга версия – след сражението под връх „Вежен“ с още един партизанин се откъсват от отряда „Чавдар“, заловени, след тежки инквизиции разстреляни на 5 юни 1944 г.).
Цвятко Цачев Тодоров (17 г.) от Българене, Ловешко. Член на РМС, политзатворник, умира в затвора на 4 март 1943 г.
Цоню Иванов Каракашев (17 г.) от Дряновец, Разрградско. Ятак, деец на РМС, заловен и разстрелян на 22 януари 1944 г.
Янаки Киряков Георгиев (15 г.), р. 19 май 1929 г., с. Брястовец, Бургаско. Ятак, РМС, арестуван и след тежки инквизиции разстрелян на 2 юли 1944 г. в местността „Харделък“, с. Топчийско.
ОТ СЕПТЕМВРИЙСКОТО ВЪСТАНИЕ 1923 Г.
Георги Георгиев Тодоров (13 г.), от с. Арчар, Видинско. Включва се в Септемврийското въстание, куриер е на Арчарския революционен комитет. Заловен от шпицкомандите с голяма група въстаници и разстрелян през септември 1923 г.
Гецо Атанасов Вутев (13 г.), р. 26 юли 1909 г. в с. Гложене, убит на 23.09.1923 г.
Симеон Маринов Крачунски (17 г.), р. в с. Голяма Желязна 1909 г., убит на 4.08.1926 г.
Стефан Иванов Хаджийски (17 г.), от Лом. Участва във въстанието като помощник-командир на Толовишката бойна дружина. Разстрелян е на 25 септември 1923 г.
–––––
В книгата си „Палачите“ Анри Барбюс посочва, че в годините 1923-1925 в България са убити 22 малолетни деца (на въстаници), както и две медицински сестри на по 15 г.
––––––
При депортацията на евреите от Македония и Северна Гърция към Треблинка през март 1943 г., осъществена от българската полиция и армия, загиват още във влака или в газовите камери на концлагера 3000 еврейчета на възраст от няколко месеца до 15 години. Има пълен списък на тези деца в книга от изследване на еврейския въпрос.
