
Тристранните преговори между Украйна, Русия и Съединените щати, които се състояха тази седмица в Абу Даби, може и да не доведат до бърз пробив, но те ясно очертават хода на един конфликт, който, в крайна сметка, може би наближава края си.
Ако нещо илюстрира политическата и емоционалната пропаст, която двете страни все още трябва да преодолеят, това са изказванията на президента Володимир Зеленски в Копенхаген тази седмица, в които той изрази съжаление, че руският лидер Владимир Путин все още е жив. Суровата реалност в Украйна обаче го тласка към неприятен компромис с най-големия му враг.
Киев беше принуден да се включи в преговорите в най-неблагоприятния момент, когато разполага с малко средства да се противопостави на опустошителните руски въздушни удари, които нанасят щети на ключовите му промишлени отрасли и парализират жизненоважната инфраструктура в големите градове. Един от водещите преговарящи на Украйна, Давид Арахамия, който оглавява парламентарната фракция на Зеленски, описа преговорите като едни от най-трудните, в които е участвал от 2022 г. насам. Той заяви, че руснаците са пристигнали с много строги инструкции и че е било трудно да се смекчи тонът на дискусиите. Неговата оценка потвърждава, че Русия се счита за добре подготвена да преговаря от позиция на силата.
Междувременно Москва изрази оптимизъм относно резултата. Съветникът на Путин, Владимир Медински, заяви, че преговорите са доближили двете страни до мира. Дори Арахамия заяви, че има импулс за постигане на решение преди края на годината. Трябва да се отбележи, че този оптимизъм идва без никакви признаци, че Русия променя позицията си относно основните линии на споразумението. Точно както прави от години, Кремъл настоява за истински неутрална, демилитаризирана Украйна, която зачита правата на рускоговорящото си население.
Ако всичко това се оказва неприятна изненада за мнозина на Запад, то е защото през по-голямата част от тази година западните политици и основните медии продължаваха да твърдят, че ходът на войната се обръща и че Украйна взема превес. Техният оптимизъм се подхранваше от украинските удари с дълъг обсег, насочени срещу руски нефтопреработвателни заводи, както и от бавния темп на руското настъпление на бойното поле.
Съвсем наскоро, през септември, литовският президент Гитанас Науседа заяви, че „на практика Русия вече е загубила войната“. По същото време генералният секретар на НАТО Марк Рюте отбеляза, че Русия не се справя добре в Украйна.
Когато лидерите на НАТО се събраха на срещата на върха в Анкара през юли, изглеждаше, че дори американският президент Доналд Тръмп е приел идеята, че Украйна има предимство на бойното поле.
Но Русия отговори на настъплението на Украйна, подкрепено от европейски средства и обмен на разузнавателна информация със САЩ, с денонощни въздушни удари, които докарват Украйна до границата на издръжливостта ѝ. Посланието на Москва беше жестоко: на всяка щета, която Украйна и Западът биха нанесли на Русия, ще бъде отговорено с огромни разрушения в Украйна, за възстановяването от които ще са необходими десетилетия.
Наближаващата зима предвещава хуманитарна катастрофа в цялата страна. Руските удари по енергийната инфраструктура прекъснаха доставките на електроенергия и централно отопление. Милиони украинци, особено в големите градове, живеят в жилищни блокове, зависими от централното отопление, без което домовете им могат да станат практически непригодни за живеене. Генераторите могат да осигурят временно електрозахранване, но използването им прави цената на войната огромна за Украйна и за западните данъкоплатци, които финансират военните ѝ усилия.
Именно тези тежки обстоятелства, а не натискът от страна на администрацията на Тръмп, са принудили Украйна да се включи в преговорите. Ако не се чувстваше под такъв натиск, Зеленски би изчакал поне до пролетта.
Офанзивата на Украйна не успя да промени ни най-малко мирните условия на Москва. Междувременно западната представа за реалностите на тази война претърпя значителна промяна. Има два основни признака за променящия се контекст, които пряко засягат дневния ред на преговорите в Абу Даби.
За първи път от началото на войната по-голямата част от западния елит изглежда готов да обсъди следвоенната архитектура на сигурността в Европа. Темата беше за първи път повдигната от американския преговарящ Джаред Кушнер, което предизвика възмущение в лагера на войнолюбците. Но Медински заяви след преговорите в Абу Даби, че това е централният въпрос в дневния ред.
Тази тема се връща към дневния ред, който Москва постави на масата през декември 2021 г., няколко месеца преди пълномащабната инвазия. Тя направи това, след като САЩ и Украйна подписаха харта за стратегическо партньорство, която вероятно е послужила като решаващ фактор за решението на Путин да нападне. Самата идея за обсъждане на архитектурата на сигурността в Европа с Москва се превърна в строго табу на Запад в продължение на повече от четири години, но явно вече не е така.
Любопитно е, че тази широка и жизненоважна тема не беше основната пречка по време на преговорите, според Кушнер, който заяви, че териториалният въпрос е бил най-трудният. Москва отдавна настоява, че украинските сили трябва да се оттеглят от останалата част от Донецката област, за да могат преговорите да успеят.
Но противопоставянето на Москва срещу териториални компромиси може да е маневра, целяща да се извлече максимална полза по всеобхватни геополитически въпроси, които тя счита за наистина жизненоважни. В крайна сметка, само пропагандният символизъм подтиква Кремъл да претендира за Славянск и Краматорск.
Другият признак за промяна е, че европейските правителства се опитват да се включат в мирните преговори, макар това да разкрива разрив между твърдолинейните фигури, като шефката на външната политика на ЕС Кая Калас, и прагматиците, които вярват, че компромисът е неизбежен. Сред последните най-изявени са финландският президент Александър Стаб и норвежкият министър-председател Йонас Гар Сторе, който проведе продължителен телефонен разговор с Путин на 27 октомври, преди преговорите в Абу Даби, с дискретното съгласие на част от ръководството на ЕС.
И САЩ, и Украйна предложиха през последните дни европейците да номинират единен пратеник, който да присъства на преговорите по време на следващия кръг. Американският пратеник Стив Уиткоф заяви на 12 ноември, че Путин е дал съгласие европейски представители да се присъединят към следващия кръг от преговори. Русия не потвърди това, докато говорителят на Путин Дмитрий Песков обвърза възможността за включването на ЕС с личността на избрания от него пратеник.
Може би най-забележителната промяна, наблюдавана в Абу Даби, беше появата на върховния командващ на НАТО в Европа Алексус Гринкевич, особено като се има предвид, че тя беше приветствана от Кремъл, който има склонност да разглежда войната като конфликт по заместителство с НАТО.
Но дори и крайните хардлайнери, като германското и британското правителство, видимо променят курса си. Канцлерът Фридрих Мерц намекна, че би могъл да разговаря с Путин по време на следващата среща на Г-20. Британският министър на отбраната Уес Стрийтинг неочаквано призова за отваряне на канали за комуникация с Русия.
Други, като Калас или датската министър-председателка Мете Фредериксен, се оказват все по-изолирани и неспособни да повлияят на бързото развитие на събитията. Същото важи и за Зеленски, който в последните си изяви изрази изключителна горчивина поради усещаната липса на западната подкрепа. Но той продължава с мирния процес, посредничен от САЩ, защото няма голям избор.
