Генералният секретар на международната правозащитна организация „Амнести Интернешънъл“ Аниес Каламар обвини Европейския съюз за радио и телевизия (EBU) в крещящи двойни стандарти. Тя негодува от „малодушието“ на EBU, който трета година не се осмелява да отстрани Израел от песенния конкурс Евровизия заради геноцида над палестинците, въпреки че през 2022 г. за 48 ч. е взето такова решение спрямо Русия заради нахлуването ѝ в Украйна.
В позицията, публикувана на няколко езика на сайта на „Амнести“, също така се критикува предоставянето на Израел на международна сцена, която той използва, за да отклонява вниманието от геноцида и хуманитарната криза в Газа. EBU – организационният орган на Евровизия – е порицан, че пренебрегва протестите и призивите Израел да не се допуска до конкурса.
Аниес Каламар подчертава: „Песни и пайети не трябва да се използват за отвличане на вниманието от зверствата на Израел и от палестинските страдания. Вместо да изпрати ясно послание, че Израел трябва да си плати за зверствата срещу палестинския народ, EBU му даде тази международна сцена, макар той да продължава да извършва геноцид в Газа, незаконна окупация, апартейд, анексиране на територии на Западния бряг, включително и в Източен Йеруслим. EBU предава ценностите на песенния конкурс на Евровизия, които включват свобода от нетърпимост, от реч на омразата и от дискриминация.“
„В крайна сметка EBU предава човечността,“ посочва още Аниес Каламар. Тя припомня, че решенията и становищата на международни съдилища, както и резолюциите на Общото събрание и на Съвета за сигурност на ООН през последните десетилетия многократно са осъждали Израел за неговите многобройни и груби нарушения. Настоява: „Безнаказаността на Израел вече не може да бъде толерирана и хората навсякъде трябва да действат в съответствие със съвестта си и да отстояват правата на човека.“
Ръководителката на „Амнести Интернешънъл“ негодува, че EBU игнорира позицията на своите членове – обществените телевизии в Испания, Ирландия, Исландия, Нидерландия и Словения, които отказаха да участват и сега бойкотират юбилейното 70-то издание на Евровизия-2026, след като тяхното настояване Израел да бъде отстранен не бе зачетено на общата среща на EBU в края на 2025 г.
Първоначално намерение за бойкот изявиха също и Белгия, Швеция и Финландия, но в крайна сметка те останаха.
Испанската телевизия „AlmaPlus“ отбелязва: „EBU запълни празнината, като върна в конкурса България, Румъния и Молдова, но щетите бяха нанесени: Виена-2026 е фиеста с гости, които не смеят да си тръгнат“.
В сегашното издание на конкурса, което се провежда в австрийската столица, участват най-нисък брой страни от 2004 г. насам – само 35. Рекордът от участници в Евровизия е 43 държави – толкова са се включвли три пъти досега: в Белград-2008, Дюселдорф-2011 и Лисабон-2018. През последните години участниците не са били повече от 37. Често оттеглянето или включването на дадена държава в конкурса се дължи на изпълнението или неизпълнението на необходимите условия, а не на желанието за участие.
За EBU отсъствието сега на петте бойкотиращи страни е болезнено, защото то има и финансово измерение – липсата на квотите им ощетява организирането на събитието. Особено осезаемо е отсъствието на Испания, която е една от „петте големи“ – държавите с най-висока вноска.
Бившият изпълнителен продуцент на конкурса и бивш ръководител на шведската делегация Кристер Бьоркман каза преди няколко дни в свое интервю за шведската тв програма „Eurovisionklubben“, че липсата на Испания „е сериозен финансов удар за EBU“. Освен, че страната не участва с изпълнител, испанската обществена RTVE реши да не излъчва конкурса като още една форма на протест. Така постъпват също Словения и Ирландия. В една от вечерите на Евровизия словенската обществена телевизия дори ще излъчва 4 часа само палестински филми. А RTVE е подготвила за финала на 16 май – когато в Испания се отбелязва Международният ден на съвместния живот в мир, излъчване на специална програма с най-доброто от испанската поп-музика.
Още отпреди да започне същинската конкурсна програма на Евровизия-2026, във Виена действат повишени мерки за сигурност заради очакваните протести срещу участието на Израел. По време на дефилирането на участниците по „тюркоазения килим“ на 10 май публиката, значително по-малобройна, отколкото в други години, трябваше да преминава през сериозен контрол с претърсвания, като бяха забранени чанти и раници. С особено усърдие беше пазен израелският участник Ноам Бетан. Докато той преминаваше, се чу възглас „Свобода за Палестина“ и бе разгърнато палестинско знаме, което предизвика светкавична намеса на охраната, а около Бетан бяха разпънати бронирани чадъри.
На 11 май на площад в центъра на Виена бе организиран протестен пърформанс срещу израелското участие в Евровизия, като на паважа бяха подредени облепени в бяло кашони, изобразяващи малки детски ковчези – като припомняне за хилядите палестински деца, убити при израелски нападения. Разгърнати бяха и транспаранти против израелското участие в песенния конкурс.
Замислено е протестите да се разгърнат по-интензивно на 15 и 16 май. На 15-ти ще има два митинга. Единият ще е от 14 ч. под мотото „Няма сцена за геноцида“, а от 17 ч. протестът ще е музикален и ще премине под надслова „Няма място за геноцида“. На 16-ти демонстрацията ще е от 14 ч. и ще настоява: „Никаква платформа за легитимиране на геноцида! Свобода за Палестина!“
Възмущението срещу участието на Израел в Евровизия не е отсега. То отприщи масови протести и при предишните две издания на конкурса – в Малмьо през 2024 г. и в Базел през 2025 г. Еден Голан, представителката на Израел през 2024 г., е трябвало да напусне хотела си преоблечена, за да избегне демонстрации. А участието през 2025 г. на Ювал Рафаел, оцеляла от клането при нападението на „Хамас“ на 7 октомври 2023 г. на фестивала Нова, бе съпроводено от с големи протести в Базел. От своя страна швейцарецът Немо, победител в Евровизия-2024, през декември 2025 г. върна наградата си в знак на протест срещу продължаващото израелско участие.
Сегашното издание на конкурса във Виена е съпроводено и от медийни разкрития за това, как израелска правителствена рекламна агенция е похарчила най-малко един милион долара за кампании за увеличаване на телефонното гласуване в подкрепа на израелските изпълнители през 2024 и 2025 г. За това пише в свое публикувано на 11 май разследване американският в. „Ню Йорк Таймс“. Рекламите, разпространени на 13 езика, са призовавали зрителите да гласуват по 20 пъти за Израел, „за да покажат подкрепа“, а не заради качеството на песните. В резултат Израел печели телевизионното гласуване две години поред в страни, където анкетите показват дълбока непопулярност на неговото правителство сред гражданите. Сред тези страни е и Испания – там израелските участници получават една трета от обществените гласове. За сравнение – Украйна, която е на второ място по брой подадени гласове и която е подкрепяна от Испания, е събрала едва 6%.
В публикацията се припомня, че системата за гласуване на Евровизия е била реформирана през 2023 г., за да позволи 20 гласа на човек и един глобален глас от всяка страна по света, като това “се е превърнало в перфектния инструмент за политическа манипулация“. През 2024 и 2025 г. националните журита е трябвало да се намесят стратегически, за да не победи Израел, като са излъчили за победители съответно Швейцария и Австрия. През 2025 г. е станало очевидно разделението на политизираното обществено гласуване срещу защитното техническо гласуване.
Петнадесет държави настояват да се разследва какво е станало и да се предприеме нова реформа на правилата. През ноември 2025 г. с решение на EBU е намален броят на гласовете на човек от 20 на 10 и са въведени „необвързващи насоки“ срещу кампании, спонсорирани от правителства.
Но исканото от група страни отстраняване на Израел така и не е прието.
About The Author
