През миналата седмица в Тел Авив се проведе тазгодишното издание на високоуважавания песенен конкурс Евровизия, като големите победители бяха Холандия, Италия, Русия, както и безрезултатният активизъм на знаменитостите. След като гласовете бяха преброени, наградата отиде при холандската поп звезда Дънкън Лорънс за песента му Arcade – което бе и резултатът, прогнозиран от букмейкърите.
Победата на Лорънс е първата за страната му от 1975 г., когато Холандия печели първото място с далеч по-веселата песен „Динг-донг“, в която се пееше „Няма да има тъга/когато утре запееш/ и се разхождаш заедно със своя динг-данг-донг“. Песента на Италия “Soldi„, получи втори място тази година, а Русия се нареди на трето със „Scream„.
Но тази година конкурсът бе засенчен от политическите полемики, произтичащи от факта, че се провежда в Израел – държава, чиито нарушения на човешките права са по-подходящ фон за протестни химни, отколкото за натруфени поп-парчета. Израел получи правото да домакинства Евровизия, след като спечели миналогодишното издание с песентa „Toy„. Но поддръжниците на движението за бойкот и санкции призоваха музиканти и фенове да бойкотират събитието заради отношението на израелските власти към палестинското население в окупираните територии.
Тук се намеси канадско-израелският милиардер Силван Адамс, който видя в Евровизия възможност да изгради добър образ на Израел сред хората, които не обръщат особено внимание какви ги върши тази държава в последно време. Ето какво обяснява той пред Jerusalem Post:
„Вярвам, че организирането на такъв тип събития достига до огромното мнозинство хора по света, които не заемат страна относно ставащото тук. Тези хора не са политизирани, но като цяло имат негативно впечатление за страната заради постоянния поток от негативни новини, които идват от тук“.
Поради това Адамс плати на поп-звездата Мадона милион долара, за да пее на Евровизия и да осигури на събитието малко „цвят и блясък“, като така се противопостави на посланията, идващи от (по неговите думи) „лунатиците от движението за бойкот„. Мадона, която е изнасяла концерти в Израел по време на турнета през 2009 и 2012 г., взе парите, след което публикува в медиите изявление, в което заявява, че никога няма да спре да изпълнява музика, „за да угоди на нечий политически дневен ред“, нито пък „ще спре да говори срещу нарушенията на човешките права, където и да се случват“. Миналата събота обаче тя излезе и пя в услуга на нечий политически дневен ред. На сцената на „Евровизия“ тя изпълни хита си от 1989 г. „Like a Prayer“, използвайки същата хореография като от гала вечерта от миналата година, където билетът струваше 30 000 долара:
Tremble Khaleesi ? @Madonna et @QuavoStuntin viennent prendre le Trône de Fer on dirait…#Eurovision #GameOfThrones
? La suite de leur performance sur https://t.co/hbLxAmmRIW : https://t.co/qGf5qWqlsM pic.twitter.com/u2kMSQXF5M
— Eurovision France ?? (@EurovisionF2) May 18, 2019
След това на сцената към нея се присъедини рапърът Quavo, с когото изпълни песента Future от предстоящия ѝ албум Madame X. В края на изпълнението нещата станаха неочаквано политически (или по-скоро „политически“), защото двама от танцьорите на Мадона показаха израелско и палестинско знаме на гърба на костюмите си, след което се качиха по стълба, хванати един за друг. Ако човек присвие очи, може да различи знаменцата:
Това бе възможно най-беззъбият жест на единство, който човек може да си представи – но въпреки това дойде в повече на организаторите на Евровизия, които публикуваха специално изявление, за да се дистанцират:
„При живото излъчване на финала на конкурса за песни Евровизия двама от танцьорите на Мадона за кратко показаха израелско и палестинско знаме на гърбовете си. Този елемент от изпълнението не бе част от репетициите, които бяха одобрени от нас и от излъчващата телевизионна мрежа KAN. Конкурсът Евровизия е неполитическо събитие и Мадона бе наясно с това“.
Евровизия си има отколешни причини да страни от всякакви експлицитни политически заявления. Оригиналната мисия на фестивала е да насърчава паневропейското единство след Втората световна война. Но двама танцьори със знаменца, залепени за гърба, не представляват политика в никакъв значим смисъл на думата. Каква политика или път напред предлага това? Мадона не обясни особено какво се е опитвала да постигне с изпълнението си в Тел Авив – тя само каза на водещия Аси Азар: „Нека никога не подценяваме силата на музиката да събира хората“.
Какъв добър съвет! Историята е пълна с примери как музиката е събирала хората – от марша на Конфедерацията „Мериленд, мой Мериленд„, та до Песента на Хорст Весел, така че наистина не трябва да подценяваме силата ѝ. Само че има значение с каква точно цел музиката сбира хората. Идеята, че изкуството представлява неопетнено добро, което не може да бъде впрегнато за политически цели, винаги е била смехотворна, но някак звучи още по-нелепо от устата на човек, който е прибрал парите на друг човек, изрично заявяващ, че целта му е да впрегне изкуството на Мадона за политически цели.
Подобно на платените речи на Барак Обама пред инвестиционни банкери, изпълнението на Мадона е класически пример да прилагаш обратна логика, за да изкараш, че е приемливо да прибереш парите. Но понякога просто не е.
