И Тото Кутуньо не издържа в този сбъркан свят – отлетя в по-добрия… Разбира се, че остават песните му, начело с емблематичната „Италианецът” („L’Italiano”). И разбира се, че Тото получи посмъртно политическо налазване, от каквото винаги е бягал приживе. Италианската премиерка Джорджа Мелони прочувствено написа в Туитър: „Сбогом на Тото Кутуньо, един истински италианец” („Ciao a Toto Cutugno, un italiano vero”). Мелони дойде от националистическата и неофашистка формация „Италиански братя”, което вече не е популярно да се припомня, защото енергичната блондинка се оказа и пламенна евроатлантичка, така че по форумите на ЕС и НАТО сега дори я побутват на първа линия в снимките със суперстара Зеленски. Акцентът, който Мелони слага в изречението си за сбогуването с Тото, несъмнено цели да придаде националистически дух на неговия „Италианец”. А това е в пълен разрез с духа на песента, заредена с тънка самоирония. В разрез е и с натюрела на самия Тото, един от най-интернационалните италиански автори (не само изпълнители) на песни, писал и за многобройни и много известни творци във Франция, Германия, Латинска Америка. Нещо повече – в текста на „Италианеца” като един от символите на Италия е споменат „партизанинът като президент”. Има се предвид президентът социалист Сандро Пертини (мандат от 1978 до 1985 г.), който е участвал в италианската антифашисткта съпротива по време на Втората световна война. Пълен идеен антипод на Мелони и фашизираните ѝ „братя”.
Нека да уточним все пак, че текстът на „Италианецът” не е на Тото Кутуньо, а на друг много популярен автор на песни, с когото той е работил многократно – родения през 1946 г. Кристиано Минелоно. Тото е автор на музиката и силно въздействащ изпълнител на тази песен.
Известно е, че песента е написана от Кутуньо и Минелоно специално за Адриано Челентано, който трябва да я представи на фестивала в Санремо през 1983 г. – точно преди 40 години. Но вече много популярният по онова време Челентано отказва – смята за глупаво да обявява пред света, че е италианец, тъй като всички и без това отдавна го знаят. Тогава организаторът на фестивала Джани Равера убеждава Тото Кутуньо сам да изпее песента от фестивалния подиум. И той го прави.
Журито класира „Италианецът”едва на пето място, но публиката прегръща песента като хит, какъвто тя оттогава не е преставала да бъде – и в Италия, и навсякъде по света. През 2009 г. Тото Кутуньо дори я изпълнява заедно с военния хор „Александров” в Москва.
Текстът на „Италианецът” се върти из интернет и в български превод. Доста нескопосан, впрочем. Най-смешна в него е безсмислицата, че италианецът е „…вечно с авторадиото в дясната ръка”. Всъщност смисълът на израза, употребен от Минелоно, е, че италианецът „е вечно с дясната ръка върху копчето на радиото в колата” – има се предвид, че с лявата върти волана, а с дясната търси радиостанция по вкуса си. Автоматичните преводи не са никак, ама никак „по италиански”.
Най-емоционално бе сбогуването на Ал Бано с големия му приятел Тото, когото той нарече „страхотен музикант, за съжаление, неразбран в Италия така, както заслужаваше”. Ал Бано, който е участвал в създаването на миланската болница „Сан Рафаеле”, разказва и нещо лично – през 2008 г. Тото го потърсил за съвет към кой добър лекар от тази болница да се обърне, защото са му диагностицирали рак на простатата. Ал Бано го насочил, но бил отчаян, защото специалистите тогава предрекли, че на Тото му остават само 5 месеца живот. „Вместо това той се оказа страхотен боец, изкара още 15 години. Истинско чудо,” казва сега Ал Бано. 80-годишният Тото Кутуньо почина на 22 август т. г. точно в болница „Сан Рафаеле”…
Що се отнася до актуалната в момента украинска нишка, да не забравяме, че през 2019-та депутати от Радата в Киев искаха да забранят на Тото Кутуньо да влиза в Украйна, защото бил изпратил честитка за рождения ден на Путин. Има специално писмено обръщение с такъв апел към Службата за сигурност на Украйна (СБУ), в което Кутуньо е обвинен, че „стриктно и последователно изпълнява указанията на руските спецслужби”. Обвинението е толкова абсурдно, че СБУ не се вслушва в него и изпълнителят на „Италианецът” все пак изнася тогава свой концерт в Киев.
Толкова много са знаковите песни на Тото Кутуньо (включително и изпълнени от други звезди като Челентано, Орнела Ванони, Жо Дасен, Мирей Матьо, Джони Холидей и т. н.), че е трудно да се изброят всички. Но е добре специално да се открои „Заедно: 1992” („Insieme: 1992”), с която през 1990 г. Кутуньо става вторият италианец (след Джилиола Чинкуети през 1964 г.), спечелил Евровизия, и първият – и единствен досега – участник в историята на този конкурс, който е и автор на текста и музиката, и изпълнител. Посланието на песента е в заглавието – „Заедно: 1992”. Посочена е годината – 1992-ра, в която вече се знае, че ще бъде подписан Договорът за Европейски съюз (дълго бе по-известен като Договорът от Маастрихт – по името на холандския град, където е подписан). Още по-знакова е думата „заедно“ – тя олицетворява онова време от началото на 90-те, когато и Европа, и светът изглеждаха пълни с оптимизъм, че всички можем да живеем заедно с отворени за доброто сърца.
Днес е друго. Озлоблението и разделението са в настъпление. Може би и затова неразбраният Тото Кутуньо побърза да си тръгне…
