Доста, ако не и повечето университети са се превърнали в управлявани, неолиберализирани, идеологизирани и много токсични места. От появата на неолиберализма през 80-те години на ХХ век, когато Тачър се „омъжи“ за Рейгън и тази идеология зарази университетите, академичните апаратчици работят много усилено, за да разрушат висшите учебни заведения или поне да ги направят възможно най-токсични.
За разлика от старата класа на обикновените мениджъри, новата класа на корпоративните апаратчици е възприела идеологията на мениджъризма, сякаш „техните“ университети (да, те са убедени, че притежават тези места) са подобни на истински бизнес организации. Тази нова класа също така е придобила сталинистки черти, подкрепяйки по-скоро мениджърския апарат, отколкото научните изследвания и науката.
Примерът с т.нар. доброволни уволнения хвърля светлина върху начина на работа на корпоративните апаратчици в токсичните университети. Доброволното уволнение може да се разглежда като финансов стимул, предлаган от бизнес организация, за да се насърчат служителите да подадат оставката си по своя воля. Често това се случва по време на съкращаване или преструктуриране. Целта е да се избегнат принудителните орязвания на щата или уволненията. Доброволните съкращения често са продиктувани от краткосрочни цели, свързани с приходите.
Разбира се, зад историята винаги има други истории, една от които е използването на специфичен език от корпоративните апаратчици. Това е езикът на мениджъризма. Про-бизнес жаргонът, известен още като „ласкави думи“, се използва от корпоративните апаратчици и включва: отчетност, съответствие, измерване на резултатите, ефективност, производителност, прозрачност, ангажираност, одит и оценяване или още по-добре: квалиметрия – количествена оценка на качествени параметри.
В токсичните университети се използват многобройни управленски думи: ефикасност, изчислима ефикасност, превъзходство, заслуги, качество, осигуряване на качество, фактор на въздействие, рейтинги и класации. Те вървят заедно с устойчивост, гъвкавост, сръчност и т.н. А на края има и термини като: бизнес модел, най-добра практика, иновация, обновяване, преструктуриране, добавяне на стойност, сравнителен анализ, резултат, оперативен план, привличане на безвъзмездни средства, организационна ангажираност, управление на промяната, жизнеспособност и, разбира се, все по-популярното трио “устойчивост – бизнес етика – корпоративна социална отговорност”.
С други думи, академичните среди – особено тези, които покорно присъстват на винаги „много важните“ срещи на ръководството – са бомбардирани с управленски жаргон от корпоративни апаратчици, които не правят изследвания, не преподават и не публикуват. Вместо това те имат достатъчно време да създават все по-усъвършенствани версии на онзи двусмислен евфемистичен език, използван главно в политическата пропаганда. обозначен от Оруел като “нюзпейк”.
Те измислят и използват почти неразбираем език, често означаващ точно обратното на това, което казват: Министерството на истината на Оруел е мястото, където се създават лъжите. Министерството на любовта е мястото, където ви измъчват. Почти същото важи и за мениджъризма, където доброволното уволнение всъщност означава, че ви изхвърлят: Уволнен си!
Зад фасадата на мениджъризма се крие суровата истина, че в много случаи доброволните съкращения рядко са наистина доброволни, ако изобщо някога са. За корпоративните апаратчици от токсичния университет думата „доброволен“ се отнася просто до управленския процес, при който подлежащите на уволнение се избират за съкращение.
С други думи, изборът на корпоративните апаратчици се прави доброволно. Това е всичко. Не става въпрос за „вашето“ решение за съкращение – веднъж избрани от корпоративните апаратчици, вие почти нямате избор.
За да се направи по-поносим фактът, че академичните среди нямат избор, се използват и думи като „съкращание“, „намаляване“, а още по-добре „rightsizing“ – термин, с който се обозначава безкомпромисното преструктуриране на бизнеса и организациите с цел оптимизиране на процесите за постигане на по-високи печалби. Както каза един представител на академичните среди: „Харесва ми начинът, по който са го нарекли доброволно съкращение. Това е просто хубаво име, с което да се обозначи фактът, че някой е изгонен, а тези, които са изгонени, всъщност нямат избор.”
Тези факти показват, че има цена, която корпоративните апаратчици на токсичния университет ще наложат. Тази цена ще гарантира, че те ще спечелят независимо от цената. И все пак корпоративните апаратчици никога не се замислят за корозията на четирите ключови аспекта на академичната работа, а именно:
- Колегиалност и сътрудничество,
- създаване на организационни мрежи,
- взаимопомощ, подкрепа и доверие,
- обмен на информация.
Вместо да подкопават академичните среди и научните изследвания като същевременно тласкат участниците в тях към “академенция”, корпоративните апаратчици на университетския мениджъриализъм имат за цел налудничавата идея академичните представители да се превърнат в саморекламни, автоматични нинджи. Академичните среди са обект на почти пълна колонизация от злите идеологии близнаци на неолиберализма и мениджъризма. Все по-често университетските преподаватели и изследователи изживяват предварително планираната от мениджърите мечта на корпоративното зомби, попаднало в капана на патологията академенция.
И все пак – при това съвсем погрешно – много академични дейци все още вярват, че може да има някаква логика или обосновка зад размера и ефективното използване на персонала, необходим за постигане на управленските цели, както и на финансовите и организационните ограничения. Това, че нещата се основават на рационалност, може да е вярно в науката, но не се отнася за мениджъризма, нито пък действа в обкръжението на корпоративните апаратчици, които управляват днешните токсични университети.
По-скоро орбитата на корпоративните апаратчици е заразена с безпокойство, игри за власт, непотизъм, фаворизиране и дори корупция. И така започва следващият кръг от новата корпоративна игра в токсичния университет: доброволно уволнение. Често това започва с несправедливия избор на персонала, който е избран за съкращение.
Справедливостта за корпоративните апаратчици се свежда до един мениджърски показател – файл в Excel – изработен и интерпретиран от някой, който е по-силен от академичните дейци. Такива има много в токсичните университети. При това целият процес изобщо не е справедлив. Нито пък корпоративните апаратчици имат намерение да го направят справедлив. Това, което възнамеряват, е просто да направят така, че цялата афера да изглежда честна.
Вместо да се чувстват справедливо третирани, много учени имат впечатлението, че са притиснати в ъгъла и нямат друг избор, освен да приемат (винаги) много щедрото предложение за доброволно уволнение, подготвено от корпоративните апаратчици.
И все пак то едва ли е доброволно, а е примамка в рамките на предварително подготвен план, в който нищо неподозиращият учен трябва да изиграе роля, особено когато е изправен пред фалшивата дилема на затворника на мениджъризма, предлагаща избор „вземи или остави„. Това се преподава във всяко от 15 000 бизнес училища в света отново и отново.
Тези съкращения не са доброволни в истинския смисъл на думата. Доброволни са само в смисъла, в който някой поставя пистолет до главата ви и казва: Дайте ми всичките си пари. При това положение вие имате доброволен избор да го направите, вместо да бъдете застрелян от човека с пистолета. Корпоративните апаратчици на мениджъризма наричат това “доброволно”.
Корпоративните апаратчици обичат два инструмента на мениджъризма: а) доброволното уволнение и б) ежегодните, а в някои случаи дори вечните кръгове на преструктуриране, които така или иначе често водят до доброволно уволнение. Поне такъв е планът на корпоративните апаратчици, посветени на мениджъризма.
Безкрайните кръгове на преструктуриране стигнаха до там, че има годишна награда за преструктуриране за компаниите, които никога не спират да се преструктурират. Дори фирмата за управленско консултиране (злите еретици го наричат „оскърбление“) и флагман на идеологията на мениджъризма PricewaterhouseCoopers вече започна да говори за прекратяване на безкрайното преструктуриране – нещо, което консултантската фирма започна да налага на фирмите и корпорациите само преди няколко години.
Следвайки докрай мантрата на мениджъризма за безконечно преструктуриране, корпоративните апаратчици подложиха някои университети и много академични среди на до пет преструктурирания в рамките на шест години. Според един от академичните дейци петото преструктуриране е донесло със себе си ужаса от доброволното съкращение, при което e трябвало сами да кандидатстват за собствените си позиции в момента – това се нарича „възможност“.
До голяма степен езикът на мениджъризма изразява неговите нехуманни и дехуманизиращи инициативи в приятен стил. В действителност това означава, че академичните преподаватели бяха накарани да паднат върху достойния меч на възможността за ранно пенсиониране.
В друг случай на един учен е казано да кандидатства за моята собствена позиция като декан по научните изследвания, този път с добавка „изпълнителен (executive)“ отпред. Като професор с много публикации и с висока репутация в университета и в национален мащаб, се почувствах възмутен, обиден, оскърбен. Описанието на длъжността се беше променило. Тежестта ѝ бе преориентирана към управленски подход към количествени резултати: брой завършени изследвания, приходи за завършени изследвания, управление на бюджета за централизиране на резултатите от следдипломната квалификация. Списъкът с ключови показатели за ефективност (KPI) предизвикваше безпокойство. Разбира се, именно корпоративните апаратчици създават този списък с отчетност, очаквани резултати, показатели за изпълнение и матрици, които ще оценяват.
И – както често се случва – има и нов управленски софтуер, който да улесни всичко, т.е. все по-голямото бюрократично натоварване, което се прехвърля върху академичните среди. Почти от само себе си се разбира, че за всичко това се организират и провеждат „задължителни“ обучения от корпоративните апаратчици и техните нископоставени подръжници.
Преднамерено планираният резултат от всичко това е точно такъв, какъвто отбеляза един учен: „Гледах как изтъкнати учени биват подбирани ръчно за съкращения… Бях свидетел на прояви на непристойно поведение и тормоз, маскирани като планове за промяна“.
Във всеки случай академичните преподаватели трябва да осъзнаят, че нито те, нито техният житейски опит, нито талантът им, основан на научни изследвания, нито обществената им ангажираност, нито академичната им експертиза в областта на науката са от значение в токсичния университет, управляван от корпоративните господари на мениджъризма.
Зад фасадата на езика на мениджъризма все още се крият множество мениджърски интриги, манипулации, подкупи, скрити планове, както и множество форми на корпоративен тормоз. Тези, които са тормозени от корпоративните апаратчици, в крайна сметка биват заглушавани чрез договори за уволнение. Всичко това се прави в името на организационните промени, гореспоменатите преструктурирания, корпоративното, т.е. университетското ребрандиране, обновяването на учебните програми – и после пак същото отново и отново!
Това, разбира се, създава безкрайни възможности за консултации, електронни дискусионни форуми и срещи в стил „проповедник“, на които критичният дебат вече не е възможен или желан. Критиката се предлага така, че доброволното уволнение да стане привлекателно чрез споменатия по-горе пистолет в главата в стил: „Не се ли чувстваш късметлия, пънкар?“
При всичко това корпоративните апаратчици никога не се притесняват да наемат корпоративни марионетки за PR и HR мениджъри в програми, познати като ЕАР, като същевременно предлагат и лични консултации. Те идват с чудесни предложения за подпомагане на хората при корпоративни промени, корпоративно преструктуриране и доброволни съкращения.
Друг учен обобщи доста изящно голяма част от това, като каза: „Консултацията е преструвка, измама. Ако се осмелиш да говориш, да не говорим за това да изкажеш мнение, ти си досаден. Истинският дебат се прекратява. За корпоративните апаратчици, посветени на мениджъризма, е почти смешно да видят, че учените все още вярват, че привържениците на токсичния университет се интересуват от „истински дебат“.”
И все пак някои са видели за какво става дума, когато осъзнават как се създава грозен език, развалящ иначе добрите думи. Лошо е, че не сте гъвкави, ако се възпротивите, когато позицията ви е станала неустойчива, и не сте издръжливи, когато не се доверявате на пазарните сили, насочващи ви как да се възстановите.
Освен всичко това и в ущърб на научната дейност и науката, почти всички академични процедури за повишение изискват и нещо, което корпоративните апаратчици определят като управленски опит и лидерство – ключови думи на мениджъризма. Това се случва независимо от значителния преподавателски опит, обществената ангажираност и списъците с публикации с гарантирано качество и петдесет цитирания на статия.
Голяма част от това се разгръща в атмосфера на пълна токсичност. В някои университети разговорите в коридора сочат, че определени хора са набелязани и посочени като жертви на съкращения. В същото време оформената от мениджърите мелница за слухове ефективно принуждава хората да се съгласяват доброволно на съкращения. Понякога това се прави чрез умишлено разпространяване на слухове за уязвимите им места.
Един от наистина лошите аспекти на мениджърския университет е (не)културата на непрекъснато усъвършенстване, която се стимулира от безкрайната бумащина. По-лошото е, че тези, които са принудени да се „усъвършенстват“, едновременно с това са натоварени с още повече бумащина. Тази мениджърска система е проектирана така, че да не оставя на академичния състав никакъв избор – точно както е планирано и организирано от корпоративните апаратчици.
Като се има предвид всичко това, не е никак изненадващо, че един учен казва: „Най-тъжното е, че академичните катедри вече не са колегиални. Сега учените работят зад затворени врати на кабинети (освен ако не са били преместени в отворени кабинети), те са изправени един срещу друг за оскъдните ресурси на времето за научни изследвания, творческите отпуски, надбавките за конференции и повишението. Колегиалността е почти напълно отмряла. Но това не е нито притеснително, нито важно, нито дори важно за корпоративните апаратчици.”
А става и по-зле. Друг учен коментира, че “по време на един процес на преструктуриране броят на групите беше намален, а моите бяха премахнати. Почувствах се като жертва на токсичен маккартистки лов на вещици.” В друг случай корпоративните апаратчици инициират дисциплинарни действия срещу дама – член на академичната общност, принуждавайки я да участва в досаден симулативен съд, в който принципите на закона и справедливостта са пренебрегнати или изопачени. Това се превръща в университетска стратегия за изтощаването ѝ. Историята на електронната ѝ поща е иззета от подчинените на корпоративните апаратчици, доброволни изпълнители. В крайна сметка тя е съдена като вещица.
Голяма част от тези действия са организирани от мощни и вездесъщи корпоративни слуги, които са заобиколени от още по-мощни корпоративни апаратчици. По-лошото е, че някои учени дори са се превърнали в подставени лица – в хора, които подкрепят позицията на ръководството без да се съобразяват с това, как са засегнати другите, особено академичните авторитети. На някои просто им се плаща, за да станат подставени лица.
В крайна сметка корпоративните апаратчици, които управляват токсичните университети, действат с помощта на микро-манипулирана принуда, структурирана несправедливост и неравнопоставеност, корпоративна токсичност и примки чрез технологиите за наблюдение, използвайки управленските механизми на постоянните процедури за одит, за да създават удобни корпоративни истини (чети: лъжи).
Те също така подбират и нарочват определени учени, отсявайки безопасните лица, които не стават обект на подбора за доброволно напускане. Накратко, доброволните уволнения остават един от ключовите елементи, чрез които корпоративните апаратчици упражняват власт над академичните среди във все по-токсичните университети.
*Авторът проф. Томас Кликауер работи в Западния университет на Сидни, Австралия. Научната му кариера преминава и през университети на родната му Германия, САЩ, Обединеното кралство.
„Барикада“ е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на „Барикада“. Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук! Не пропускайте всяка сряда от 19:00 часа предаването „Политизирай това!“, в което водещата Мирена Филипова разговаря с експерти на живо по актуални въпроси. Всички епизоди на предаването гледайте тук! Последвайте ни във Facebook, Twitter, Telegram и YouTube
