В категории:Анализи / Свят

Защо Русия пак се оглежда към базите си във Виетнам и Куба

Новата Студена война подтиква Москва да търси съживяване на старите си позиции в ключови региони. Но в Ханой отсякоха, че не желаят чужди бази на своя територия. Хавана, чиято главна цел е САЩ да отменят ембаргото си срещу нея, също едва ли ще ги дразни с руско военно присъствие

Ханой няма да позволи на никоя чужда държава да разполага военни бази на виетнамска територия, обяви днес на брифинг в столицата на Виетнам външният министър на страната Ле Хай Бин. Изявлението идва на фона на направени миналата седмица в Москва намеци от страна на руския зам.-министър на отбраната Николай Панков, че Русия може да разгледа възможността да се върне във военните бази във Виетнам и в Куба от времената на СССР.

Външният министър на Виетнам Ле Хай Бин
Външният министър на Виетнам Ле Хай Бин

Ле Хай Бин отбеляза днес, че страната му се придържа към военен неутралитет и външната ѝ политика е базирана на независимост, самостоятелност, мир, сътрудничество и развитие на културното разнообразие. Министърът посочи също, че отношенията на Виетнам с Русия са много важни и напредват отлично.

Той обаче подчерта: „Неизменната политика на Виетнам е да не се присъединява към никакви военни съюзи с никакви държави с цел противопоставяне на трети страни. Ние също така няма да позволим на никакви държави да строят военни бази във Виетнам“.

Част от пристанището в базата Камран, Виетнам
Част от пристанището в базата Камран, Виетнам

Базата Камран, разположена в южната част на Централен Виетнам, навремето е била американска, а след края на Виетнамската война става съветска. Русия се изтегля от нея през 2001 г. и Камран остава под контрола само на виетнамските власти. В последните години Виетнам дава възможност и на руски, и на американски, и на японски военни кораби и подводници да акостират в Камран и да попълват там запасите си от гориво, вода и храна, както и да получават техническо обслужване. Но не повече от това.

Русия се чувства прекарана заради американската ПРО и базите в Румъния и България

Темата за руското връщане в Камран, а и в радиопрослушвателната разузнавателна база Лурдес край кубинската столица Хавана, също закрита през 2001 г., се подгрява периодично в руското обществено пространство още откакто САЩ форсираха през 2007-2008 г. осъществяването на плановете си за разполагане на системи за противоракетна отбрана в Полша и Чехия. През февруари 2008 г. Владимир Путин, по онова време в качеството си на руски премиер, заявява: „Ние взехме, че ликвидирахме базите си в Камран и в Куба. Изведохме своите воински части от Източна Европа, изведохме почти всички големи и тежки въоръжения от европейската част на Русия. И какво получихме? База в Румъния, база в България, позиции на американската противоракетна отбрана в Полша и Чехия“. Още тогава посланието е, че Русия е направила прекомерно много отстъпки, като при това не само не е получила насрещни жестове на добра воля, но дори напротив – притискана е все по-активно военно настъпление от силите на САЩ и НАТО към границите ѝ.

Всъщност, когато пак Путин още в първия си президентски мандат закрива базите в Камран и Лурдес в една и съща година – 2001 г., това е знак на добра воля към САЩ, които точно тогава са атакувани от международния тероризъм, причинил трагичните атентати на 11 септември 2001 г. в Ню Йорк. Путин е първият световен лидер, който след рухването на кулите близнаци се обажда на американския президент Джордж Буш-младши, за да засвидетелства подкрепата на Русия към САЩ в този тежък момент и да потвърди, че също ще се бори с международния тероризъм.

През октомври 2001 г. Путин обявява закриването руската база в Лурдес, Куба, а малко по-късно и на базата Камран, Виетнам. Буш въодушевено приветства тези решения: „Това е нов признак, че Студената война е свършила. Президентът Путин разбира, че САЩ и Русия не са повече врагове“.

Знак на добра воля от Москва е и логистичното подпомагане на американската операция срещу в Афганистан и лагерите на „Ал Кайда“ там през 2001 г., тръгнала под знака на войната с международния тероризъм. За целите на тази операция е предоставена и бивша съветска военна база в Киргизстан – която, впрочем, се използва от САЩ и НАТО и до днес, като те изцяло пренебрегват факта, че споразумението за това отдавна е изтекло.

Обратът настъпва с войната в Ирак

После идва войната на САЩ в Ирак през 2003 г., на която Русия категорично се противопоставя, също както и Франция, Китай, Германия. САЩ прескачат Съвета за сигурност и въпреки волята му нахлуват в Ирак, с което демонстрират пред цял свят, че важи не международното право, а правото на силния. Москва си прави съответните изводи. Това е и точката на обрата в руско-американските отношения към ново захлаждане, което по-нататък започва да се покрива вече със скреж покрай разполагането на американската ПРО до границите на Русия.

Руската реакция на конфликта в Южна Осетия и стигането на руски танкове до грузинската столица Тбилиси през август 2008 г. е първият знак, че Москва повече няма да търпи настъпване срещу интересите ѝ в нейните традиционни зони на влияние и че няма да се поколебае да реагира и с военна сила.

Следващият болезнен етап идва с украинската криза през 2014 г., в която намесата на Запада е повече от демонстративна. И Русия без колебание отвръща с анексирането на Крим, където е дислоциран нейният Черноморски флот.

Въвеждането на антируски санкции от САЩ и ЕС, както и натовската мобилизация с откриване на командни центрове и с разполагане на допълнителни войски по цялата линия срещу руските граници от Балтийско до Черно море няма как да не възродят с пълна сила усещането за нова Студена война, все повече лъхаща и на гореща.

Именно в този контекст Русия все по-често започна да се оглежда към някогашните си бази във Виетнам и Куба – най-вече с идеята да покаже непоколебимост пред САЩ и способност да им се противопоставя в невралгични и ключови от геостратегическа гледна точка зони.

Усилието за Лурдес не си заслужава

Мнението на доста експерти е, че ако по отношение на виетнамската база Камран тези руски амбиции изглеждат оправдани с оглед на наистина уникалното ѝ разположение, позволяващо да се контролират важни търговски и военни трасета между Тихия и Индийския океан, то в случая с кубинската база Лурдес усилията просто не си заслужават. Тя е имала своята роля през 60-те и 70-те години, когато подслушвателската ѝ дейност е давала възможност на съветското разузнаване да поручава важна информация от САЩ. Но с развитието на новите технологии и на спътниковите връзки същите функции вече могат да се изпълняват със значително по-малко средства, отколкото изисква издръжката на база и персонал в нея.

Този радар бе главният отличителен знак на базата в Лурдес, Куба, докато тя функционираше между 1967 и 2002 г.
Този радар бе главният отличителен знак на базата в Лурдес, Куба, докато тя функционираше между 1967 и 2002 г.

Разбира се, трябва да се отчитат и промените, настъпили междувременно във Виетнам и Куба. Те отдавна не са някогашните верни приятели на СССР. Всяка от тези страни днес следва националните си интереси, след като измина своя сложен път след разпадането на социалистическия лагер през 1989 г., когато Съветският съюз и другите соцстрани им обърнаха гръб и се съсредоточиха в своите собствени проблеми.

Ако за Виетнам това не бе толкова фатално, защото той тогава вече беше задвижил своя версия на китайския модел „пазарен социализъм“, то за Куба нещата бяха доста по-драматични. През т. нар. „специален период“ в началото на 90-те, лишена от предишните доставки на жизненоважни стоки от соцстраните и със затегната примка от американското ембарго, страната едва оцеля за сметка на сурови икономии. По-късно Куба намери своя изход в сближаването с Китай и особено с Венесуела след идването на власт там на президента Уго Чавес, поклонник на кубинския лидер Фидел Кастро. Договорите за бартер на венесуелски петрол срещу кубински учители и лекари дадоха нов живот на кубинската икономика.

Очевидно е, че Хавана няма как да е била доволна, когато Путин решава да закрие базата в Лурдес през 2001 г. и съответно да лиши кубинската хазна от наема в размер от 200 милиона долара годишно.

Куба и Виетнам нямат сметка сега да дразнят американците заради Русия

Днес пък вече сме свидетели на значително подобряване в отношенията между Куба и САЩ, като главната цел на кубинските власти е да бъде отменено американското ембарго срещу страната, а също и да бъде закрита американската военна база в Гуантанамо. Много е трудно някой разумен анализатор да предположи, че в тази актуална обстановка Куба ще рискува да допуска отново руска военна база на своя територия и така да дразни Вашингтон. Да не говорим, че конкретно базата в Лурдес е трансформирана отдавна в кубински Университет за информационни технологии.

След посещението на Барак Обама в Хавана тази година Раул Кастро се надява да се върви към вдигане на американското ембарго и закриване на базата в Гуантанамо. Нелогично е на този фон да приеме руско реанимиране на Лурдес
След посещението на Барак Обама в Хавана тази година Раул Кастро се надява да се върви към вдигане на американското ембарго и закриване на базата в Гуантанамо. Нелогично е на този фон да приеме руско реанимиране на Лурдес

Като безнадежден анахронизъм звучи предложението на двама депутати от Комунистическата партия на Руската федерация, отправено през април т.г. към руския президент, не само да се възобнови работата на базата в Лурдес, но и да се установят в Куба руски ракети в отговор на американските планове за разполагане на ракети HIMARS в Югоизточна Турция. Това направо звучи като реплика на авантюрата на някогашния съветски лидер Никита Хрушчов, решил през 1962 г. да изпрати съветски ракети в Куба, за да изрекетира САЩ и те да махнат тогавашните си ракети от Турция. Тогава всичко наистина се подреди така, но светът трябваше да преживее Карибската криза и да увисне на косъм от ядрената война. А Куба остана дълбоко обидена, че Москва и Вашингтон се разбраха за всичко без да я питат и без да бъде премахнато ембаргото. Подобно приключение днес е просто немислимо.

Генералният секретар на Виетнамската комунистическа партия Нген Фу Чонг бе сърдечно приветстван от Барак Обама в Белия дом през 2015 г.
Генералният секретар на Виетнамската комунистическа партия Нген Фу Чонг бе сърдечно приветстван от Барак Обама в Белия дом през 2015 г.

Също толкова слабо вероятно е Виетнам да върне стария статут от времената на СССР на базата си в Камран. Покрай сериозния и непрестанно ескалиращ спор с Китай за Параселските острови и островите Спратли в Южнокитайско (Източно) море Ханой от години развива все по-активно военно сътрудничество със Съединените щати. Които на свой ред стимулират патриотичните чувства на всичките 5 страни в региона, оспорващи китайските претенции към островите и към цялата морска зона около тях. Мотивацията на Вашингтон да подкрепя Виетнам и останалите страни в този спор произтича от амбицията му както да възпре експанзията на Китай към минаващите оттам основни морски търговски пътища, така и да запази собствения си геостратегически и военен контрол над Малакския проток.

В тази конфигурация стремежът на Русия, която вече избра глобалното си партньорство с Китай, да се върне в Камран граничи с фантазията.

И все пак разсъждения в тази посока не спират да се въртят из медии и дискусии – може би с пробна цел, за да се види какви ще са реакциите и в зависимост от тях да се градят по-нататъшните действия.

Словесно опипване на геополитически и геостратегически ходове

През месец май т.г. например допълнително раздвижване по темата предизвика интервю на виетнамския посланик в Москва Нгуен Тхан Шон, който бе цитиран от РИА „Новости“ със следното изявление: „Реализирането на пристанищата в Камран за многостранно междудържавно сътрудничество с цел осигуряване на морски транспортни услуги, ремонт на съдове и развитие на военната техника за гарантиране на мира и стабилността в региона е едно подходащо направление“.

Това общо взето неутрално изказване, макар и допълнено от изричната уговорка, че евентуално руско използване на Камран не може да е в ущърб на трета страна, бе изтълкувано в Москва като готовност за диалог по идеите за връщане на Русия във виетнамската база.

В този контекст съответно прозвуча и пресконференцията на руския зам.-министър на отбраната Николай Панков на 7 октомври т.г. Руската дума, където той заяви, че ведомството му „се занимава“ с темата за връщането в Камран и Лурдес. Впрочем, тъкмо позицията на Панков бе и конкретният повод за днешния ясен отговор от Ханой, че явно такова връщане е неприемливо.

Очевидно е, че реалната ситуация се отчита и в Кремъл. Ненапразно още веднага след пресконференцията на Панков президентският прес-секретар Дмитрий Песков витиевато обобщи: „Международната обстановка не е статична, тя е доста подвижна. Последните две години внесоха в международните дела и в режима на международната сигурност съществени корекции. Затова, естествено, всички страни в съответствие със своите национални интереси оценяват тези изменения и предприемат определени мерки в онова русло, което смятат за нужно“.

Накратко – явно засега наблюдаваме само словесно опипване на геополитически и геостратегически ходове, но никое дрънкане на оръжия, дори когато оръжията са само думи, няма как да отмине без многопосочен резонанс в свят като днешния.

 

…………………………………………………………….

Историята на базата Камран

Американските военни се настаняват в Камран в южната част на Централен Виетнам през 1965 г. заради неповторимите географски и геостратегически качества на района. Идиличният тих залив, в който изграждат пристанище, е врязан навътре в сушата, закътан е и е предпазен от силни морски вълнения. Дъното му е много дълбоко – тук лесно влизат и големи военни кораби, и подводници. Камран и до днес се слави като един от най-добрите дълбоководни портове в света. Освен това край него минават ключови морски пътища между Тихия и Индийския океан. А по права линия точно отсреща се пада мощната американска военна база Субик бей във Филипините.

Така изглежда базата Камран през 1967 г., когато там са американците
Така изглежда базата Камран през 1967 г., когато там са американците

Американците строят тук и летище, откъдето през Виетнамската война стартират самолетите, бомбардиращи Ханой и позициите на северновиетнамската армия и на южновиетнамските партизани. А в залива на Камран се извършват тренировки с делфини за бойни цели – независимо че ловът на морските бозайници и тогава е бил забранен. Делфини и морски лъвове с прикрепени към тях експлозиви са използвани от американците за взривяване на вражески съдове, а също и за унищожаване на гмуркачи от южновиетнамската съпротива, които се опитват да извършват диверсии срещу американски кораби.

Дългият надпис на тази карта сочи къде е базата Камран и показва защо е толкова стратегическо положението й
Дългият надпис на тази карта сочи къде е базата Камран и показва защо е толкова стратегическо положението ѝ

През 1972 г. след сключване на Парижките мирни споразумения САЩ изтеглят войниците си от Виетнам и предават Камран на южновиетнамската армия. През 1975 г. настъпващите срещу Сайгон северновиетнамски части превземат базата броени дни преди пълната им победа над силите на южновиетнамския режим.

През следващите 4 години въоръжените сили на обединен Виетнам са единствените, които се разпореждат с Камран.

Но през 1979 г. маоистки Китай напада южния си съсед като наказание за виетнамската роля в събарянето на бруталния промаоистки режим на Пол Пот в Камбоджа. За туширането на военния конфликт тогава помагат демонстративните военни учения, предприети от подкрепящия Виетнам СССР по границата му с Китай. Също така корабите от съветския Тихоокеански флот са насочени недвусмислено към Жълто и Южнокитайско (Източно) море.

Рисунка, изобразяваща съветски кораби в Камран през 70-те
Рисунка, изобразяваща съветски кораби в Камран през 70-те

След спадането на напрежението Виетнам решава да се застрахова от други подобни рискове било с китайци, било с американци. За да възпира възможните врагове, предоставя на приятелския СССР базата Камран безвъзмездно за период от 25 г. Договорът е подписан на 2 май 1979 г. Така в двуполюсния свят на Студената война съветската армия получава безценен геостратегически подарък и достоен противовес на американската Субик бей.

След световните промени през 1989 г. интересът на Москва към Камран започва да спада. Нова Русия се насочва към съкращаване и изтегляне на войските си зад граница. И когато в края на 90-те виетнамската страна намеква, че в новите пазарни условия е време да започне да получава наем за базата, към която проявяват активни апетити и Китай, и САЩ (с които междувременно Виетнам се е сдобрил), руските власти губят интерес към Камран. Въпреки че според договора от 1979-а базата може да е руска до 2004-та, още през 2001-ва е обявено закриването на базата, а през 2002-ра руснаците окончателно се изнасят оттам. Замества ги Виетнамската народна армия.

Военни кораби от различни страни акостират днес в Камран срещу комерсиално заплащане
Военни кораби от различни страни акостират днес в Камран срещу комерсиално заплащане

Летището в Камран през 2004 г. е преобразувано в гражданско и започва да обслужва главно туристи, пътуващи към близкия курорт Ня Чан. И до днес много от пилотите, управляващи самолетите, са руски летци, останали да работят за виетнамската гражданска авиация.

Виетнам продължава да е и един от най-усърдните купувачи на руско оръжие. Ханой и Москва редовно подчертават специалното значение на взаимодействието си във военната и военнотехническата област, в отбраната и сигурността. Също така винаги наблягат, че усилията в тази посока не са насочени срещу никоя трета страна, че целят осигуряването на мира, стабилността и устойчивото развитие в Азиатско-тихоокеанския регион и в света.

Индийски кораби също се отбиват в Камран
Индийски кораби също се отбиват в Камран

Фокусът конкретно към Камран отново е изострен през 2013 г., когато президентите на Русия и Виетнам се договарят там да се изгради съвместен виетнамско-руски център за обслужване и ремонт на подводници. От 2014 г. в Камран се обслужват руските самолети Ил-78, които осигуряват дозареждане във въздуха на бомбардировачите Ту-95МС. А руски бойни кораби влизат в пристанището по опростена процедура.

Същевременно позицията на Ханой е пристанището да не се дава вече на никоя отделна чужда сила, а възможностите му да се използват от всички желаещи срещу определена комерсиална печалба за домакините.

Американците също не крият, че продължават да хранят голям интерес към бившата си база. През 2012 г. тогавашният шеф на Пентагона Леон Панета направи емблематично посещение в Камран, а още от предишната 2011-а американски бойни кораби възобновиха отбиването си в дълбокия залив. Същото правят и японски кораби.

Виетнам се стреми да балансира внимателно между всички велики сили, като всичко пречупва през своята национална сигурност и през невралгичната тема за островните спорове с Китай, периодично припламващи до много високи градуси.

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар