2 септември 1945 г. не е само денят, в който милитаристична Япония подписва капитулацията си, слагайки официален край на Втората световна война. На същата дата Виетнам, чиято освободителна армия се сражава и срещу френския колониализъм, и срещу японската окупация, обявява своята независимост. Тя е провъзгласена тържествено от водача на освободителното движение Хо Ши Мин на централния площад „Ба Дин” в Ханой пред 500-хилядно множество. Това е и кулминацията на започналата на 19 август с. г. Августовска революция.
Пътят към тази виетнамска прегръдка с независимостта не е кратък, нито лесен. А и след нея отстояването на суверенитета минава през още 30 години битки и изпитания – чак до края на войната срещу агресията на САЩ и за обединение на страната през 1975 г.
Днес Виетнам е бързоразвиваща се и динамична държава с около 7-процентен годишен растеж на БВП, авторитетен и търсен международен партньор. Успехите са резултат от разработената и внедрена още през 1986 г. от управляващата Виетнамска комунистическа партия стратегия, известна като „Дой Мой” („Обновление”) и стъпила върху изграждането на социалноориентирана пазарна икономика под девиза „Богат народ – силна държава”.
Исторически Виетнамската комунистическа партия е била двигателната сила и в движението за независимост на Виетнам. Тя е родена именно с целта да се пребори с колониализма и то не само във Виетнам, а в цял Индокитай. Основана е през февруари 1930 г. и известно време дори се нарича Индокитайска комунистическа партия. Усилията ѝ се насочват към обединение на колкото се може по-широк кръг антиколониални и демократични сили. Заслугата за осъзнаването на това, колко е важно единството, е на Хо Ши Мин, който покрай дейността си в Коминтерна в онзи период другарува с героя от Лайпцигския процес Георги Димитров и е завладян от неговата концепция за единния фронт, лансирана на VII конгрес на Коминтерна през 1935 г.
През 1941 г. Хо Ши Мин започва да разгръща широко движение в родната си, насочено едновременно и срещу френския колониализъм, и срещу японския милитаризъм. Ситуацията във Виетнам и в цял Индокитай е много благоприятна за разрастване на националноосвободителната борба. Френските колониални власти са объркани и без предишната тежест, защото междувременно Франция е окупирана от нацистка Германия. Принудени са да се подчиняват на колаборационисткото правителство във Виши, което им предписва съюзническо поведение спрямо участващата в оста Рим-Берлин-Токио милитаристка Япония. От 1940 г. японците на практика командват в цял Индокитай. Те формално запазват френската администрация, но се намесват безпардонно във всички нейни решения и действия.
Виет Мин – въплъщението на единния фронт
Заети със собственото си оцеляване и с напрегнатите отношения с японците, французите отначало не обръщат особено внимание на първите въоръжени акции на виетнамската съпротива, осъществени непосредствено след началото на Втората световна война, през септември 1939 г. Много виетнамци с готовност се присъединяват към създадената през 1941 г. по инициатива на Хо Ши Мин Лига за борба за независимост на Виетнам, по-известна като Виет Мин. Следвайки принципите на единния фронт, разработени от Димитров, Хо Ши Мин обединява в нея всички патриотични сили на страната, решени да се борят и срещу французите, и срещу японците.
Френските колониални власти не се колебаят да преследват, арестуват и репресират привържениците на Виет Мин. Повечето арестанти са подложени на жестоки мъчения, а мнозина са гилотинирани. В отговор на репресиите комунистите разгръщат широка партизанска война.
През 1942-1943 г. Хо Ши Мин е хвърлен в затвора от режима на Чан Кайши в Китай – заловен е като „шпионин”, когато влиза на китайска територия, за да търси връзка с местни революционери. Това е тежко изпитание – често го прехвърлят от затвор в затвор в различни части на страната, с дълги и изтощителни преходи пеша, под постоянен физически и психически тормоз. Но дори и в такива условия духът на водача на виетнамската съпротива е мобилизиран и целеустремен. Зад решетките Хо Ши Мин написва „Затворнически дневник” – емблематичната си поетично-публицистична книга, станала истински манифест и зов за борба, който вдъхновява и разпалва бунтовния дух на народа. След като китайските другари на Хо Ши Мин успяват да го измъкнат на свобода, той се връща във Виетнам и продължава борбата си там.
В края на 1944 г. в провинция Као Банг в Североизточен Виетнам започва да действа създадената на базата на партизанските отряди Виетнамска освободителна армия, преименувана по-късно в Народна армия на Виетнам. Стратегическото ръководство е на Хо Ши Мин, а военното се осъществява от близкия му съратник, самоукия, но много талантлив военачалник Во Нгуен Зиап.
Френската администрация до последно подценява виетнамската въоръжена съпротива и е убедена, че има стабилен „гръб” в лицето на местните бюрократи, полицаи, представители на заможните слоеве, покръстени католици – всички онези, които са доволни от благата, осигурявани им от колониалната система за управление. Своята роля изиграват и противоречията между японци и французи. Притеснена от развоя на събитията в Европа и в стремежа си да се укрепи в Азия и да придърпа цял Индокитай към своята сфера на влияние, през март 1945 г. Япония подтиква виетнамския император Бао Дай, когото французите държат като представително лице на протектората си Анам (Централен Виетнам), да обяви цял Виетнам за независим. Той го прави, макар за всички да е ясно, че „независимата” държава всъщност просто сменя френския похлупак с японски.
Що се отнася до френската администрация, тя вече е в окончателен колапс, защото междувременно самата Франция под предводителството на генерал Де Гол е влязла в антихитлеристката коалиция, което автоматично превръща френските наместници във Виетнам в противници на японците – но за подобно противопоставяне тези наместници нямат нито ресурси, нито желание.
В района се активизира и разузнаването на Съединените щати, които са част от антихитлеристката коалиция и воюват с Япония. Те гледат на местните освободителни движения, надигнали се срещу японската окупация, като на съюзници. По тази линия и виетнамската освободителна армия получава в периода май-август 1945 г. въоръжения от американците. Действията ѝ срещу японците се координират с американски военни емисари.
През август 1945 г. Япония изпада в тежко положение, разгромена от съветските войски и Китайската народноосвободителна армия в Далечния изток и подложена на кошмарните ядрени бомбардировки на САЩ над Хирошима и Нагасаки.
На своя конференция на 13-15 август 1945 г. Комунистическата партия на Индокитай взима решение за започване на общо въстание. На 16 август с такова решение излиза и конгресът на Виет Мин (Лигата за борба за независимост на Виетнам), състоял се в обявения за свободна зона още през април с.г. район около селото Тан Чао в Северен Виетнам. Избран е Национален комитет за освобождение на Виетнам с функциите на временно правителство начело с Хо Ши Мин. На 19 август въстаниците превземат Ханой. Из цялата страна народът завзема властта. На 24 август под напора на революционния кипеж император Бао Дай е принуден да се отрече от престола.
Провъзгласяването на виетнамската независимост
На 2 септември 1945 г. пред 500-хиляден митинг на площад “Ба Дин” в Ханой Хо Ши Мин провъзгласява Декларацията за независимостта на Демократична република Виетнам – и това днес е виетнамският национален празник. Организират се свободни общи избори. На 6 януари 1946 г. е избрано първото Народно събрание, което определя Хо Ши Мин за президент, и се приема първата демократична конституция на новата държава. Лидерството на Чичо Хо е неоспоримо, защото той вече е успял да се превърне в символ на консолидацията на всички виетнамци.
Още много изпитания и битки обаче предстоят, за да бъде отстоян виетнамският суверенитет.
Първа по ред е войната с Франция, възстановила самочувствието си покрай превърналия я пак в победителка генерал Де Гол и покрай новите съотношения на Студената война. Франция отказва да признае независим Виетнам, завръща се като колониална сила и разпалва т.нар. Първа индокитайска война в края на 1946 г. Тя има зад гърба си САЩ, които държат да възпрат комунистическото влияние в региона особено на фона на напредъка на Мао Цзедун в Китай, който през 1949 г. побеждава и провъзгласява КНР.
Хо Ши Мин през целия си живот успява да запази добри отношения и с Китай, и със СССР – дори и след като между комунистическите партии на двете страни настъпва дълбока конфронтация. Така че борбата за независимост на Виетнам на всички етапи е подкрепяна и от двете сили.
СССР и Китай са и първите държави в света, установили дипломатически отношения с независим Виетнам през януари 1950 г. Веднага след тях това прави и България – на 8 февруари 1950 г. През 2020-та отбелязваме 70-годишнината на това знаменателно събитие в българо-виетнамските връзки. Следват и останалите тогавашни социалистически страни.
Решаваща роля за утвърждаването на Виетнам на международната сцена изиграва неговата историческа победа в легендарната битка с французите край Диен Биен Фу през май 1954 г. Постигната с военния талант на генерал Зиап и с всеотдайността на виетнамския народ, вдъхновен от идеите и водачеството на Хо Ши Мин, тази победа не само слага край на френското владичество в Индокитай, но подкопава и цялата френска колониална система.
Пряк резултат от разгрома на Франция край Диен Биен Фу са Женевските споразумения от мирната конференция през 1954 г. Те постановяват Париж и останалите участници да уважават суверенитета, независимостта, единството и териториалната цялост на индокитайските държави, да не се намесват във вътрешните им работи, да гарантират провеждането на избори във всяка от трите бивши френски колонии в региона (Виетнам, Лаос, Камбоджа).
За разделения към онзи момент по 17-ия паралел Виетнам Женевската конференция решава до две години и в двете части на страната да се състоят избори и да се осъществи обединение. Но САЩ не подписват това споразумение и през 1955-та стимулират обявяването на Република Южен Виетнам с проамериканско правителство.
Така е заложена мината за Втората индокитайска война, която избухва няколко години по-късно вече с пряко американско участие и по-често е наричана Виетнамска.
Междувременно обаче ДРВ напредва в развитието си като социалистическа държава. В средата на 50-те години осъществява аграрна реформа, като земите на едрите земевладелци са отнети и са раздадени на безимотните селяни. Това е възпламеняващ пример и за Юга.
В края на 50-те започва индустриализация на ДРВ. През 1959 г. Националното събрание приема конституция, която установява политическа структура, подобна на вече съществуващата в тогавашните соцстрани, и определя страната като народно-демократична, извършваща преход към социализъм.
В онзи период значителна материално-икономическа помощ на младата република оказват тогавашните социалистически страни, включително България. Във Виетнам се изпращат и наши специалисти, особено лекари, които дават съществен принос за преодоляването на последствията от колониалното управление върху здравето на виетнамския народ.
Важна роля в българо-виетнамските отношения има посещението на Хо Ши Мин в Бълария през август 1957 г., когато са подписани редица споразумения за взаимно сътрудничество.
Сблъсъкът със САЩ
В Южен Виетнам 60-те години на 20-ти век започват със засилена конфронтация между проамериканския режим и народната воля за обединение със Севера. В репресиите на правителството в Сайгон срещу собствения му народ се включват и американски военни съветници. Те пряко ръководят операциите срещу поделия съпротива Национален фронт за освобождение на Южен Виетнам (НФОЮВ) – партизанска формация, създадена през 1960 г.
Мащабът на сблъсъка придобива геополитически размери, когато САЩ започват и преки военни действия срещу Северен Виетнам. Това става след т.нар. Тонкински инцидент през август 1964 г., когато от навлязъл в териториалните води на Демократична република Виетнам американски кораб е подаден фалшив сигнал за несъществуваща виетнамска атака. Така пламва продължилата над десетилетие Виетнамска война.
Въпреки жестоките американски бомбардировки над Севера, той не спира да подпомага братята си от Юга – бойците на НФОЮВ. Пратките за тях преминават по легендарната „пътека на Хо Ши Мин” – така народът кръщава маршрута, по който се движи потокът от храни, боеприпаси и човешка сила от Север на Юг. Макар да е непрестанна мишена номер 1 за американските удари, тази жива нишка никога не секва – тя непрекъснато променя трасето си по незнайни извивки в джунглата, лавира между бомбите, крие се сред листа и хълмове, влиза дори под земята с прочутите партизански тунели и ражда легендата за несломимия виетнамски характер, който никога не се предава.
Развоят на войната е добре известен. Със своята жестокост и жертви тя отприщва и мощно антивоенно движение в самите САЩ и по света. Притиснат от събитията и от невъзможността да спечели в сблъсъка с виетнамския народ, самоотвержено бранещ родината си, Вашингтон през 1972 г. започва отначало тайно да води мирни преговори с Ханой, които в крайна сметка водят и до сключените през януари 1973 г. мирни Парижки споразумения. Те признават единството на Виетнам, но в същото време утвърждават 17-ия паралел като временна демаркационна линия. Постановява се спиране на огъня между северновиетнамските и южновиетнамските части, изтегляне на всички американски войски от Южен Виетнам с едновременно освобождаване на всички американски военнопленници, прекратяване на бомбардировките на САЩ и на минирането на територията на ДРВ. Документът предвижда още изтеглянето на чуждите войски от Лаос и Камбоджа, както и провеждането на свободни избори в Южен Виетнам с участието на всички политически сили в страната, включително прокомунистическите и участващите в НФОЮВ. Но дата за провеждането на вота не е фиксирана.
През април 1973 г. от Виетнам си тръгват последните американски военни части и в Сайгон остават само съветниците от Вашингтон. Политическите условия за спирането на огъня обаче не са изпълнени. Избори в Южен Виетнам така и не се организират и бойните действия между партизаните и силите на сайгонския режим не спират. Южновиетнамските войски дори предприемат офанзива в началото на 1974 г. Временното революционно правителство на Южен Виетнам нанася ответен удар и през 1975 г. съвместно със северовиетнамските войски започва генерално настъпление. До средата на април обединените патриотични сили завладяват две трети от южновиетнамската територия.
Сайгон е обкръжен, а на 30 април 1975 г. – превзет. Светът вижда гротескните кадри с излитащите от покрива на посолството на САЩ американски хеликоптери, които отнасят панически бягащите от победилия народ предводители на сайгонската клика.
Кошмарно дългата и изтощителна война, коствала живота на около 2 милиона виетнамци и на над 58 000 американци, остава в миналото. Виетнамският народ най-после може да се заеме с обединението и с възстановяването на тежко ранената си от изпитанията родина.
Обединението
Първият официален акт на победителите е дълбоко символичен – преименуването на Сайгон в Хо Ши Мин, в чест на бащата на виетнамската независимост, който, уви, не дочаква този момент. Отишъл си е 6 години по-рано, навръх националния празник на страната – на 2 септември 1969 г., на 79-годишна възраст, от сърдечна недостатъчност.
Очакваното и желано от всички обединение на Севера и Юга стъпва на двете родствени структури в двете части на страната – Отечествения фронт в Северен Виетнам и Фронта за национално освобождение на Южен Виетнам. И двата фронта обединяват най-широки слоеве от населението, но са доминирани от комунистите.
През ноември 1975 г. град Хо Ши Мин домакинства на Политическа консултативна конференция по въпросите на обединението, която излиза с решение за скорошно провеждане на общи избори. Те трябва да определят състава на бъдещото Национално събрание на единен Виетнам. През декември решения в същия дух взимат парламентът на ДРВ и Конгресът на народните представители на Южен Виетнам.
Изборите се провеждат на 25 април 1976 г. Именно тогава за първи път са избрани депутати и от Южен, и от Северен Виетнам – всичките като членове на новото Национално събрание на обединен Виетнам. Народните представители са общо 492, като 249 са излъчени от Севера, а 243 – от Юга.
На сесията си на 2 юли 1976 г. Националното събрание провъзгласява новото име на вече обединената страна – Социалистическа република Виетнам със столица Ханой. Учредява се комисия за изработване на конституция на СРВ. Основният закон е гласуван през 1980 г.
През декември 1976 г. в Ханой се свиква ІV конгрес на партията на виетнамските комунисти, организационно изнесла върху плещите си най-голямата тежест от войните с французите и с американците. Междувременно от 1951 г. тя е приела името Партия на ветнамските трудещи се (ПВТ). В годините на дългите битки с американските агресори време за конгреси няма, но тогава се калява и бойното единство между ПВТ и Национално-революционната партия (НРП) в Южен Виетнам – именно под това име действат южновиетнамските комунисти по време на войната.
На конгреса на обединението през 1976 г. се взима решение ПВТ и НРП да продължат политическия си път като единна Виетнамска комунистическа партия (ВКП).
Подобни процеси на сливане вървят и в другите обществено-политически организации. Така например през 1977 г. в Отечествения фронт – най-масовата формация, съществувала в Демократична република Виетнам преди обединението, се вливат и Националният фронт за освобождение на Южен Виетнам, и също южновиетнамският Съюз на патриотичните, демократичните и миролюбиви сили. В продължаващия и до днес дейността си Отечествен фронт на обединен Виетнам членуват още ВКП, Всеобщата конфедерация на трудещите се (създадена през 1976 г.), Комунистическият младежки съюз „Хо Ши Мин” (основан през 1931 г.), Съюзът на виетнамските жени (учреден през 1930 г.) и т.н.
През 1977 г. обединената държава Социалистическа република Виетнам е приета в ООН, а година по-късно и в Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ) – икономическата структура, в рамките на която тогавашните социалистически страни обменят стоки и услуги при преференциални условия.
Пак през 1978 г. е подписан и 25-годишен Договор за дружба и сътрудничество между СССР и Виетнам. Той става база за мащабната материално-техническа помощ, предоставяна от съветска страна за възстановяване на тежко пострадалата от войната с американците виетнамска икономика. Подобни договори сключват със СРВ и повечето от останалите държави в СИВ. Това е естественото продължение на всестранната подкрепа, оказвана от СССР и от другите социалистически страни на Виетнам по време на сблъсъка му със САЩ.
Активен участник в приноса, който дават тогавашните соцстрани в следвоенното възраждане на Виетнам, е и България. Между 1966 и 1989 г. страната ни изгражда във Виетнам 134 предприятия в най-различни сектори на селското стопанство и промишлеността. За възстановяването на изтерзаната от войните страна помагат многобройни наши специалисти, наред с други пратеници от страните на СИВ.
Изтерзаната от дългите години войни и най-после обединена виетнамска държава се нуждае много от тази помощ. 7 милиона тона бомби са изсипани от американците над Виетнам, а това е 3 пъти повече от цялото количество, употребено през Втората световна война. Те буквално са надупчили земята с над 20 млн. бомбени кратера.
Цели горски масиви в планините се унищожени от отровни химикали, ръсени от американците. И до днес още се раждат виетнамчета с малформации заради отровите…
9000 от 15 000 села в Южен Виетнам са в руини. В северната част инфраструктурата е съсипана – пътищата, мостовете, производствените предприятия са бомбардирани. Разрушени са 1600 напоителни съоръжения и диги. И всичко това – без да се броят двата милиона човешки жертви и непоправимите щети, нанесени на обществения живот, на здравеопазването, на образованието…
Живата връзка с България
В следвоенните години Виетнам остро се нуждае и от подготвени кадри, които да вложат знания и умения във възраждането на страната от пепелта. Това е периодът, в който млади виетнамци масово заминават да учат в социалистическите страни, включително и в България. При завръщането си, година след година, те се превръщат в интелектуален и ръководен гръбнак на съвременното виетнамско общество.
България може да се гордее със своето изключително лоби във Виетнам – около 30 000 души, учили или работили у нас, които и до днес носят в сърцата си огромна обич и благодарност към нашата страна. Образованието е помогнало на всички тях или да заемат високи позиции в държавната йерархия, или да станат успешни предприемачи.
Тези хора са създали и няколко дружества за приятелство с Българя в различни виетнамски градове, обединени във влиятелна Асоциация на дружествата за приятелство с България. Те неколкократно са организирали посещения във Виетнам на преподаватели от български висши учебни заведения, обучавали виетнамски студенти и докторанти. Благодарността към Учителя във виетнамската неродопсихология е свещена и стои редом до почитта към родителите…
Пореден жест беше и дарението за нашата страна, което организираха пак български възпитаници през март и април т.г. – в разгара от световната пандемия на Covid-19. Тогава те на три пъти изпратиха чрез българското посолство в Ханой маски и други санитарни материали за България. Организатор на даренията бе Виетнамско-българският център за делови и културни контакти.
Благодарение на вече споменатата в началото политика „Дой Мой” („Обновление”), стартирала през 1986 г., Виетнам днес се радва на впечатляващ икономически и социален напредък, от който България може само да се учи. Историята явно размени ролите ни…
Нека поздравим Виетнам за днешния празник на неговата независимост, която той не спира да отстоява по най-ефективния начин – чрез умни стратегии за устойчиво развитие и под неизменния девиз, обърнат към хората: „Богат народ – силна държава”.
