В категории:История / Свят

Когато Сайгон стана Хо Ши Мин (снимки)

Навършиха се 45 години от края на Виетнамската война. Град Сайгон или днешен Хо Ши Мин е превзет от Фронта за освобождение и Народната армия на 30 април 1975 г. Какво става след това? Какъв е днешният облик на южния мегаполис и на възродения Виетнам? Как се справят там сега с коронавируса?

Вляво – паническо бягство от покрива на американското посолство в Сайгон на 30 април 1975 г. Вдясно – американски хеликоптер от времето на Виетнамската война днес спи вечен сън на покрива на бившото южновиетнамско президентство, наричано сега Дворец на обединението. Снимки: Туитър и Къдринка Къдринова

Беше невероятно усещане, когато през 2006-а за първи път се озовах на плоския покрив на тази представителна сграда в центъра на най-населения мегаполис във Виетнам – 12-милионния град Хо Ши Мин, бившия Сайгон- Там, до паркирания завинаги американски хеликоптер, сякаш стъпих в машина на времето. Пред очите ми оживяха кадрите от кинохрониките и телевизионните новини, врязали се в паметта ми от далечния април 1975-а.

Тогава от подобния покрив на американското посолство в Сайгон точно с такива хеликоптери панически бягаха от народното възмездие управниците и служителите на антинародния южновиетнамски режим, докато обединените сили на Фронта за освобождение на Южен Виетнам и на Народната армия на Демократична република Виетнам превземаха столицата на Южен Виетнам.

Американското посолство всъщност не е интересувало много победителите. Целта им е била да превземат по-бързо именно сградата, в която попаднах за първи път през 2006-та и която посетих отново и през 2009-та – президентския дворец на марионетния южновиетнамски режим. Това превземане точно преди 45 години – на 30 април 1975 г. – бележи края на Виетнамската война, началото на обединението на страната и на възраждането ѝ като феникс от пепелта на дългата и изтощителна битка срещу американската агресия и местните ѝ помощници.

Когато танковете на Фронта и на Народната армия прегазват металната ограда на двореца и нахлуват на зелената морава пред него, вътре в сградата няма никой от най-важните виновници за трагедията на Южен Виетнам. Последният военен диктатор на тази откъсната от волята на виетнамския народ територия – генерал Нгуен Ван Тхиеу – вече е избягал в Тайван още на 21 април 1975 г., когато става безпощадно ясно, че Вашингтон го е изоставил и не желае и да чуе за кошмарите на войната, от която едвам се е измъкнал с Парижките мирни споразумения от 1973-та. След Тхиеу за съвсем кратко – само в течение на 7 дни – в двореца се подвизава отнемай къде поелият президентския пост дотогавашен вице Чан Ван Хъонг, който безуспешно се опитва да води мирни преговори. Когато вижда, че това е безнадеждно, той също се оттегля и прехвърля ръководството на вече президентствалия веднъж за два месеца превратаджия от 1965-та Зъонг Ван Мин. Това става на 28 април 1975 г., така че Зъонг Ван Мин има само два дни до победата на партизанските и северовиетнамските части. На 30 април именно той подписва безусловната капитулация на сайгонския режим.

Вляво – така изглежда днес Дворецът на обединението в бившия Сайгон, днешен Хо Ши Мин. Туристи прииждат постоянно, за да разгледат историческото място. Вляво – 30 април 1975 г., танк на освободителните сили е спрял на зелената морава пред тогавашния президентски дворец на Южен Виетнам. Войната е свършила, южновиетнамският режим капитулира. Снимки: Къдринка Къдринова и Туитър

Така идва мирът, идва победата за националноосвободителните сили. И цял Виетнам най-после може да си отдъхне от изтощителните битки и да се обедини. А градът, ширнал се в делтата на Меконг, получава името на вече покойния по онова време вдъхновител и архитект на това обединение и на виетнамската независимост – легендарния Хо Ши Мин.

Танкът, пръв разбил металната ограда и напреднал по зелената морава към някогашното южновиетнамско президентство, днес стои като експонат в сянката на дърветата наоколо. По него се катерят деца, доведени от родители или учители да видят къде е била написана последната страница от разтърсилата цял свят Виетнамска война.

Вляво – танк на освободителните сили разбива оградата на някогашния южновиетнамски президентски дворец в Сайгон. Вдясно – днес първият танк, нахлул на територията на някогашния президентски дворец, е инсталиран на постамент в същия парк и е атракция за посещаващите музейния комплекс семейства. Снимки: Туитър и Къдринка Къдринова

За разглеждане на сградата, служила за цитадела на южновиетнамския режим, а днес наречена Дворец на обединението, се вият опашки от местни и чужди туристи.

По съседство има красив зелен парк. От другата му страна е една от емблемите на град Хо Ши Мин / Сайгон – католическата катедрала, известна като Сайгонската Света Богородица. Архитектурно тя доста напомня Парижката и е част от наследството, останало от френската колонизация.

Католическата катедрала Сайгонската Света Богородица. Снимка: Къдринка Къдринова

Край нея често могат да се видят двойки току-що венчани младоженци, които си правят фотосесии за спомен от сватбата.

Младоженци позират за снимка край Сайгонската Света Богородица, а асистент припълзява, за да подаде букета на булката. Снимка: Къдринка Къдринова

Доста от около 6-те милиона виетнамци, изповядващи католицизъм, са от южната част на страната, включително от мегаполиса Хо Ши Мин, който е най-големият виетнамски град. В него се усеща и ретро-романтиката на миналото, и динамизмът на днешния бум в шеметното развитие на виетнамската икономика. Със своите 4 морски пристанища той е истински магнит за местния и чуждия бизнес. Неговият дял в националното промишлено производство е около 28%. Годишният доход на жителите му е 2,5 пъти по-висок от средния за страната. Растежът на местния БВП също е почти двойно по-голям от националния – който за 2019-та бе около 7%.

Днес тук са съсредоточени около 300 000 предприятия, много от тях смесени или чуждестранни, включително и в областта на високите технологии. Лъскавите небостъргачи на световни марки съседстват с филигранната колониална архитектура. А католически църкви – с будитски и хиндуистки храмове. Тук се преплитат влиянията на поне три азиатски култури – камбоджанска, виетнамска, китайска. Към това се добавя отпечатъкът от френския колониализъм, а и от по-късното американско присъствие.

Еклектика от съвременния град Хо Ши Мин. Снимка: Къдринка Къдринова

Най-старото име на град Хо Ши Мин е Прей Нокор. Когато го е носел, градът все още е бил най-голямото пристанище на древното кхмерско кралство. По-късно се нарича Рай Гон – „място, където се отглежда памук”. Името накрая се налага като Сай Гон – така го произнасят многобройните в района китайци, а и виетнамците. От 1867 г. Сайгон вече е административен център на френската колония Кохинхина в южновиетнамските земи.

Когато през 1954 г. французите са принудени да се махнат от Виетнам след разгрома си в историческата битка край Диен Биен Фу, в южните райони, включително в Сайгон, те са заместени от американците, стимулирали разделението на страната – като отзвук от тогавашното световно противостоене. САЩ не желаят СССР да разшири влиянието си с разпростиране на комунистическото управление от северната Демократична република Виетнам на юг. Ето защо в разрез с Женевските споразумения от 1954 г., постановяващи избори в двете части на Виетнам и обединение на страната, през 1955 г. с подкрепата на Вашингтон в Сайгон е създадена Република Виетнам, по-често наричана Южен Виетнам. Властта там изцяло се обляга на американски съветници.

Създаденият през 1960 г. Фронт за освобождение на Южен Виетнам (ФОЮВ) – оглавявана от комунисти коалиция с участието на широк кръг религиозни и патриотични групировки – повежда партизанска война за обединение на страната. На репресивното управление в Сайгон, потъпкващо и верските свободи, се противопоставят много будисти. Емблематично става протестното самозапалване на будисткия монах Тхик Куанг Дък през 1963 г.

За борба с подкрепяните от Севера партизани в Юга се струпват все повече и повече американски войски. Но те така никога и не успяват да прекъснат т.нар. „пътека на Хо Ши Мин”, преминаваща от Север на Юг из труднодостъпни джунгли, по която неспирно тече потокът от хора, оръжия, помощи.

От 1964 г. САЩ започват военни действия и срещу ДРВ – най-вече жестоки авиобомбардировки. През следващите години американският натиск и на Север, и на Юг се ожесточава. С напалм се изгарят цели села и много гори, разпръсква се и отровният диоксин – за да окапе растителността и да се оголят партизанските бази. Зловещата отрова и до днес предизвиква малформации у много новородени в поразените навремето райони…

Виетнамската съпротива обаче е несломима. Една от най-ярките ѝ прояви и днес може да се почувства „на живо” – в мемориалния комплекс „Тунелите Ку Чи” на около 70 км северозападно от град Хо Ши Мин.

В гората край селцето Ку Чи се намират част от входовете към уникалния 187-километров лабиринт от подземни тунели на различни нива, прокопани навремето с най-примитивни средства от партизаните.

Екскурзоводка в съвременния музеен комплекс на тунелите Ку Чи, облечена като някогашна партизанка, показва на табло разположението им на няколко нива. Снимка: Къдринка Къдринова
Екскурзовод в облекло на някогашен партизанин показва маскиран под горските листа вход в тунелите Ку Чи. Снимка: Къдринка Къдринова

По тях бойците се придвижвали под земята, изскачали на най-ненадейни места, включително насред Сайгон, извършвали светкавичните си нападения и после изчезвали обратно по същия път.

Под земята имало и болници, кухни, оръжейни цехове. Прикрити от капаци с листа ями, от чието дъно стърчат заострени колове, са били пръснати около входовете в тунелите, за да попречат на врага да открие скривалищата.

Днес част от подземната мрежа е отворена за туристи, които могат сами да изпитат как се пълзи из тези тесни и тъмни изкопи и да усетят през какво е минал виетнамският народ, за да защити свободата си. Впрочем, в туристическата си част тунелите са били разширени, за да могат да преминават и по-едрогабаритните европейци и американци.

За туристите днес са отворени само част от тунелите Ку Чи. Те са специално разширени за по-едрогабаритните европейци и американци и са укрепени допълнително с мазилка, каквато навремето не е имало. Снимка: Къдринка Къдринова

Затъването на САЩ в блатото на Виетнамската война и излезлите наяве зверства, вършени от американски военни срещу мирното население на Виетнам, пораждат мощно антивоенно движение в цял свят, включително в самите Щати. Вашингтон склонява на мирни преговори и в началото на 1973 г. са сключени Парижките споразумения, които слагат край на пряката американска намеса във войната.

Смъртоносен капан за американски агресори в гората на Ку Чи. Стъпват върху подвижен капак, покрит с листа, той се отваря – адолу дебнат заострени бамбукови прътове… Снимка: Къдринка Къдринова

Споразуменията постановяват и провеждането на свободни избори в Южен Виетнам с участието на всички политически сили, включително ФОЮВ. Но избори не се организират, а правителството в Сайгон тръгва на офанзива срещу партизаните. Те отговарят с контраофанзива и съвместно със северовиетнамските войски през пролетта на 1975 г. започват генерално настъпление.

Възстановка с манекени на полева болница в тунелите на Ку Чи. Снимка: Къдринка Къдринова

До средата на април обединените патриотични сили завладяват две трети от южновиетнамската територия. Сайгон е обкръжен, а на 30 април – превзет.

Започва процес по обединението на страната, който се движи от две родствени структури – Отечествения фронт в Северен Виетнам и Фронта за освобождение на Южен Виетнам. През ноември 1975 г. град Хо Ши Мин домакинства на Политическа консултативна конференция, която насрочва общи избори. Те трябва да определят състава на бъдещото Национално събрание на единен Виетнам.

Партизанският водопровод работи и до днес – водата тече по бамбуков ствол вдън гората и туристите си наливат вода от капчука. Снимка: Къдринка Къдринова
Входът към храма в памет на героите от Ку Чи. Снимка: Къдринка Къдринова

Изборите се провеждат на 25 април 1976 г. За първи път са избрани депутати и от Южен, и от Северен Виетнам. На 2 юли 1976 г. новото Национално събрание провъзгласява създаването на обединена Социалистическа република Виетнам. За столица е обявен Ханой. Утвърдено е преименуването на Сайгон в Хо Ши Мин. Избрани са новият президент и двамата му заместници, назначени са министър-председател и министри.

През декември 1976 г. в Ханой се свиква ІV конгрес на партията на виетнамските комунисти, изнесла най-голямата тежест от войните с французите и с американците. Тя е основана на 3 февруари 1930 г. от Хо Ши Мин като Виетнамска комунистическа партия. От октомври с. г. до 1945 г. се казва Комунистическа партия на Индокитай, а след ноември 1945 г., когато французите се връщат във Виетнам, минава в нелегалност. В периода 1951-1976 г. името ѝ е Партия на виетнамските трудещи се (ПВТ). По време на войната с американците се калява бойното единство между ПВТ и Национално-революционната партия (НРП) в Южен Виетнам – така се казва организацията на южновиетнамските комунисти. На конгреса на обединението през 1976 г. се взима решение ПВТ и НРП да продължат политическия си път като единна Виетнамска комунистическа партия (ВКП).

Подобни процеси вървят и в другите обществено-политически организации. Така например през 1977 г. в Отечествения фронт – най-масовата формация в ДРВ, се вливат ФОЮВ и южновиетнамският Съюз на патриотичните, демократичните и миролюбиви сили.

През 1977 г. Социалистическа република Виетнам е приета в ООН, с което обединението получава и международно признание.

Когато Сайгон е освободен на 30 април 1975 г., 9 хиляди от общо 15-те хиляди села в Южен Виетнам са разрушени от войната. Горски масиви и оризища са отровени от американски химикали. В северната част бомбардировките са разрушили пътища, мостове, предприятия. Земята на Виетнам е надупчена от 20 милиона кратера – следи от онези 7 млн. тона бомби, изсипани от САЩ, което е 3 пъти повече от бомбите през цялата Втора световна война. Загинали са около 2 милиона виетнамци…

Но 45 години по-късно днешен проспериращ Виетнам е неузнаваем със своето мащабно социално-иикономическо развитие и със своя годишен растеж от около 7%.

Дори в битката със световната пандемия от Covid-19 днес Виетнам е даван за пример от Световната здравна организация – не е допуснат нито един смъртен случай, нито разрастване на заразата. От 268 заболели 224 са излекувани (по данни към 24 април).

Виетнамската „тайна” за справяне с драматичната за цял свят ситуация е в строгата изолация и лечение на всеки новооткрит случай, като се проследяват и изолират и всички контакти на болния. Строго се контролира и 14-дневната карантина за всеки пристигнал от чужбина виетнамец. Носенето на маски е задължително. Беше въведено и стриктно социално дистанциране под лозунга „Да си стоиш у дома означава, че си патриот”. От 16 април насам във Виетнам не е открил нито един нов случай.

От своя страна държавата въведе мащабна програма за социално подпомагане на най-ощетените социално от пандемията граждани. Отделно от това бяха взети решения за намаление с 10% на цената на електроенергията за производствения сектор, удължаване на срока за данъчните плащания, временно спиране на социалноосигурителните вноски от самонаети и от дребния бизнес, намаляване на лихвите и банковите такси, изгодни заеми за фирмите с цел изплащане на заплати и т.н.

Срещу Covid-19 действа и уникалната виетнамска народопсихология, сработила навремето и срещу американската агресия. Сега вдъхновението е в народната мъдрост „Здравите листа защитават разкъсаните” – което е концентрира солидарността на виетнамците. В кампанията, организирана от виетнамския Отечествен фронт под това мото, хората вече са дали свои доброволни вноски на стойност над 38 милиона долара.

Част от тази обща картина е и инициативата за т.нар. „оризови банкомати”, каквито вече са инсталирани из различни части на Виетнам. Това са автомати, които раздават по 1,5 кг ориз безплатно на желаещите да ги ползват хора, останали временно без доходи заради кризисните мерки срещу Covid-19.

Освен това Виетнам направи и големи жестове към други затруднени страни по света, дарявайки големи количества, храни, оборудване и медицински консумативи за предотвратяване и контрол на епидемията. Сред държавите бенефициенти на този виетнамски жест са Лаос, Камбоджа, Индонезия, Мианмар, Куба и дори Китай. Бяха дарени антибактериални маски на Франция, Германия, Италия, Испания, Великобритания, Руската федерация, САЩ, Индия, Япония.

Много вълнуващ виетнамски жест беше направен и към България. На 14 април т.г. в нашето посолство в Ханой представители на Центъра за насърчаване на търговията и инвестициите между Виетнам и България (ЦВБ) дариха 10 000 медицински маски на страната ни. Това са предимно някогашни  български възпитаници – те са общо около 30 000 в цял Виетнам, като всичките продължават за пазят най-топли чувства към страната ни.

Личните истории на мнозина от тях са готови сюжети за покъртителни книги или филми – и „Барикада” скоро ще разкаже може би най-разтърсващата…

А днес нека поздравим виетнамския народ за най-изстрадания му празник – края на жестоката война срещу американската агресия и за обединението на независим Виетнам.

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар