Лятото у нас може и да е към края си, но има страни по света, в които то никога не свършва и затова те винаги са като магнит за туристите. Така е и с Виетнам, току-що отпразнувал националния си празник – обявяването на независимостта на 2 септември 1945 г.
Със своето над 3200-километрово морско крайбрежие, начупено от живописни заливи, с приказните планини, с културните и исторически паметници, с древните традиции и с винаги усмихнатия си народ тази многолика страна с лекота омайва всеки пътешественик. И няма нищо чудно, че туризмът днес е сред най-проспериращите сектори във виетнамската икономика, която пък е най-бързоразвиващата се в Югоизточна Азия – за 2016 г. е отбелязала ръст на своя БВП от 6,2%.
Може би най-прославената по света виетнамска природна перла е заливът Ха Лонг в по-големия Тонкински залив на Източно море, на около час път с кола от Ханой. На площ от около 1550 кв. км във водата са пръснати между 2000 и 3000 поразителни по красота острови, много от които са „надупчени” и от фантастични пещери. Спиращите дъха гледки са идеален естествен декор за приключенски филми. И наистина, доста продукции в този жанр са снимани тъкмо в Ха Лонг.
Този природен феномен е вписан два пъти в списъка на ЮНЕСКО – първо през 1994 г. заради панорамната си красота и после през 2000 г. заради своята геоложка и геоморфологична стойност.
Както и за всички виетнамски забележителности, за този приказен залив също има древни легенди как точно е възникнал. Най-популярният от митовете е за дракон, който се спуснал от планините до брега на морето, ударил силно с опашка и земята се нацепила на планини и падини. Потопил се драконът в морето – и водата заляла падините, а върховете останали над повърхността като безброй разпилени из новородения залив скалисти острови. В чест на дракона кръстили залива Ха Лонг – Спускащия се дракон.
Разположеният на крайбрежието едноимен град бе домакин през юни т.г. на представителна среща в рамките на подготвителните събития за тазгодишното виетнамско председателство на АРЕС или АТИС, както са съответните абревиатури на латиница и на кирилица за организацията Азиатско-Тихоокеанско икономическо сътрудничество. Държавите членки на АТИС са 21-на и произвеждат 54% от световния БВП, осъществяват 44% от ветовната търговия, обединяват 40% от световното население.
През ноември т.г. Виетнам ще е домакин на поредната годишна среща на върха на АТИС, но междувременно, още от края на миналата година, стартира редица подготвителни инициативи. Една от тях бе и срещата в Ха Лонг през юни т.г., посветена на устойчивия туризъм и събрала 150 министри, експерти и бизнесмени от туристическата сфера от членките на АТИС.
На форума виетнамският министър на културата, спорта и туризма Нгуен Нгок Тиен акцентира върху осъществяването на стратегията на АТИС за качествен растеж и на целите на обявената от ООН Международна година на устойчивия туризъм за развитие. Начертани бяха много конкретни стъпки за сътрудничество между членките на АТИС в тези посоки.
Устойчивото развитие е характерно за цялата виетнамска икономика, но особено ясно личи в туризма, който съчетава съхраняването на природното, културно и архитектурно богатство на страната с хармонично вписани в него хотели, търговски обекти, инфраструктурни проекти. Чистите и дълги плажове в омагьосващите морски курорти на Виетнам са допълнени от подходящи хотелски комплекси от най-висша класа, синхронизирани и с националните традиции, и с екологичните норми, и със задоволяването на изискванията на гостите.
Така е и в притегателния курортен град Ня Чан, разположен в южната част на Централен Виетнам. Плажната му ивица с фин пясък се е изтегнала на 7 км, а край нея сред палми и ярки цветни алеи е нанизът на хотелите, много от тях 5-звездни. Всички пространства там „дишат” – няма и помен от познатото ни презастрояване по нашето Черноморие.
Заливът на Нячан е прочут и с опъналата се над него най-дълга в света морска въжена линия. Кабинките извозват пътуващите от града към остров Хон Че, където също има 5-звезден хотел, а освен това и аквапарк, и аквариум с уникални морски обитатели.
Виетнам именно така, туристически, се стреми да развива богатството си от малки острови, пръснати из неговото Източно море (наричано у нас Южнокитайско).
Уви, два архипелага с такива коралови островчета – Параселите и Спратли, от десетилетия са обект на остър териториален спор между Китай и още шест страни от региона, включително и Виетнам. Пекин неведнъж досега е отправял предизвикателства, нарушавайки виетнамските териториални води и изграждайки на спорни острови писти за тежки самолети – действия, които пораждат притеснение за възможна милтарализация на региона, а и за опити за контрол над ключовите морски пътища, преминаващи оттам.
Усилията на Виетнам, който винаги твърдо е бранил своята земя и своя суверенитет, са насочени към преговори за мирно решаване на споровете на базата на международното право и за превръщането на Източно море в зона на мира, разбирателството, сътрудничеството.
Сред виетнамските морски курорти с най-стара слава е Вунг Тау, разположен в южната част на Виетнам, недалеч от град Хо Ши Мин, бившия Сайгон. Вунг Тау е бил любимо място за отдих на французите още в колониалния период.
Елегантен и лежерен, 100-хилядният днес град е споменаван и като „виетнамския Рио де Жанейро” – най-вече заради 30-метровата каменна фигура на Христос, издигнала се на един хълм, досущ като бразилския си побратим.
А в подножието, по протежение на брега, са се наредили цяла върволица будистки храмове с не по-малко впечатляващи статуи на Буда. Типично за Виетнам толерантно съседство между религии…
Във Вунг Тау е базирано и съвместно руско-виетнамско предприятие, което още от 80-те години на ХХ век и до днес извършва добив на нефт от платформи, разположени на 60 км навътре в морето.
Ключова роля за икономиката на града – и в туристическата, и в петролната сфера, има пристанището. А негов шеф е Ла Шуан Тхань, български възпитаник, който работи с руски нефтени специалисти и съжалява, че рядко успява да практикува българския си, защото нашенски предприемачи още не са оценили възможностите за бизнес във Вунг Тау…
Съвсем специално изживяване е посещението в старата столица на Виетнам – Хюе. Тя олицетворява Централен Виетнам, също както Ханой – Северен, а град Хо Ши Мин – Южен. Но ако северният и южният мегаполиси днес са изтъкани от модерен динамизъм, който често доминира над историческия им профил, то 250-хилядният днес Хюе е запазил най-автентично типичната виетнамска атвосфера. От 1802 до 1945 г.градът е подслонявал императорите от виетнамската династия Нгуен и днес е в списъка на ЮНЕСКО.
Дворцовият комплекс е разгърнат зад стените на впечатляваща цитадела, а около града са пръснати и забележителните осем мавзолея на някогашни владетели. Тези гробници са градени според личните вкусове на всеки от императорите – някои са изтънчени, други са кичозни. Твърди се, че всички са пълни със съкровища, но никой не смее да ги пипа заради старо проклятие – който посегне, после загива в мъки или губи семейството си…
През 1968 г. американски бомбардировки унищожават Забранения Пурпурен град, намирал се зад стените на цитаделата и достъпен само за жените и евнусите на императорите. Днес се работи по програма на ЮНЕСКО за неговото възстановяване.
Край Хюе тече Ароматната река и по нея рибарските лодки се разминават с ярки корабчета с дракони, които отвеждат туристи до 7-етажната пагода Тхиен Му. Тя е издигната през 1601 г. на хълм край реката от местен феодал в памет на видение, което му посочило тъкмо това място като заредено с природна свърхсила. Тук днес живеят будистки монаси, молят се, отглеждат орхидеи и обучават малки будистчета.
Твърди се, че в Хюе се правят най-красивите виетнамски островърхи шапки. Погледнати срещу светлината, те открояват по периферията си невидими иначе силуети на танцуващи момичета или на будистки храмове, вплетени в самите сламки на шапката. Градът се смята и за родина на традиционните копринени рокли ао-зай с висока цепка и с копринени панталони отдолу. Ефирните одежди идват от модата в императорския двор през ХVІІІ век.
На 80 км от Хюе е друг виетнамски любимец на ЮНЕСКО – разположеният едновременно и на река, и на море град Хой Ан. Река Тху Бон носи водите си успоредно на морското крайбрежие, от което я делят буквално метри, а Хой Ан се е разстлал по двата ѝ бряга и досами морските вълни. През ХVІ-ХІХ век тук е било най-оживеното търговско пристанище на Азия, ключов пункт от Пътя на коприната. Акостирали са холандски, португалски, английски, френски кораби. Търговците от Китай са оставили конфуциански храмове, а японското влияние е увековечено в покрития мост от 1593 г. Легендата гласи, че някога тук живеел гигантски дракон – главата му била в Индия, а опашката в Япония. Мостът бил нещо като седло върху дракона.
Днес Хой Ан е царство на народните занаяти. Работилници и ателиета пред очите ви изработват дърворезби от розово дърво или абанос, ръчно рисувани коприни, традиционна лакова живопис с инкрустации от седеф, медни гонгове и т.н.
На 50 км от Хой Ан, насред планинската джунгла, е светилишето Ми Шон на древното индуистко кралство Чампа, съществувало тук между VІІ и ХVІІІ век. Сред полазените от тропическа зеленина храмове изпъкват грациозни барелефи и скулптори на мощни фалоси, символизиращи силата на Шива, но непременно в съчетание с басейнчета, олицетворяващи хармонията с женското начало. Някои от постройките са се съхранили удивително добре за местния климат, други са пострадали сериозно – през войната в Ми Шон е имало щаб на партизанската съпротива и тук са падали доста американски бомби.
Хюе, Хой Ан и Ми Шон са струпани в радиус от около 100 км от основния град в Централен Виетнам – разположения на морския бряг и на устието на река Хан 1,1-милионен Да Нанг, който е третият промишлен център на страната след Ханой и град Хо Ши Мин, както и третото по значение национално пристанище. Да Нанг е побратимен с нашата Варна. Той се слави и с добри корабостроителници, и с развито машиностроене, и с чудни плажове и т.н.
Виетнам е неизчерпаем на исторически и природни красоти. Уникален е например намиращият се на 500 км южно от Ханой национален парк Фонг Ня-Ке Банг. Сред около 300-та пещери под пръснатите там карстови скали е Шон Донг, проучена през 2009 г. от британски спелеолози и обявена за най-голямата пещера в света. Тя е дълга около 7 км, достига до 200 м височина и 150 м ширина.
Омайни гледки и преживявания предлага и природният резерват Чан Ан в провинция Нин Бин, често наричан „Ха Лонг на сушата”. Той наистина повтаря силуета на прочутия морски залив със скалните острови, потопени сред водна шир. Само че тук водата идва от гладки като огледало реки, разлели се в живописна долина.
Разходката с лодка минава и през няколко пещери под островите и носи пълен духовен релакс. Особено, ако туристите съберат сили и на една от спирките изкачат 150-те стръмни стъпъла нагоре по един от хълмовете, които отвеждат до издялания в скалата през 960 г. будистки храм Ной Лам с резбовани каменни колони с дракон, феникс, костенурка и т.н. Монахът ще разкаже и легенда за гъсто сплелата клони и корени гора наоколо, която тръгнала от 1000 фиданки, засадени в памет на 1000 геройски загинали в древността войници и техния генерал, защитавали родината. Победили, защото били единни. Вечното обяснение за магията на Виетнам…
