В категории:Азия / Мнения и коментари / Свят

Как преди 50 години офанзивата Тет съкруши САЩ във Виетнам

Въпреки че масираното съвместно настъпление на северовиетнамската войска и на партизаните от Фронта за освобождение на Южен Виетнам след тежки сражения през януари-февруари 1968 г. е отблъснато от американските части, то изиграва решаваща роля за обрата във Виетнамската война и за последвалото поражение на нашествениците – след понесения тогава тежък удар Вашингтон вече не мисли за победа във Виетнам, а как да се измъкне оттам

Виетнамски бойци по време на атака срещу американски позиции по време на офанзивата Тет през 1968 г. Снимка: архив
Виетнамски бойци по време на атака срещу американски позиции по време на офанзивата Тет през 1968 г. Снимка: архив

Тези дни и във Виетнам, и в САЩ се отбелязва – разбира се, в напълно противоположен контекст – 50-годишнината от най-ожесточения и масов сблъсък между двете сили по време на Виетнамската война, предопределил и последвалото поражение на американците. Става дума разигралата се в началото на 1968 г. из почти цялата южновиетнамска територия военна операция на северовиетнамската армия и на партизаните от Фронта за освобождение на Южен Виетнам, известна като офанзивата Тет.

Името идва от празника Тет – най-големия за виетнамците. С него се отбелязва настъпването на лунната нова година и идването на пролетта, почитат се мъртвите предци във всяко семейство. Тъй като денят на празника зависи от лунния календар, той се мени всяка година. През 1968-ма се пада на 31 януари. И точно тогава Народната армия на Демократична република Виетнам и партизаните от Фронта за освобождение на Южен Виетнам стартират широкомащабно настъпление срещу американските части и южновиетнамските сили, предприето едновременно в над 100 населени пункта и укрепени позиции из цялата южновиетнамска територия.

Карта на Южен Виетнам, на която с червено са отбелязани по-основните точки на ударите по време на офанзивата Тет през 1968 г. Илютрация: Уикипедия
Карта на Южен Виетнам, на която с червено са отбелязани по-основните точки на ударите по време на офанзивата Тет през 1968 г. Илютрация: Уикипедия

Изненадващ е не само денят – защото заради празника Тет много от южновиетнамските войници и офицери са пуснати в отпуск, но и силата, и масираността на удара. Особено за американците. И най-вече за американското обществено мнение, което и без това вече е достатъчно остро настроено срещу неясната като цели война на другия край на света, в която постоянно загиват американски войници. Официален Вашингтон обаче бодро поддържа тезата, че войската на САЩ вече почти е размазала съпротивата на южновиетнамските партизани, поддържани от комунистическото управление в разположената на север от 17-ия паралел Демократична република Виетнам. И че пълната победа над „комунистическата заплаха” в Южен Виетнам ще настъпи всеки момент.

Вместо това офанзивата Тет, която продължава до края на февруари, нанася съкрушителни и зрелищни удари по американските части и причинява гибелта на нови над 4000 американски войници. И то предимно със силите на южновиетнамските партизани. Северовиетнамската армия участва активно единствено в битката и в превземането на град Хюе – старата виетнамска столица, като успява да я задържи около три седмици.

Бойци от Народната армия на ДРВ щурмуват старинната цитадела в Хюе по време на офанзивата Тет през 1968 г. Снимка: VNA
Бойци от Народната армия на ДРВ щурмуват старинната цитадела в Хюе по време на офанзивата Тет през 1968 г. Снимка: VNA
Днес същото място изглежда така, а екскурзоводите разказват на туристите не само за строежа на цитаделата в началото на 19 век, но и за пораженията, причинени на целия дворцов комплекс при сраженията с американците през 1968 г. Снимка: Къдринка Къдринова
Днес същото място изглежда така, а екскурзоводите разказват на туристите не само за строежа на цитаделата в началото на 19 век, но и за пораженията, причинени на целия дворцов комплекс при сраженията с американците през 1968 г. Снимка: Къдринка Къдринова
Мостът към цитаделата в Хюе след сраженията през 1968-ма. Снимка: VIA
Мостът към цитаделата в Хюе след сраженията през 1968-ма. Снимка: VIA
Същият мост днес. Снимка: Къдринка Къдринова
Същият мост днес. Снимка: Къдринка Къдринова

Само с цената на тежки, кръвопролитни сражения и много загуби в техника и жива сила, американците успяват да отблъснат противника си.

Американски морски пехотинци по време на боевете в Хюе през 1968 г. Снимка: архив
Американски морски пехотинци по време на боевете в Хюе през 1968 г. Снимка: архив

Но вече без да са сигурни, че в някой следващ момент пак няма да бъдат изненадани от неочакван удар. Открили са, че партизаните са способни да изскачат буквално „изпод земята“, да ги нападат и пак да изчезват, защото използват прокопана гъста мрежа от подземни тунели.

От селото Ку Чи например, което е разположено на около 70 км от Сайгон (днес – град Хо Ши Мин), плъзват тунели с обща продължителност около 190 км. Днес част от тях са пригодени за посещения на туристи.

Екскурзовод, облечен като боец на виетнамската Народна армия, показва на туристи в гората край Ку Чи вход към един от партизанските тунели. Снимка: Къдринка Къдринова
Екскурзовод, облечен като боец на виетнамската Народна армия, показва на туристи в гората край Ку Чи вход към един от партизанските тунели. Снимка: Къдринка Къдринова
Днес тунелите са разширени в туристическата част, за да могат да минават по-лесно посетителите. В оригиналния си вид те са били много тесни, съобразени с физиката на дребничките виетнамци и непроходими за едрите американци. Снимка: Къдринка Къдринова
Днес тунелите са разширени в туристическата част, за да могат да минават по-лесно посетителите. В оригиналния си вид те са били много тесни, съобразени с физиката на дребничките виетнамци и непроходими за едрите американци. Снимка: Къдринка Къдринова

С най-шокиращо за американската публика въздействие са телевизионните репортажи за атаката на южновиетнамските партизани срещу внушителната сграда на посолството на САЩ в Сайгон. Необходимо е около 8-часово сражение, за да бъдат надвити партизаните. Впрочем, почти всички участници в атаката са избити, само двама са взети в плен.

Вкарват на територията на атакуваното от партизани американско посолство в Сайгон ранени при отбраната му американски войници. Снимка: АР
Вкарват на територията на атакуваното от партизани американско посолство в Сайгон ранени при отбраната му американски войници. Снимка: АР

На партизански нападения в Сайгон са подложени и Дворецът на републиката (президентството), както и щабът на южновиетнамската армия.

Разправата не само със заловените участници в партизанските операции, но и дори и със само заподозрените в симпатии към партизаните мирни жители е безпощадна – застрелват ги.

В американските медии за емблематична за офанзивата Тет снимка се смята един кадър, заснет от фоторепортер на агенция АР. На него насред улица в Сайгон шефът на южновиетнамската полиция в града собственоръчно изпраща куршум в главата мъж, запододозрян, че е партизанин.

Прочутият кадър на фоторепортера на АР, разтърсил американското обществено мнение–шефът на сайгонската полиция застрелва от упор заподозрян в сътрудничество с партизаните по време на офанзивата Тет. Снимка: АР
Прочутият кадър на фоторепортера на АР, разтърсил американското обществено мнение – шефът на сайгонската полиция застрелва от упор заподозрян в сътрудничество с партизаните по време на офанзивата Тет. Снимка: АР
Заподозряна за сътрудничество с партизаните южновиетнамка с ужас очаква съдбата си. Снимка: thirteen.org
Заподозряна за сътрудничество с партизаните южновиетнамка с ужас очаква съдбата си. Снимка: thirteen.org

Офанзивата Тет не успява да постигне военна победа на виетнамците над САЩ. Но съкрушава мита за тяхната непобедимост и показва пред цял свят на каква саможертва е готов виетнамския народ, отстояващ своята независимост.

Южновиетнамски партизани се придвижват с лодки, за да атакуват противника. Снимка: VNA
Южновиетнамски партизани се придвижват с лодки, за да атакуват противника. Снимка: VNA
Доброволци се записват в северовиетнамски младежки отряди за защита на родината от агресорите. Снимка: VIA
Доброволци се записват в северовиетнамски младежки отряди за защита на родината от агресорите. Снимка: VIA
Този кадър също става исторически–дребна виетнамска партизанка води едър американски пленник. Снимка: VIA
Този кадър също става исторически – дребна виетнамска партизанка води едър американски пленник. Снимка: VIA

Постигнат е огромен психологически ефект – на американците в САЩ е демонстрирано, че тази война е страшна и трябва да бъде прекратена колкото се може по-скоро. Именно след януари-февруари 1968-ма в САЩ се надига пикът на антивоенното движение. Дори за официален Вашингтон става ясно, че не може да се мисли повече за победа във Виетнам, а трябва да се търси начин за измъкване оттам.

Протест срещу войната във Виетнам в Бъркли, Калифорния. Снимка: архив
Протест срещу войната във Виетнам в Бъркли, Калифорния. Снимка: архив
Масова антивоенна проява в Ню Йорк. Снимка: архив
Масова антивоенна проява в Ню Йорк. Снимка: архив
Певицата Джоан Бейз редовно изидга глас на антивоенните митинги в САЩ. Снимка: архив
Певицата Джоан Бейз редовно изидга глас на антивоенните митинги в САЩ. Снимка: архив

Кадрите на военния ужас сриват популярността на президента Линдън Джонсън под 40%. На фона на засилващите се антивоенни демонстрации той не смее да откликне на натиска на американското военно командване във Виетнам, което, стресирано от офанзивата Тет, настоява за ново 200-хилядно попълнение на американските части там. Джонсън се отказва и от концепцията “война за изтощаване”. На 31 март 1968 г. той обявява ограничаване на мащабите на американското военно участие и съкращаване на бомбардировките над Северен Виетнам. Дори директно апелира към приключване на войната въз основа на Женевските споразумения от 1954 г. и успокоява американците, че няма да се кандидатира за втори президентски мандат на изборите през есента на 1968-ма.

Така офанзивата Тет пряко подготвя почвата за старта на мирните преговори, започнали в Париж на 10 май 1968 г. Те поставят началото на дългия процес, довел постепенно до прекратяване на войната и до изтегляне на американските войски от Виетнам през 1973 г.

Дошлият на мястото на Джонсън в Белия дом Ричард Никсън обявява през януари 1969 г. политиката си на „виетнамизация” на войната във Виетнам. Идеята му е постепенно американските войски да бъдат изтеглени, да се оставят само военни съветници и техници, а цялата тежест на сблъсъка с южновиетнамските партизани и с бойците от Севера да премине към южновиетнамската армия.

Американският президент Ричард Никсън пристига в Сайгон през 1969 г. и там го посреща южновиетнамският ръководител Нгуен Ван Тхиеу. Партизаните правят тогава опит за атентат срещу Никсън, но са разкрити, а основният организатор е заловен и екзекутиран. Снимка: АР
Американският президент Ричард Никсън пристига в Сайгон през 1969 г. и там го посреща южновиетнамският ръководител Нгуен Ван Тхиеу. Партизаните правят тогава опит за атентат срещу Никсън, но са разкрити, а основният организатор е заловен и екзекутиран. Снимка: АР

Прякото участие на американските войски в бойните действия се прекратява през август 1972 г. Числеността на американските военнослужещи на виетнамска територия намалява от 536 000 в края на 1968 г. до 24 000 през 1973 г. Но в същото време се поддържа 100-хиляден американски военен персонал в базите на САЩ в Тайланд и на остров Гуам, а така също на американските военни кораби във виетнамски териториални води.

Отново се засилват американските бомбардировки – отначало над Юга, после и над Севера.

Американски самолети сипят отрови над виетнамските джунгли, в които се крият партизаните. И до днес в поразените тогава с дефолианти райони продължават да се раждат деца с малформации. Снимка: архив
Американски самолети сипят отрови над виетнамските джунгли, в които се крият партизаните. И до днес в поразените тогава с дефолианти райони продължават да се раждат деца с малформации. Снимка: архив

Войната постепенно става Индокитайска, като сблъсъците и въздушните удари се разширяват и към съседните Камбоджа и Лаос – защото и на тяхна територия са преследвани южновиетнамските партизани.

„Виетнамизацията” като подход не дава обнадеждаващи резултати и в началото на 1972 г. настъпващите партизани от Фронта за освобождение на Южен Виетнам буквално смилат панически побегналите  южновиетнамски части, като ги прогонват от важната провинция Куанг Чи и за първи път завземат и задържат в свои ръце голям град – едноименния център на провинцията.

В отговор на настъплението Никсън заповядва възобновяването на широкомащабните бомбардировки над територията на цял Северен Виетнам с използването на модернизирани бомби с прецизно насочване. На 8 май 1972 г. американският президент заповядва и да се минират пристанищата на Демократична република Виетнам, както и вътрешните ѝ водни артерии. Безпрецедентното решение не повлиява на започналото междувременно „размразяване” в отношенията на САЩ със СССР и с Китай – основните доставчици на стоки и оръжие за Виетнам. Москва и Пекин предпочитат да се въздържат от остри реакции срещу Вашингтон, но в същото време, въпреки сериозния риск, не спират помощта си за Ханой.

В края на октомври 1972 г., в резултат на закрити преговори в Париж между съветника на Никсън по националната сигурност Хенри Кисинджър и представителя на ДРВ Ле Дък Тхо е постигнато предварително мирно споразумение от 9 точки. Сайгонското правителство обаче не приема някои от тях и американската страна започва да бави подписването, надявайки се да постигне промяна във формулировките. В средата на декември преговорите се провалят и са прекъснати.

Следват най-интензивните за цялото време на войната американски бомбардировки над Северен Виетнам. Т.нар. „килими от бомби” буквално покриват райони   от столицата Ханой и пристанището Хайфонг в участъци, широки 0,8 км и дълги 2,4 км.

През януари 1973 г. в преговорите между Кисинджър и Ле Дък Тхо в Париж са възобновени. Изработен е текст за регулиране на конфликта, който официално е подписан на 27 януари от всички въвлечени страни, включително от Временното революционно правителство на Южен Виетнам.

По съдържание документът, влязъл в историята като Парижките споразумения, е подобен на провалилия се вариант от предходния октомври, както и на неизпълнените Женевски споразумения от 1954 г. В новия текст се признава единството на Виетнам, но в същото време се потвърждава, че 17-ия паралел продължава да е временна демаркационна линия. Постановява се спиране на огъня между северовиетнамските и южновиетнамските части, изтегляне на всички американски войски от Южен Виетнам с едновременно освобождаване на всички американски военнопленници, прекратяване на бомбардировките на САЩ и на минирането на територията на ДРВ.

За контрол над изпълнението на споразуменията са създадени съвместни военни комисии и международна комисия с участието на Унгария, Полша, Канада, Индонезия.

Документът предвижда още изтеглянето на чуждите войски от Лаос и Камбоджа, както и провеждането на свободни избори в Южен Виетнам с участието на всички политически сили в страната, включително прокомунистическите и участващите във Фронта за освобождение на Южен Виетнам. Но дата за провеждането на вота не е фиксирана.

През април 1973 г. от Виетнам си тръгват последните американски военни части и в Сайгон остават само съветниците от Вашингтон. Политическите условия за спирането на огъня обаче не са изпълнени. Избори в Южен Виетнам така и не се организират и бойните действия между партизаните и силите на сайгонския режим не спират. Южновиетнамските войски дори предприемат офанзива в началото на 1974 г.

Временното революционно правителство на Южен Виетнам нанася ответен удар и през 1975 г. съвместно със северовиетнамските войски започва генерално настъпление. До средата на април обединените патриотични сили завладяват две трети от южновиетнамската територия. Сайгон е обкръжен, а на 30 април – превзет. Светът вижда гротескните кадри с излитащите от покрива на сайгонския президентски дворец американски хеликоптери, които отнасят панически бягащите от победилия народ предводители на сайгонската клика.

Танк с бойци на Народната армия на ДРВ и на Фронта за освобождение на Южен Виетнам навлиза през портала към Двореца на републиката (президентството) в Сайгон на 20 април 1975 г. Снимка: архив
Танк с бойци на Народната армия на ДРВ и на Фронта за освобождение на Южен Виетнам навлиза през портала към Двореца на републиката (президентството) в Сайгон на 20 април 1975 г. Снимка: архив
Същият танк днес е любим фон за снимки за спомен с весели малчугани. Инсталиран е в парка край някогашния Дворец на републиката, където днес се помещава местната управа на град Хо Ши Мин. Снимка: Къдринка Къдринова
Същият танк днес е любим фон за снимки за спомен с весели малчугани. Инсталиран е в парка край някогашния Дворец на републиката, където днес се помещава местната управа на град Хо Ши Мин. Снимка: Къдринка Къдринова
Така днес изглежда бившият Дворец на републиката и настояща централа на местната управа в град Хо Ши Мин. Именно от покрива на тази сграда на 30 април 1975 г. излитат американските хеликоптери с панически бягащите от възмездие висши дейци на южновиетнамския режим. Снимка: Къдринка Къдринова
Така днес изглежда бившият Дворец на републиката и настояща централа на местната управа в град Хо Ши Мин. Именно от покрива на тази сграда на 30 април 1975 г. излитат американските хеликоптери с панически бягащите от възмездие висши дейци на южновиетнамския режим. Снимка: Къдринка Къдринова
Ето го и покривът с американските хеликоптери–разбира се, те днес са само музейна възстановка. Снимка: Къдринка Къдринова
Ето го и покривът с американските хеликоптери – разбира се, те днес са само музейна възстановка. Снимка: Къдринка Къдринова

Кошмарно дългата и изтощителна война, коствала живота на около 2 000 000 виетнамци и на над 58 000 американци, остава в миналото. Нищо повече не пречи на виетнамския народ най-после да се заеме с обединението и с възстановяването на тежко ранената си от изпитанията родина.

Този момент обаче можеше доста да се забави, ако не беше тежко ранилата войските на САЩ офанзива Тет през 1968 г. Неин стратег е легендарният виетнамски генерал Зиап, наричан „победителят на три империи” – защото успешно е водил битките на виетнамските патриоти срещу японските окупатори през Втората световна война,  срещу френските колонизатори, разбити в битката край Диен Биен Фу през 1954 г., и срещу американските нашественици.

Естествено, днес Виетнам отбелязва 50-годишнината от офанзивата Тет като вълнуващ национален празник, като символ на силната воля на виетнамския народ да брани родината си. Най-големите тържества са в град Хо Ши Мин, някогашния Сайгон, който след обединението на страната през 1976 г. е наречен на името на бащата на виетнамската независимост и първи ръководител на свободен Виетнам Хо Ши Мин – той умира в Ханой през 1969 г.

Навръх 50-годишнината от офанзивата Тет в град Хо Ши Мин се състоя тържествен концерт, посветен на юбилея с участието на много ветерани, както и, разбира се, на висши държавни и партийни ръководители на Социалистическа република Виетнам–това е официалното име на страната след обединението на Севера и Юга през 1976 г. Снимка: nhandan
Навръх 50-годишнината от офанзивата Тет в град Хо Ши Мин се състоя тържествен концерт, посветен на юбилея с участието на много ветерани, както и, разбира се, на висши държавни и партийни ръководители на Социалистическа република Виетнам – това е официалното име на страната след обединението на Севера и Юга през 1976 г. Снимка: nhandan

В САЩ половинвековният юбилей е повод за нова равносметка на поуките от станалия вече пословичен „виетнамски синдром” за американското общество. Из медиите се припомнят страшни кадри на ранени и шокирани американски войници от онова време. Но не достига по-важният от днешна гледна точка ракурс – че войните, водени било с пряко американско участие, било без, било „горещи“, било „студени“, било санкционни, е най-добре изобщо да изчезнат от арсенала на тази най-мощна ядрена сила, чиито водачи продължават да се изкушават да учат света как да живее…

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар