След общата си вечеря в Ханой в сряда, организирана с всеотдайното домакинство на Виетнам, в четвъртък лидерите на САЩ и КНДР – Доналд Тръмп и Ким Чен Ун, сядат отново на масата на преговорите. Всички световни наблюдатели гадаят за какво ще успеят да се разберат двамата на втората си среща след дебюта им в диалога в Сингапур миналото лято.
По време на онази тяхна първа сбирка беше подписан един доста общ документ, който гръмко прокламираше, че е постигнато съгласие за пълна денуклеризация на Корейския полуостров. Само че доста експерти и до днес продължават да повтарят, че всяка от страните разбира под този термин нещо различно. Ако за Тръмп това е тотален отказ на Пхенян от ядрената му програма, то за Ким формулировката предвижда и прибиране на американския „ядрен чадър” над Южна Корея.
Освен това севернокорейският лидер, който в знак на добра воля още след рандевуто в Сингапур зрелищно унищожи основния си ядрен полигон и частично разглоби още един, нетърпеливо очаква ответни жестове от Вашингтон. На първо място – отмяна на санкциите срещу КНДР.
Малцина допускат на срещата в Ханой да се получи пробив по която и да е от тези две основни теми. Те не са и лесни за решаване. Засега на техническо ниво изглежда договорено, че специалисти от Международната агенция по ядрена енергия (МААЕ), които бяха изгонени от КНДР през 2009 г., ще се заемат отново с инспектиране на севернокорейските ядрени съоръжения, за да проследят дали наистина е започнала същинска денуклеризация. Само че уточняването и съгласуването на механизмите за контрол ще е дълъг и деликатен процес, който няма как да бъде изготвен в рамките на разговорите в Ханой.
Същото важи и за санкциите. Тръмп винаги е бил категоричен, че за отмяната им ще може да се говори, едва след като се получи достоверно доказателство, че Пхенян наистина е закрил ядрената си програма. Никакви финансови подаръци от американския президент за севернокорейския му събеседник също не могат да се очакват, тъй като в навечерието на сегашната среща Конгресът на САЩ гласува изрична забрана за каквато и да е финансова поддръжка за управлението в Пхенян.
Но пък по линия на международните санкции срещу КНДР имаше известно движение съвсем наскоро. На 18 януари Съветът за сигурност на ООН одобри освобождаване от наказателни мерки на хуманитарната помощ за Северна Корея по линия на четири международни хуманитарни организации.
Без да предвиждат никакъв съществен пробив при сегашната среща в Ханой, повечето коментатори съвпадат в оценките си, че и за Тръмп, и за Ким е важно да демонстрират все пак някакво достатъчно ефектно за публиката постижение. Тръмп е пришпорван от не тъй далечните президентски избори през 2020-та, преди които трябва да успее да внуши, че е много ефективен и в световната дипломация. А за Ким, който не е длъжен да се отчита пред никого у дома си, въпреки това е от голямо значение да покаже пред своите генерали, че помиренческата му линия спрямо Вашингтон носи ползи. Поне така вещае прогноза на френския „Фигаро”, както и на още доста западни издания.
Ето защо на този фон наблюдателите смятат, че в Ханой Тръмп и Ким ще излъскат и надуят фанфарите на мира. Тоест, ще провъзгласят официално края на приключилата още през 1953 г. Корейска война, която формално никога досега не е била обявявана за свършила. Това ще е достатъчно зрелищен за публиката политически „трофей”, който ще донесе и на двамата лидери гръмка слава сред своите. Макар че всъщност пак не всичко ще е съвсем изрядно оформено. Защото ще остане за по-нататък същинското изработване на мирен договор. И едва след сключването му някой ден ще може да се мисли за възстановяване на дипломатическите отношения.
Но се смята, че още сега събеседниците вероятно ще се разберат да открият в двете столици взаимни представителства „за връзка” – нещо като предвестници на бъдещи посолства.
Очаква се и американски жест със сваляне на забраната спрямо туристическите посещения на южнокорейци на намиращата се на севернокорейска територия свещена планина Кунгман, както и спрямо амбициозния съвместен проект на двете Кореи за общия индустриален парк Кесон. За тези отстъпки, впрочем, силно лобира Южна Корея, чийто президент Мун Дже Ин не се уморява тези дни радостно да демонстрира ярък оптимизъм за резултатите от ханойската среща.
От севернокорейска страна приемливата цена за фанфарния марш очевидно ще е ангажиментът за замразяване на ядрения реактор в Йонбьон и довършването на демонтажа на втория ядрен полигон, започнал миналата година. Което, впрочем, Пхенян и без това вече е предлагал да направи.
Макар и без големи очаквания по същество, общата оценка на коментаторите за срещата е позитивна, защото процесът на мирен диалог между Вашингтон и Пхенян все пак продължава. Което никак не е малко на фона на притеснително радикалните ходове на САЩ спрямо друга една криза на противоположния край на света – около Венесуела.
Не е маловажен и изборът на страната домакин. Виетнам е много емблематично място, както е известно. Излязла победителка от една кошмарна война със САЩ в миналото, днес тази държава е в отлични партньорски отношения с Вашингтон, а темповете на икономическото ѝ развитие са едни от най-бързите в Азия. Същевременно Виетнам поддържа и добри отношения с КНДР.
Всички намиращи се сега в Ханой репортери разказват колко умело се възползва страната от световното внимание към нея покрай срещата между Тръмп и Ким – на показ са всички местни прелести и постижения. Да не говорим за чисто търговската изобретателност на производителитe на сувенири, ресторантьорите, барманите и дори фризьорите.
Наред с неизбежните тематични ключодържатели и значки, като топъл хляб се харчат също тениски с ликовете на лидерите на САЩ и КНДР и с надписи „Правете любов, а не война”. Из закусвалните масово се предлагат бургери, наречени Dirty Donald и „Ким Чен Ммм…”, а по баровете сервират коктейли със забодени знаменца на САЩ и КНДР. Във фризьорниците пък двата хита на мъжките подстригвания са „ала Тръмп” или „ала Ким”…
