В петък лидерите на Северна и Южна Корея Ким Чен Ун и Мун Дже-Ин ще се срещнат в селището Панминджон на границата между двете държави, където през 1953 г. е подписано примирието между тях. Това ще е историческа среща, за която много корейци вярват, че може да сложи край на войната и агресивното противопоставяне, което владее двете части на полуострова от края на 40-те години.
Символичното преминаване на Ким на Юг от границата също така може да проправи пътя за друг прецедент: планираната за началото на юни среща между него и президента на САЩ Доналд Тръмп. Ако всичко мине добре по време на двете последователи срещи, разговорите могат да сложат край на заплахата от война – ядрена война – между Северна Коря и Съединените щати, и да възвестят нова ера на мир в Североизточна Азия.
За хората в Корея, които са виждали напрежението да нараства и спада многократно през годините, тези срещи представляват забележителен сигнал за прогрес към прекратяване на севернокорейската ядрена и ракетна програма. Нейното начало бе поставено в края на 80-те с цел да се създаде възпиращ ефект срещу Съединените щати, като успехът ѝ надмина очакванията на всички както в Пхенян, така и във Вашингтон.
“През миналата година ситуацията на Корейския полуостров бе най-напрегната и най-негативна откакто се помня, така че това са важни, впечатляващи стъпки”, коментира Бил Ричардсън, бивш посланик на САЩ в ООН, който е бил пращан на дипломатически мисии в Северна Корея осем пъти. “Президентът предприе хазартен ход, но рискът си заслужава”, добавя той.
Ричардсън коментира пред The Nation, че не е сигурен дали Северна Корея би се отказала от всичките си оръжия. “Това е възможно, но не е вероятно. Но те ще ги ограничат, ще замразят ракетите и ядрените оръжия. Какъвто и да е прогрес, който маха фитила на военната конфронтация, ще си заслужава”, добавя той. Подобно на други анализатори, той отчита размразяването като заслуга на Мун Дже-Ин и неговата “олимпийска” дипломация. “Според мен причината за промяната е президентът на Южна Корея”, казва Ричардсън.
Дейвид Канг, професор по международни отношения в Университета в Южна Калифорния и директор на Института по корейски изследвания, изразява удивление от развоя на събитията. „Ако някой беше казал през декември, в пика на опасенията за военен удар срещу Северна Корея, че само след няколко месеца ще имаме срещи не само между двете Кореи, но и между Северна Корея и САЩ, и че Ким публично ще заговори за възможността за ядрено разоръжаване – по никакъв начин хората нямаше да го приемат сериозно”, заявява той.
Световният интерес към срещата в Панминджон – която ще бъде предавана директно чрез интернет портала на южнокорейското правителство – нарасна още повече през последната седмица. Като част от подготовката за срещите с правителството на Мун, Северна Корея направи някои ключови решения и отстъпки, целящи да подобрят атмосферата за предстоящите преговори.
Първо дойдоха зашеметяващите разкрития в медиите, които по-късно бяха потвърдени от Сеул, че Мун и Ким се готвят да обявят края на Корейската война. Двамата лидери ще излязат със съвместно изявление. С него те ще се ангажират в бъдеще да подпишат споразумение, което да трансформира примирието от 1953 г. в постоянен мир.
Макар че такъв документ ще изисква участието на Съединените щати и Китай, които заедно със Северна Корея са страни по примирието, това ще е ключова стъпка към създаване на истински мирен процес. “Прекратяването на състоянието на война е в ядрото на цялото нещо. Мирът е също толкова сложен, колкото и отказът от ядрени оръжия”, коментира пред Bloomberg Джон Делури от Университета Yonsei в Сеул.
Южна Корея – която не е подписала примирието от 1953 г. – предпазливо заяви, че всякаква декларация за официално прекратяване на Корейската война трябва да е обвързана със споразумение за севернокорейските ядрени оръжия.
На 19 април Мун заяви, че за да направи прогреса възможен, Северна Корея е оттеглила искането си САЩ да изтеглят своите 28 500 войници от Южна Корея като условие за мирното споразумение. По думите на Мун вместо това Пхенян ще приеме гаранции за сигурността и прекратяване на това, което нарича “враждебна политика на Америка”. Промяната в позицията на Ким “е потвърдена, което прави разговорите със САЩ възможни”, заявява Мун.
Приемането на американското военно присъствие е било тема и на предишни преговори, но тази отстъпка на Ким все пак представлява значителна промяна. Особено на фона на готовността на Пхенян да се откаже от ядрената и ракетна система за възпиране, целяща да противодейства на огромното военно присъствие на САЩ не само в Южна Корея, но и в Япония и Гуам. Допреди няколко месеца анализатори и представители на щатското правителство все още изразяваха убеденост, че целта на ядрената програма на Ким е да принуди САЩ да изтеглят войските си и да наложи на Южна Корея обединение според условията на Пхенян.
Ким Чен Ун направи още по-драматична публична стъпка миналата неделя, когато заяви, че е спрял всички тестове на ядрени оръжия и балистични ракети. Той също така заяви, че Северна Корея скоро ще затвори единствения си полигон за ядрени тестове и че желае да допринесе “за изграждането на свят, свободен от ядрени оръжия“.
Тази декларация, направена по време на среща на управляващата партия и излъчена по държавните медии, бе първото признание на Ким пред севернокорейския народ, че приоритетът му се е прехвърлил от подготовка за война към мирен процес.
Директорът на Асоциацията за контрол на въоръжението Дарил Кимбъл коментира пред Wall Street Journal, че това е “обещание от голяма значимост” и призова САЩ и други държави да отговорят с искане Пхенян да подпише и ратифицира международното споразумение за забрана на ядрените тестове.
Заявленията на Ким доведоха до сериозни възхвали от от страна на Тръмп, който миналата седмица пускаше многобройни оптимистични туитове за отношенията със сверена Корея. “Това са много добри новини за Северна Корея и света – голям прогрес!”, “Очаквам с нетърпение нашата среща”, заяви той след като Ким обяви спирането на ядрените тестове.
Тази промяна в отношенията е приветствана и от хората, които наблюдаваха с нарастващо притеснение как през миналата година ядрените и ракетни тестове на Пхенян предизвикаха Тръмп на няколко пъти да заплаши самото съществуване на Северна Корея. “Днес сме толкова далеч от състоянието, в което бяхме през декември. Това не означава, че всичко ще намери решение – нещата просто не работят по този начин. Но това, че изобщо сме близо до разговор, е огромна стъпка напред. Това е целта на дипломацията – да установиш кое е реалистично и кое – не”, коментира проф. Дейвид Канг.
Никой не е запознат с трудностите по-добре от Южна Корея. За да бъде постигнато реално ядрено разоръжаване “Северна Корея и международната общност ще трябва да изчистят още множество пречки”, отбеляза прогресивният вестник Hankyoreh в навечерието на срещата. Изданието подчертава, че на първо място Пхенян трябва да приложи перманентно замразяване на ядрените и ракетни тестове и да предприеме стъпки за обезвреждане и демонтиране на ядрените съоръжения. Международната общност трябва да бъде информирана за всеки от тези етапи и да прати инспектори, които да потвърдят изпълнението.
В замяна разбира се Северна Коеря ще очаква САЩ да вдигнат санкциите, да се съгласят да не разполагат стратегически оръжия като въоръжени с ядрени боеприпаси кораби и самолети на полуострова, и да започнат процес по пълна дипломатическа и икономическа нормализация на отношенията между двете държави. Представители на администрацията на Тръмп обаче заявяват пред медиите, че такива сериозни отстъпки няма да се правят, преди Пхенян да е започнал унищожаването на ядрената си програма.
Преговорният процес изглежда е обсъждан чрез специален пратеник на щатския президент в Пхенян. През миналата седмица Белия дом изненадващо разкри, че директорът на ЦРУ Майк Помпео е посетил Северна Корея около Великден и се е срещнал лично с Ким Чен Ум – контакт на такова високо ниво между двете държави не е осъществяван от 2000 г. По време на срещата им 34-годишният “върховен лидер” е уверил Помпео – който скоро ще стане държавен секретар – че наистина е готов да обсъди отказ от ядреното оръжие по време на срещата си с Тръмп. Според Тръмп срещата “е минала много гладко и са се формирали добри отношения”.
По-рано Помпео бе заявил пред Комсията по международни отношения на Конгреса, че е оптимистично настроен за възможността Ким и Тръмп да проведат разговор, който “да ни постави на пътя на дипломатическото решение” на кризата. Японският вестник Asahi публикува нови детайли за срещата, според които Ким “е изказал пред Помпео готовността си за пълен отказ от ядрената програма без да иска в замяна изтегляне на американските войници от Корейския полуостров”. Вестникът също така съобщава, че официални лица от САЩ, най-вероятно от ЦРУ, са останали в Пхенян “с цел да координират предстоящата среща и да максимализират резултата от разговорите между Ким и Помпео”. Ако тези съобщения са достоверни, оптимизмът на Тръмп може би е оправдан. Наскоро той заяви пред медиите, че Ким “е много отворен и, мисля, много почтен” и че севернокорейците “натискат разговорите да започнат незабавно”.
За почти всички медийни акули и професионални коментатори във Вашингтон обаче странните събития около Корея през последните месеци са просто предното доказателство за непроницаемостта на Северна Корея и доверчивостта на президента Тръмп.
След като се появиха първите новини за пътуването на Помпео и отстъпките на Ким, репортерите в New York Times, Washington Post и други мейнстрийм издания се обърнаха към обичайните си “експертни” източници от тинк-танкове и предишни администрации, за да излеят кофа със студена вода върху идеята, че Северна Корея е предложила нещо съществено на САЩ или Сеул. Бързо се появи поредният “Вашингтонски консенус” по ключов външнополитически въпрос – консенсус, предвождан от хора, които често са грешали за Корея.
Един от най-лошите рецидивисти в това отношение е Марк Ландлър от New York Times. В няколко поредни статии той използва обичайните си източници – включващи представители на дясното правителство на японския премиер Шиндзо Абе – за да твърди, че Ким просто се “преструва” и няма “никакво реално намерение да се съгласи с исканията да унищожи ядрените си оръжия”. Някои от статиите са писани съвместно с кореспондента на вестника в Корея Чо Санг Хън, като приносът на Ландлър в текстовете изглежда цели да противоречи на позитивното отношение към събитията на корейския му колега.
Най-ударните цитати, използвани от Ландлър, са от Ейвън Медейрос, “бивш старши съветник за Азия на президента Барак Обама”. Той също така е управляващ директор на комерсиалната организация Eurasia Group, която често демонстрира враждебно отношение към Северна Корея. По отношение на американския военен контингент Медейрос описва предложението на Ким като “класическа, сръчна севернокорейска маневра, която ни поставя в неблагоприятно положение и ни кара да изглеждаме като лошите, ако я отхвърлим”. В отговор на заявеното замразяване на ядрените опити “експертът” заявява, че севернокрейците “добре се правят на отговорни, но… всъщност се позиционират така, че да бъдат приети като ядрена сила в бъдеше”.
В контраст с този тотален песимизъм, същата статия завършва с осигурен от кореспондента Чо Санг цитат от корейски анализатор, според когото офертата на Ким “означава, че Северна Корея е готова да се откаже от капацитета да създава балистични ракети, заплашващи Съединените щати”, поради което представлява “добра новина за администрацията на Тръмп”. Начинът, по който е редактиран материалът, в съчетание с противоречивото заглавие “Ким ще даде малко и ще спечели много” внушава, че каквото и да казват южнокорейците, в Америка трябва да са предпазливи относно преговорите. Ландлър също така успява да изкара потенциалния мирен договор като нещо негативно.
Отразяването на Washington Post обрисува също толкова мрачна картина. Вестникът заявява, че замразяването на оръжейните опити е предизвикало “значителен скептицизъм сред експертите по Северна Корея”. Водещият цитат е от Бенджамин Силберстейн, “изследовател” на Северна Корея от Университета в Пенсилвания, който е свързан с десноцентристкия Институт по външнополитически изследвания. “Нищо в изявлението на Северна Корея не показва готовност да се откажат от ядрените си бомби”, заявява той.
Ейбрахам Денмарк, бивш служител на Министерство на отбраната и експерт от Института Кисинджър, е друг любим източник на медиите. В петък той заяви в Twitter, че изявленията на Ким за оръжейните тестове “са позитивен сигнал, но не променят играта. Не се споменава отказ от ядрени оръжия и лесно могат да бъдат върнати назад”.
Тезата за “лесната обратимост” на севернокорейските обещания бързо се превърна в любима на критиците на дипломатическите усилия и бе повторена десетки пъти в социалните мрежи и телевизионните студия. Дори леволибералният Guardian хвърля съмнение върху резултата от преговорите, цитирайки “експерти”, които “заявяват, че севернокрейският лидер определено може да насочва Тръмп към капан”.
Този “Вашингтонски консенсус” за Северна Корея бе обобщен от кореспондента на NBC Чък Тод. “Ким дава много малко, но успява да изкара, че дава много”, заяви той в предаването The Today Show. По-късно допълни, че Ким “временно е направил всичко, но не е направил декларация за ядрено разоръжаване… Ние му дадохме среща с Тръмп, което само по себе си е огромен подарък”. Да се разбира: Ким не е направил никакви отстъпки, но Тръмп му е дал всичко. Това предизвика отговор от самия Тръмп, който се подигра с Тод в Twitter и после добави: “Смешно е как всички експерти, които не успяха дори да се доближат до сделка за Северна Корея, сега са навсякъде и ми обясняват как да направя сделката”.
Кристин Ан, основател на организацията “Women Cross DMZ”, посветена на постигна на мир и обединяване на разделените от Корейската война семейства, се оказва съгласна с Тръмп по въпроса за медийното отразяване – ситуация, която по думите ѝ е “странна”. Тя остро се противопоставя на идеята, че Северна Корея не е е отстъпила нищо. “Съгласили са се на замразяване на ядрените и ракетни тестове, на ядрено разоръжаване и да позволят 30 хил. американски войници да останат в Корея, и то още преди да са почнали срещите”, изтъква тя.
“Медийният отговор отразява убеждението на експертите, че админиситрацията на Тръмп трябва да прилага максималистична стратегия в преговорите”, коментира Кевин Грей, специалист по Северна Корея от Университета в Съсекс. По думите му техните твърдолинейни виждания “прокарват гледната точка, че Северна Корея първо трябва да се ангажира и дори да приложи пълен, доказуем и необратим отказ от ядрени оръжия преди САЩ да предложат каквито и да е отстъпки в замяна. Проблемът е, че точно тази линия обуславя провала на щатската политика към Северна Корея от десетилетия насам”. Според Грей окончателно споразумение може да бъде постигнато единствено чрез “серия от взаимни отстъпки, които да послужат за изграждане на доверие”. “Постоянният бараж от критики просто създава атмосфера, която не е благоприятна за тази цел”, казва той.
Но с наближаването на срещите атмосферата Южна Корея е заредена с надежда, което бе демонстрирано от хилядите хора, които се стекоха в парк на границата между двете Кореи. Каквото и да казват експертите в САЩ, цели 80%от южнокорейците подкрепят идеята Мун и Ким да подпишат споразумение за прекратяване на Корейската война.
