САЩ и Северна Корея си разменят военни закани и предизвикателства. Американският президент Доналд Тръмп извива ръцете на китайския си колега Си Цзинпин, за да го накара да стегне юздите на севернокорейското ръководство. Китай негодува от разгръщания на южнокорейска територия американски противоракетен щит, способен да застраши и китайската сигурност. Сгъстяването на военните облаци в Далечния изток, който при днешната глобализация изобщо не е толкова далечен, започва да носи сякаш по-големи рискове за световния мир и от близкоизточните войни…
Това бе фонът, на който в Сеул и в още няколко южнокорейски градове от 3 до 8 април т.г. се проведе
Световната журналистическа конференция „Ролята на медиите за световния мир”,
организирана от Журналистическата асоциация на Република Корея. Участваха около 90 журналисти от 65 страни. Имах шанса да се включа във форума като представител на Съюза на българските журналисти заедно с колежката Елена Фучеджиева от Global Frame/”Господари на ефира”.
Конференцията съвсем неслучайно бе свикана точно по това време, неслучайно носеше именно този надслов и неслучайно при откриването ѝ към участниците се обърна зам.-външният министър на страната Ан Чонг-хе. Той очерта създалата се сложна обстановка в областта на сигурността на Корейския полуостров и в целия регион, изразявайки южнокорейската позиция, че основната причина за това е постоянното нарушаване на резолюциите на ООН от страна на Северна Корея.
Проблемът с продължаващата ядрена и ракетна програма на разположената в северната част на полуострова Корейска народно-демократична република (КНДР) е известен на цял свят и от години е предмет на резолюции на ООН и на международни дипломатически усилия. От 2003 г. се водеха т.нар Шестстранни преговори по темата с участието на САЩ, Китай, Русия, Япония, Южна Корея и самата КНДР, която обаче излезе от тях едностранно през 2009 г.
Оттогава се смята, че единствената страна, която е в състояние да води диалог и да влияе на Северна Корея, е Китай. Поне това схващане е в основата на подхода на Вашингтон, който подлага Пекин на постоянен натиск с искането да въздейства по-интензивно върху севернокорейското ръководство с цел свиване на ядрената и ракетната програма на КНДР. Китай на свой ред отхвърля приписването му на подобна роля и настоява за многостранни, международни, балансирани усилия за решаване на проблема.
Същевременно е факт, че китайската страна втвърдява тона към КНДР, стремейки се да я задължи да спазва резолюциите на ООН. Именно с тази цел бе въведено например китайско ембарго за вноса на севернокорейски въглища, което обаче засега не постига желания ефект. Своенравието на Пхенян силно притеснява и самите китайски лидери с постоянно генерираните рискове за регионалната сигурност.
Уви, тези рискове влязоха в нова спирала, след като
САЩ форсираха изграждането на система за противоракетна отбрана
на южнокорейска територия, известна като THAAD – Terminal High Altitude Area Defense (Терминал за въздушна защита на голяма височина). Системата, лансирана като средство за защита от евентуална севернокорейска агресия, трябва да стане готова буквално всеки момент. Предвиждаше се тя да стартира в края на 2017-та, но работата по нея бе ускорена заради вътрешнополитическата криза в Южна Корея.
Както е известно, досегашната президентка на страната Пак Кън-хе бе отстранена от поста си заради злоупотреба с власт и от 31 март дори е в затвора в очакване на съдебен процес. Извънредните президентски избори за определяне на нов държавен глава са насрочени за 9 май т.г. Сондажите дават предимство на кандидата на опозиционната Демократическа партия Мун Джае-ин, за когото се знае, че е противник на противоракетната система THAAD, а освен това е за диалог със Северна Корея и за по-топли отношения с Китай. Ето защо сега се бърза THAAD поне да бъде завършена преди изборите, вещаещи промени в Южна Корея.
В същото време изграждането на американския противоракетен щит предизвиква остри критики най-вече от страна на
Китай, а също и от Русия, които смятат, че системата застрашава и тяхната сигурност,
тъй като в обсега ѝ влизат и техни територии. Нещо повече – и двете страни изказват становище, че американският ракетен щит носи само нови заплахи в региона, а и в света, давайки аргументи на КНДР да засилва допълнително своите военни програми.
Въпреки ясно изразяваните китайски позиции, на 2 април (ден преди откриването на Световната журналистическа конференция в Сеул) Доналд Тръмп даде силно апострофиращо ги интервю пред „Файненшъл таймс” по повод планираната му за 6 и 7 април среща във Флорида с китайския президент Си Цзинпин. В интервюто Тръмп в ултимативен тон стовари върху Китай отговорността да се „справи” с КНДР. Ако това не станело, САЩ щели да действат както те си знаят.
Неприкритото предизвикателство в това интервю силно раздразни Пекин в навечерието на срещата във Флорида. То даде своя звучен резонанс и по време на откриването на Световната журналистическа конференция в Сеул точно на 3 април.
Изказвайки се по време на дискусията за ролята на медиите за световния мир, китайският представител – зам.-генералният директор по международните отношения на вестник „Женмин жибао” Йонг Жанг, изтъкна, че страната му не може да носи отговорност за действията на КНДР, а играе ролята на посредник, също както и САЩ. Гостът от Китай с удоволствие неколкократно цитира онова, което му беше казал неформално по време на обеда корейският зам.-външен министър Ан Чонг-хе: „Китай е ключът към сигурността на Корейския полуостров и в региона”. Въз основа на това Йонг Жанг обобщи: „Да, Китай е ключът, към решението, но не само от него трябва да се изисква самото решение!”
Трябва да се отбележи, че официалната южнокорейска политика наистина е изключително балансирана и се стреми да търси „златна среда” между позициите на САЩ и Китай. Което никак не е лесно на фона на проблема с THAAD. Сеул подкрепя тази противоракетна система като средство за защита на националната и регионалната безопасност, докато Пекин я смята за заплаха за собствената си сигурност.
Китайската реакция срещу THAAD бе дотолкова остра, че дори бяха наложени някои търговски ограничения към Южна Корея, както и спрямо южнокорейски туроператори. А това са болезнени мерки, тъй като икономиката на Южна Корея е свързана и с важни доставки от Китай. Ето защо Сеул полага големи усилия да тушира възникналите по тази линия противоречия с Пекин – и това се усещаше включително по време на Световната журналистическа конференция. Китайският представител на ней Йонг Жанг обаче си остана до последно категоричен по темата за американски противоракетен щит, като нееднократно подчерта, че сигурността никога не може да бъде истинска, ако облагодетелства едни за сметка на други. „Китайските медии в момента са повече загрижени от системата THAAD, отколкото от опасността от Север. Смятаме, че
THAAD отваря Кутията на Пандора”,
заяви Йонг Жанг.
Че е прав, пролича още рано сутринта на 5 април, когато Северна Корея направи ново учебно изстрелване на своя балистична ракета със среден радиус на действие към Японско море. За никого нямаше съмнение, че това бе открита демонстрация на мускули и съзнателна провокация точно преди срещата Си Цзинпин-Доналд Тръмп във Флорида.
Уви, продължението беше не по-малко предизвикателно. Посрещайки Си Цзинпин и съпругата му вечерта на 6 април във флоридската си резиденция в компанията на своята Мелания, Тръмп му сервира за „добре дошъл” новината, че току-що е разпоредил американски ракетен удар по сирийска военновъздушна база в отговор на химическата атака в Идлиб…
При цялата сериозна аргументация на тезите, че това брутално и несериозно обосновано посегателство над суверенна държава, членка на ООН, е породено от стремежа на Тръмп да се докаже пред вътрешните си критици като силен лидер, независим от приписвани му руски влияния, всъщност този акт на американския президент в много голяма степен беше насочено към госта му Си Цзинпин. Посланието беше от типа
„думам ти, дъще, сещай се, снахо”.
И беше продължение на онази закана от „Файненшъл таймс” – ако Китай не озапти Северна Корея, тя може да е следващата, която ще се окаже също такава мишена като Сирия.
Очевидно за да няма неразбрали, заканата на Тръмп към Пхенян и Пекин бе отново натъртена лично от американския президент в любимия му Туитър на 11 април. Той написа там: „Северна Корея си търси белята. Ако Китай иска да ни помогне, ще е отлично. Ако не – ще решим проблема без тях. САЩ“.
Как тези неща изглеждат в ума на Тръмп, можем само да гадаем. Но всеки професионален наблюдател на голямата световна политика е наясно, че ефектът върху Китай от подобен подход може да е само обратен. За Си Цзинпин грубата демонстрация на сирийски терен с препратка към корейски адрес е не просто лош знак за незачитане на китайската позиция, но и пряка закана за предстоящи посегателства към китайските национални интереси, а и въобще към сигурността на далекоизточния и тихоокеанския регион. Още повече, че нещата не спряха дотам. Броени дни след флоридското рандеву – на 10 април, към бреговете на Южна Корея бе насочена и цяла армада от американски военни кораби начело с ядрения самолетоносач „Карл Винсън”.
Естествено, Северна Корея не закъсня да отговори в нейния си, неотстъпващ по предизвикателност стил. В изявления на говорителя на външното министерство на КНДР, разпространени от националната информационна агенция, бе отправено предупреждение, че „ако САЩ продължават със своите провокации”, това „ще има катастрофални последици” и отговорността ще е на американската страна. Тонът бе повече от решителен и недвусмислен: „Ще предприемем твърди мерки срещу провокациите, за да се защитим със силата на оръжието”. И още:
„КНДР е готова да реагира на всякакъв тип война, пожелана от САЩ“.
Китай също бързо се произнесе. Говорителят не китайското външно министерство Хуа Чунин заяви: „Внимателно следим ситуацията и смятаме, че всички страни трябва да проявят сдържаност и да не предприемат действия, които да водят до нарастване на напрежението”.
В Южна Корея пък се откроиха двете различни вътрешни тенденции по въпроса, чиято конкуренция се изостря сега и заради предстоящите избори. Провоенната, естествено, бе озвучена от министерството на отбраната, чийто представител Мун Сан Гюн бе цитиран от агенция Yonhap да казва, че поредните военни мерки на САЩ целят укрепване на сигурността в региона.
Според Мун Сан Гюн южнокорейската армия е готова да отблъсне „провокациите на Севера”, които се очакват във връзка с двете годишнини през тази седмица – 5 години от поемането на властта от настоящия севернокорейски лидер Ким Чен Ън и 105 години от рождението на дядо му, основателя на ръководната династия Ким Ир Сен. Освен това на 25 април ще се закръглят и 85 години от създаването на Корейската народна армия.
Дали наистина тези годишнини могат да подтикнат непредсказуемия Ким Чен Ън да отговори хазартно на не по-малко непредсказуемия Доналд Тръмп, тепърва ще видим. Но в Южна Корея голяма част от носещото наследството на какви ли не исторически катаклизми общество изразява и друга гледна точка – като например министърът на обединението Хон Йон Пхьо, който се обяви срещу едностранни стъпки против КНДР, способни допълнително да дестабилизират и без това сложната обстановка в региона. „Възможните превантивни удари на Вашингтон (по Северна Корея – б.а.) може да целят разрешаването на проблема с ядрената програма на КНДР, но за правителството на Република Корея този въпрос е тясно свързан с осигуряването на безопасността на нашите граждани,” подчерта Хон Йон Пхьо.
Да, разиграващият опасен военен покер Тръмп е далеч. На мушката на възможния севернокорейски отговор е южната част на този многострадален полуостров. Той днес се оказва отново най-драматичното и рисково място, не само за регионалния, но и за световния мир…
………………………………………………………………………………………
Допълнение от новинарския поток:
Си Цзинпин се обади на Тръмп и настоя да успокои реакциите си към Северна Корея
Ден след предизвикателния туит на американския президент Доналд Тръмп, в който той отново повтори, че ако Китай не озапти Северна Корея, САЩ се действат по своему срещу Пхенян, китайският лидер Си Цзинпин се обади на Тръмп и настоя той да успокои реакциите си по проблема, съобщи китайската държавна телевизия CCTV.
Си Цзинпин е повторил становището си, вече изказано по време на срещата между двамата във Флорида на 6 и 7 април, че Китай е за мирно решение на севернокорейския въпрос. Китайският президент е подчертал отново, че страната му държи на Корейския полуостров да няма ядрени оръжия, но също така полуостровът да бъде и зона на сигурност и стабилност, както и целият регион. Си Цзинпин е изтъкнал в телефонния разговор с американския си колега, че Пекин желае „да поддържа комуникация и координация“ с Вашингтон по темата за Северна Корея.
Според CCTV Доналд Тръмп отговорил, че смята за много важно те двамата да поддържат тясна връзка и че е съгласен двете им държави да работят заедно, „за да се разшири сътрудничеството в една широка гама от сфери“.
Само броени часове по-рано Тръмп се похвали в интервю пред телевизия Fox Business, че е изпратил към Корейския полуоствов „една много мощна флотилия“, добавяйки: „Имаме там подводници, много мощни, по-мощни от военновъздушните сили. И имаме най-добрите военнослужещи на света“.
