В категории:Азия / Анализи / Свят

О(с)тровните напрежения край Виетнам са изпитание и за световния мир

Защо е голям рискът споровете с Китай за контрол над рифове в Южнокитайско (Източно) море да подпалят голям международен конфликт, който може да прекъсне ключова артерия на глобалната търговия и да удари по добруването на цялото земно население? Отговорът идва от вълнуващи срещи в Да Нанг и интервюта с експерти в Ханой

„21-ви век ще е азиатско-тихоокеански”. Това провъзгласи президентът на Виетнам Чан Дай Куанг в речта си, с която на 8 ноември т.г. откри в красивия виетнамски град Да Нанг годишната среща на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество (АРЕС, както е абревиатурата на английски). Организацията обединява 21 влиятелни световни икономики, сред които и най-големите – на САЩ, Китай, Русия, Япония, Южна Корея и т.н. В страните членки живеят около 40% от населението на света, там се осъществяват към 50% от световната търговия. Тези 21 държави и територии дават днес над 60% от световния БВП, а до 2050 г. ще произвеждат вече 70% от него. Ето заради всичко това виетнамският президент съвсем основателно предрече, че Азиатско-тихоокеанският регион ще е водещ в света през 21-ви век.

Като специален пратеник на „Барикада” аз вече разказах в три репортажа от Да Нанг за самия форум на АРЕС и за важните му дискусии и решения. Сега обаче искам да се спра на един сериозен проблем, който набъбва в същия този тъй перспективен регион и който, ако не бъде решен въз основа на международното право, може да застраши мира, стабилността и добруването на целия свят. Включително и на България – нищо, че уж сме далеч. В условията на глобализация нищо вече не е далеч.

Град Да Нанг е олицетворява нагледно впечатляващото развитие на Виетнам през последните три десетилетия
Град Да Нанг е олицетворява нагледно впечатляващото развитие на Виетнам през последните три десетилетия

Става дума за териториалните спорове около две групи острови в Южнокитайско море, което във Виетнам наричат Източно. Доста съм писала по този въпрос през годините, но все пак широката публика у нас е слабо осведомена. А си струва да научи повече, защото наистина – „21-ви век ще е азиатско-тихоокеански” и всички ще зависим от онова, което става там.

Основният спор е между Китай и Виетнам и е за контрола над два архипелага с миниатюрни острови и рифове – Параселите (на виетнамски – Хоанг Ша) и Спратли (Чъонг Ша). Виетнам вади документи от 17-ти век, както и по-късни – от френското владичество през 20-ти век и от периода на съществувалата до 1975-та южновиетнамска държава, които доказват виетнамския суверенитет над островите. Китай пък твърди, че те са негови, защото китайски рибари били стигнали до тях още преди 2000 г. Към единия от архипелазите – Спратли – предявяват претенции и още 4 страни от региона. Това са Бруней, Малайзия, Тайван и Филипините.

Напрежението около островите расте непрекъснато през последните години. И то не толкова заради установените край някои от тях залежи на петрол и газ, а най-вече заради ключовото им геостратегическо положение – точно по маршрута на водещи за световната търговия морски пътища. Именно покрай тях минават основните трасета, както на танкерите, превозващи петрол от Персийския залив към САЩ или Япония, така и на корабите, откарващи китайска продукция към Европа или пък китайско оборудване към все по-обсебваната от азиатския гигант Африка. Който контролира тези острови, ще контролира и световният търговски поток. Не даже  онези 60-70% от световната търговия, осъществявани в Азиатско-тихоокеанския регион. А де факто цялата световна търговия.

Разбира се, налице е и военният фактор – Китай отдавна разширява изкуствено някои от тези острови, строи на тях писти за големи самолети и пристанища за големи кораби. А това силно нервира САЩ. Те съзират идещо сериозно военно присъствие на Китай в тихоокеанските води, които Вашингтон е свикнал да смята за „вътрешно” море на своя Седми американски флот.

Китай разширява изкуствено някои от спорните острови и строи на тях писти и пристанища
Китай разширява изкуствено някои от спорните острови и строи на тях писти и пристанища

Глобалните съперничества внасят допълнителни тревожни вибрации в казуса, който никак не е лесен за решаване. Тук ще предам виетнамската гледна точка към него, като по-надолу предлагам три сериозни експертни интервюта, които взех в Ханой. В тях са представени много подробности по конфликта.

Преди обаче да дам думата на експертите, искам да разкажа за някои мои срещи в Да Нанг с обикновени хора, в чиито съдби болезнено рефлектира проблемът с островите в Източно (Южнокитайско) море. Ще го наричам Източно, защото това е името, което използват виетнамците.

Точно в административния район на Да Нанг се пада един от двата спорни архипелага – Параселите, който на два етапа, през 1956 и 1974 г., е завзет от Китай. Островите са разположени на около 200 км от виетнамския бряг и исторически край тях винаги са риболовствали виетнамци.

Със своята 3600-километрова брегова ивица, Виетнам много силно е свързан с морето. Риболовът е прехрана за милиони негови граждани. Това е традицонен поминък в Централен Виетнам, за чийто главен град се смята пристанищният Да Нанг. В тази най-тясна част на Виетнам нито земеделието, нито животновъдството има къде особено да се разгърнат. Затова пък морето с голямото си биоразнообразие е щедро към хората.

Виетнамски рибарски кораби
Виетнамски рибарски кораби

В последните десетина години обаче, откакто Китай изпраща все повече свои кораби да циркулират около островите, които си е присвоил, възникват и все повече инциденти. Редовно са атакувани виетнамски рибари, за които китайската страна твърди, че навлизали в нейни „териториални води” или в нейната „икономическа зона”. Има увредени и потопени виетнамски рибарски съдове, има и човешки жертви. Виетнам винаги протестира остро на официално ниво, защото отстоява своя държавен суверенитет над островите. Виетнамските рибари също се възмущават, защото им се пречи да си вадят прехраната по местата, където цели поколения от семействата им са хвърляли мрежи.

Кораби от бреговата охрана и на двете държави, както и военни кораби, постоянно се въртят в зоната, наблюдават се едни други, разминават се „на косъм”, разменят си залпове с водни оръдия.

Капитан на виетнамски патрулен кораб докладва на командването си, докато отсреща обикаля и китайски патрулен кораб
Капитан на виетнамски патрулен кораб докладва на командването си, докато отсреща обикаля и китайски патрулен кораб

Особено високи градуси достигна напрежението през май 2014-та, когато Китай изпрати край спорните Параселски острови своя голяма нефтена платформа и обяви, че всеки, който се опита да премине през зоната, ще се смята за враждебен обект и ще бъде атакуван.

На преден план–кораб на виетнамската брегова охрана. На заден план–китайската нефтена платформа, инсталирана през 2014-та край спорен остров и предизвикала рязка ескалация на напрежението
На преден план – кораб на виетнамската брегова охрана. На заден план – китайската нефтена платформа, инсталирана през 2014-та край спорен остров и предизвикала рязка ескалация на напрежението

Във Виетнам тогава кипна недоволство не само на държавно ниво, но и сред народа, защото тази китайска демонстративност бе възприета като покушение срещу прехраната на виетнамските рибари, като удар срещу срещу виетнамския суверенитет. Гневът се изля в масови демонстрации из цял Виетнам, като някъде се стигна дори до погроми срещу китайски фирми – ексцесии, които бяха порицани и овладяни от виетнамското правителство.

В същото време провокацията с китайската платформа, която застрашаваше свободното корабоплаване, бе порицана с декларации от други държави и международни организации. В крайна сметка Китай изтегли платформата.

Ситуацията около островите и в момента е деликатна и взривоопасна. А различните инциденти и драми, натрупани през годините както около Параселите, така и около Спратли, отекват болезнено в много виетнамски семейства, пострадали пряко от спора.

Колеги журналисти от местната телевизия в Да Нанг ме заведоха в дома на млад виетнамски войник, който е бил сред общо 64-имата загинали на три рифа в архипелага Спратли при военен конфликт с Китай през март 1988 г.

21-годишният Ле Ван Сан бил част от 5-членна група войници доброволци, които отишли на малкия риф Джонсън заедно с 20 души строители. Единственото оръжие за всички били само 2 автомата. Имали и лопати. Там са атакувани от 50 добре въоръжени китайци, стоварени с три кораба, които искат да свалят виетнамското знаме от рифа. Макар и почти безоръжни, войниците отбраняват флага. Китайците откриват силен огън и избиват всички, като труповете на загиналите са погълнати от морето.

Тези подробности ми разказа бащата на Ле Ван Сан – Ле Ван Суан, който ни посреща в дома на това изстрадало семейство. По виетнамска традиция, която повелява да се отдава дълбока почит към мъртвите, на централно място в дневната на този дом е подреден олтар в памет на сина герой в моряшка униформа. Той бил най-голямото от седемте деца във фамилията. Най-малкото – момиче, също е загинало. Удавило се при инцидент.

Ле Ван Суан край олтара с портрета на сина си в моряшка униформа. Снимка: Къдринка Къдринова
Ле Ван Суан край олтара с портрета на сина си в моряшка униформа. Снимка: Къдринка Къдринова

През 1988-ма вестта за трагедията на рифа Джонсън се забавила няколко дни, докато стигне до родителите. Но бащата Ле Ван Сан уверява, че 4 дни преди да получи официалното известие за гибелта на сина си, тоест вероятно по същото време, когато са го убивали, го сънувал целия окървавен, без един крак. Насън бащата попитал момчето си какво е станало, а то отговорило: „Убиха ме китайците. Те ни нападнаха”.

Ле Ван Чен, брат на загиналия моряк, заедно с една от дъщеричките си. Снимка: Къдринка Къдринова
Ле Ван Чен, брат на загиналия моряк, заедно с една от дъщеричките си. Снимка: Къдринка Къдринова

Когато идва официалното писмо, майката на Ле Ван Суан припада и после месеци наред не може да се съвземе. Вторият по ред син на семейството – Ле Ван Чен, днес сам има свое семейство с две малки дъщерички, но живее и с родителите. Той ми разказа, че с 10 години по-големия му брат обичал да свири на китара, когато се събирал с приятели у тях. Имал и годеница, която днес също поддържа в дома си олтар в негова памет.

„Дано никога повече не се случват такива трагедии. Дано никоя страна не напада друга и да не загиват хора,” каза Ле Ван Чен, докато ни изпращаше.

Домакините ми в Да Нанг ме заведоха и в храм в памет на загинали рибари, изграден от жителите на рибарския квартал Тай Хе. Храмът почита паметта както на жертвите на честите в този район тайфуни и урагани, така и на загинали при инциденти с китайски кораби.

храм в памет на загинали рибари, изграден от жителите на рибарския квартал Тай Хе
В двора на храма в памет на загинали рибари в квартал Тай Хе. Снимка: Къдринка Къдринова

Поддържат го няколко вече възрастни бивши рибари. Главният отговорник на храма – 72-годишният Ле Ван Ле, обясни, че редовно възникват проблеми с китайските кораби, които прогонват виетнамските, пречат на риболова им, атакуват ги, удрят ги, опитват се да предизвикват потъването им.

На самия морски бряг в квартала Тай Хе попаднах и на дядо и внук рибари, току-що върнали се от улов. Поговорихме, докато прибираха мрежите си. Те също споделиха за постоянния риск за рибарските кораби, които прекалено наближат завзетите от Китай Парасели.

Дядо и внук рибари прибират мрежите си на брега на Източно море край Да Нанг. Сничка: Къдринка Къдринова
Дядо и внук рибари прибират мрежите си на брега на Източно море край Да Нанг. Сничка: Къдринка Къдринова

Най-пълна картина на ситуацията около островите в Източно море получих от трите си интервюта в Ханой с учени, изследващи този парлив казус.

Първият, с когото разговарях, бе един от най-изтъкнатите виетнамски експерти по темата, автор на няколко книги, в които я анализира – доц. Чан Конг Чук.

Срещнахме се с него на панорамния 65-ти етаж на втория по височина небостъргач в Ханой, построен от американски инвеститори през 2014 г. и наречен Lotte Center. Първенецът на „ръст” във виетнамската столица е 72-етажният Kengndm Tower, дело на южнокорейска строителна компания, завършила го през 2011 г.

65-етажният Lotte Center в Ханой е втората по височина сграда във виетнамската столица. Снимка: Къдринка Къдринова
65-етажният Lotte Center в Ханой е втората по височина сграда във виетнамската столица. Снимка: Къдринка Къдринова

Двата скоростни асансьора в Lotte Center пренасят посетителите от 1-ия на 65-ия етаж само за 50 секунди. Сядаме в панорамното кафе, откъдето виждаме Ханой буквално в краката ни и където вече ни очаква доц. Чан Конг Чук. Докато придружителите ми от виетнамското външно министерство поръчват плодови коктейли за всички, г-н Чан ми подарява три от книгите, които е написал по проблемите на Източно море. Започваме интервюто, което предлагам тук.

 

Доц. Чан Конг Чук, автор на книги за ситуацията в Източно море:

Много ценим мира, но ако ни посегнат, ще отговорим включително и военно

 

Доц. Чан Конг Чук, автор на книги за ситуацията в Източно море. Снимка: Къдринка Къдринова
Доц. Чан Конг Чук, автор на книги за ситуацията в Източно море. Снимка: Къдринка Къдринова

Уважаеми г-н Чан, бихте ли очертали в общи линии конфликта за оспорваните острови в Източно море така, че темата да стане ясна и за слабо запознатата с нея българска аудитория?

Ситуацията около островите в Източно море е деликатна. Юридически погледнато, там има два вида конфликт. От една страна, това е конфликтът за суверенитета над островите. Той е оспорван и за Параселитe, и за Спратли.

Карта на Виетнам с отбелязаните в морето със синьо зони на двата оспорвани архипелага–Парасели (тук са отбелязани с виетнамското име Хоанг Ша) и Спратли (с виетнамското име Чъонг Ша)
Карта на Виетнам с отбелязаните в морето със синьо зони на двата оспорвани архипелага – Парасели (тук са отбелязани с виетнамското име Хоанг Ша) и Спратли (с виетнамското име Чъонг Ша)

Параселските острови са завзети със сила от Китай – една част още през 1956 г., а останалите през 1974 г. Целият архипелаг е бил под юрисдикцията на Южен Виетнам.

Що се отнася до архипелага Спратли, който също е бил под южновиетнамски контрол, при него спорът е между 6 държави – тоест, още 4, освен Виетнам и Китай. През 70-те Филипините си присвояват част от островите, които са необитаеми – 9 рифа и шелфа. След това Малайзия също посяга към рифовете на Спратли и сега контролира 7 от тях. Има и един голям остров – Ба Бин, той е под контрола на Тайван от 1956 г. Китай от своя страна през 1958 г. е превзел със сила 6 рифа и шелфа. После си прибавя още 2. Така Китай и Тайван сега заедно владеят 9. Ето защо ситуацията със Спратли е по-сложна. В този архипелаг Виетнам контролира 21 рифа.

Нашият подход към тази ситуация е категоричен и се базира на исторически документи, които доказват, че Виетнам е първата държава, контролирала тези острови още от 17 век.

Китай също твърди, че има суверенитет над тях, че ги е притежавал още от древността. Сочи и следи от китайско присъствие на островите. Но според международното право това не е доказателство. Великобритания например е била на много места по света, но това не значи, че има права над тях.

Филипините и Малайзия твърдят, че рифове от архипелага Спратли са близо до тях и затова са техни. Използват основанието на географската близост. Но това също не се признава от международното право. Къде са, например, Хаваите са и къде са САЩ ? Но никой не оспорва американския суверенитет там, нали?

Вторият вид конфликт в Източно море е за това, как точно са разположени морските граници между държавите в региона и как те да минават около въпросните острови. Според Конвенцията на ООН за морско право границата на териториалното море е на 12 морски мили от брега.

Имаме нужда от конференция, която да определи как това да се приложи в Източно море. Но на нея трябва стриктно да се спазват принципите на конвенцията. Тоест напълно неприемлива е известната теза на Китай за „Биволския език” – линията с форма именно на биволски език, с която Пекин огражда практически цялото Източно море като „свое”. Това по никакъв начин не съответства на  международното морско право.

Тук с червено е очертана линията на "Биволския език"–района, който Китай се опитва да представи като своя изключителна икономическа зона и в който вкарва алхипелазите Парасели и Спратли (отбелязани със сив фон)
Тук с червено е очертана линията на „Биволския език“ – района, който Китай се опитва да представи като своя изключителна икономическа зона и в който вкарва алхипелазите Парасели и Спратли (отбелязани със сив фон)

Какви международни ходове се предприемат по казуса? Водят ли се преговори? Или може би съдебни дела?

Миналата година Филипините заведоха дело срещу Китай в Постоянния арбитражен съд в Хага по повод островите, които те смятат за свои. Делото вдигна шум в света и привлече вниманието към целия сложен казус в Източно море. Стана ясно, че е време за сериозни преговори. Въпросът е на каква основа да се водят те.

Ако всички участници в спора приемат споменатите основни принципи на международното морско право, Виетнам е готов да седне на масата на преговорите. Стига да е налице общо желание и добра воля, нашата държава е съгласна всички заинтересовани страни заедно да контролират спорните острови и да имат право на риболов около тях. Но онова, което няма да приемем никога, е „Биволския език”.

Възможност за договаряне винаги има. През 2000 г. например Виетнам и Китай подписаха споразумение за границите си в Северния (Тонкинския) залив. Преговаряме също с Тайланд, Индонезия, Малайзия.

Обстановката като цяло се усложнява и от наличието на геополитически конфликт между свърхсилите в региона – между САЩ и Китай. Чрез Източно море и чрез контрола над преминаващите именно покрай островите основни търговски морски пътища Китай се стреми да утвърди надмощието си в света. САЩ на свой ред също държат да контролират тези стратегически маршрути, както и да възпират Китай, в когото виждат заплаха за собствената си световна хегемония. С времето този сблъсък на интереси може да стане определящ фактор за обстановката в Източно море.

Каква е конкретната ситуация около островите в момента?

Засега не е постигнато никакво значително споразумение. Вярно, на една конференция на АСЕАН беше договорена Работна рамка за поведението на страните в Източно море. Но процесът е в много начален стадий. Все още нямаме юридически документ със задължителна сила. АСЕАН се стреми към това, но Китай предпочита нещата да останат само до неангажираща политическа декларация. Така обаче нищо не се решава. За да има напредък, трябва да се определи и кой ще осъществява контрола над страните, а това може да стане само с юридически документ, не с политическа декларация. Но за Китай не е изгодно, така няма да може да прокарва своя „Биволски език”. Страните от АСЕАН все пак много се надяват юридически документ да бъде изработен. Това е ключов фактор.

Какви трябва да са преговорите според вас – двустранни или многостранни?

Виетнам е готов на двустранни преговори, ако спорът е само между две страни, а не повече, както е в случая със Спратли. Готови сме да преговаряме с Китай за Параселите, но Китай твърди, че те са си негови това не подлежи на преговори. В същото време, когато Китай преговоря поотделно с всяка една страна от спора за Спратли, той по-лесно може да манипулира събеседниците с.

Какво е отношението на други големи световни играчи като САЩ и Русия към проблемите в Източно море?

За всички отговорни държави е естествено да са обезпокоени от действията на Китай по милитаризиране на Източно море. Китай изкуствено разширява острови, строи на тях писти за самолети, пристанища, патрулира наоколо със свои кораби.

Виетнам следва своята политика на независимост, но не отказваме подкрепа от страна на ЕС, САЩ, Русия, Япония или Южна Корея с цел едно по-стабилно и сигурно развитие. Държим на провеждането на мирни преговори. От една страна, за да защитим своята територия, а от друга – за да остане ситуацията под контрол, за да не се допусне война, чиито последствия биха отекнали болезнено в цял свят.

Неприятно ни е, когато се изказват мнения, че Китай ни диктува условията си – това не е вярно. Много ценим мира, но ако ни посегнат, ще отговорим твърдо, включително и с военни средства. Ако се стигне до война, очевидно ще трябва да влезем в някакъв съюз. През Втората световна война вече го направихме – бяхме с антихитлеристката коалиция срещу милитаристична Япония. По време на войните с колониална Франция и със САЩ също имахме ценна подкрепа отвън, включително от България. Вашата страна много ни помогна тогава.

Всяка от държавите в нашия регион ще си търси съюзник или партньор при евентуални военни действия. САЩ държат на фокус Виетнам заради важното ни геостратегическо разположение.

Виетнам и САЩ имат сложна история, но отношенията ни вече се подобряват. Премахнато бе и американското ембарго за продажба на оръжие на Виетнам.

Напоследък лидерите на нашите две държави си размениха доста визити. Така например, Нгуен Фу Чонг, генералният секретар на ВКП, направи знаково посещение миналата година в Белия дом в САЩ. Той стана първият и единствен лидер на комунистическа партия, който не заема държавни постове и който бе приет в Белия дом от тогавашния американски президент Барак Обама.

Вече споменахте, че напрежението в Източно море явно идва от стремежа на глобалните сили да контролират търговските пътища, преминаващи оттук. Това значи ли, че икономическият интерес е в основата на проблема?

Да, това е от особена важност, най-вече за страни, които търгуват много, като САЩ, другите западни държави или Китай. Ето защо толкова държави са се фокусирали върху този проблем – дори Япония и Южна Корея. Със сигурност Китай иска да контролира този регион, за да улесни търговията си.

Но това не е само икономика. Има и политически проблем. И военен. Комплексно и сложно е.

ЕС излизал ли е с единна позиция по въпроса?

През 2014 г., когато Китай предприе провокацията с неговата нефтена платформа 981, която инсталирана край един от островите, ЕС излезе с декларация, осъждаща това драстично нарушение на международното право. Като цяло европейските държави подкрепят подхода на Виетнам. Естествено, има и различни мнения между тях, защото държавите поддържат и различни отношения с Китай.

А Русия каква позиция има?

Русия подкрепя основните принципи на международното морско право, но отвреме-навреме прави декларации в интерес на Китай, тъй като в момента е заинтересована икономически от партньорството с него.

Смята ли Виетнам, подобно на Филипините, да води дела в някоя международна съдебна инстанция, за да утвърди суверенитета си над островите?

Виетнам многократно е излизал с позиции по въпроса пред различни международни организации, пред различни държави. Но не във всяка съдебна инстанция може да се заведе едностранно дело, обикновено е необходимо съгласието и на двете страни.

В случая с Филипините, те използваха възможността да действат чрез Постоянния арбитражен съд в Хага, който миналата година излезе с решение в тяхна полза. Но все пак никой не може да принуди Китай да спазва това решение, а той го определи като „фарс”.

Можем да се оплачем и в Съвета за сигурност на ООН, но какъв е смисълът, след като в него членува Китай, който има право на вето?

Все пак арбитражното решение за Филипините е важно, защото утъпква пътеката и привлича световното внимание. За нас е важно също да разясняваме позицията си пред колкото се може по-широка аудитория. Да показваме, че следваме международното право. Да обясняваме, защо ситуацията е опасна за световния мир и защо засяга всеки земен жител, независимо колко далеч оттук е страната му.

*       *        *

В Ханой посетих и Института за изследвания по Източно море към Виетнамската дипломатическа академия, който е създаден през 2013 г. Целта му е да изучава проблематиката около споровете в Източно море и да дава своите препоръки на виетнамското правителство в дипломатическите му ходове по тези въпроси.

В института се срещнах и разговарях с ръководителя на функциониращия към него Центар за информация и анализи До Тхан Хай. Чутото от него дообагати информацията ми за островните спорове в Източно море и добави допълнителни нюански към вече казаноно от доц. Чан Конг Чук. Забелязах и известна разлика в преценката на двамата относно евентуалното влизане на Виетнам във възможни военни съюзи при утежняване на обстановката. Ето какво ми разказа г-н До.

 

До Тхан Хай, директор на Центъра за информация и анализи в Института за изследвания по Източно море към Виетнамската дипломатическа академия:

При сблъсък в Източно море ще пострада целият свят

До Тхан Хай, директор на Центъра за информация и анализи в Института за изследвания по Източно море. Снимка: Къдринка Къдринова
До Тхан Хай, директор на Центъра за информация и анализи в Института за изследвания по Източно море. Снимка: Къдринка Къдринова

Уважаеми г-н До, кога за първи път Китай предявява претенции към Параселите и Спратли и как нараства интересът му към тях?

Китайците започват да проявяват интерес към тези острови през 1909 г., когато в региона навлизат японците. Стимулът явно е съперничеството с Япония в контрола над морските пътища.

Преди да припомня хронологията, искам да подчертая, че главният стремеж на съвременен Виетнам в този конфликт е запазването на мира и стабилността в региона. Ние категорично се противопоставяме на силовото превземане на виетнамски територии от Китай. Това са неприемливи и опасни действия. Те драстично погазват международното право.

Впрочем, тъкмо международното право постановява, че държавата, която най-дълго контролира дадена територия, има и суверенитет над нея. По отношение на Параселите и Спратли тази държава е Виетнам.

На какви доказателства се базира виетнамският суверенитет над тези острови?

Първият субект, за който е доказано с документи, че е имал суверенитет над тези острови, е старата виетнамска държава от 17-ти век. Имаме достатъчно много такива документи, особено за периода на империята Муен.

Китай от своя страна твърди, че тези острови са негови, защото китайски рибари ги били открили преди 2000 г. Но това не е сериозен аргумент. Според старите карти, открити досега, южната граница на Китай е била до остров Хайнан, не по- на юг.

След старата виетнамска държава идва времето на френската колониална империя. Оттогава също имаме документи, доказващи суверенитета над тези острови.

През 30-те години на 20-ти век Китай повдига пред Франция въпроса за суверенитета. Франция иска това да се разгледа в международен съд, но Китай се отказва.

През Втората световна война островите са под контрола на японците. През 1951 г. се провежда конференция, на която СССР предлага островите да се дадат на Китай, но идеята събира само 5 гласа „за”. 46 са „против”. В тази конференция участва и тогавашният южновиетнамски премиер. Той потвърждава суверенитета над островите. Друго мнение тогава не е имало. В периода между 1956 и 1974 г. тези острови са били под контрола на южновиетнамската държава.

Още през 1956 г. Китай със сила превзема източната част на Параселските острови. А през 1974 г. използва това, че южновиетнамската държава се разпада заради войната и пак със сила – подчертавам, със сила, което погазва международното право – превзема другата част от Параселските острови.

Китай не спира дотук. След като още през 1958 г. е посегнал и към архипелага Спратли, през 1988 г. продължава с агресивните си ходове там и превзема 6 обекта от него.

Останалите държави, които предявяват претенции към тази островна група, се включват сравнително късно, понякога без да са проверили чий е суверенитетът там и смятайки рифовете за „ничии”.

Конфликтът все пак доста дълго е латентен. Кога започва да се изостря?

Ситуацията става доста сложна, след като през 1982 г. е приета конвенцията на ООН по международно морско право. Тя дава право на всяка страна, която има суверенитет дори над един обект в морето, да претендира за 200-милна изключителна икономическа зона около въпросния обект. Така е стимулиран апетитът на различни държави към островите.

Върху това се гради и амбицията на Китай за обхване в своя т. нар. „Биволски език” 80% от площта на Източно море, обявявайки Параселите и Спратли за „свои” без никакво юридическо основание и отброявайки от тях въпросната 200-милна изключителна икономическа зона.

Напрежението нараства през 2007 г., когато Китай изпраща свои кораби в Източно море и започва да гони и да пречи на корабите от другите държави в техните изключителни икономически зони. Оттогава Китай става все по-агресивен и се опитва да сложи ръка върху всички ресурси на Източно море.

От 2013 г. насам увеличава и строителните си работи в района, като разширява територията на миниатюрни рифове и изкуствено ги превръща в острови. Това води не само до допълнително нагнетяване на напрежението, но и до сериозни щети за екологията, за рибната популация, за цялата морска среда.

Източно море е много важен регион за международната търговия. През него минават 30-50% от стоките на целия свят. А Китай явно цели да монополизира контрола си над това трасе и да не допуска по него други кораби. Това силно притеснява големите държави като САЩ, Австралия, Япония, Индия и др., които се безпокоят за сигурността на своите кораби и стоки, минаващи оттам. Вече има и официални декларации по въпроса. В ключов проблем се превръща свободното движение на плавателни съдове в тази зона.

Каква е прогнозата ви – има ли шанс да се намери решение на тази сложна ситуация чрез преговори? Съществува ли такова желание у другите замесени страни?

След като една такава амбициозна държава като Китай не показва признаци на добра воля за преговори, ние сме в много деликатна ситуация, много ни е трудно. Както знаете, виетнамският народ много е страдал от войни. Но въпреки че не желаем да преживяваме това отново,  ние твърдо държим да запазим суверенитета си. И ако бъдем предизвикани, ще отговорим. Включително и военно.

Аз лично смятам, че Източно море ще продължи да бъде световна „гореща точка”. Ако проблемите излязат от контрол, може да възникне голям конфликт, който да навреди на всички държави, на всички хора по света.

А решение има и то е много просто. Щом Китай иска да е влиятелна сила, той трябва да се придържа и към основните принципи на международното право. Редно е също да проявява уважение към по-малките държави. Но ако не желае, тогава проблемът ще продължава да се разраства и да става все по-рисков.

Все пак още съм оптимист, защото Китай засега се съобразява с мнението на международната общност, особено когато то е изразено достатъчно категорично и когато му дава да разбере, че не може да прави каквото си иска.

Хората не само във Виетнам, но и навсякъде желаят да живеят в мирен и сигурен свят, а проблемите да се решават цивилизовано и съгласно международното право. Ето защо е важно всички да разберат с какви опасности е зареден конфликтът в Източно море и да надигат глас за преодоляването му.

Как Виетнам си взаимодейства по този казус със свърхсили като САЩ или Русия?

Много често ни задават този въпрос. Има мнение, че Виетнам се стреми да привлече свърхсилите, за да балансират ситуацията. Всъщност нашата политика „Дой Мой” („Обновление”), стартирала през 1986 г., залага на диверсификацията  на международните ни отношения, опитваме се да бъдем приятели с всички. Стремим се да разширяваме отношенията и с Русия, и с ЕС, и със САЩ, и с всички държави по света.

Преживели сме много войни и разбираме отлично, че зависимостта от една суперсила и влизането в съюз с нея за противопоставяне срещу друга суперсила само води до сериозна заплаха от война и до нищо друго. Така че целта ни сега не е да влизаме в съюз с този или онзи, особено пък военен съюз, а да градим сътрудничеството с все повече държави въз основа на международното право.

Що се отнася до проблема с Източно море, ние приветстваме взимането на отношение по него от други държави въз основа на международното право, защото дори и най-малкият сблъсък тук може да навреди много на световната икономика и световното благополучие.

*       *        *

Сериозният подход на виетнамското ръководство в изграждането на стратегии за развитието на страната и за вписването ѝ в международното и регионалното сътрудничество личи и от факта, че те стъпват върху задълбочени научни изследвания. С тази цел е създаден например Институтът за Югоизточна Азия към Виетнамската академия на социалните науки. Разговарях в Ханой с неговия генерален директор – проф. Нгуен Куй Хоанг, от когото също поисках да науча повече подробности по казуса със споровете в Източно море. Ето разговора ни на тази тема:

 

Нгуен Куй Хоанг, генерален директор на Института за Югоизточна Азия към Виетнамската академия на социалните науки:

Главният ни приоритет е мирът и стабилността в региона

Нгуен Куй Хоанг, генерален директор на Института за Югоизточна Азия . Снимка: Къдринка Къдринова
Нгуен Куй Хоанг, генерален директор на Института за Югоизточна Азия . Снимка: Къдринка Къдринова

Уважаеми г-н Нгуен, каква роля играе АСЕАН, където членува Виетнам, в търсенето на решения по споровете около островите в Източно море?

АСЕАН, чийто член Виетнам става през 1995 г., играе важна роля за мира и стабилността в региона на Югоизточна Азия, включително и в Източно море. Но мненията на държавите от АСЕАН по споровете около островите в Източно море не са еднакви. Можем да очертаем няколко различни групи в това отношение.

Така например, в един по-предишен етап Виетнам и Филипините заемаха сходна отрицателна позиция спрямо агресивните действия на Китай по този казус. Но след като във Филипините се смени президентът, тази тяхна преценка за китайската роля също се промени. Сега вече Виетнам я отстоява самостоятелно.

За втората група държави бих казал, че са със средно мнение, не искат да се определят категорично, въпреки че някои от тях дори са страна по конфликта. Става дума за Малайзия, Бруней, Индонезия, Мианма.

В третата група са държави, които подкрепят Китай – Камбоджа, Тайланд, напоследък и Лаос. Сега и Филипините клонят натам.

Реално Виетнам остава сам в активна роля по въпроса.

Във Виетнам има сериозни китайски инвестиции. Как намирате баланс в тази ситуация – хем спорите с Китай за островите, хем в икономиката очевидно сътрудничеството ви върви доста успешно?

В това няма особено противоречие. Не можем да се откажем от контакти с Китай. Той е до нас. Отношенията с Китай бяха лоши само от войната през 1979 г. и до 1991 г. След това връзките ни започнаха да се подобряват възходящо. Имаме добро икономическо сътрудничество, а спорът за островите е в дипломатическото поле.

Президентите на Виетнам и Китай водят ли преки преговори за островите?

Главният ни приоритет е мирът и стабилността в региона – само това мога да кажа.

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар