На 28 ноември вечерта в красивия „Гранд-театър” на виетнамската столица Ханой се състоя тържествена церемония по връчване на наградите в Седмото издание на престижния конкурс за чуждестранни публикации за Виетнам. Тази година не се присъжда първа награда, но затова пък има две втори – едната е за българската журналистка Къдринка Къдринова и нейната излязла през 2020 г. книга „Магията Виетнам”, а другата е за книгата на руския изследовател Григорий Трофимчук „Виетнам излита”.
На церемонията, предавана по виетнамската държавна телевизия VTV, говори и виетнамският премиер Фам Мин Чин.
Поради пандемията чуждестранните участници в конкурса не са били поканени да присъстват на церемонията. От името на Къдринка Къдринова нейното отличие е получено от журналиста и зам.-председател на Ханойското дружество за приятелство с България и български възпитаник Нгуен Ву Кан. Чрез виетнамското посолство в София наградата ще бъде връчена на българската журналистка, която е отговорен редактор на сайта на СБЖ и коментатор на „Барикада”.
318-страничната книга „Магията Виетнам” предлага подробна панорама на историята и развитието на Виетнам, както и на 70-годишните българо-виетнамски дипломатически отношения, минаващи и през много живи човешки връзки – включително историите на българи, свързани с Виетнам, и на част от 30-те хиляди български възпитаници там, учили навремето у нас и превърнали се днес в наше изключително „лоби” в тази бързоразвиваща се страна.
Представени са и личните впечатления на авторката, събрани през петте ѝ пътувания из Виетнам. Тя потапя в чара а Ханой, Хо Ши Мин (Сайгон), Хюе, Да Нанг, Хой Ан, пренася сред природните феномени на Ха Лонг и Чан Ан и в курортите На Чан и Вунг Тау, спуска читателя в планинската долина Диен Биен Фу, прочула се с нашумялата битка, и в партизанските тунели Ку Чи, обяснява кое море виетнамците наричат Източно и какво го сгорещява, разказва легенди за предводители и герои, разкрива накъде се е устремил Виетнам 75 години след провъзгласяване на своята независимост.
„Магията Виетнам“ може да се намери в книжарницата на НАТФИЗ на ул. „Стефан Караджа“ 20, в „Български книжици“ на ул. „Аксаков“ 10 и в „Нисим“ на бул. „Левски“ 59.“
Предлагаме увода на книгата на Къдринка Къдринова:
Бамбуков характер
„Бамбукът е несломим!”
Този девиз е легендарен и свещен за виетнамците. С него те побеждават САЩ в онази дълга и жестока война, кой знае защо останала в историята като Виетнамска. Въпреки че е започната като американска агресия срещу един беден, скромен и уж крехък на вид народ, оказал се обаче непобедим и несломим като бамбука, защитавайки родината си.
Виетнам е най-дълго воювалата за независимостта си страна през 20-ти век. Преди американците побеждава и японските окупатори в края на Втората световна война, и френския колониализъм в средата на 50-те. А ако се върнем още по-назад в историята, ще видим и героични средновековни битки, въстания и войни, с които виетнамците са се опълчвали на 1000-годишното „северно владичество” на китайските династии.
Така се е градил виетнамският национален характер – най-голямото богатство на тази магнетично красива земя. Той е в основата и на днешните успехи на модерен Виетнам с неговите стремителни темпове на икономическо развитие и растеж, отприщени от стартираната през 1986 г. държавна политика „Дой Мой” („Обновление”). За няколко десетилетия тази програма превръща страната, върху която са били изсипани 7 милиона тона бомби – три пъти повече, отколкото през цялата Втора световна война – в най-бързоразвиващата се икономика в Югоизточна Азия, в желан партньор за съвместни проекти и мащабни чужди инвестиции, в уважаван фактор на международната сцена.
Същите самоотверженост, всеотдайност, целеустременост, решителност, дисциплинираност, работливост и общностен дух, които са помагали на виетнамците във войните, сега съграждат и просперитета на обновената им родина, стъпила върху принципите на „социалистическата пазарна икономика” и девиза на „Дой Мой”: „Богат народ – силна държава”.
Винаги тясно свързани с природата и способни във всичко да намират поетични метафори, виетнамците имат много песни и стихове, в които се сравняват с бамбука – един от главните символи на страната. Съвсем основателно. Бамбукът е от рода на непретенциозните тревни растения, но расте много бързо, много нависоко, право нагоре, неудържим. Неговите виетнамски видове само за едно денонощие порастват с два метра, а в зряло състояние достигат до 40 метра.
Стволовете са кухи и леки, но много здрави и жилави. По-издържливи са от стомана. И това проличава всеки път, когато върху страната връхлитат тропически тайфуни и урагани – от стихиите винаги страдат повече стоманените конструкции, отколкото бамбуковите.
В природата бамбукът не расте поединично, а винаги като гора, като единен организъм. Корените му са много големи, разпростират се нашироко и са здраво преплетени помежду си. Преливат си сила едни на други, не спират да дават живот и на нови филизи. Една от най-популярните виетнамски поговорки гласи: „И да остарее бамбукът, от корените му никнат млади кълнове”. Така той се е превърнал и в символ на приемствеността между поколенията, която за виетнамците е много важна.
Един от най-известните и обичани виетнамски писатели – Тхеп Мой (1925-1991 г.), има проникновени описания на бамбука като символ на националния характер. Ето някои от тях: „Висок, строен, фин, бамбукът е и здрав, и еластичен, и стабилен, и несломим. Винаги зелен, той расте на всякаква почва, дори да е пълна с камъни, чакъл, варовик. Той е упорит, изправен, предан и смел. Носи чертите на сърдечните и добри хора – благороден символ на духа и качествата на виетнамската нация”.
Тхеп Мой посочва още: „Бамбукът отдавна се е превърнал в близък, неразделен приятел на виетнамеца. Под сянката на зеления бамбук Виетнам от поколения изгражда и поддържа древната си култура. И не само това – бамбукът също така винаги е бил рамо до рамо с народа в борбите срещу враговете и за опазване на независимостта и суверенитета. Бамбукът и хората от Виетнам са предани един на друг, привързани и верни бойни другари”.
Когато виетнамците споменават бамбука, от само себе си се подразбира, че става дума и за дръзка смелост, с която винаги може да се преодолее каквато и да е трудност.
Бамбукът действително е най-точното природно олицетворение на виетнамския характер. Също като преплетените бамбукови корени, виетнамците имат пословично чувство за общност, за взаимна свързаност. Здраво вкоренено в народопсихологията им е убеждението, вдъхнато и от широко разпространените будистки традиции, че никой не може да е щастлив сам за себе си. Че за да си добре, трябва да е добре и целият ти народ, цялата ти държава. Затова всеки максимално се стреми да допринася с усилията си за общия напредък.
Бамбукът има и чисто утилитарно, постоянно присъствие в живота на виетнамците. Вечнозелен е, издържа и на студ, и на пек. Освен че се използва за всякакви постройки, младите му кълнове стават и за ядене. Могат и да се опекат, като за минитавичка се използва срязано парче от бамбуков ствол.
През дългите партизански походи във военните години незаменим е бил един виетнамски специалитет, приготвен пак в парче от бамбуков ствол. В него се напъхва ориз и всичко се сварява заедно. Така оризът може да трае дни наред – превръща се в нещо като консерва благодарение на забележителните антибактериални свойства на бамбука. По време на войната няколко такива пръчки в раницата задълго решавали въпроса с изхранването на бойците.
Опитвала съм съдържанието на такава пръчка – бамбуковият ствол се обелва като банан и така се отваря втвърденият и приел формата му ориз, който се хапва също като банан. Вкусно е.
Опознах бамбуковия характер на Виетнам по време на петте ми гостувания в тази страна – през 2006-та, 2009-та, 2010-та, 2014-та и 2017-та. Дължа тези пътувания на покани, отправяни ми от виетнамското посолство у нас, на вниманието, оказвано ми от виетнамското министерство на външните работи, а също така и на усилията на изключителните български възпитаници – уникалното наше лоби във Виетнам.
„Българските виетнамци” са около 30 000 и са обединени в няколко асоциации – на висшистите и докторантите от наши университети, на получилите у нас средно техническо образование, на работниците. Всички са съхранили огромна обич към България и благодарност за пътя в живота, който им е отворило наученото у нас.
Доста от тях активно участват и в работата на Асоциацията на дружествата за приятелство с нашата страна, действащи в Ханой, в град Хо Ши Мин, в Хайфонг. Те активно си сътрудничат и с българското Дружество за приятелство с Виетнам, което на свой ред има важна роля за укрепването на двустранните ни връзки откъм нашенска страна.
Много наши възпитаници са достигнали високи позиции в родината си. До не тъй отдавна се радвахме дори на „наша” вицепрезидентка – Нгуен Тхи Зоан – и на „наш” първи вицепремиер – Нгуен Шин Хунг, който после стана и председател на парламента. Имах честта и удоволствието да интервюирам и двамата. А през 2010-та получих от Нгуен Тхи Зоан виетнамския орден „Дружба” за многобройните ми журналистически публикации на виетнамски теми в българския периодичен печат и най-вече за книгата ми „Виетнам – феникс и дракон”.
Двете издания на тази моя книга – първото на български (2009 г.) и второто, допълненото, на английски (2010 г.) – обхващат впечатленията ми от първите две мои пътешествия из Виетнам, състояли се през 2006 г. и 2009 г.
Винаги ще съм признателна на тогавашния посланик на Виетнам в България Н. Пр. Фам Куок Бао за съдействието при организирането на тези две мои пътувания, както и при подготвянето и осъществяването на двете издания на книгата ми „Виетнам – феникс и дракон”.
Дълбоко съм благодарна също за приноса и на, за съжаление, рано напусналия ни Нго Тиен Зунг, член на ръководството на Асоциацията на виетнамските бизнесмени в България.
Всеотдайно помогнаха и дипломати от посолството на Виетнам в София, един от които – български възпитаник. С типичната си виетнамска скромност, те обаче настояха да не споменавам имената им тук. Съобразявам се с това желание, но благодарността ми към тях си остава безкрайна.
Тези първи две мои пътувания обхванаха почти цял Виетнам – от столицата Ханой до южния мегаполис, град Хо Ши Мин, бившия Сайгон. Видях красотите на залива Ха Лонг, императорския Хюе, старинния Хой Ан, руините на Ми Шон, курортите Ня Чан и Вунг Тау, легендарните партизански тунели Ку Чи и т.н. Имах щастието да бъда приета от тогавашния кмет на Ханой Нгуен Тхе Тхао и от „нашия” Нгуен Шин Хунг, по онова време първи вицепремиер.
Всички тези вълнуващи срещи и впечатления, подплатени с много исторически данни и с богата фактология за виетнамските култура и традиции, намериха място в двете издания на книгата ми „Виетнам – феникс и дракон”.
А след това дойдоха още три незабравими мои пътувания до тази прекрасна, все повече омагьосваща ме с лъчезарния си и никога неуниващ народ страна. Те се осъществиха през 2010-а, 2014-та и 2017-та и станаха възможни отново благодарение на съдействието на виетнамското външно министерство и на още няколко посланици на Ханой у нас, на които дължа дълбока благодарност – Техни Превъзходителства Чан Ван Тхин, Ле Дък Лиу, Нгуен Тхи Хонг Оан.
Неизразима е и благодарността ми отново към редица всеотдайни и настояли да останат „безименни” виетнамски дипломати и приятели. Длъжница съм и на безценното съдействие на виетнамския колега журналист и български възпитаник Нгуен Ву Кан, на пусналия „български корени” ст.н.с. и д.т.н. Бак Кам Тиен и на още на много, много други прекрасни хора, които щедро ме даряваха с помощ, гостоприемство и огромна обич към България.
На всички тях дължа незабравимите преживявания, които натрупах с гостуванията си във Виетнам и през 2010-а, 2014-та и 2017-та.
През 2010-та бях на честванията на 1000-годишнината от основаването на Ханой и интервюирах вицепрезидентката Нгуен Тхи Зоан. Станах свидетелка и участничка в зрелищните тържества, посветени на юбилея. Посетих и „оризището на Виетнам” – провинция Тхай Бин. Улиците в централния ѝ град със същото име са проектирани навремето от български архитекти. Дар от страната ни е била и изградена там болница, която и до днес наричат „българска”…
През 2014-та гостувах в планинския северен град Диен Биен Фу по повод тържествата за 60-годишнината от състоялата се там легендарна битка с французите. А след това опознах и красивата провинция Нин Бин в друг край на Виетнам. Там, сред уникални карстови скали и тихи водоеми, се издига внушителният будистки храмов комплекс Бай Дин, който тогава стана домакин на ежегодната световна будистка среща Весак…
През 2017-та пък имах късмета да бъда поканена за отразяването на срещата на върха на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество (АРЕС), състояла се във виетнамския град Да Нанг и събрала там лидерите на водещите световни икономики. При същото пътуване разговарях в Ханой и с водещи виетнамски учени относно подклаждащите сериозни геополитически напрежения териториални спорове в Източно море…
Публикувах обширни репортажи от всички тези мои пътувания в изданията, в които работех като журналист през тези години. Разказвах за това и в телевизионни и радиопредавания, правих презентации, участвах в конференции, преподавах на студенти.
Но видяното, преживяното, наученото си заслужава да бъде събрано в нова книга, която да доближи този днешен динамичен и ярък образ на Виетнам до повече читатели.
Така започна да се ражда идеята за „Магията Виетнам” – своеобразно продължение не само на „Виетнам – феникс и дракон”, но и на живия човешки мост на приятелството, свързващо двете ни страни. Бях насърчена да напиша новата книга от приятелите Нгуен Ву Кан и Бак Кам Тиен, на които съм много признателна за помощта.
Силен емоционален импулс за подготовката на книгата получих и при гостуванията в България през есента на 2019-та на делегации от Ханой и град Хо Ши Мин на Асоциацията на дружествата за приятелство с България, водени от военномедицинския генерал г-жа Ле Тху Ха и от професора по геофизика г-жа Хоанг Тхай Лан. Имах вълнуващи срещи и разговори и с двете. Личните им истории също са между тези страници.
Сърцат домакин на виетнамските гости бе председателят на българското Дружество за приятелство с Виетнам Симеон Димчев, чието съдействие за създаването на книгата ми също бе неоценимо. А приносът на Дружеството и на всеотдайните му членове в българо-виетнамските отношения е съвсем специален.
Особено дълбока е благодарността ми към настоящия виетнамски посланик у нас Н. Пр. Доан Туан Лин, който също ми оказа пълна подкрепа в моята работа над „Магията Виетнам”. Много важно бе неговото подробно интервю с разнообразни данни за развитието на родината му и за сътрудничеството с България.
С Негово Превъзходителство стигнахме до общото мнение, че тази моя нова книга ще е и подходящ поздрав за навършилите се през февруари 2020 г. 70 години от установяването на дипломатически отношения между България и Виетнам. А също и за 75-годишнината от провъзгласяването на независимостта на Виетнам на 2 септември 1945 г. – ден, обявен за национален празник на страната.
Има и още важни виетнамски юбилеи през 2020-та – 130 години от рождението на бащата на независим Виетнам, легендарния Хо Ши Мин, 90 години от основаването на управляващата в страната Виетнамска комунистическа партия, 45 години от края на Виетнамската война… Все знакови събития, на които също посвещавам „Магията Виетнам” и които присъстват в нея с цялата си пълнота и значителност.
Заключителният етап от работата ми над книгата съвпадна и с голямото изпитание, сполетяло през 2020-та цялото човечество – жестоката пандемия от коронавирус. Но дори и при тази безпрецедентна здравна и хуманитарна криза, причинила смъртта на стотици хиляди хора из цялото земно кълбо, Виетнам отново изненада света. Превърна се в една от най-успешно справилите се с Covid-19 държави, макар да му се наложи да се изправи и срещу втора, по-агресивна от първата вълна на пандемията. На тази тема също се спирам в книгата ми, чиято подготовка неизбежно се забави в извънредната обстановка, в която се оказа планетата…
Въпреки затрудненията, „Магията Виетнам” все пак вече е тук, готова да поведе читателите към още по-широките простори на тази изключителна страна, която започнах да откривам с „Виетнам – феникс и дракон”. Ето я и „втората серия” на моето признание в любов към виетнамския народ и неговия несломим, силен и жизнен, винаги зареден и зареждащ с природна енергия бамбуков характер…
