В категории:История / Общество

Откъде идва „виетнамското чудо”

74 години след обявяването на независимостта си, Виетнам продължава да поддържа древните си традиции, но същевременно отговаря на модерните предизвикателства със своята бързоразвиваща се икономика.

Бащата на виетнамската независимост Хо Ши Мин по време на посещението си в България през 1957 г. Снимка: Виетнамско посолство в България

500 хиляди души са се били струпали на грамадния площад „Ба Дин” в центъра на Ханой, когато на 2 септември 1945 г. там бащата на виетнамското национално освобождение и водач на току-що победилата Августовска революция срещу японската окупация Хо Ши Мин обявява независимостта на Демократична република Виетнам. И Ханой става столица на суверенната държава.

Централният площад в Ханой „Ба Дин“ днес изглежда така. Мавзолеят на Хо Ши Мин е на същото място, откъдето на 2 септември 1945 г. е провъзгласена независимостта на Виетнам. Снимка: Къдринка Къдринова

74 години по-късно тази преминала през десетилетия изпитания и войни страна, чието официално наименование след 1976 г. е Социалистическа република Виетнам, вече се слави като една от най-бързоразвиващите е икономики в Югоизточна Азия, като авторитетен и заслужаващ доверие партньор на международната сцена.

Наблюдателите с интерес анализират днес „виетнамското чудо”. И се мъчат да разберат как така тази земя, върху която американците от 1964 до 1973 г. са хвърлили 7 милиона тона бомби – три пъти повече от взривените през цялата Втора световна война – земя, която са горили с напалм и тровили с дефолианти, е успяла да се възроди и разцъфти, а хората ѝ с усмивка и упоритост превземат върхове в модерни производства и икономически растеж.

Програмата „Дой Мой”

Постиженията на този всеотдаен и трудолюбив народ с древна култура са резултат на стройно изграждана държавна политика, която се базира на стартираната преди 33 г. програма „Обновление” или „Дой Мой”, както звучи на виетнамски. Тя е разработена и приета от Шестия конгрес на управляващата Виетнамска комунистическа партия през 1986 г., който обявява завой към “социалистически ориентирана пазарна икономика”, частна инициатива, чужди инвестиции. Целта е „богат народ, силна държава, социална справедливост, демокрация, цивилизация”.

Любимото средство за придвижване на виетнамците са маневрените мотоциклети и мотопеди. Снимка: Къдринка Къдринова

Приети са закони за чуждите инвестиции, за частните дружества, за земята, за данъците, за банкрута, за трудовия кодекс, корпоративен закон и т.н. Създават се финансови институции, банки, основни парични пазари, както и пазари на труд, стоки, земя. Административната реформа подобрява икономическата конкурентоспособност, облекчава максимално процедурите, създава благоприятна бизнес-среда, осигурява отговорност и прозрачност в действията.

По този път Виетнам за броени години се отърсва от пепелта на следвоенния недоимък и като неудържим дракон полита напред. От страна, страдаща от хроничен недостиг на храни, става втори в света износител на ориз и кафе. Пробива на световния пазар и с морската си продукция, с чай, с каучук и т.н. Бързо се налага и в експорта на обувки, сключвайки договори с водещи световни фирми, и това е в особен контраст с миналото, когато виетнамците са ходели главно със… сандали от стари велосипедни гуми.

Индустриализация и модернизация

Следващият етап на програмата „Дой Мой” активизира индустриализацията и модернизацията. Ако през  1990 г. делът на промишлеността и строителството е бил 22,7%, то през 2005 г. е вече 41,4 %. Бързо нарастват чуждите инвестиции. Японски и южнокорейски инвеститори активно се възползват от плюсовете на високообразованата и прецизна в труда си работна сила и произвеждат във Виетнам трансформатори, принтери, компютри, скенери, фотоапарати, мобилни телефони, а днес вече и смартфони, и таблети – артикули, чието производство южнокорейската „Самсунг” примерно изцяло е изнесла във виетнамски предприятия. Смята се, че виетнамският износ на електроника до 2020 г. може да достигне до 70 млрд. долара.

Към 2006-та Виетнам става най-бързоразвиващата се икономика в Югоизточна Азия. До 2008 г. ръстът на БВП е около 8% годишно. После световната икономическа криза го сваля до около 5%, тъй като виетнамската икономика силно зависи от износа. Но благодарение на приложените от правителството стабилизационни мерки средният растеж през последните 3 г. вече е 6-7%, като през 2018 г. достига 7,08%.

Временно свилите се заради кризата преки чужди инвестиции пак се увеличават и само за миналата година надхвърлят 19 млрд. долара. А през първите пет месеца на 2019-та са дошли още 7,3 млрд. долара такива преки чужди инвестиции, което е  със 7,8% повече, отколкото за същия период миналата година.

Предприемат се и мерки за данъчни облекчения на малкия и средния бизнес, за стимулиране на вътрешния пазар. Страната устремно напредва към поставената цел след още някоя и друга година да влезе в категорията на модерна, развита индустриална държава със стабилен политическо-социален фундамент.

Струва си да се приведе и следната съпоставка. Ако при стартирането на програмата „Дой Мой” през 1986 г. БВП на глава от населението във Виетнам е бил едва 100 долара, то през 2018 г. той е достигнал 2587 долара.

Продължават динамичните реформи, инвестира се в инфраструктура, в иновации и нови технологии, в развитие на добре подготвени човешки ресурси, в конкурентоспособни и екологични производства. През октомври 2018 г. на парижкия автосалон дебютираха и първите две марки автомобили виетнамско производство.

Разширява се и международната интеграция на Виетнам, който от 1995 г. е член на АСЕАН, от 1998 г. – на АТИС (Азиатско-тихоокеанско икономическо сътрудничество), от 2007 г. – на СТО, а от 2016 г. – на Транстихоокеанското партньорство, което вече активно действа, въпреки решението на американската администрация на президента Доналд Тръмп да се оттегли от него през 2017 г. По време на състоялата се през същата 2017-та среща на върха на АТИС във виетнамския град Да Нанг по инициатива именно на Виетнам в споразумението за Транстихоокеанско партньорство бяха внесени редица допълнения и поправки, които ангажираха страните членки да инвестират в социални и екологични програми, както и да следват принципите на устойчивото развитие.

През 2019 г. влезе в сила и сключеното споразумение за свободна търговия между Виетнам и ЕС, за чиято по-бърза ратификация България усърдно спомогна по време на своето миналогодишно европредседателство.

Чудеса и легенди

Тайната на това „виетнамско чудо”, което не спира да удивлява света, несъмнено е в самите виетнамци, съчетали в себе си духа на феникс и на дракон.

Според древна легенда виетнамската нация се е родила от любовта между мощния дракон Лак Лонг Куан, владетел на моретата, и безсмъртната птица фея Ау Ко, способна постоянно да се възражда и царстваща в планините. Затова Виетнам е неудържим като дракон и винаги се въздига от пепелта на изпитанията като феникс. А морската шир и планинските висини са се вплели  неразривно в пленителната виетнамската природа.

Образите на дракони неизменно присъстват във всички виетнамски храмове. Снимка: Къдринка Къдринова

Дракон има и в легендата за основаването на град Ханой от император Ли Тхай То през 1010 г. Тогава, докато владетелят приближавал с кораба си по Червената река към очерталата се на брега крепост Дай Ла, над императорската флотилия прелетял златен дракон и се приземил край крепостта. Точно там Ли Тхай То се канел да пренесе столицата си. Така небесата дали знак, че изборът на място е добър. Императорът веднага преименувал Дай Ла в Тханг Лонг – Летящият дракон.

Разрасналият се там град дълго се казвал Тханг Лонг. По-късно сменил още няколко имена. А от 1831 г. и до днес се казва Ханой. „Ха” означава  „река”, а „ной” – „вътрешен”.  Така е заради трите реки, които го прегръщат от изток, север и юг – Хонг Ха (по-известна у нас с превода си Червената река), То Лик и Ким Нгъу. Има и многобройни езера, които придават чар и свежест на града.

Ханой – огледало на днешни успехи и на древни завети

Днес Ханой е модерен 6,5-милионен мегаполис, който се развива с бързи темпове и онагледява растежа на цял Виетнам. Специално за града ръстът на БВП е около два пъти по-висок, отколкото в национален мащаб. Непрекъснато се строят нови мостове, пътни артерии, жилищни комплекси, офис сгради и инфраструктурни обекти.

В Ханой постоянно се строи. Снимка: Къдринка Къдринова

От няколко години гордост на града е построеният с японски инвестиции шестлентов мост „Ня Тан” („Виетнамско-японска дружба”), а също и издигнатият от южнокорейската корпорацията „Кеангнам” 350-метров небостъргач на стойност 700 млн. долара – най-високата сграда във Виетнам.

Най-високата – засега – сграда във Виетнам е този 350-метров небостъргач, издигнат от южнокорейски инвеститори. Снимка: Къдринка Къдринова

Ханой с право се гордее и със своите исторически и културни паметници, отразяващи над хилядолетната история на града – догодина той ще празнува 1010 г. от основаването си.

През 2010-та, когато тържествено беше отбелязвана 1000-годишнината му. Кулминация на празненствата беше церемонията край паметника на император Ле Тхай То. Там тогавашният генерален директор на ЮНЕСКО – българката Ирина Бокова, връчи на кмета на града Нгуен Тхе Тхао сертификат за присъединяване на останките от крепостта на Тханг Лонг към културното наследство на човечеството.

Древната крепост Тханг Лонг днес е възстановена и влиза в списъка на ЮНЕСКО с културното наследство на човечеството. Снимка: Къдринка Къдринова

Един от най-популярните символи на Ханой е и прочутата Пагода на една колона. Тя е била на 905 години, когато френските колонизатори я разрушават при изтласкването им от Ханой през 1954 г., но после е възстановена. Според легендата пагодата е издигната на мястото, където бездетният император Ли Тхай Тонг, син на основателя на Ханой, често идвал да се моли за наследник. И веднъж му се явила богинята на милосърдието Куан Тхе Ам Бо Тат. Седнала върху цвят от лотос, който се издигал над квадратно езеро, тя му подала малко момченце.

Пагодата на една колона е един от символите на Ханой. Снимка: Къдринка Къдринова

Скоро императорът се оженил и наистина се сдобил със син. В знак на благодарност той построил пагода, символизираща лотос – върху една колона, надигаща се от квадратно езеро. Това станало през 1049 г.

Днес храмът е неизменна спирка за всеки турист в Ханой.

Споменът за Чичо Хо

Вълнуващо е и посещението на разположената в същия парков район скромна дървена къщичка „на крака“ (подпори, които оставят пространство под помещенията за живеене), в която е живял Хо Ши Мин като водач на вече независим Виетнам. В тази зона е и представителната жълта сграда, в която днес е президентството на Виетнам.

Дървената къщичка, в която е живял Хо Ши Мин като държавен ръководител. Тя е „на крака“ и обитаваните помещения са само две – аскетична спалня и работен кабинет. В нишата отдолу „чичо Хо“ е събирал министерския съвет. Снимка: Къдринка Къдринова

Мавзолеят, в който е положен за вечен сън починалият през 1969 г. Хо Ши Мин, е построен през 1975 г. В дните за посещения край него винаги има опашки.

Виетнамчета излизат от колективно посещение в мавзолея на Хо Ши Мин. Снимка: Къдринка Къдринова

Казват, че самият Чичо Хо (както често наричат бащата на виетнамската независимост) бил изключително скромен и искал след смъртта тялото му да бъде изгорено и прахът му да бъде разпилян от три най-високи точки в Северен, Централен и Южен Виетнам. На тези точки да бъдат направени малки будистки храмове и всеки, който идва, да пали там свещ и да засажда по едно дърво. Хо Ши Мин обаче умира още докато над Виетнам падат американски бомби и замисленото от него няма как да се изпълни. Съратниците му го слагат в мавзолей. Чак след войната един от върховете на разположената край Ханой планина Ба Ви все пак е увенчан с храм в памет на „чичо Хо” – както той е искал.

Храмът на Хо Ши Мин на планината Ба Ви. Снимка: Къдринка Къдринова

Днес виетнамците често казват, че вдъхновявалият Хо Ши Мин обществен модел, който той е искал за родината си, е бил „будисткият социализъм”. И мнозинството вярва, че точно това се и изгражда. А будистките морални норми – като това, че не можеш да си щастлив сам по себе си, ако липсва обща хармония, ако другите около теб не са добре, и затова трябва с все сили да способстваш за общественото благополучие – са водещи принципи за всеки виетнамец.

В Ханой има общо около 400 пагоди и храмове. Най-старата пагода е построената още през VІ век. Това е 11-етажната Чан Куок, съградена от червеникави тухли. Тя отначало стояла на брега на Червената река, но заради опасност от наводнения я пренесли на сегашното ѝ място  – на остров в живописното Западно езеро. То е най-големият водоем в Ханой и е заобиколено от множество градини, кафенета, ресторанти.

11-етажната Чан Куок е най-старата пагода в Ханой. Снимка: Къдринка Къдринова

Езерото на върнатия меч

До стария търговския квартал, пълен с безброй магазинчета и сергии, с несекваща глъч и с къкрещи и по тротоарите тенджери, е разляло огледалото си и друго езеро – прочутото Езеро на върнатия меч, или Хоан Кием, както е на виетнамски. Зелените алеи около него са любимо място за семейни разходки и срещи на влюбени.

В стария търговски квартал на Ханой предлагат местни специалитети направо на улицата. Снимка: Къдринка Къдринова

Легендата разказва как героят Ле Лой оглавил освободително движение в началото на ХV век срещу тогавашното „северно владичество” на китайската династия Мин. За да надвие врага, Ле Лой бил дарен с вълшебен меч от излязла от дълбините на езерото Хоан Кием свещена костенурка. А когато врагът бил разбит, тя си поискала оръжието обратно. И героят го върнал, защото традицията повелява след победата оръжията да се хвърлят, за да не изкушават водача да стане тиранин. Така се появило и името – Езеро на върнатия меч. А насред водите му на малко островче изникнал Храмът на костенурката. Ханойци вярват, че мъдрото земноводно още живее на дъното и дори твърдят, че често го виждат да изплува на повърхността. Което не им пречи в заведенията край езерото да похапват местния специалитет – задушена костенурка…

Храмът на костенурката насред Езерото на върнатия меч в Ханой. Снимка: Къдринка Къдринова

Костенурка и змия са символите и на Чан Ву – един от четирите мощни духа, закрилящи виетнамската столица откъм четирите посоки на света. Постът на Чан Ву е от север. Храмът му е недалеч от Западното езеро и се смята, че е издигнат още от император Ле Тхай То, основателя на Ханой. Скулптурата на Чан Ву е от черен бронз. Висока е почти 4 метра и тежи 4 тона. Както и в други храмове, хората носят на духа плодове, сладкиши и цветя като дарове и му оставят пари, а той сбъдва молитвите им.

Американските следи

В годините на жестоката Виетнамска война, когато американците най-безпощадно бомбардират Ханой и пристанището Хайфонг, всички молитви, разбира се, са били за мир и победа над агресора.

В двора на Военния музей днес се извисява метална грамада, съставена от останки на американски самолети, свалени през войната над столицата.

В двора на Военния музей в Ханой – тази грамата е от свалени американски самолети по време на войната. Снимка: Къдринка Къдринова

А на брега на Западното езеро друг паметник припомня, че през 1967 г. във водоема пада с парашута си сваленият от виетнамската ПВО американски пилот Джон Маккейн, бомбардирал тогава ханойска ТЕЦ. Той изкарва 5 години във виетнамски плен и е освободен след Парижките споразумения от 1973 г. Години по-късно, вече като републикански сенатор, Маккейн ще допринесе за нормализирането на отношенията между САЩ и Виетнам. До 1994 г. те са спъвани от американско ембарго и необосновани подозрения, че Виетнам още крие тайни американски пленници. Маккейн заедно с демократа Джон Кери, също ветеран от Виетнамската война и шеф на специална комисия, преравят тонове архиви и преброждат цял Виетнам, за да установят, че пленници няма. Ембаргото е вдигнато, отношенията между Вашингтон и Ханой се нормализират, разменят се визити на най-високо ниво, сключено е търговско споразумение.

Паметникът край Западното езеро в Ханой, който припомня къде е паднал с парашута си военният пилот Джон Маккейн, след като е бомбардирал Ханой и самолетът му е бил свален през 1967 г. Снимка: Къдринка Къдринова

В Ханой за Маккейн и Кери днес е прието да се говори като за „големи приятели на Виетнам”. А съвременните официални отношения със САЩ са много добри – дори и във времената на Доналд Тръмп, който при първото си посещение във Виетнам през 2017-та изсипа куп суперлативи за страната, народа и управлението тук.

Високообразовано население

Капиталовложителите отвън са привличани както от бързото развитие на страната и благоприятното законодателство, така и от добре образованото и младо население. Грамотността сред виетнамците е 95%, а 65% от жителите са под 35-годишни.

65% от населението на Виетнам е под 35-годишна възраст. Снимка: Къдринка Къдринова

Броят на студентите е надхвърля 5 милиона души при около 90 млн. население. Има утвърдени местни висши учебни заведения, сред които изпъкват намиращите се в Ханой Виетнамски национален университет, Национален икономически университет, Национален университет за гражданско инженерство (чийто ректор до неотдавна бе българският възпитаник Нгуен Ван Хунг) и т.н. Във Виетнам вече има и доста филиали на престижни чужди висши учебни заведения. Продължава и традицията млади виетнамци да заминават да следват в чужбина. Само че вместо към някогашните соцстрани, както беше в епохата на СИВ, сега те предпочитат да потеглят към Австралия, Великобритания, САЩ, Сингапур…

А имаше времена, когато идваха и в България – оттогава са нашите над 30 000 възпитаници във Виетнам, мнозина от които дълго заемаха високи постове в държавата си и имаха горещо желание активно да съдействат двустранните ни връзки да станат по-интензивни. До неотдавна имахме дори „наша” вицепрезидентка – Нгуен Тхи Зоан – и „наш” председател на виетнамския парламент – Нгуен Шин Хунг, който преди това бе и първи вицепремиер. Но те вече се пенсионираха…

България доста се забави да реагира адекватно на това наше уникално лоби. Изредилите се през последните години с гостувания в Ханой български държавници (двама президенти, двама премиери, двама председатели на Народното събрание) бяха приемани с внушителни почести, но слабо спомогнаха двустранните отношения да се изпълнят със съответстващо на потенциала им съдържание. Въпреки съществуващата традиция от времената на СИВ, когато България е изградила 134 предприятия във Виетнам, и въпреки обърналата се днес инициатива, при която проспериращи виетнамски бизнесмени са заинтересовани да инвестират в нашето земеделие например, двустранното ни икономическо сътрудничество изостава много от възможностите.

Най-тъжно е положението в образованието. Ако други бивши соцстрани като Унгария поддържат активни възможностите за обмен на студенти и за обучение в унгарски университети на по около стотина виетнамски младежи ежегодно, у нас всичко е сведено до… един-единствен студент. Тоест само един виетнамски студент годишно може да дойде да учи у нас с държавна поръчка и съответно един български студент да замине за виетнамски университет. Такова е действащото в момента споразумение за сътрудничество в образованието… Многозначителен симптом за нивото на стратегическото мислене (или по-скоро за отсъствието на такова) у българската държавна администрация…

Що се отнася до Виетнам, той си кове бъдещите кадри и из своите спечелили авторитет висши учебни заведения, и из престижни университети по света. А за славата на виетнамците като блестящи студенти спомена в една от речите си дори Тръмп при посещението си във Виетнам през 2017 г.

Пиететът към образованието и науката в тази страна не е от вчера. Храмът на литературата, разположен в центъра на днешен Ханой, е бил основан още през 1079 г. като духовно средище, посветено на Конфуций. Смятан е за предвестник на първия университет из тези земи.

Входът в Храма на литературата в Ханой, превърнал се в първия виетнамски университет. Снимка: Къдринка Къдринова

Каменни стели, полегнали върху гърбовете на костенурки (източен символ на мъдростта), пазят до днес имената на някогашните възпитаници. Същинският университет е създаден  през 1085 г. – първоначално като висша школа само за императорските деца, а после отворил врати и за по-нисши съсловия.

Завещаният от онази епоха дух на преклонение пред знанието и днес е жив у виетнамците. Той е неотделим елемент от новия облик на Виетнам, с който страната тежи на авторитетното си място в глобалното ни съвремие.

Виетнамски абсолвенти празнуват дипломирането си край паметника на основателя на Ханой – император Ли Тхай То. Снимка: Къдринка Къдринова

 

Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар