Изминал е близо четвърт век след като за първи и последен път адвокат Ивайло Дерменджиев вижда що-годе* отблизо какво е да си процесуален представител на държавата в международни инвестиционни арбитражи, и от тогава не е стигал до поръчка, било то като водещ адвокат, или като подизпълнител. Опитите му да стъпи на терена обаче не спират. Всеки път, когато поднови напъните си да се докопа до бизнес, за който не може да докаже квалификация (според действащите от десетилетия критерии), той увеличава риска държавата да губи милиарди.
Днес правителството мисли каква стратегия да предприеме в надвисналия риск срещу България да се заведе дело от базираната в Швейцария Litasco, която е формален собственик на българските предприятия от групата „Лукойл“. Тя претендира да получи от държавата три милиарда евро като обезщетения за претърпени загуби и предупреждава, че ако претенцията ѝ не се удовлетвори, ще се бори за правата си чрез дело в международен арбитражен трибунал.
В този случай на карта да са заложени три процента от брутния вътрешен продукт. Професионалната администрация, която от десетилетия се занимава с такива искове срещу страната ни, е спечелила почти всички дела – 17 победи и само една загуба. Давайки си сметка, че не може да изпълни нейните критерии и да стане държавен представител, адвокат Дерменджиев успява вместо това да пробие при служебния министър на енергетиката Трайчо Трайков. Спечелва си роля като външен експерт или консултант по казуса, но не на държавата, а на министерството, и накрая заедно с Трайков отиват във финансовото министерство за да искат откриване на преговори с Litasco.
Разликата между дело и преговори е, че делата се водят до победа, и страната ни е спечелила почти всички дела досега. Обратно, при преговорите се търси договаряне на компромисна сума, която ответникът да изплати на ищеца за да оттегли своя иск. За да има смисъл от преговори сумата по споразумението по презумпция по-малка от размера на евентуалната съдебна претенция. Самото ангажиране с преговори обаче показва гузност на ответника и вещае лошо начало на евентуалното дело, ако преговорите за споразумение пропаднат.
В свои медийни изяви адвокат Дерменджиев често е съветвал България да преговаря и по други дела за милиарди, като твърди, че те иначе те ще бъдат загубени. Практиката обаче показва, че държавата печели всички дела, които Дерменджиев определя като обречени на загуба.
Адвокатът не жали усилия за каузата си и успява да привлече съюзници. Медийни пасквили, периодично публикувани по темата, навеждат на мисълта, че (макар да няма пряко доказателство), Дерменджиев влияе (мотивира или убеждава) няколко електронни медии да тиражират опорките му и допълнително да замърсяват информационната среда с откровени неистини и внушения.
Дерменджиев омайва министри, които нямат водеща роля, и ги съветва да търсят такава, като изземват инициативата от Министерство на финансите, което по закон и от самото начало отговаря за този тип дела. В това отношение институцията е постигнала едни от най-добрите резултати в света. Адвокат Ивайло Дерменджиев не жали сили и да атакува адвокатските кантори, които реално печелят представителството на България, че били незаслужено високоплатени. В същото време обаче търси сътрудничество с тях. Той атакува в разрез със всякаква колегиалност подизпълнителите на водещите кантори като омаловажава приноса им към спечелените дела. Не на последно място активностите му твърде често съвпадат с тенденциозни публикации в различни електронни издания, които дават пълно основание човек най-малкото да подозира сътрудничество с медиите, които водят очернящата кампания.
Колаборации с адвокати
Още през 2016 година Ивайло Дерменджиев заедно с колегата си Първан П. Първанов публикуват във вестник „Капитал“ статия, която представлява нещо като обзор на българския опит с арбитражните дела и препоръки как държавата занапред да води защитата си.
През 2021 година става ясно, че наследниците на бизнесмена Денис Ершов търсят обезщетение от държавата за загубения бизнес на починалия им роднина. По това време именно адвокат Дерменджиев бие камбаната с изказвания за няколко авторитетни медии, че се подготвя такъв иск и той представлява ищците.
След това, в качеството си на председател на Висшия адвокатски съвет, той инициира кореспонденция с Министерство на финансите, в която едновременно изисква информация за арбитражните дела и отправя препоръки какво поведение трябва държавата да следва в някои аспекти от защитата си. Адвокат Дерменджиев изпраща писмата с официални бланки на Висшия адвокатски съвет, макар че нито един от неговите органи не е гласувал обща позиция. Част от информацията, която адвокатът изисква, много напомня на ноу-хау и за публиката може да остане впечатление, че не става дума за стремеж към публичност, но за опит осъществи бизнес разузнаване.
В две писма Министерство на финансите поставя пред адвокат Дерменджиев въпроса за наличие на конфликт на интереси, тъй като представлява наследниците на Денис Ершов. В отговор на първото писмо адвокат Дерменджиев претендира, че е обиден от твърдението, но чак в отговор на второто писмо, през ноември 2022 година вече твърди, че няма общо със съдебния иск на Ершови. Адвокат по делото вече е съавторът му по публикацията в „Капитал“ Първан П. Първанов.
Друг арбитраж, по-който адвокат Първанов представлява ищци срещу България, бива представян в медиите като държавно покушение срещу стопанската инициатива и правото на собственост. Когато израелските бизнесмени Мордехай Рамот и Рами Леви завеждат делото срещу България, сайтът bivol.bg помества две публикации, внушаващи престъпни действия от страна на държавата. Първата е озаглавена „Съд, синдик и фирма на #КОЙ = ОПГ“ и е от 7 декември 2018 г. Следващата от 29 декември 2018 г. е със заглавие „Израелци съдят България във Вашингтон след като съд, синдици и фирми от обръчите на Борисов и Пеевски съсипаха бизнеса им“.
На 15-ти януари тази година стана ясно, че България е спечелила делото срещу израелските инвеститори. Тоест, съставът на Международния център за разрешаване на инвестиционни спорове към Световната банка във Вашингтон не намира незаконни действия в държавните институции.
През 2022 година, докато делото все още е в ход, в социалните мрежи излиза поредна публикация, че държавата дава много пари за адвокати, които да я представляват. И под същия пост коментира именно адвокат Първан П. Първанов, който заявява: “Мога да заявя от първа ръка, че МФ и адвокатите му харчат крайно неоправдано…“ Интересно е дали адвокат Първанов, прави коментара си, когато усеща, че делото започва да му се изплъзва и дали не желае по този начин да създаде обществен натиск върху ответника да понижи нивото на усърдие, с което се защитава от неговите претенции.
Между другото, оказва се, че преди това той е кандидатствал за работа в една от канторите, представляващи България, но не са го взели на работа.
Голямото раздвижване
Адвокат Дерменджиев и медиите, които споделят вижданията му, се активизират особено силно през 2022 година. Това е годината, в която правителството на Кирил Петков опитва да прехвърли прерогатива по защита на държавата в международни арбитражи от Министерство на финансите към Министерство на правосъдието. Затова и средствата, които всяка година се заделят по бюджета на финансовото министерство с цел то да подсигури държавната защита, се изваждат от неговия бюджет.
Когато кабинетът „Петков“ пада, всички действия в тази посока са прекратени и средствата се връщат под шапката на финансовото министерство. Точно публичното движение на тези средства става причина адвокат Дерменджиев да предприема комуникацията с Министерство на финансите, за която стана дума. Реално похарчените средства са в пъти по-малко от заделените, и спестеното си остава в държавната хазна, но фокусът на Дерменджиев е към цялата сума, не към реално похарченото.
Тогава започва и интензивната очерняща кампания срещу Министерство на финансите и негови експерти, които с години работят по държавната защита. Във всичките си мандати като финансов министър Асен Василев подклажда спекулациите, внушавайки нередности, които реалността, включително проверки, назначени от самия него опровергават.
На 16 март 2023 година сайтът bird.bg публикува статия, озаглавена „Държавата нагласи още милиони за дежурните арбитражни адвокати“. Нищо, че това се случва след провеждане на състезателна процедура за избор на представляващи адвокати. Тя е проведена по публикувани правила с ясни критерии и е утвърдена със заповед на министъра на финансите. По това време постът заема Росица Велкова в качеството си на служебен министър.
На 4-ти септември, след поредния залп от внушения на Асен Василев, Bird.bg пускат нова доза внушения. Статията „Повелителят на арбитражите: Кой е Иван Кондов от дирекция “Съдебна защита”?“ е посветена на директора на Дирекцията, която отговаря за организация на държавната защита. Следва ровене в личния живот на държавния служител, имотното му състояние и нито едно директно твърдение, доказващо наличието на нередности. Спекулира се дори с това дали човекът говори английски език и се правят заключения, че не притежава нужната компетентност.
Повтарят се твърдения на Асен Василев, които впоследствие се оказват неверни. В Народното събрание той казва: „Установи се, че тази дирекция работи без вътрешни правила, че един човек решава какви да бъдат критериите за конкурсите за адвокатските кантори, този човек ги провежда и оценява адвокатските кантори, той сам прави възлаганията и абсолютно сам решава дали и какви да бъдат плащанията с пълномощно от 2015 г. от тогавашния министър на финансите, което не е било подновявано от други министри.“. По-късно вътрешен одит, назначен именно от Асен Василев през лятото на 2023 година, завършва с констатация, че няма констатирани нарушения в работата на Дирекция „Съдебна защита“.
Когато месеци по-късно Асен Василев съставя правила за избор на адвокати, които да представляват България по делото, което завежда криптокомпанията Nexo, се залагат отново същите критерии, критикувани по-рано. Разлика има само в механизма за определяне на финансирането, който предполага снижаване на гарда на държавата в изискването правилата да се утвърждават от самия финансов министър. Иначе – критериите за кандидатите си остават високи – спечелени дела, личен ангажимент на топ адвокати в канторите, наличие на застраховка Професионална отговорност“.
Всичко, правено до идването на Василев продължава, само че вече с негово лично одобрение.
На 8-ми януари bird.bg излиза с публикация „България загуби още 70 милиона евро от пореден арбитраж“. Не става ясно как това е поредната загуба на държавата, след като новините поне за шест предходни дела са, че те са спечелени. Дори двете дела, за които медията се хваща за детайли, върху които гради внушения, че няма победа и държавата лъже, или най-малкото крие истината, са отдавна в миналото. Междувременно са натрупани победи, но за изданието загубата била „поредна“.
Защо си с шапка, защо си без шапка
В сайтовете bivol.bg и bird.bg се поместват редица публикации, в които делата се коментират като футболни мачове. Събития в хода на самите процеси се вадят от контекста и представят единствено когато могат да потвърдят внушенията, че държавата не си върши работата. Има публикации, които упрекват Националната електрическа компания, че отказва да обжалва осъдителното решение по делото, което ѝ завежда руската „Атомстройекспорт“ за ядрения реактор, който държавното дружество отказва при управлението на първия кабинет „Борисов“.
Когато НЕК не обжалва е лошо. После, когато държавата опитва да оспори легитимност на искове, или решението по първото загубено дело, съпротивата на държавата се поднася като нови прояви на некомпетентност и харчене на грешни пари.
Повтарят се твърденията на Дерменджиев, че е лошо държавата да плаща повече за адвокати от ищците, които я съдят.
Тук се заформя и бъркоч с твърдения, които трябва да се пояснят. Според критериите за избор на адвокати, които самият Асен Василев утвърждава, за спечелено се приема всяко дело, в което адвокати са отбили поне 80% от претенциите на ищците. Как се постига това е работа на адвокатите. Може да твърдят, че арбитражът няма юрисдикция върху съдебния спор. Може да оспорят легитимността на ищците. Всичко това спестява на държавата пари по същия начин както и спечелването на едно дело. Затова и като победа се приема всеки изход, при който държавата плаща под 20% от началния иск. А в историята на Българските арбитражни дела, има само едно загубено.
Стига се до 15-ти април 2026 година. Адвокат Ивайло Дерменджиев вече е влязъл под крилото на служебния енергиен министър Трайчо Трайков и отново опитва да тласне България към преговори с претендиращите за три милиарда евро формални собственици на групата „Лукойл“ в България.
Четири седмици по-късно, на 6-ти май, bird.bg публикуват на фейсбук страницата си некоректна информация за хонорарите, които държавата е платила на адвокатите, които ни представляват в спечеленото дело срещу израелските инвеститори. Подминава се и фактът, че израелците са осъдени да възстановят на България направените разходи за адвокати. Без възстановяване те биха били около 15% от стойността на съдебния иск. Ако загубилата страна плати на България присъдената половина от нейните разходи, тогава разходът ще падне под 8% от стойността на съдебния спор.
Но за да се вкара драматизъм, вместо да се съобщи този факт, се казва, че израелските инвеститори са опитали да обжалват решението на арбитража, търсейки неговата отмяна. И отново се оказва, че няма добър ход. Ако България опита да по някакъв начин да спре изпълнението на осъдителното решение има проблем, че се дават пари, губи се време и се начисляват лихви. Ако ищците обжалват решението, има голяма новина – сякаш вече са спечелили. Лошо ѝ се пише на държавата!
През всички години, в които адвокат Ивайло Дерменджиев води кампанията си да се докопа до държавни арбитражни дела, никога не се повдига въпроса каква е дефиницията за национален интерес в тези случаи. Ако целта е да се спестят средства на данъкоплатците чрез отбиване на съдебните искове, то логическата нишка трябва да е следната: Разходите за адвокати по-ниски ли са от разходите при загубено дело, или при споразумение. Ако отговорът е „ДА“, то и плащанията на държавата са най-малкото, с което тя излиза от казусите.
Ако някой твърди, че може да свърши работата на сегашните адвокатски фирми за по-малко пари трябва да го докаже. И има елементарен път за това, който е заложен в критериите на финансовото министерство, когато избират адвокати. Те искат адвокатските фирми да докажат брой спечелени дела, личната отдаденост на най-добрите адвокати. иска се и застраховка „Професионална отговорност“. Ако адвокат Дерменджиев не може да докаже нито спечелени дела, нито достатъчно голям екип, и на всичко отгоре не може да представи полица на застраховката „Професионална отговорност“, що за безумие ще бъде да му се повери държавно дело? На базата на какво?
Историческият опит е показал, че канторите, които България ангажира предлагат най-добрата комбинация от експертиза и ценови условия. Отделно, те са в ТОП 30 на най-престижните правни фирми в света, които се занимават с тази материя. И имат едни от най-високите показатели за спечелени дела като проценти в света.
На тези въпроси отговор не дават нито адвокатите Ивайло Дерменджиев и Първан П. Първанов, нито сайтовете, които подкрепят спекулативните им тези. Предлагат се само внушения и омаскаряване по байганьовски.
*През 2022 година адвокат Дерменджиев е нает от Агенцията по приватизация да я представлява в съдебния иск, който израелският бизнесмен Гад Зееви и приватизатор на „Авиокомпания Балкан“ завежда. След като искът се пренасочва от АП към държавата и Министерство на финансите встъпва като организатор на защитата адвокат, ролята на Дерменджиев олеква и повече никога не се класира да представлява България в международни инвестиционни спорове.
About The Author
