Накъде тръгва Турция и кой ще съжалява

Абдулах Гюл многозначително нададе глас в Анкара точно преди „пътуването на годината” на Реджеп Ердоган до Китай и САЩ

„Тежко ще съжаляват“  и „Преди да ни изгонят, ние сами ще си тръгнем“. Тези често повтаряни фрази са лайтмотивът, който продължава да звучи в речите на турския президент Реджеп Ердоган и на турския премиер Бинали Йълдъръм, след като заради „султанския” референдум от 16 април Брюксел обяви, че „Турция вече не изпълнява критериите да бъде кандидатка за членство в ЕС“, а ПАСЕ възстанови мониторинга над Анкара.

На този фон съвсем изненадващо се открои едно различно мнение от турска посока. И то се чу не от кого да е, а от бившия президент Абдуллах Гюл. Той си избра социалните мрежи, за да поучи: „Вместо върху такива импулсивни реакции, моля, концентрирайте се върху една либерална и реформаторска атмосфера, което ще бъде много по-полезна за благоденствието на нацията“.

Абдулах Гюл. Снимка: Sol Haber
Абдулах Гюл. Снимка: Sol Haber

Интересното е, че броени дни преди тази еретична фраза „Дойче веле“ излезе с материал, в който бе поставен въпроса какво прави в актуалната ситуация Гюл и защо не изразява лидерско становище.

Опозицията в Турция в лицето на оглавяваната от Кемал Калъчдароглу НРП (кемалистката Народно-републиканска партия) продължава да заявява, че ще оспорва резултатите от референдума и то на европейско ниво – в Съда по правата на човека. Гласувалите с „не“ на 16 април 49% от турските граждани дават нова енергия за съпротива срещу управляващата ПСР (Партия на справедливостта и развитието).

В НРП са убедени, че с въвеждането на президентска система на управление и с утвърдени безконтролни правомощия на държавния глава демократичният път за развитие на страната ще бъде прекратен. В редиците на партията вече се дебатира и въпросът за кандидатурата за президент, която може да се издигне срещу Ердоган на следващите общи президентски и парламентарни избори – през 2019 г. Явно опипването на почвата започва отрано.

Популярният член на ръководството на НРП Денис Байкал предлага да се издигне кандидатурата на лидера Калъчдароолу, който „има естественото право да е кандидат-президент“. А ако той откаже, тогава „можем да застанем зад Абдуллах Гюл, който да е кандидат на тези 49%“, смята Байкал. Разбира се, това може да се осъществи чак след разисквания и официално решение от конгреса на НРП.

Но репликата вече е подхвърлена и реакцията на Гюл е незабавна. След петъчен намаз (молитва) той заявява: „Името ми е било споменато от един политик в рамките на вътрешнопартийна политика. Не го приемам за сериозно. Казал съм, че след поста президент няма да влизам в активната политика. Мога да споделям своите знания и ще продължа по този начин“.

Интригата обаче е завъртяна. Турските медии трескаво търсят отговор на въпроса каква е целта на подобни изявления. И няма как да не съзират между редовете проекциите на геополитически взаимовръзки.

Още повече, че Ердоган си подреди гъста външнополитическа програма след референдума.  На 3 май той се срещна в Сочи с руския президент Владимир Путин. А от 13 май вече е в Пекин, за да участва на 14 и 15 май във форума „Един пояс, един път” в рамките на стратегическата инициатива „Нов път на коприната”, лансирана от президента на Китай Си Цзинпин. Там е поканен и Путин. Така че с повишен интерес се очаква „тройна среща на върха”, от която може да произлезе споразумение за разплащане в национални валути в търговията между Турция, Китай и Русия – а това ще е и сериозно разместване в балансите на цялата световна търговия.

Ердоган и Си Цзинпин. Снимка: Sabah
Ердоган и Си Цзинпин. Снимка: Sabah

Впрочем, Ердоган вече се срещна със Си Цзинпин и двамата подписаха три двустранни споразумения, сред които най-важно е транспортното, защото ще трасира изграждането на мечтаната от Китай скоростна железница Пекин-Лондон през турска територия.

Директно от Пекин Ердоган ще излети и към Вашингтон, където на 16 май е предвидено да се види и с американския президент Доналд Тръмп и да му представи турските безпокойства по кюрдския казус включително в светлината на подкрепата на САЩ за сирийските кюрди.

„Пътуване на годината за Ердоган” нарече турският в. „Сабах” този маршрут. Впрочем, той ще се допълни и с гостуване в Брюксел на 25 май.

Някои експерти твърдят, че Ердоган се стреми да „постави Турция на търг между Тръмп и Путин и който даде повече, ще има влияние и подкрепа от страна на Анкара“. Няма съмнение, че „Турция е силен, важен и активен актьор в Близкия изток и че е тактически съюзник на Русия“, казва например в „Спутник“ Геворг Мирзаян, доцент на департамента по политология във Финансовия университет към правителството на Руската федерация.  Цитират го почти всички турски медии. Допълнението на Мизарян за Турция е, че тя е „един стратегически приятел, на който не може да се има доверие“.

Самият Ердоган след завръщането си от срещата с Путин заяви, че са „решени всички въпроси, с изключение на доматите“ и че постигнатото е „повече от нормализиране на отношенията“. Защото „срещата в Сочи и преговорите в Астана показват, че леко разклатеното евразийско сътрудничество отново се установява“. Пояснението е, че въпросното разклащане се е получило вследствие на подкрепените от Анкара бомбардировки на САЩ в Сирия, мотивирани с нашумялата химическа атака.

Що се отнася до „въпроса с доматите”, той бе отбелязан с усмивки от всички наблюдатели на срещата Путин-Ердоган, защото червеният зеленчук беше многократно споменаван от турския президент на пресконференцията с журналистите. Износът на турска земеделска продукция за Русия е важна тема предвид санкциите, които наложи Москва след свалянето на руския СУ-24 преди година и регистрирания спад в турската икономика. „Доматеният въпрос” не бе решен, въпреки обещанията при предишната среща на двамата президенти на 10 март.

Владимир Путин и Реджеп Ердоган в Сочи. Снимка: РИА
Владимир Путин и Реджеп Ердоган в Сочи. Снимка: РИА

Според Геворг Мирзаян „Ердоган дойде в Сочи с цел да получи от Путин отстъпки в замяна на преданост, но Москва ясно посочи, че няма намерение да решава турските проблеми в ущърб на своите интереси“. Безсмислено е да се дават отстъпки спрямо вноса на турска земеделска продукция, ако няма доверие в стратегически аспект. По-скоро Русия е очаквала да получи пояснения във връзка с намеренията на Ердоган във външната политика. Особено по отношение на Сирия.

В Сирия има и руски, и турски войски. Съгласуваните 4 зони, където огънят трябва да се прекрати, всъщност не са труден за разрешаване проблем. Темата относно бъдещето на сирийския президент Башар Асад също сякаш е в раздвижване. Преди време турският премиер Йълдъръм направи изявление, че „може временно да се приеме Асад да остане на поста си”. Това становище дава надежда за продължение. „Но е необходимо Анкара да покаже решителност,“ отбелязва в статията си в „Спутник” Геворг Мирзаян.

Но по отношение на кюрдите проблемите са далеч по-щекотливи, а това е тема №1 за Турция. Анкара се безпокои, че кюрдите могат да се появят в „списъка на силите, които ще се присъединят към Асад“, както се надява Москва. Турция реагира нервно за настаняването на руски войски в намиращия се под контрол на кюрдите район Африн. Явно Русия вижда в сирийските кюрди сили за равновесие, защото не е сигурна в турския си съюзник.

Не е сериозно да се смята, че подкрепа може да бъде заменена срещу земеделски продукти. Още повече, че желанието за закупуване на руските системи С-400 или очакването на 22 млрд. долара руски инвестиции за атомната централа „Аккую” може да се осъществят, само „ако се покаже независимост от американския военен и промишлен блок“, както сочи Мирзаян. Той добавя: „Ако Ердоган е получил в Сочи по-малко от това, което е очаквал, то при посещението си във Вашингтон и толкова няма да получи. Защото Държавният департамент няма да се откаже от съюзник като  кюрдите, нито ще премахне Асад“.

Причината е, че ако САЩ успеят в контролирания от тях район в Сирия да създадат Кюрдистан, това ще е идеално средство за натиск едновременно върху Турция, Сирия и Иран.  „И бизнесменът-президент Тръмп никога няма да направи подарък на президента-султан“, счита Мирзаян. А ако Ердоган настоява отново ФетуллахГюлен (живеещият в САЩ проповедник, обвинен като организатор на опита за преврат от миналата година) да бъде върнат в Турция, би трябвало вече да е наясно, че той е пазен от ЦРУ. И Тръмп, който се опитва да оправи развалените си отношения с това управление, едва ли ще приеме такава молба.

Никак не е случайно, че турските медии обръщат такова внимание на изразените от Геворг Мирзаян становища. Явно смятат, че чрез този наталитик от вързан за руското правителство научен институт звучи гласът на официална Москва.

В същото време редица турски анализатори изказаха след срещата Путин-Ердоган мнение, че геополитическите стремежи на Русия имат за цел да включат в евразийския фронт страни като Турция, Сирия, Иран и Ирак. А интересите на САЩ са да „разцепят този фронт“ като за целта използват кюрдската карта. В такъв случай от едната страна са Турция и Русия, а от другата – САЩ и кюрдите. Мечтите на Вашингтон според тези анализатори са Германия да е срещу Русия, Турция срещу Сирия, а Китай да се изолира като се използва Северна Корея, за да се неутрализира проектът „Нов път на коприната” и отварянето на търсените от него нови пазари.

Днес и утре от Пекин вероятно ще се разбере как гледа на тези „сметки без кръчмаря” и Си Цзинпин, който е поканил за участие във форума в китайската столица 29 държави и който отдавна е изчислил, че без Турция няма как да тръгне скоростната железница Пекин-Лондон.

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар