Сама със себе си ли воюва Турция

Терористичната вълна при съседите ни няма как да се разглежда извън виражите на ердогановата вътрешна и външна политика

Трагедията в истанбулския нощен клуб "Рейна" в новогодишната нощ продължи черната серия от атентати в Турция
Трагедията в истанбулския нощен клуб „Рейна“ в новогодишната нощ продължи черната серия от атентати в Турция

Въпросът „Сама със себе си ли воюва Турция?” все по-настойчиво се задава от редица западни наблюдатели, коментатори, анализатори след зловещия терористичен акт в нощния клуб „Рейна“ в истанбулския квартал Ортакьой в първия час на 2017 година. Това нападение бе последвано и от атака пред съдебната палата в Измир, където загинаха полицай и служител.

В 12 терористични акции, извършени в Турция през 2016-та, загубиха живота си 317 души, а заедно с нападението в Кайсери на 17 декември, с убийството на руския посланик в Анкара и с жертвите в „Рейна“ броят им вече е 370 души. Отделно в опита за преврат на 15 юли м.г. официално бяха убити още 240 турски граждани. Не се съобщава броят на загиналите във водената гражданска война в Югоизточна Турция с ПКК, тоест срещу кюрдите.

Защо точно сега

Не само турците са объркани и не разбират защо точно сега Турция е взета на прицел от организации като „Ислямска държава“ или ПКК, които обикновено са посочвани от управляващите за организатори на поредицата терористични атаки. На практика Анкара воюва на три фронта – срещу ИД и ПКК, но и срещу т.н. гюленисти, тоест срещу организацията, наречена ФЕТО. На тези, третите, се приписва авторството на опита за преврат от юли. Главно към тях са насочени и репресивните мерки от страна на властта, улеснени от продължаваното вече два пъти след пуча извънредно положение в страната.

В края на миналата седмица излязоха нови постановления за уволняването на още 1699 души от министерството на правосъдието, 2687 души от силите за сигурност, 135 от Дианета (Дирекция по религиозните въпроси), 838 от министерство на здравеопазването, 694 от ВВС и 649 академични дейци от различни университети.

Решено е лица с начално образование да заемат ниските военни длъжности. Така се попълват редиците на армия и полиция, които са критично оголени след арестите на военни и представители на силите за сигурност заради обвинения в съпричастност към ФЕТО. Самите органи по сигурността вече ще имат правото да разкриват самоличността на абонатите в интернет. Лицата, към които има отправено искане да се завърнат в страната, а те не го направят в рамките на 3 месеца, ще рискуват да им се отнеме турското гражданство.

Нови дози страх и напрежение

Няма спор, че подобни действия неминуемо ще насаждат нови дози страх и напрежение сред турското общество, което и без това е парализирано от нестихващите терористични атаки по територията на цялата държава. Улиците и магазините в мегаполиса Истанбул например са необичайно празни, а причината определено не се дължи само на студа и снеговете, похлупили Турция.

Дирекцията по културата и туризма изнесе данни, че чуждестранните туристи в Истанбул толкова са намалели, че броят им се счита за най-ниския през последните 16 години. Туристическият бранш и без това пострада силно след обтягането на отношенията с Русия заради свалянето на руския СУ-24 по турско-сирийската граница. Това, естествено, рефлектира и върху цялата икономика, чийто спад няма как да се прикрива повече – независимо от непрекъснатото „рязане на ленти“ из различни обекти. Впрочем, някои от тези обекти са доста впечатляващи. Например, тунелът „Евразия“ под Босфора, открит през декември 2016 г.

Но безработицата расте, турската лира се  срина с 21% след опита за преврат, фалитите са поразили над 50% от турските фирми, покупателната способност драстично е намаляла, а цените галопират. Всичко това налива вода в мелницата на опозицията в страната и не е в полза на управляващите. Особено в съчетание с терористичните актове, за които няма надежда да спрат през 2017 година.

Къде са причините

Нормално е граждани и медии да се питат за причините, които поставят страната им в толкова несигурна ситуация и я дестабилизират. На пръв поглед изглежда, че този път коментарите в пресата са по-открити и без притеснение от неприятности заради изказваното мнение. Но всъщност това е онзи друг фронт, на който воюват управляващите в Турция. Те използват битките с терористичните организации за разчистване на сметките с критично настроени слоеве след обществото и с политическите си противници. Стотици са арестуваните и намиращите се в затвори журналисти и интелектуалци, членове на парламентарно представената прокюрдска партия ДПН, включително лидерът ѝ Демирташ. Оттам и изводът, че Турция воюва сама срещу себе си.

Мнозина на Запад смятат, че е въпрос на време да се организира нов преврат (това прогнозира например германският в. „Нойе Рур Цайтунг“) или развиват  конспиративни теории, наблягайки, че Ердоган е недиалогичен и труден за разбиране с криволичещата си политика, което може да има непредсказуеми последици за него.

Ердоган е недиалогичен и труден за разбиране с криволичещата си политика, което може да има непредсказуеми последици за него, натякват западни коментатори
Ердоган е недиалогичен и труден за разбиране с криволичещата си политика, което може да има непредсказуеми последици за него, натякват западни коментатори

Да, трудно се проумява как от подкрепящ негласно или открито радикални ислямистки групировки в Сирия (чрез снабдяване с оръжие, предоставяне на път за навлизане на нови попълнения или лекуване на ранени бойци) можеш да се превърнеш в цел на ИД на собствената ти територия. Но в същото време е очевидно, че сближаването на Анкара с Москва е достатъчен повод за вероятно терористично отмъщение. Успешните удари на Русия по ИД в Сирия, където тази терористична организация се е позиционирала, наистина заплашват самото ѝ съществуване и имат отрицателно влияние върху нейната притегателна сила за радикализирали се ислямисти от цял свят.

Трудно се разбира също как така, след като си създал съзнателно условия за постепенна ислямизация на Турция през последните 15 години, защото си разчитал предимно на гласовете на онези консервативни, ниско  образовани, но силно религиозни граждани от Анадола, които безрезервно стоят зад твоята ПСР (Партия на справедливостта и развитието), сега трябва да търсиш път към светски ориентираните граждани – защото предвиждаш референдум за промяна на конституцията и са ти необходими повече гласове от всички слоеве на обществото.

За замисления си референдум Ердоган има нужда и от гласовете на проевропейски и светски настроените турски граждани
За замисления си референдум Ердоган има нужда и от гласовете на проевропейски и светски настроените турски граждани

Едно е в дните преди варварския терористичен акт в „Рейна“, където по принцип се събират светски настроени турци и чужденци, да запазиш мълчание при организираните митинги в малки провинциални градчета (като Айдън), където на надуваем Дядо Коледа се прави сюнет или му се опира пистолет в слепоочието. А съвсем друго е в същото време дъщерята ти (Сюмейе Ердоган) да казва в Чикаго на 27 декември 2016г.: „Турция показва на света, че секуларизма, демокрацията и ислямът могат да живеят съвместно и така ставаме за пример за осигуряване на по-добро бъдеще на другите мюсюлмански нации“.

Двойнствена политика

Не е лесна ориентацията в тази двойствена политика. Но в „Хюриет“ Мурат Еткин, виден турски анализатор, изразява убеденост, че „благодарение на варварството на ИД турското общество сякаш отново започва да открива светското начало“ и че „не трябва да разрешаваме да се прекърши тази надежда“, която той съзира в цитираните от него думи на дъщерята на Ердоган, присъствала на форум в Чикаго в качеството си на заместник-председател на женска организация. Ами ако това е само поредна акция, за да се осигури подкрепа на светските хора за амбициите на Ердоган за структурните промени в управлението на Турция, които ще му осигурят законово по-големи правомощия като президент? Правомощия, които ще го бетонират на този пост за поне още 2 петилетки, ще му гарантират пряка връзка с неговата партия и като президент, ще дават възможност за избори 2 в 1, тоест президентски и парламентарни заедно, за да си влияят взаимно. Ще капсулират министерския съвет около президента и т.н.

Той и сега има на практика такива права, но друго си е да са конституционно подкрепени. Въпрос на чест и достойнство. Не случайно само лидерът на националистическата ПНД (Партия на националистическото действие) Девлет Бахчели подкрепи гласно тези конституционни промени. А Кемал Калъчдароолу, лидер на опозиционната и кемалистка Народна републиканска партия (НРП), каза, че „да се подкрепят промените в конституцията е предателство“.

В Анкара се носят слухове, че в ПНД на Бахчели има разнобой и не всички ще гласуват за промените. Противниците на тези промени даже са настояли да се запази в конституцията изискването за светския характер на държавата. Има резон, защото независимо, че управляващите от ПСР и ПНД имат общо достатъчно гласове (необходимата бройка е 330), за да приемат конституционните промени в Меджлиса (парламента), Ердоган настоява да се проведе референдум, за да „си каже народът мнението“. Той винаги е твърдял, че него „народът е избирал и той и никой друг” му казва какво да прави. Така се бетонира власт вече 15 години.

Кой разделя обществото

В същото време президент и правителство наблюдаваха без реакция как същия този народ дни наред преди терора в „Рейна“, който „сложи сол в раната Турция“, беше сплашван от проправителствените медии със заглавия и коментари от сорта: „Нова година е вечер на разврат, комар и алкохол, а честващите този празник са  неверници“. Или: „Ей, мюсюлмански младежи, противопоставяйте се на тези, които празнуват“. Вървяха също информации как пак същите президент и премиер изпращат поздравителни адреси по случай християнския празник на колегите си в чужбина…

От своя страна Дианетът (споменатата вече Дирекция по вероизповеданията в  Турция с над 1.5 млрд бюджет на година) в изпратен текст за петъчна молитва преди новата 2017 г. подчертава, че „празнуването на Нова година и участието в държавната лотария е против нашата религия“. Няма как в такава ситуация да не се получи настройване на една част от обществото срещу друга, да не се „разцепи самото общество“, тоест „така едва ли не се подканяше убиецът от „Рейна“ да дойде и той наистина дойде“, коментира „Карар“.

Убиецът дойде в "Рейна" от нагнетяваната вътрешна конфронтация в турското общество
Убиецът дойде в „Рейна“ от нагнетяваната вътрешна конфронтация в турското общество

Кои вътрешни или външни ходове на Ердоган взривиха сигурността и стабилността на страната и то на фона на едно все по-разделено религиозно и етнически общество?

Едва ли е сериозно да се вярва, че само намерението на Турция да се отклони от Запада и да се сближи с Евразийския съюз и с Шанхайската организация е причина за терористичните неволи на страната, както пише Хакан Каракурт в собствения му сайт. А и „отклонението от Запада“ е доста условно за страна като Турция, член на НАТО, която никога не е пропускала да води политика само в собствен интерес и се е случвало да сваля от власт (включително чрез убийство) онези свои лидери, които са изпълнявали предимно чужда воля.

Не случайно сред привържениците на стария политик Доу Пиринчек, лидер на извънпарламентарната „Ватан“, който е известен в миналото с левичарските си разбирания, се тиражира изказване на американския посланик в Анкара, посветено на Нихат Ерин, турски премиер  в периода 1971-1972г. Този турски премиер е останал в историята като   особено близък до САЩ, посрещан в Белия дом от президента Ричард Никсън, получавал след това „на ръка” американските указания. По време на управлението му е имало натиск, насилия, „черни списъци” на прогресивни турци, лов на левичари… Известно е, че всяка своя стъпка е съгласувал с Вашингтон, включително  и репресиите срещу левите движения. В крайна сметка е бил  убит през 1972-ра (казват – от левичари) и на негово място идва кемалистът Бюлент Еджевит от НРП.

Внушението е, че ако искаш да си на власт и да те посрещат в Белия дом, недей да си сътрудничиш с Русия, Иран и Сирия, не възпрепятствай американския коридор. Поне в това са убедени във „Ватан“ – малка партия, която твърди, че външни сили са причина за ситуацията в Турция. Стрелите на тези твърдения са насочени оттатък Океана. Бинали Йълдъръм каза по този повод, че „това е шега“, тоест не си заслужава коментара.

Много приказки, малко истина

Такъв е периодът в Турция – много приказки, малко истина, плюс доста тревоги и опасения, че „проблемите се задълбочават“.  Дори министърът на отбраната Фикри Ашък казва, че „САЩ направиха стратегическа грешка, която хем ние я плащаме, хем и те ще платят“. И добавя: „Всички терористични организации буквално ще платят на тези, които са ги подкрепяли. Оръжията, които дадоха за борба с ИД се намират в ИД“.

В този случай реакция на премиера Йълдърам няма. Но и отговорите на въпросите за причините за дестабилизацията и терора се размиват в говоренето и в потоците от информации по отвличащи вниманието събития. Между другото се споменава и че няма да се затваря базата „Инджирлик“, използвана от НАТО. „Само ако се застрашат интересите на Турция, ще се преценява положението,“ подхвърля Фикри Ашък. Слухове около базата колкото щеш – включително свързани с за опита за преврат и с т.нар. русофилска стратегия на Ердоган…

Тези дни най-коментирано в Анкара е изказване пред „Хюриет“ на Нуман Куртулмуш, вицепремиер, който заявява в прав текст: „Смятам политиката към Сирия от самото начало за изпълнена с големи грешки. Сега ги поправяме“. Той отбелязва още: „Картината е много ясна, сега се играе второто действие на пиеса отпреди един век. Районът на Близкия изток се оформя наново, опитват се пак да го прекроят. Турция е единствената страна, която може да им развали играта и затова не искат тя да се намесва. Това няма нищо общо със структурата на управление в Турция, това е второто разделение Сайкс-Пико“. (Има се предвид известния договор от 1916 г. между Великобритания и Франция за разделяне на зоните за влияние в арабските владения на бившата Османска империя).

„Закъсня, байо“ – това пък е отговорът на опозиционната преса, доколкото все още я има в Турция. „Стотици милиони потънаха в Сирия, дадохме повече от 40 жертви там, скарахме се последователно с Русия и САЩ, с Иран и Ирак и на всичкото отгоре загубихме уважението в целия свят, а кой ще плати сметката?“ – пита „Карар“.

Ердоган се цели високо, а скача според обстоятелствата

Не тъй отдавна звучаха призиви как „след няколко седмици петъчната молитва ще я правим в джамията „Емевие“ в Дамаск“ и „след свалянето на Асад ще превърнем Сирия от стар наш вилает в нов наш вилает“. Всички в Турция считат, че тези предишни планове са били съгласувани със САЩ.

Сега обаче Анкара е в споразумение с Русия и Иран за спиране на огъня в Сирия и в подготовка за среща в Астана, Казахстан, за решаване на сирийската криза. Но изобщо не е ясно дали Вашингтон ще бъде представен на кръглата маса в казахстанската столица. Ако се следи внимателно политиката на Ердоган през годините на неговото управление, е лесно да се проумее, че политиката му не е „русофилска“ или „русофобска“, „американофилска“ или „американофобска, а е само негова собствена – в личен и национален интерес. И е толкова гъвкава, повратлива и уцелваща момента, че несъмнено може да се определи като наистина хитра и печеливша. Поне засега.

Настоящите споразумения с Русия осигуряват тежест в смразените отношения със САЩ, докато целият арабски свят е впечатлен от военната намеса на Москва в сирийското блато. Струват си извиненията и компромисите, на които не се дава гласност. Ако цел на Ердоган е да седне заедно с големите да чертае границите на влияние в региона при евентуален нов договор от типа Сайкс-Пико, то съглашателството с Кремъл определено носи дивиденти в тази посока – и то без да се прекъсват връзките с Белия дом, за политиката на чийто нов обитател в лицето на Доналд Тръмп още няма никаква яснота.

Не случайно изтече информация, че официална турска делегация тези дни ще бъде в Ню Йорк за среща с новия генерален секретар на ООН Антонио Гутериш. Кой каквото и да си говори, но многополюсният свят очевидно е все по-утвърждаваща се реалност и това е прецизно калкулирано от Ердоган. По навик той се цели високо, а скача според обстоятелствата. Които пък сочат, че обичайната западна и особено американска политика да се дестабилизират други държави и да се сменя насилствено властта в тях, за да се постигат определени интереси, вече е пред провал. Сирия е ярък пример за това. Ето защо Ердоган обръща кормилото и влиза в единен фронт с Путин срещу ИД – независимо от риска от терористични  атаки.

Някои анализи сочат, че в личен план турският президент дори печели от тези атаки, тъй като те карат мнозинството турци да се обединяват зад него, да търсят „силна ръка“, да го припознават като гарант за сигурност и стабилност в държавата. Това му осигурява повече гласове при избори и референдуми, укрепва позициите му срещу противници и  недоброжелатели.

И Русия, и Турция предпочитат хладния реализъм

В същото време кюрдите си остават голямата тревога и грижа на Ердоган във вътрешнополитически план, а и навън – в Сирия и Ирак. Твърди се, че един от компромисите в споразумението с Москва за размразяване на отношенията и за изход от батака в Сирия е именно въпросът с кюрдите на сирийска територия, които воюват срещу ИД на терен. Заедно със събратята си в Иракски Кюрдистан те участват и в регионалната игра, преследвайки собствените си цели за постигане на независимост. Преди броени дни те обявиха общ договор за кюрдска  федерация в Сирия. Няма информация това да е съгласувано с договорките между Москва и Анкара.

Впрочем, засега и Русия, и Турция поддържат „хладен реализъм“ и не реагират емоционално на предизвикателствата от страна на силите, които не са заинтересовани от сътрудничеството им. Именно затова за Ердоган се казва, че е играч с опит, който не си оставя коня на средата на реката – ако под река разбираме онзи световен стратегически въртоп, в какъвто се е превърнала конфронтацията между САЩ и Русия.  В същото време, щом  си предложил на Русия и Китай да извършват търговските си операции в местна валута, а не в американски долари, не бива да се изненадваш, че агенция „Стратфор“ веднага (на 8 декември 2016 г.) излиза с доклад в който се подчертава, че „започналата в Турция антидоларова кампания може да се разпространи по света и да застраши хегемонията на американския долар“.

Разбира се, че такива решения не зависят само от волята на Ердоган и едва ли Русия и Китай ще предприемат на този етап  действия, застрашаващи допълнително отношенията им с Вашингтон. Поне не и преди Тръмп да е изяснил окончателно позиции и конкретни стратегии на своята външна и вътрешна политика. Но сигнали може да се подават по всякакъв начин. Опипването на почвата е стара практика. А съдбата на Садам Хюсеин и Муамар Кадафи дори и на Запад вече не се приема еднозначно…

В Анкара журналисти и наблюдатели задават все неприятни за Ердоган въпрос – „защо вкарахме турски войници в Сирия”, „защо отворихме кесията“, „защо харчим стотици милиони във военни операции на чужда територия, където никой не ни е канил”, „защо тези средства се изливат в Сирия вместо да развиват страната ни”, „защо се бием с терористите на ИД в Ел Баб и Менбич, които са далеч от Турция и нямат връзка с нея”… А турските граждани така и не получават отговор на други, също важни въпроси – кой и кога ще спре терорът на собствена им територия и дали тази вътрешна самоунищожителна политика е добър избор за осигуряване на стабилност? …

От България въпроси не се чуват, но е редно да сме нащрек, защото народната мъдрост ненапразно е родила вечните поговорки –  „Гори ли къщата на съседа, бягай да гасиш своята“ и „Ако видиш мечка в лозето на комшията, чакай я и в твоето“…

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар