„НАТО никога не е бил само отбранителна система, създадена срещу определени заплахи, а е механизъм за сигурност.“ Това заяви турският президент Реджеп Ердоган на състоялата се наскоро в Истанбул среща на Парламентарната асамблея на НАТО. Според него самото провеждане на този форум в Истанбул вече е послание. Ердоган не пропусна възможността да даде отново гласност на своите идеи и амбиции, както и на стратегическите цели на Турция в условията на доста динамичната геополитическа среда.
„Жалко е, че ни оставиха сами да носим товара на хуманитарната криза,“ отбеляза турският лидер по повод бежанския проблем. Но премълча как именно чрез миграционния натиск рекетира ЕС с гневните си искания за отпадане на визите за турските граждани до края на годината без да са изпълнени 6 от общо 72-те условия на Брюксел към Анкара за такова решение. Ердоган не се колебае също да изисква с нетърпящ възражения тон незабавното превеждане на съгласуваните чрез оспорвано споразумение на ЕС с Турция 3 милиарда евро за бежанските лагери по границата със Сирия.
Турският водач непрекъснато настоява пред европейските си партньори също и да вземат мерки за „възпрепятстване на свободното движение на членове на терористични организации в страните от ЕС“, защото „един ден бумерангът ще се върне и ще удари и ЕС“ – като под „терористични организации” той разбира единствено и само ненавистната му Кюрдска работническа партия (ПКК). Ердоган натяква, че „Европа изпадна в паника от прилива на бежанци“, но не „бива да се играе само с фотоси на страдащи деца“, а в същото време „да се дава оръжие в ръцете на терористи”, които да воюват срещу Ислямска държава и така да се получава, че „терористи воюват срещу терористи“.
Кюрдският трън
Всички са наясно, че трънът в петата му са воюващите с ИД кюрди в Сирия и Ирак, които разчитат, че след унищожението ѝ ще имат възможност за реализация на вековната си мечта за кюрдска независимост. Процесът обаче може да засмуче и населените с кюрди региони в Югоизточна Турция, където вече година се води гражданска война с ПКК. Отдавна е забравен мирният план за решаване на кюрдския въпрос, който Ердоган лансира, когато се нуждаеше от гласовете на турските кюрди, за да спечели поредните избори. Той вече повече от 14 години е на власт – ту като премиер, ту като президент. Но влизането на прокюрдската Демократична партия на народите (ДПН) в Меджлиса доведе до промяна на стратегическите планове на Ердоган. Неговата амбиция за ревизия на конституцията с цел превръщане на държавата в президентска република и поставяне в ръцете му на цялата и неограничена власт в страната срещна мощна съпротива от страна на ДПН. И именно това отприщи битките в регионите с кюрдско население в Югоизточна Турция.
В същото време турски военни части заедно с т.нар. Свободна сирийска армия, обучавана и оборудвана от Турция според наскоро обявени признания на самия Ердоган, навлязоха на територията на Сирия. Воювайки срещу ИД, каквато е официалната версия, те всъщност разчистват терена и от кюрдско население и бойци.
„Душата ни гори,“ опита се да разчувства Ердоган Парламентарната асамблея на НАТО. И обясни, че в зоните, където действат турските части, живеели хора с роднини в турските градове Газиантеб и Килис. Доводите му целяха да изтръгнат от натовските съюзници „морална подкрепа за свободна зона за сигурност“, т.е. за забранена за полети зона. Но ако се въведе такава зона, това ще е и пречка за обособяване на кюрдски независими територии.
Другият призив, отправен по време на срещата в Истанбул, бе за „необходимост от преструктуриране на ООН, която не действа достатъчно по отношение на кризите и най-вече в Сирия“. Известна е мечтата на Ердоган Турция да стане постоянен член на Съвета за сигурност на ООН поради позицията ѝ на регионален играч и тази идея той лансира при всеки удобен повод.
Но днес Турция не разполага с широка подкрепа сред геополитическите играчи. Напротив, твърди се, че със своята политика, особено след т.нар. опит за преврат от 15 юли, Ердоган е изолирал страната си и е принуден да търпи критики от двете страни на Океана заради масово нарушаване на човешки права с извършените арести на военни, държавни служители, журналисти, научни работници, учители и т.н. Насилието над задържаните и създаването на атмосфера на страх сред и без това разделеното турско общество допълнително засилват критиките.
Репресиите срещу военните
Турски сайтове информират за нови арести на 4533 военнослужещи и за продължаване на операциите по издирване на укрили се офицери и войници. Съобщава се също за потърсили убежище в Европа турски военни от структурите на НАТО. И уж генералният секретар на Североатлантическия пакт Йенс Столтенберг беше казал за тези хора, че могат да останат в ЕС, но изведнъж се оказва, поне според турски медии, че в Истанбул той вече бил заявил: „По този въпрос съм на страната на Турция“. А Турция иска те да се приберат, като е ясно какво ги чака у дома…
В същото време в Истанбул от Столтенберг не се чу нищо по повод информациите, че в Турция се създават „отряди на милиции“ от въоръжени мъже, които се разправят със заподозрени в принадлежност или в симпатии към ФЕТО, организацията на проповедника Фетулах Гюлен, сочена за организатор на т.нар. опит за преврат…
„Виновните ще си платят,“ отново натърти Ердоган пред гостите си от НАТО и отхвърли критиките за уволненията на над 100 хиляди военни и служители от всички сфери. „Даже да има 10% грешка, арестите ще продължат и правото ще направи необходимото. Не можем да спрем, търсим ги,“ бе категоричен президентът.
Той не пропусна да демонстрира и недоволството си от Гърция, която още не е предала на Турция потърсилите убежище на нейна територия турски военни. Според Ердоган гръцкият премиер Алексис Ципрас „протака”, макар „няколко пъти да обещава, че след 15 дни ще ни ги върне“, но „минаха няколко пъти по 15 дни и това не се случва“.
Е, спрямо българския премиер в оставка такова нещо няма как да прозвучи. Всички помним с каква скорост бяха предадени на Ердоган онези 7 турски граждани…
Националистическа реторика
„На тези, които идват отвън, казвам, че не могат да се месят в нашите вътрешни дела,“ гордо прокламира Ердоган. Впрочем, търсеният ефект от такъв демонстративен патриотизъм е именно за вътрешна употреба. Необходима му е да консолидира зад себе си консервативните слоеве сред турското население, а и не само тях. Защото за създаването на президентска република сигурно ще се премине и през референдум, а там всеки глас е от значение. Затова са и призивите за „Велика Турция“ под формата на онова голямо негово сърце, което приобщава земи, владени преди векове от бившата Османска империя. Включително специално посочения Кърджали. Не бива да се забравя, че националистическите идеи или внушенията за гордост от славно минало не са патент само на управлението на Ердоган.
Това са генетично налагани настроения. Последователната политика в тази посока създава благодатната почва днес, когато идеите за ролята на Турция в световните дела осигурява подкрепата на онези, които са далеч от нагласите на светски, тоест европейски ориентираните граждани. Все по-голяма част от обществото стават другите, готовите да следват линията на Ердоган. Твърди се, че вече 60% от турците не искат членство в ЕС.
На Парламентарната асамблея на НАТО в Истанбул обаче имаше и други интересни моменти освен изказването на Ердоган. Такъв например бе изборът като един от заместник-председателите на Асамблеята на кюрда Зия Пир, депутат в Меджлиса, арестуван заедно с лидера на прокюрдската Демократична партия на народите (ДПН) Селахатин Демирташ и освободен на 4 ноември. Изборът му на тази престижна позиция сега налага да му бъде възстановен отнетия от Меджлиса имунитет, за да може да пътува. Така Западът все пак намери начин да подаде необходимите сигнали на властите в Анкара.
На свой ред арменският депутат Корюн Нахипетян пък отправи въпроси по време на заседание на Асамблеята във връзка с битките срещу ИД, за геноцида над арменците от 1916 г. и за ситуацията с ФЕТО. Отговорът дойде от външния министър Мевлют Чавушоглу, който обяви арменския депутат за „непочтен политик“, защото „как така ще казва, че сме подкрепяли ИД“. А твърденията за арменски геноцид бяха определени като лъжа със заканата: „Ние ще отхвърлим всички предложения за комисия, която да разследва този геноцид“. Аргументът – това бил „непочтен подход“. Според Чавушоглу „между заловените и убити членове на ПКК има и арменци“.
Шефът на Генералния щаб на турската армия генерал Акар пък е убеден: „Това, че някои държави са приели версията за арменски геноцид не променя нищо.“ Само да уточним – става дума за 26 държави… Генерал Акар има и метафорично мислене. Прави паралел с ХVІ век, когато Галилей е казвал, че земята се върти, но никой не му вярвал. Според генерала така стоял и въпросът с арменския геноцид – дори всички държави да кажели, че е имало геноцид, „това не променя истината, че не е имало”…
Шанхайската петорка вместо ЕС?
Следвайки стриктно целите си във вътрешен план за укрепване на властта и промяна на структурното устройство на страната, Ердоган не пропуска да гони целите си и във външната политика. На връщане от Самарканд, Узбекистан, където на 4 декември ще има президентски избори (страната е в регион, който е в приоритетите на Турция във външен план), той по традиция отговори на въпроси на придружаващите го журналисти. И очерта пред тях „опорните точки“ на турската политика, която те трябва да следват според него.
„Не трябва да се притесняваме дали ще има или няма да има ЕС. Това е моето мнение, независимо от критиките“, поучи Ердоган. И добави: „Защо Турция да не бъде в Шанхайската петорка, което ще осигури на страната по-спокойно развитие? Това го казах и на Путин, и на Назърбаев, а и Иран иска да влезе в организацията. Путин отговори, че оценява желанието ни и ще го обмислят.”
Турският президент вече изобщо не крие раздразнението си срещу Брюксел: „ЕС ни залъгва от 53 години. Вече не ни канят и на срещите на върха”. По отношението за искането му за отмяна на визите за ЕС Ердоган поставя даже и срок: „Ще чакаме до края на годината, а после ще затворим темата, ако не стане”. Запитан какви са сигналите, които идват от ЕС, президентът казва: „Такива неща говорят, че трудно могат да се разберат“. И отново твърди, че „във Франция, Германия и Белгия терористите се разхождат, а на тях не им пука“. Другият му любим пример: „Те са такива – един депутат от белгийския парламент не прие арменския геноцид и те го изключиха от партията си.“
Ердоган обяснява още: „След Brexit нашите отношения с ЕС навлязоха в нов период. Такова нещо може да стане и другаде, има сигнали и във Франция, и в Италия. Външните министри се събират да решават въпроса за Турция, но само Австрия казва, че иска преговорите за присъединяването ни към ЕС да спрат”.
Всъщност всички са за продължаване на диалога с Турция и на този етап всяко предложение или споразумение има само символично значение. На редица страни в ЕС им предстоят избори, очаква се смяна на позициите на водещи европейски лидери (като на Мартин Шулц или Франк-Валтер Щайнмайер в Германия например) или отпадане на някои от политическата сцена (като Франсоа Оланд във Франция). Всичко това предполага, че засега няма да се рискува със сериозни трансформации по турска линия.
В Германия има от 3 до 5 милиона турци, които са и избиратели. В същото време ЕС и конкретно Германия е най-големият търговски партньор на Турция и важен инвеститор в икономиката ѝ. Германските капиталовложения там се изчисляват на около 180 млрд. евро. Така че и Анкара просто не може да си позволи необмислени действия. Реториката на Ердоган очевидно засега няма да стигне по-далеч от думите, а и е главно за вътрешна употреба, както вече отбелязахме.
Изчакване към Тръмп, жестове към Москва
Турският президент се оглежда изчаквателно и към Вашингтон, където предстои смяна в Белия дом. Новоизбраният за американски държавен глава Доналд Тръмп все още не e положил клетва, не е конкретизирал политиките си и дори екипът му като цяло не е сформиран. Всички са в период на изчакване.
Затова пък спрямо Москва Ердоган е по-ясен: „Мога да кажа, че по отношение на нормализацията на отношенията с Русия нещата не са зле, но те не могат да станат веднага“. Знае се, че на 5-ти и 6-ти декември турският премиер Бинали Йълдъръм ще посети Москва, а в първото тримесечие на 2017 г. ще има заседание на Висшия стратегически съвет и там ще продължи разработката на инициативи по турско-руска линия.
В същото време Русия съвсем не е вдигнала всички забрани за внос на турски стоки, а за пилета, домати, грозде и т.н. дори увеличава ембарговите срокове. Тук вече България може да се замисли за интереса си в тази ситуация. Дали си научихме урока от енергийните проекти, които отказахме и така ги подарихме на Турция?…
Естествено е турските журналист да искат отговори за трагично спадащия курс на турската лира през последната година. Ръстът на БВП е само около 3%, инфацията е 8%, безработицата е над 11%, покупателните възможности на населението намаляват, а цените непрекъснато растат. Ердоган уверява, че е наясно с медийните критики към лихвената му политика и към падането на курса на турската лира. Но уверява, че линията му е далновидна и ще даде плодове, когато Тръмп поеме юздите в САЩ. Според турския президент новият му колега в Белия дом щял да следва същата лихвена политика като Турция. Впрочем, Ердоган ще има възможност да си свери часовника на място, ако успее да си уреди среща с Тръмп по време на участието си през декември в годишната среща на американските мюсюлмани в Чикаго.
Българското внимание в турска посока е наложително
Ердоган обича да говори на турците за „втора война за независимост“, но за каква независимост може днес да се говори в геополитиката? Великите сили винаги са с двоен стандарт и никога не забравят собствените си интереси. В състояние ли са ЕС и НАТО да запазят ролята си на гаранти и опори за сигурността, след като световният ред се променя толкова динамично? Дали ще се справят различните центрове за влияние в ЕС с рисковете от това ново пренареждане? Наистина ли ще се завие от многостранно към двустранно договаряне, както каза Тръмп например по отношение на търговските споразумения? Ще се премине ли от политика на конфронтация към политика „заедно срещу предизвикателствата“?
Както се казва, следва продължение. Дано поне нашите политици да успеят бързо да се ориентират за основните рискове за България. И да внимават в турска посока. Защото Ердоган говори много и предизвикателно, но има опита на 14 години управление в страна като Турция, а това е основание да се следят изявите му. Доказал е, че не само действа като диктатор, но има и нюх за световните геополитически процеси. Засега е успявал да се нагоди. Дори с цената на т.нар. опит за преврат. Доколко ще го затрудни изолацията му на този етап, а и дали наистина е изолиран? Разчиства повсеместно и последователно враговете си в страната, а навън подава ръка в обратна посока. Дали ще има ръка и за нас? И кой пръв ще я подаде – ако въобще е възможно това да стане без опасения от намеса във вътрешните работи или недопустими зависимости?…
