Третата световна война засега изглежда се размина поне по корейското направление. Но нагнетената от Доналд Тръмп световна истерия, че аха ще удари „превантивно” севернокорейските ядрени и ракетни инсталации, изсипа в Пхенян стотици журналисти за честванията на 105-ия юбилей от рождението на бащата основател на КНДР Ким Ир Сен. Сред този международен кореспондентски десант бе и пратеничката на испанския в. „Ел Паис” Макарена Видал Лив, която изпрати за изданието си поредица от репортажи. Предлагаме ви по-долу един от тях (заглавието и подзаглавието са на „Барикада”).
А иначе, както и всяка пролет, Южна Корея и САЩ съвместно провеждат редовни военни маневри в Жълто море за отразяване на хипотетично нападение от Север. Поредните такива учения са в ход в момента и затова в южнокорейски води кръстосват американски ескадрени миноносци, а в пристанището на град Пусан в Корейския проток акостира и най-голямата в света американска ядрена подводница „Мичиган”.
На свой ред КНДР също демонстрира военни мускули – на 25 април, по случай 85-годишнината от основаването на своята армия, родината на Ким Ир Сен организира най-мащабните досега артилерийски учебни стрелби с участието на около 300-400 далекобойни оръдия.
…………………………………….
Новородените сомчета в развъдника им в Пхенян се нахвърлят с вълчи апетит върху храната, току-що поръсена им от гледачите. Във всяко едно от около 20-те отделения се блъскат хиляди дребни риби. „Увеличихме продукцията от 2000 на 2500 тона,” хвали се един от ръководителите на предприятието Хонг Сун Куон, докато ни показва една от наскоро реновираните инсталации.
Той се гордее с работата си. Според него тази фабрика е пример за икономическото развитие на страната, „следвайки указанията на нашия блестящ другар Ким Чен Ън”. Уверява, че международните санкции „не ни причиняват щети”, каквато теза винаги поддържа и режимът в Северна Корея.
Факт е, че Пхенян се променя пред очите ни. Усеща се икономическо подобрение, от каквото само допреди пет години нямаше и помен. Южнокорейската Централна банка отчита ръст при северните съседи от 1 до 5% годишно.
Умножили са се ресторантите и много от тях са с неонови надписи – нещо немислимо доскоро. Освен това вече се забелязва голямо разнообразие в менютата – има и корейска кухня, и италианска, и японска. Дори е налично и испанско вино в картонени опаковки.
Потискащите магазини отпреди, с малкото предлагани продукти, са се превърнали в търговски центрове с доста широка гама от стоки, повечето идващи от Китай. Уличните сергии предлагат пържени картофи, ябълки или тестени изделия. Има нови големи молове, плазмени екрани, дизайнерски чанти…
Централните улици, почти всичките напълно неосветени допреди няколко години, сега са залети от светлината на улични лампи. Има много по-голямо разнообразие в облеклото и в прическите. В новооткритите мегацентрове за развлечения изобилстват всякакви предложения – това е един от реализираните с ентусиазъм приоритети на Ким Чен Ир и на сина му, управляващия сега Ким Чен Ън. Виждаме аквапаркове, зоологическа градина, туристически корабчета в реката, кина…
В центъра е поникнала цяла гора от строителни кранове. Така е поне в зоните, в които е позволено движението на чужденци. Няма улица, на която да не се строи някоя многоетажна сграда. И още една симптоматична новост: сега още при строежа първите два-три етажа на всеки блок се предвиждат за магазини и други комерсиални помещения.
С това демонстриране на просперитет режимът на Ким Чен Ън очевидно отправя посланието, че не му пука от санкциите срещу неговата програма за въоръжаване, засилени допълнително след извършените миналата година нови ядрени и ракетни изпитания.
Върху това вече наблегна премиерът Пак Понг Джу, когато наскоро Върховният лидер откри един нов булевард – „Рьомйонг”, впечатляваща футуристична амалгама от жилищни сгради, някои от които по 70 етажа. Булевардът е построен ударно за по-малко от една година – като предизвикателство към външните заплахи. „Да изградим тази улица бе по-важно, отколкото да създадем стотина ядрени бойни глави”, каза Пак Понг Джу.
С приемането миналата година на новия петгодишен план Ким Чен Ън даде пълна подкрепа на прилаганата от режима политика „бюнгджин” – тоест едновременно развитие на икономиката и на оръжейната програма. Беше дадена повече свобода на предприятията да търсят клиенти и доставчици, а на селскостопанските производители – да разполагат с излишъците от продукцията си.
Както посочва в специализирания портал NK News професор Андрей Ланков от разположения в Сеул, Южна Корея, Университет Кунмин, наблюдаваме реформи, „забележимо сходни с прилаганите в Китай в началото на 80-те”. И в двата случая целта е една и съща – да се легитимира режимът и да се привлече подкрепата на населението, особено на по-привилегированите слоеве. Все пак има и разлики. „Севернокорейската политика е значително по-предпазлива от китайската”, сочи експертът. Политическият контрол е много по-суров.
Откъде идват парите за всичко това? Най-вече от износа на въглища предимно към Китай (въпреки че тази страна обяви ембарго за такива покупки). Друго „перо” е евтината работна ръка, която също се експортира – при това на робски условия, както алармират международни организации. Имаме и приноса на една скромна неформална икономика, незаконна по документи, но толерирана от режима. Толерирана заради важността си в оцеляването на страната, а и също поради факта, че в повечето случаи тя е в ръцете на самия елит.
Не е злато всичко, което блести. Живеещите постоянно в Пхенян чужденци се оплакват, че през отминалата зима е имало по-чести прекъсвания на тока. Снабдяването с бензин също е по-трудно тази година. Чух такива коментари: „По селата условията са ужанси, африкански”.
Разбира се, освен всичко останало, тази 3-милионна столица е само един „балон” в страна с 25-милионно население. Извън града панорамата е доста различна, уверяват онези, които са имали възможност да се придвижат натам. Според ООН около 18 милиона души в Северна Корея живеят в несигурни условия.
В самия Пхенян започват да се забелязват важни различия между богати и бедни – между привилегированата класа, която може да си позволи да се вози на такси и да отиде да пие бира, и онези, които имат лош „сонгбун” (наследственост).
Експерти като Ланков са песимисти спрямо устойчивостта на модела, ако не се приложат истински реформи. Професорът очертава два големи проблема. Единият е „липсата на институционална рамка за пазарните дейности и свързаните с тях икономически транзакции, вторият е очевидната неспособност на страната да привлече чуждестранни инвестиции”.
Този модел е посял едно особено семе, с което страната се гордее – колективистичната идеология за опора в собствените сили „Чучхе”. Но малко по малко жителите на Пхенян развиват вкуса си към икономиката на консумацията. Когато някой веднъж я опита, после е трудно да се откаже от нея. Вече мнозина са се пристрастили, дори без да си дават сметка.
Една от зоните в обширния аквапарк Мунсу е заета от барчета и кафенета. „Има и три ресторанта, всичките открити по едно и също време. Те се конкурират помежду си, за да привличат клиенти, и това ги задължава да полагат усилия, за да се усъвършенстват постоянно,” обяснява нашата екскурзоводка. Без де се замисля, тя току-що е резюмирала с апломб как функционира капитализма…
… А развитието си има цена. Рибите в развъдника на сомове се хранят със „100-процентово севернокорейски” съставки, уверява Хонг. Това е химическа комбинация, в която влизат антибиотици. Към тях два пъти седмично се добавят по още два медикамента, за да се избегнат евентуални инфекции от производството. Един екземпляр в дивата природа може да достигне и до сто килограма, но тук за шест месеца живот не могат да надскочат един килограм. „Да ги оставим по-дълго не е рентабилно икономически,” обяснява директорът.
Ударното строителство, за което стана дума, се извършва „със специален цимент, за да съхне по-бързо и да може обектите също да се завършват по-бързо”, сочи правителственият гид, който ни придружава по всички места. Това обаче изглежда се отразява и на качеството. През 2014 г. правителството призна, че жилищна сграда е рухнала заради „невнимателно строителство”. А на споменатия булевард „Рьомйонг” вратата на банята в един от образцовите апартаменти може да се отваря само наполовина, защото опира в разделителна стена…
Превод от испански: Къдринка Къдринова
