Повдигането на обвинения на бившия мениджър на кампанията на Тръмп Пол Манафорт ще се бъде огромен извор на спекулации през следващите седмици и месеци. Специалният прокурор Робърт Мълър обаче вече постигна нещо значимо, макар и засега неоценено: той отвори пътя към по-обещаваща линия на разследване на причините за поквареността на щатския политически елит – както от страна на републиканците, така и на демократите. Продължаването по тази линия обаче ще изисква значителен кураж и политическа воля.
Манафорт и неговият партньор Ричард Гейтс са обвинени за това, че са укрили от щатските власти, че са работели за бившия президент на Украйна Виктор Янукович. Получените за тази работа пари са част от лавината пост-съветски финанси, които достигнаха Вашингтон през последните две десетилетия. В базата данни на Закона за регистрация на чуждите агенти фигурират общо 211 “чуждестранни принципали” от Русия, които са наели да ги представляват щатски лобистки, ПР и правни фирми. Други 78 “чуждестранни принципали” са от Украйна, 54 от Грузия, 44 от Азербайджан, 34 от Казахстан и 19 от Узбекистан. Това вероятно съвсем не е пълен списък – едно от обвиненията на Манафорт е това, че не се е регистрирал като чужд агент според щатското законодателство.
Страните, които са наемали високопрофилни вашингтонски фирми и са им плащали големи суми, са пословични с високите нива на корупция. Азербайджан се нарежда на 123-то място в индекса за корумпираност на Transparency International през 2016 г. Русия и Казахстан си делят 131-то място, а Узбекистан е на 156-то. Както правителствата, така и частни интереси с връзки с властта в тези страни имат какво да извъртат и прикриват. И те плащат изключително щедро някой да свърши тази работа, както показват обвиненията. Според тях Манафорт и Гейтс са спечелили над 75 млн. долара от работата си за Янукович и неговата Партия на регионите между 2005 и 2015 г.
Янукович често е наричан про-руски лидер и макар да се опитваше да поддържа Украйна на средния път между Русия и Европейския съюз, неговите лични симпатии клоняха към сходно мислещия режим на Владимир Путин в Москва. Когато ставаше въпрос за политическа технология обаче Янукович бе твърдо про-американски. След като екип от руски консултанти, водени от кремълския ветеран Глеб Павловски, отговаряше за катастрофалната му президентска кампания през 2004 г. – която свърши с бунтове, ново преброяване на гласовете и победа за опонента му Виктор Юшченко – Янукович искаше да има възможно най-малко общо с руски “експерти”. Когато най-богатият човек в Украйна и негов донор Ринат Ахметов го представя на Манафорт през 2005 г., Янукович го грабва с две ръце и не го пуска дори след като дългогодишният му политически мениджър напуска, защото няма доверие на американците.
Щатските експерти обучават Янукович – включително на жестове и маниери – и изпипват политическата му кампания така, че след като той печели президентските избори през 2010 г., не се стига до повторение на събитията от 2004 г.
Скоро след това Янукович и съюзниците му откриват, че достъпната им щатска експертиза не се притеснява от партийните разграничения. Както републиканци, така и демократи са щастливи да вземат парите им. След като обвинението към Манафорт бе публикувано, лобистът демократ Тони Подеста (брат на шефа на кампанията на Хилари Клинтън Джон Подеста) подаде оставка от компанията си Podesta Group. Причината е това, че неговата фирма е посочената в обвинението “Компания Б”, получавала пари за лобиране пред “многобройни членове на Конгреса относно санкциите срещу Украйна, валидността на украинските избори и оправдаността на вкарването в затвора на съперника на Янукович в президентските избори Юлия Тимошенко”.
Янукович плаща щедро, но произходът на парите винаги е неясен. През февруари 2014 г., след украинската “революция на достойнстовото”, колегата журналист Олександър Акуменко ми показа изоставената вила на Янукович, където екип от разследващи журналисти бе открил “черните книги” на президента. Репортерите използваха сауната, за да изсушат изхвърлените от бягащия персонал документи, в които на ръка бяха вписани получавани и плащани суми. В последствие те бяха публикувани в интернет и пратени на прокуратурата. Някои от фигуриращите в тях имена са известни, други не толкова. Името на Манафорт се появява в един подобен списък, като срещу него има плащания на стойност общо 12.7 млн. долара. През юни 2017 г. Специалният антикорупционен прокурор на Украйна Назар Холодницки обяви, че няма доказателства, че Манафорт е получил тези пари.
САЩ и ЕС наложиха санкции на Янукович и вътрешния му кръг заради корупция. Неговите наследници в украинската власт обаче показват слаб интерес към връщане на богатството, за което Янукович и хората му са обвинени, че са изнесли извън държавата. Това е голяма пречка пред всякакви западни усилия тези пари да бъдат открити и блокирани. Приема се, че парите все още се намират в западни банки чрез мрежа от офшорни компании, макар че бившият президент и много от приятелите му сега живеят в Русия.
Разследването на Мълър обаче показва, че ако има воля, има и начин. Прокурорът не е имал нужда от подписа на Манафорт в тетрадките на Янукович, за да проследи парите, които според обвинението са платени на политическия консултант за работата в Украйна. Само на една стъпка от това е да се открият източниците на плащанията, а оттам и да се стигне до западните активи на Янукович и хората му. Сергей Лещенко, украинки депутат и бивш разследващ журналист, който пръв разпространи историята за списъците с плащания за Манафорт, заявява, че обвинението е свързано с “пари, откраднати от украинските данъкоплатци”.
Дали обаче на щатските данъкоплатци трябва да им пука за това? Отговорът е “да”. Случаят Манафорт има капацитета да доведе разследването до скривалища на мръсни постсъветски пари, които представляват по-голяма заплаха за демокрацията в САЩ от каквито и да е изтекли имейли или руски реклами във Facebook. Би било наивно да си представяме, че след като са работили години за Янукович и са прибирали съмнителните му пари, консултантите не са усвоили цинизма и умения за изкривяване на правилата и не са ги използвали в щатската политика. Това не е такъв багаж, какъвто човек може да остави пред вратата. Политическите мениджъри, спин доктори, лобисти и юристи, които са вземали руски, украински, казахски и азербайджански пари са допринесли за отравянето на щатската политическа сцена. Тръмп спечели изборите през миналата година с обещанието да пресуши блатото, за чието създаване помогнаха тези хора – но самият той е създание от това блато.
Разследване за произхода на парите, подхранващи тази токсична култура, и усилията те да бъдат изкарани от обръщение, ще е от огромна полза за САЩ, защото ще помогне за изчистване и на двете големи партии. Мандатът на Мълър обаче не е толкова широк. А и е трудно да си представим тази атака срещу мръсните пари да бъде водена от милиардер, който крие бизнеса си и данъчните си декларации. Други институции извън президентската ще трябва да поемат главна роля за подобни усилия. Нужно е американските избиратели и политически елит да осъзнаят, къде се крие истинската “руска заплаха” – или по-скоро пост-съветска заплаха – и да започнат да се борят с нея. Това ще е по-продуктивно, отколкото да се борят с руската пропаганда и дезинформация.
