В новата си мемоарна книга, озаглавена „Какво се случи”, Хилари Клинтън заявява, че е проследила „всяка подробност” и е прочела „всичко, до което се е добрала” по отношение на ролята на Русия в президентските избори в САЩ през 2016 г. „Понякога се чудя какво би станало, ако президентът Обама беше направил телевизионно обръщение през есента на 2016 г. за да предупреди, че демокрацията ни е под атака”, пише тя.
Клинтън е трябвало да обработи доста информация. След деня на изборите полемиката около предполагаемата руска намеса и тайни споразумения с кампанията на Тръмп погълна Вашингтон и националните медии. Въпреки това една година по-късно все още липсват конкретни доказателства за основните обвинения. Има твърдения от страна на представители на щатското разузнаване, че руското правителстwо е хакнало имейли и е използвало социалните медии, за да помогне за избирането на Доналд Тръмп, но все още няма потвърждение. Макар често цитираният януарски доклад на разузнаването да „използва възможно най-силния език и представя най-детайлната оценка досега”, The Atlantic отбелязва, че „той не осигурява или не може да осигури доказателства за своите твърдения”. Отбелязвайки „липсата на твърди доказателства” в подкрепа на твърденията на разузнавателните агенции, The New York Times заключава, че посланието на разузнавателната общност се свежда от „вярвайте ни”. Това остава така и до ден днешен.
Същото се отнася и за въпроса с тайните споразумения. През май официални лица признаха пред Reuters, че „не са видели доказателства за нарушения или тайни споразумения в разгледаната досега комуникация”. Високопоставени критици на Тръмп – включително бившият директор на националното разузнаване Джеймс Клапър, бившият директор на ЦРУ Майкъл Морел, конгресмен Максин Уотърс и сенатор Диан Фейнщайн също заявяват, че има дим, но досега не е открит огън.
Осъзнаването, че доказателства липсват, помага да се проучи какво бива пробутвано на публиката вместо това. Книгата „Shattered: Inside Hillary Clinton’s Doomed Campaign” предоставя свидетелства за случилото се от хора то кампанията на Клинтън. В нея се разказва как „в дните след изборите Хилари отказа да поеме отговорност за собствената си загуба”. Според цитираните източници вместо това на помощниците ѝ е било наредено „да подсигурят, че всички тези истории ще бъдат извъртени по правилния начин”. В рамките на 24 часа след речта, в която Клинтън признава загубата, висши представители на екипа ѝ са се събрали, за да „съставят теория, че изборите не са били изцяло както трябва… тогава руското хакване вече е било с централна роля в това твърдение”.
Фокусът върху Русия обаче има полезност, която се разпростира далеч извън лагера на Клинтън. Това съвпада с интересите на елементи от държавната власт, които се противопоставят на призивите на Тръмп за подобряване на отношенията с Москва, и които са склонни да приложат познатите им от Студената война схеми, за да блокират всякакво развитие на този фронт. Многобройните разследвания и анонимни изтичания на информация също така са инструмент за усмиряване на един президент с изменчив нрав, чиято анти-интервенционалистика реторика притесни външнополитическите елити по време на кампанията – макар по всичко да изглежда, че тя е служела само за заблуда на избирателите.
Корпоративните медии, движени от стремежа към повече посещения и по-висок рейтинг, са неудържимо привлечени от скандала. На публиката се представя един реален шпионски трилър, който за някои носи допълнителна привлекателност заради възможността да доведе до премахване на омразният им президент и неговата неправдоподобна победа.
Тези императиви стимулираха компромиси със стандартите за журналистика и доказателства. В рамките на “Русиягейт” непотвърдени твърдения биват публикувани без никакъв скептицизъм. Съответстващи на целите развития биват внимателно подбирани и хиперболизирани, докато тези, които са в противоречие с концепцията биват маргинализирани или игнорирани. Заглавията на първите страници рекламират ексклузивни и уличаващи развития. Тези обещания обаче често биват подкопавани от съдържанието на статиите, а понякога се налага да бъдат изцяло оттегляни. Квалификации като “вероятно”, “подозира се” и “изглежда” се появяват до думата “руснаци”, за да се компенсира липсата на конкретни връзки. В резултат на това “Русиягейт” се разду до буря от инсинуации и поглъща проблеми, стоящи много далеч от първоначалния му обхват.
Две от последните истории около предполагаемото тайно договаряне с кампанията на Тръмп първоначално бяха приети като “оръжие на престъплението”. При по-внимателно вглеждане обаче те по-скоро подкопават наратива.
Едната новина бе за това, че след като вече се е бил кандидатирал за президент, Тръмп е подписал необвързащо писмо за намерение да даде лиценз за използване на името му за нова сграда в Москва. Роденият в Русия предприемач Феликс Сатер е заявил на адвоката на Тръмп Майкъл Коен, че тази сделка може да помогне на за спечелване на президентството. “Ще убедя Путин да се включи в тази програма и ще осигурим победа за Доналд”, е написал Сатер, вярвайки, че избирателите ще бъдат впечатлени от способността на Тръмп да сключи такава сделка с “ней-трудният съперник” на САЩ. The New York Times описва какво се е получило от тези планове:
“В имейлите няма доказателства, че Сатер е изпълнил обещанията си, а едно от писмата подсказва, че той е надценил връзките си в Русия. През януари 2016 г. Коен пише до говорителя на Путин Димитри Песков и го моли за помощ за подновяване на проекта за издигане на “Trump Tower” в Москва. Коен обаче няма личния имейл на Песков и вместо това шише на общия адрес за допитвания от пресата. Проектът никога не получава правителствено одобрение или финансиране, и е прекратен няколко седмици по-късно”
Песков потвърждава, че е виждал писмото от Коен, но не си е направил труд да отговори. Историята наистина съдържа потенциал за конфликт на интереси: Тръмп се опитва да уреди сделка с недвижими имоти в Москва, докато хвали Путин в предизборните си изяви. Но е трудно да се разбере как сделка, която никога не се превръща в повече от идея, е по-важна от реалните сделки на Тръмп в Турция, Филипините или страните от Персийския залив. Всъщност тази история би трябвало по-скоро да хвърли сянка върху твърденията за тайни споразумения – сделката пропада, а адвокатът на Тръмп дори няма имейл адреса на хората, с които трябва да контактува от руска страна.
Разкритията за имейлите на Сатер до Коен последваха по-ранни съобщения, че Роб Голдстоун е предложил на Доналд Треъмп-младши уличаваща информация за Хилари Клинтън като “част от подкрепата на Русия и правителството ѝ за кандидатурата на господин Тръмп”. Писмата на Голдстоун са дали повече плодове от тези на Статер, тъй като са довели до среща, макар Тръмп-младши да твърди, че я е напуснал след 20 минути.
Тези, които считат електронните писма на Сатер и Голдстоун за уличаващи или дори изменнически, трябва да имат предвид потеклото на двамата мъже. Сатер е известен като “вещ измамник и колоритен лъжец”, който е създал редица сайтове с вулгарни имена като IAmAFaggot.com и VaginaBoy.com, за да атакува бивш бизнес партньор. Голдстоун от своя страна е бивш журналист от британски таблоиди, преквалифицирал се в издател на музика. Човек не трябва да е разузнавателен експерт за да се съмнява, че тези двамата се вписват в профила на кремълски остриета.
Другата история е около разкритието на Facebook, че фалшиви профили, “вероятно управлявани от Русия”, са платили 100 хил. долара за 3000 реклами след юни 2015 г. Редакционен коментар на The New York Times описва това като “допълнителни доказателства за нещо, което представлява безпрецедентна чуждестранна инвазия в американската демокрация”.
Изглежда малко вероятно фейсбук реклами за 100 хил. долара да са имали голям ефект върху избори, за които са похарчени общо 6.8 милиарда долара. Според Facebook “огромната част от рекламите не са споменавали специални президентските избори в САЩ, гласуването или конкретен кандидат”, а по-скоро са били насочени към “усилването на разделящи социални и политически послания в целия идеологически спектър. Засягани са теми от LGBT правата през расовите проблеми до имиграцията и свободата да носиш оръжие”. (Сред “уличените” от социалната мрежа страници има и такива, посветени на “очарователни кученца”).
Facebook също така заявява, че мнозинството от рекламите – 56%, са били публикувани след изборите. При всички положение ако тези реклами са използвани като средство да бъде избран Тръмп, спонсорите им са избрали крайно любопитен път към целта. (Същото се отнася и за Google, които също отчетоха “свързани с Русия” реклами за няколко десетки хиляди долара. Сред рекламираните неща са критичен филм за игрище за голф на Тръмп, както и материали за и против президента Обама. Бел. прев.)
Тези реклами обикновено биват описвани като “руска дезинформация”. В свой пространен материал по темата обаче Washington Post добавя множество квалификации, според които рекламите във Facebook “изглежда идват от профили, свързвани с интернет агенция”, което на свой ред е “свързана с Кремъл”.
Статията на вестника също така разкрива, че първоначалния преглед на заподозрените руски профили от страна на социалната мрежа е констатирал, че “те имат явни финансови мотиви, което подсказва, че не работят за чуждо правителство”. Освен това при първата проверка “екипът по сигурността не е открил ясни доказателства за руска дезинформация или за реклами платени от свързани с Русия профили”. Логиката на “Русиягейт” обаче изисква уникален отговор на липсата на доказателства – Post заключава, че “усъвършенстваността на руските тактики са хванали Facebook неподготвени”.
Washington Post добавя и обяснения как е била преодоляна тази руска “усъвършенстваност”:
“Докато Facebook се мъчи да открие ясни доказателства за руска манипулация, идеята за това придобива повече популярност в други влиятелни централи.
В наелектризираната обстановка след изборите сътрудници на Хилари Клинтън и Обама започват да изследват данните от изборните секции и да търсят улики за да обяснят това, което им се е виждало като неестествено развитие на събитията.
Една от теориите, която изниква от тяхната аутопсия е, че руски агенти, на които Кремъл е наредил да подкрепят Тръмп, може да са се възползвали от Facebook и други социални мрежи, за да насочват своите послания към американските избиратели в ключови региони с цел да увеличават ентусиазма за Тръмп и да подриват подкрепата за Клинтън.
Тези съветници на Клинтн не са разполагали с твърди доказателсва, че руски тролове използват Facebook за влияние на избиратели в ключови райони – поне не още – но те са споделили теориите си с комисиите по разузнаването в двете камари на Конгреса, които на свой ред са започнали паралелни разследвания върху руската роля в президнетската кампания”.
Прокарването на тези теории се изплаща. През май сенаторът от Демократическата партия Марк Варнер, който е зам.-председател на комисията по разузнаването в Сената, прави лично посещение в централата на Facebook. Това “подтиква компанията да направи промени в начина, по който провежда вътрешното разследване”. През август Facebook обяви, че са открити 3000 “вероятно” руски реклами, което продължава да е актуален “скандал” и досега.
Покрай това се разбушуваха и други теории за руска намеса в изборите. През септември New York Times публикува на първа страница статия, свързваща руските кибер операции с нередностите по време на гласуването в различни части на САЩ. Текстът е озаглавен “Руски опити за хакване на изборите, по-мащабни, отколкото се знаеше досега, привличат малко внимание”. Ако обаче човек се зачете, установява, че няма доказателства за “руско хакване на изборите”, а само недоказани обвинения. Проблемите с гласуването в Дърхам, Северна Каролина “се усещаха като намеса, някакъв вид кибер атака”, заявява наблюдателят на изборите Сюзан Грийнхалх, освен това “месеци по-късно все още стоят въпросите какво се случи през този ден в Дърхам и други окръзи в Северна Каролина, Вирджиния, Джорджия и Аризона”. Статията все пак включва предупреждение, че “Има достатъчно други възможни причини за такива проблеми – местни служители говорят за човешки грешки и неизправности в софтуера. Освен това не са се появили ясни доказателства за дигитален саботаж, а още по-малко за руска роля в него”.
Лишените от доказателства опасения за руско хакване се разраснаха в края на септември, когато Департаментът по вътрешна сигурност (DHS) информира 21 щата, че те са били цел на руски кибер операции по време на изборите през 2016 г. Някои от щатите обаче вече отхвърлиха тези твърдения. Включително Калифорния, която обяви, че след проверка и търсене на допълнителна информация е “станало ясно, че констатациите на DHS са погрешни”.
Скорошните избори във Франция и Германия бяха придружени с подобни страхове за руско хакване и дезинформация – като резултатите също бяха подобни. Във Франция хакерските атаки срещу кампанията на победителя Еманюел Макрон се оказа “без следа” от руска намеса и толкова “обикновена и проста, че на практика всеки би могъл да стои зад нея”, както шефът на френската служба по кибер сигурност тихомълком обясни след вота.
Германия се сблъска с още по-озадачаващ резултат: нищо не се случи. “Очевидната липса на силна руска кампания за саботаж на германските избори е мистерия за длъжностните лица и анализаторите, които предупреждаваха за вероятна атака, написа Washington Post в статия, озаглавена “Докато германците се подготвят да гласуват, мистерията се разраства: Къде са руснаците?” Тази мистерия бе толкова дълбока, че The New York Times също ѝ посвети статия: “Мистерията на германските избори – защо няма руска намеса?”
Следвайки тази практика на доказване, Русия може да бъде обвинявана за неща, стоящи далеч извън западните избори. След избликът на расистко и неонацистко насилие в Шарлотсвил, външнополитическият консултант Моли Маккю пусна следното съобщение в Twitter, което бе широко разпространено от други потребители на социалната мрежа: “Нужно е да проведем разговор за това какво се случи в Шарлотсвил и руското влияние и операции в Съединените щати”. Маккю бе една от поканените да свидетелства на изслушванията за “Напастта от руска дезинформация”.
В статия за CNN Аша Рагапа от правния колеж в Йейл заяви, че Шарлостсвил “отново подчертава проблема с Русия”. Разбира се Рагапа признава, че “досега не се е появило доказателство, че Русия подкрепя директно екстремистки десни групи в Съединените щати”. Но връзките на руското правителство с европейската крайна десница “погледнати през отговорът на Тръмп на събитията в Шарлотсвил подсказват, че се отваря възможност за руското разузнаване да използва щатски расистки групи за да ескалира активните си мероприятия в Съединените щати”.
Свързването на Русия с американските расисти и крайно десни контрастира с твърденията от по-рано тази година, когато бе модно Русия да се свързва с хората от противоположния политически полюс. През март свидетели от разузнавателната общност съвсем сериозно заявиха пред Конгреса, че руската “кибер инвазия от 21 век” се е “опитала да създаде неспокойство в САЩ като е провокирала протести като “Окупирай Уолстрийт” и движението “Живота на чернокожите има значение””. Доказателството, което бе представено в подкрепа на тези твърдения, бе това, че и двете движения са отразявани от руската телевизионна мрежа RT. (Подобни „доказателства“ се прилагат и за доказване на руската намеса в събитията в Каталония)
Свръзани с Русия туитове за протеста на играчи от Националната футболна лига срещу расовата несправедливост “са опит за всяване на разделение в страната” според републиканския сенатор Джеймс Ланкфорд. Според репортерът от CNN Дила Байрс пък свързана с Русия реклама за “Живота на чернокожите има значение”, насочена към публика във Фъргюсън и Балтимор, “ни казва, че руснаците, които са купили тези реклами, са достатъчно усъвършенствани, за да знаят, че като се прицелват в тези общности, това ще помогне за появата на политически раздори… целта реално е била да се предизвика хаос”. (През октомври CNN допринесе и с “разкритие”, че руснаците са подкокоросвали анти-раситкото движение и чрез играта Pokemon Go. Доказателства за което отново нямаше. Бел. прев.)
Тези истории всъщност са по-показателни за отношението на коментаторите и политиците към публиката им. Освен 3000 реклами, посочени от Facebook, Twitter информира конгреса за около 200 акаунта, свързани с “руската намеса в изборите през 2016 г.” (като дефиницията на “свързан с Русия” обхваща всеки профил, който е регистрирал акаунта си през руски телеком или с руски имейл адрес, който дори само веднъж се е логвал от руско ИП, и който използва кирилица). Twitter има 328 млн. абоната. Да се твърди, че 200 профила от общо 328 млн. могат имат такъв ефект е колкото обида за здравия разум, толкова и към елементарната математика.
Тези твърдения също така намекват, че протестиращите срещу расовата несправедливост в места като Фъргюсън и Балтимор са неосъзнати чуждестранни агенти, които нямаше да излязат по улиците, ако не бяха насъсквани от руснаци в социалните мрежи. Протестирането срещу расизма няма за цел да подклажда “хаос” и “политически раздор” – то има за цел да протестира срещу расизма. (Или както отбелязва журналистиката Кейтлин Джоунстоун: “Ако разпространяването на информация за все по-военизираната полиция, убиваща невъоръжени чернокожи, е всичко от което Русия се нуждае, за да въздейства на изборите в САЩ, то тогава проблемът не е Русия”).
Тъй като рекламите може да са дошли от Русия се приема за даденост, че те са част от предполагаемия руски правителствен заговор. Малцина вземат предвид алтернативния сценарий, изтъкнат от журналиста Макс Блументал – че тези реклами имат същата цел като във всяка тролска ферма в интернет – да привличат кликания и трафик.
Някои от хората, които се фокусират върху “Русиягейт”, може би са движени от реалния страх и дезориентация, които следват от победата на най-неквалифицирания и непредсказуем президент в историята на страната. Но за тези, които участват активно, особено за намиращите се в привилегировани позиции, “Русиягейт” осигурява безопасен и безвреден начин да участват в “съпротивата” срещу Тръмп. За привилегированите американци противопоставянето на Тръмп главно по руската тема дава възможност хем да са против него, хем да не повдигат въпрос за собствените си отношения икономическата и политическа система, против която много избиратели въстанаха на последните избори. Ако приемем сценария на водещата от MSNBC Рейчъл Мадоу, според която е възможно президентството да е “на практика руска операция, сегашният американски президент да е продукт на тайно сътрудничество между руското разузнаване и кампанията на Тръмп”, то тогава няма нужда да има конфронтация с властта по каквато и да е друга тема.
Само че икономическото недоволство, ограничаването на възможностите за гласуване, неуспехът на Демократическата партия да достигне до гласоподавателите, както и корпоративните медии, които осигуриха безкрайно внимание на празните обещания и расистките предубеждения на Tръмп, са сред проблемите, които биват избутвани извън вниманието благодарение на непрекъснатия фокус върху “Русиягейт”. Същото се отнася и за съвсем реалното напрежение между САЩ и Русия, които не се вписват в наратива.
Насред цялото говорене как Путин дърпа конците, Тръмп тихомълком назначи анти-руски ястреби на ключови позиции и прие нов член на НАТО въпреки възраженията на Москва. Ръководителят на Генералния щаб, назначен от Тръмп – генерал Джоузеф Дънфорд, подкрепя усилията на Пентагона и Конгреса да осигурят нови оръжия на Украйна. Президентът Обама отхвърли подобни предложения заради опасения, че това ще възпламени смъртоносния конфликт в страната. Точно преди скорошните съвместни военни игри между Русия и Беларус, САЩ и съюзниците им от НАТО проведоха в съседство “най-голямото военно учение в Източна Европа от края на Студената война”.
Това напрежение само ще се влошава в политически климат, в който на дипломацията с Русия се гледа като на слабост, и в който противопоставянето на Москва с твърди санкции и милитариъм е сред малкото сфери, в които има съгласие между двете партии в Конгреса.
Конфликтът с друга ядрена сила може да представлява заплаха за унищожение на мнозина, но предлага незабавни ползи за малцина. “Притесненията на НАТО за Русия се гледат като позитивно развитие от страна на военно-промишления комплекс” отбелязват бизнес изданията в репортажи за рекордното поскъпване на акциите на военни компании. Същото се отнася и за рейтинга на MSNBC – телевизионната мрежа, която пробутва “Русиягейт” по-усилено от всеки друг.
Хората, които не се връзват на теориите за “Русиягейт”, не трябва да им се поддават. Тръмп не се добра до Белия дом през Русия, а като измамно се представяше за шампион на народа. Единствените негативи, които могат да доведат до провала му, са неговите собствени.
