Какво се случи с предстоящото избухване на Третата световна война? По-рано този месец навсякъде из западния свят се чуваха тревожни предупреждения за „огромните” руски военни игри. Многократно ни се казваше, че това би могло да е най-голямото военно учение на Русия след края на Студената война. „Мащабен” и „грамаден” също бяха сред често използваните прилагателни.
Военни и медийни коментатори изграждаха образа на учението „Запад 2017” като на почти безпрецедентна заплаха, като особено се открояваха две твърдения. Заявленията на Русия, че в него ще участват около 12 хил. войници (половината от които беларуски), бе отхвърляно като заблуда, защото реално участниците щели да достигнат 100 хил.
След това се говореше за намеренията. Казваше се, че подобно голямо учение може да осигури прикритие за Русия да заграби земи от Украйна и дори балтийските страни. Географската и календарна близост на учението до годишнината от началото на Втората световна война – германската атака срещу Полша – сякаш даваше допълнителна достоверност на предупрежденията. На фона на високото напрежение между Изтока и Запада, чакахме да започне следващата световна война.
Така че какво се случи? „Запад 2017” започна и приключи, но ако се съди по критериите на западните медии, то бе сериозен провал. До новините стигнаха само кадри как президентът Владимир Путин наблюдава нещо през бинокъл, както и съобщение, че трима души са били ранени, след като хеликоптер по погрешка е изстрелял ракети към зрители. Дори западните анализи определиха броя на участвалите войници на между 10 хил. и 17 хил. И никой не стана обект на инвазия.
А пък руснаците се наслаждават на редкия случай да се смеят последни. Те посочват, с известно основание, че заявленията им за броя на войските са били точни, не е имало никакви преструвки и международните граници не са били нарушавани. Също така всички руски войски, пратени в съседен Беларус за учението, се прибират у дома. „След всички западни обвинения, че Русия води информационна война с помощта на „фалшиви новини”, кой сега разпространява фалшиви новини? Нима това не е поредното доказателство, че западните лидери на мнение са заклещени в коловоза на стереотипите от Студената война”, питат те. И имат право.
Според една oт теориите, които се въртят, със „Запад 2017” Русия се е стремяла да заложи капан, в който западните анализатори и медии прилежно паднаха. По вероятно е, мисля си, че Русия просто се наслаждава на това да се окаже от правилната страна на информационната война.
Това обаче ни оставя без отговор на истинския въпрос. Как се случи така, че мащабът и намеренията на „Запад 2017” – поредните от извършващи се на всеки четири години маневри – бяха толкова нереалистично надути на Запад? До степен, че се предсказваше нова световна война?
Зад кулисите се отправят различни обвинения, като „медиите” – „безотговорните медии” – както обикновено са в светлината на прожекторите. В това има елемент на истина, но само елемент. Медиите обикновено не измислят, или поне не напълно, това, което съобщават. Особено по военните и отбранителни въпроси информацията им идва от другаде, като често им се дава и насока за интерпретациите.
В този случай медиите – или по-точно някои автори на заглавия – могат да бъдат обвинени в това, че са пропуснали някои нюанси в информацията, която им се дава. Русия „би могла” да разположи до 100 хил. войника, „би могла” да използва учението за да нахлуе в Украйна и прочее твърдения могат да се заменят неволно с „ще”. Възможното става сигурно. Това може да бъде направено от невежество, за постигане на ефект, или, в някои случаи, защото пасва на текущия политически дневен ред.
Но медиите не са извора на информацията – или по-скоро на дезинформацията – относно „Запад 2017” . Дори бърз поглед върху медийните съобщения за това руско учение показва, че те разчитаха на понякога анонимни, но по-често назовани източници. И то източници, които биха могли да претендират за някаква експертиза по темата.
Един от тези бе не друг, а генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг, който предупреди, че Русия „е използвала големи военни учения като прикритие или предшественик на агресивни военни действия срещу свои съседи”, посочвайки Грузия през 2008 г. и Крим през 2014 г.
След това бе британският министър на отбраната сър Майкъл Фалън, който каза, че учението „е предназначено да ни провокира” и изглежда приемаше оценките за 100 хил. участници.
В много от съобщенията също така се цитираха политически или тинк-танк източници от балтийсктие страни, Полша и Украйна, където гледната точка за Русия като минал и потенциален агресор преобладава. Това конкретно виждане в тези страни е разбираемо, но това не го прави вярно, особено при нови или различни обстоятелства.
Това се отнася и за конкретния прецедент. Това, което някои хора считат за всяване на паника от страна на британски министри и НАТО, бива защитавано от официални лица, които казват, че в миналото Русия не е обявявала реалния брой военни, участващи в учения, и е забранявала външни наблюдатели – поради което не е неразумно да се подозира, че ще направят същото. Подобен аргумент се отнася и до използването на военни маневри за прикриване на агресия – макар връзката между руските военни учения и интервенциите в Грузия и Крим да е най-малкото спорна.
Бдителността, настояват те, трябва да е нашият лозунг. Но бдителността, както и подготвеността за всякакви вероятности, е доста различна (поне според мен) от това да всяваш паника за предполагаема заплаха от рутинно военно учение. И то по начин, който не е оправдан от наличните доказателства, и който откровено обслужва анти-руския западен дневен ред. Струва си да се отбележи и че това се случваше докато „необвързаната Швеция” (както я описва НАТО) провеждаше учения, включващи много членки на НАТО. Малко преди това самото НАТО проведе маневри в Черно море и в близост до западните граници на Украйна. Трябва да се попита – кой кого заплашва в случая?
Според първоначалния анализ на тинк-танка Chatham House, фактите около „Запад 2017” накратко са следните. Това е учение, предназначено да тества новата, по-малка и по-гъвкава конфигурация на руските въоръжени сили и техните нови електронни и комуникационни способности. Отчасти то имало функция и да демонстрира модерна техника с търговски цели. И да – да демонстрира на НАТО, че Русия е сила, с която трябва да се съобразява. С други думи, по концепция и цел, това учение много си приличаше с ученията, провеждани от западните сили.
