В категории:Анализи / Свят

И двете партии в САЩ използват Украйна за политически цели

Поне от 2016 г. насам управленските елити във Вашингтон използват Киев като инструмент за вътрешнополитическите си борби

Балансирането между интересите на Доналд Тръмп и Джо Байдън вероятно е една от най-трудните задачи за доскорошния комик Зеленски.

Лидерът на демократите в Камарата на представителите Нанси Пелоси обяви, че започва официално разследване за импийчмънт срещу президента Доналд Тръмп. Процесът ще се фокусира върху това дали Тръмп е злоупотребил с правомощията си, като е поискал помощ от друга държава за подкопаване на потенциалният му съперник на предстоящите президентски избори Джо Байдън. По думите на Пелоси такива действия биха могли да представляват „престъпване на клетвата“.

Преди дни в щатските медии излезе информация, че по време на телефонен разговор с новия украински президент Володимир Зеленски през юли Тръмп е поискал Украйна да разследва бившия вицепрезидент Байдън и сина му Хънтър, който има бизнес интереси в страната. Това бе потвърдено от стенограмата на разговора, публикувана в сряда. Малко преди разговора, Тръмп е наредил да бъде замразена военната помощ за Украйна в размер на близо 400 млн. долара, което поражда подозрения, че отпускането на парите е било използвано за натиск върху Киев.

Коментаторът на The Hill Джон Соломон припомня, че през последните няколко години демократите също не са се свенили да впрягат влиянието на САЩ върху Украйна за собствените си политически цели. Той припомня как по-рано този месец, по време на посещение на щатски политици от двете основни партии в Киев сенаторът-демократ Крис Мърфи отправя целенасочено послание към новия украински президент Володимир Зеленски.

Подбирайки внимателно думите си, Мърфи дава да се разбере – според собственият му разказ за събитията – че Украйна в момента се радва на двупартийна подкрепа за идващата от САЩ финансова и военна помощ, но тази подкрепа може да бъде компрометирана, ако новият президент се съгласи на исканото от адвоката на Тръмп Руди Джулиани разследване на предишни обвинения в корупция, свързани с американци, включително със семейството на бившия вицепрезидент Джо Байдън. След срещата Мърфи се похвали как казал на новия украински лидер, че помощта от САЩ е „най-важният актив“ на държавата му и ако се поддаде на исканията на Джулиани и Тръмп, това ще бъде разглеждано като „намеса в изборите“ и ще бъде „катастрофално за дългосрочните отношения между двете държави“.

„Казах на Зеленски, че не трябва да намесва себе си или правителството си в американската политика. Предупредих го, че ако се подчини на исканията на представители на президента да разследва негов политически опонент, това ще накърни тежко отношенията между САЩ и Украйна. В днешно време има много малко неща, за които републиканци и демократи във Вашингтон са на едно мнение, и подкрепата за Украйна е едно от тях“, е заявил Мърфи пред The Hill. Подразбиращото се послание е ясно: разследвайте украинските дейности на Джо Байдън или па сина му Хънтър и ще застрашите подкрепата на демократите за бъдещите помощи.

Изказванията на Мърфи служат за припомняне, че поне от 2016 г. демократите многократно са оказвали натиск върху Украйна, свързан с вътрешноамериканската политика и избори. Тази активност със сигурност предшества натиска и заплахите, отправяни от Тръмп и помощниците му към новия украински президент.

Според Джон Соломон такъв натиск има поне от януари 2016 г., когато все още ръководеният от Обама Бял дом неочаквано кани водещите украински прокурори на разговор за борбата срещу корупцията в страната. Срещата, представена като обучение, се оказва по-скоро претекст администрацията на Обама да натиска прокурорите да изоставят разследването срещу Burisma Holdings – газовата компания, в чийто борд е синът на Байдън. И да потърсят нови доказателства в по онова време неразвиващото се дело срещу Пол Манафорт – републикански лобист, който ще оглави предизборната кампания на Тръмп. Длъжностни лица от САЩ „постоянно говореха колко е важно всичките ни антикорупционни усилия да се обединят“, заявява Андрей Телиженко, бивш служител в украинското посолство във Вашингтон, който организирал срещите.

Назар Холодницкий, главният антикорупционен прокурор на Украйна, е заявил пред Джон Соломон, че скоро след завръщането му от срещата във Вашингтон е видял доказателства за политическа намеса в изборите в САЩ. Става въпрос за информацията, предадена от украински официални лица на щатски медии, която уличава Пол Манафорт в корупция. Информацията е предоставена от украинското Национално антикорупционно бюро, което е тясно свързано с щатското посолство в Киев. Публикуването на тези доказателства принуждава Манафорт да подаде оставка като основен съветник на кампанията на Тръмп. През миналия декември украинският съд заключи, че публикуването на тези доказателства представлява незаконна намеса в щатските избори от страна на Киев, но впоследствие решението бе отменено заради технически причини.

Скоро след като украинските прокурори се връщат от срещите във Вашингтон, има нова вълна на натиск, този път чрез украинското посолство в САЩ. Тогавашният посланик на Киев във Вашингтон Валерий Чали заявява, че през март 2016 г. подизпълнител на Националния комитет на Демократическата партия е притискал посолството да открият свързани с Русия компромати за Тръмп и Русия в данните на украинското разузнаване. Той също така е поискал от екипа на Чали да убеди тогавашния украински президент Петро Порошенко да направи негативно изявление за Манафорт по време на посещението си в САЩ. Чали, разбира се, твърди, че посолството е отхвърлило тези искания за „неправомерна намеса в изборите“.

Политическият натиск се усилва още повече, когато в качеството си на вицепрезидент, Джо Байдън заплашва да спре критично важен финансов транш за Киев, ако Порошенко не уволни главния прокурор Виктор Шокин. По онова време Байдън трябва да е бил наясно, че украинската прокуратура разследва Burisma, тъй като информация за това е публикувана в New York Times в края на предходната 2015 г. Шокин е заявил през Джон Соломон, че по онова време украинската прокуратура се е подготвяла да поиска интервю с Хънтър Байдън относно парите, които получава от украинската фирма. Ако такъв разпит бе станал публично достояние по време на предизборната кампания през 2016 г., това вероятно щеше да има негативни последствия за демократите. Разбира се, трябва да се има предвид, че Шокин е пословично корумпиран, и изказванията му вероятно са съобразени с променящите се политически реалности, поради което трябва да се приемат с едно наум. Конфликтът на интереси на Джо Байдън в Украйна обаче е безспорен.

В статията си Джон Соломон припомня и свидетелствата пред Конгреса на Нели Ор. През 2016 г. тя работи за Fusion GPS – финансираната от кампанията на Хилари Клинтън фирма, наела Кристофър Стрийл – автора на пословичното и вече развенчано  „досие“ за връзките на Тръмп с Русия. Ор свидетелства, че част от компрометиращата информация, която е открила по време на работата си през 2016 г., е дошла от украински депутат. Тя също така заявява, че в крайна сметка е предала информацията на ФБР чрез своя съпруг, висш служител в Министерство на правосъдието – още един начин, по който Украйна се оказва забъркана в американските избори.

Всичко това може да се разглежда като доста безцеремонна демонстрация на колониалната надменност, с която политическите елити в САЩ  се отнасят към намиращите се в клиентелистка зависимост управници в малки държави. Географските, икономически, исторически и прочее специфики на Украйна не само я поставят на предна линия в геополитическото противопоставяне между САЩ и Русия, но я превръщат и в инструмент за  вътрешнополитическите междуособици във Вашингтон. Постмайданските украински елити се оказват между чука и наковалнята – биват поставяни в крайно неудобното положение да избират кое американско партийно лоби да обслужат и кое да ядосат.

През 2016 г. Порошенко се опита да саботира кампанията на Тръмп и да даде рамо на Хилари Клинтън, което се оказа лош залог. След победата на Тръмп украинските власти се помъчиха да компенсират, като започнаха отново да ровичкат в историята около сина на Байдън. Това обаче създаде търкания с част от американските дипломатически среди и свързаните с тях структури в Украйна, които не бяха толкова чевръсти в прехвърлянето на лоялността си към Тръмп. Балансирането между интересите на Белия дом и Демократическата партия на фона на наближаващите нови избори в САЩ се очертава като една от най-трудните и рискови задачи пред доскорошния комик Зеленски.

Започнатото от демократите разследване срещу Тръмп по всяка вероятност ще се превърне в основна тема на предизборната кампания. Ентусиазмът за импийчмънт на Тръмп беше поспаднал и след като дългоочакваният доклад на специалния разследващ Робърт Мълър не оправда надеждите, че ще докаже някаква конспирация между кампанията на Тръмп и руската държава. Това даде възможност на администрацията на Тръмп да отвърне с разследване за нарушения и пристрастия при разследването срещу президента. Преди два месеца щатският съд отвърли още един „Русиягейт“, като постанови, че публикуването на изтеклите мейли на Хилари Клинтън от WikiLeaks не е престъпление.

Докладът на Мълър все пак даваше основания за разследване на президента за възпрепятстване на правосъдието – което не е никак учудващо, като се има предвид колко пъти Тръмп е демонстрирал, че не знае точно какви са правомощията му и не може да си мери приказките. Нанси Пелоси обаче дълго време устояваше на натиска да започне такава процедура, защото не е ясно доколко това ще донесе политически ползи на партията ѝ в дълбоко разделеното американско общество – особено като се има предвид, че вероятността контролираният от републиканците Сенат да гласува за импийчмънт е почти нулева.

Разследването вероятно само ще мобилизира привържениците на Тръмп, освен това носи потенциални рискове за нови неприятни разкрития около Джо Байдън, който в момента е водещ претендент за кандидат на демократите през 2020 г. Един от най-вероятните политически ефекти е свързан по-скоро с това, че шумотевицата около импийчмънта ще изсмуква кислорода от теми като нуждата от реформа в здравеопазването, осакатяващите студентски и медицински дългове, идеите за данъчна реформа в полза на обикновените хора, както и предложенията за „Нов зелен курс“. С други думи, разследването вероятно няма да има значими преки политически последствия, но би могло да има като страничен ефект заглушаване на посланията и приоритетите на прогресивните кандидати, на първо място на Бърни Сандърс, което, разбира се, би било от полза на върхушката и в двете партии и свързаните с тях корпоративни интереси.

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар