Иранецът Фаршад Голзари работи като журналист в областта на международната политика и сигурността от 2013 г. насам. Бакалавърската му степен по наказателно право и магистърската му степен по криминология му дават възможност да прекара години в проучване на естеството и дейността на различни терористични групировки като „Ал Кайда“, ИДИЛ и талибаните. Голзари е автор и на новинарско-аналитични публикации. Една от специалностите му е изучаване на въоръжените и невъоръжените конфликти в света. Политическите процеси и събитията в областта на сигурността в Близкия изток, Югоизточна Азия, Персийския залив, както и въпросите на външната политика на САЩ, са сред темите, които той разглежда и анализира.
Това интервю бе публикувано за първи път в блога „Персийският мост на приятелството“.
Господин Голзари, как Иран вижда изтеглянето на американските военни от Афганистан? Чувства ли се Ислямската република по-сигурна сега? Или по-скоро е заплашена да потъне сама в афганистанското блато, тъй като фракционните борби там се засилват?
Няма съмнение, че гледната точка на Иран за Афганистан не може да бъде приравнена с тази на другите държави, участващи в афганистанските процеси. Възможно е да има сходства между Иран и другите държави по някои въпроси, като например механизма за формиране на бъдещото афганистанско правителство или продължаването на преговорите с талибаните и споделянето на властта, но по принцип позицията на Иран по отношение на уравненията в Афганистан се различава от тази на другите.
Иран има 1000-километрова граница с Афганистан и в продължение на повече от две десетилетия е приел 5 милиона афганистански бежанци в резултат на афганистанската криза в областта на сигурността, икономиката и социалната сфера. Естествено е Техеран да гледа на тази страна по различен начин от другите държави. Разбира се, Иран, както и други страни от Югоизточна и Централна Азия, е загрижен за проблемите на сигурността и напредването на талибаните в Афганистан, защото езиковата близост кара много афганистански бежанци да търсят убежище в Иран. В условията на пандемия и икономическа криза в Иран това може да се превърне в голям проблем.
От друга страна, има вероятност сред тези бежанци в Иран да влязат ИДИЛ, „Ал Кайда“ и други терористични групи, което също може да създаде проблем за сигурността. Въз основа на това не мога да кажа, че Иран се чувства напълно сигурен. Не мога да кажа и че потъва в блатото. Причината за това също е ясна. Войските на САЩ и НАТО все още не са напълно изтеглени и предстои да видим какво ще направят талибаните след приключване на изтеглянето на чуждестранните военни формирования.
Смятам, че Иран и други държави като Русия, Китай, Индия, Пакистан и отделилите се от бившия Съветски съюз средноазиатски републики, особено Таджикистан, Узбекистан и Туркменистан, които имат обща граница с Афганистан, търсят ясен план за предотвратяване на колапса на сигурността и политическото положение в Афганистан след изтеглянето на чуждестранните сили.
Талибаните преминаха в настъпление, окупирайки големи части от страната и принуждавайки стотици афганистански войници да бягат през границите. Какво означава новият възход на талибаните за афганистанската и регионалната геополитика? Как изтеглянето на САЩ ще повлияе на интересите на Русия и Китай в региона?
Като човек, който от около десетилетие изучава Афганистан, а след това и всички видове радикални течения, включително ИДИЛ, “Ал Кайда”, талибаните, мрежата “Хакани”, “Техрик-е-Талибан-е Пакистан”, трябва да кажа, че талибаните са многопластово течение. Прекарах часове в разговори с около осем високопоставени членове на движението, някои от които сега са в политическия офис в Доха, а други са бивши военни командири в Кандахар или Хелманд, за да мога да направя дисекция на движението. След 10 години обаче за мен все още има неясноти, защото по принцип този модел на движенията не е лесен за разпознаване и анализиране. Това, което виждаш, се различава на 180 градуса от това, което е истината.
Въз основа на моя опит и наблюдения на военното поле и напредъка на талибаните, трябва да кажа, че доста страни в региона са много загрижени. На пръв поглед Русия, както и други съседи, преговарят с талибаните. Но руските служители в областта на сигурността и военното дело са открито обезпокоени от разпространението на нестабилността отвъд афганистанските граници. Федералната служба за сигурност (ФСБ), както и руското военно разузнаване (ГРУ) знаят степента на влияние на талибаните по северните граници на Афганистан. Руските служби чувстват физическото присъствие на ИДИЛ в Източен и Североизточен Афганистан – провинциите Нангархар, Кунар и Нуристан, и разбират, че тази терористична група може да проникне на територията на държавите от Общността на независимите държави (организация, обединяваща много от бившите съветски републики и Русия – б. ред.) по всяко време поради крехката сигурност на Афганистан и дори може да започне операции.
Въпреки че Русия осъществява задкулисна координация с талибаните срещу ИДИЛ, Москва очевидно е обезпокоена. Китай също е загрижен. Обърнете внимание, че провинция Бадахшан в Североизточен Афганистан граничи с Китай и е недалеч от Синдзян, където живее мюсюлманското малцинство уйгури. Това може да накара Съединените щати или трети държави да мислят, че за да нанесат удар по Китай, би било по-добре да изпратят оръжия на уйгурите от тази граница, за да го вдигнат те срещу китайското комунистическо правителство.
Освен тези проблеми, талибаните – поради ханафитската си идеология и поради това, че се определят като пущуни – имат добро влияние в цял Афганистан и могат лесно да пренесат операциите си от крайградските села и градове в столиците на провинциите, което да доведе до падането на съответните провинции. От друга страна, оттеглянето на американците ще има тежка цена за Китай. Защото Китай се стреми да завърши инициативата “Един пояс, един път”, което според мен беше една от причините САЩ да се изтеглят.
От десетилетия Афганистан е място за съперничество между Индия и Пакистан. Как ще се отразят на това оттеглянето на САЩ и промяната на балансите вътре в афганистанското общество? В крайна сметка талибаните първоначално са имали връзки с Пакистан…
Пакистанската агенция за разузнаване и сигурност (ISI), основната и най-независима пакистанска агенция за разузнаване и сигурност, ръководи талибаните от десетилетия. Пакистан действително възприема Афганистан като част от своите дълбоки стратегически интереси и в същото време не иска да увеличава влиянието на Индия в тази страна, било то икономическо или в областта на политиката и сигурността.
Пакистан изпрати талибаните в Афганистан от техните школи към мрежата Хаккани в пакистанската провинция Хайбер Пахтунхва, граничеща с Афганистан. Обърнете внимание, че много талибански лидери бяха в американския затвор в Гуантанамо под наблюдението на ЦРУ до първия кръг от преговорите в Доха през 2018 г. Някои от тези високопоставени талибански фигури бяха арестувани от специалните сили на САЩ в Афганистан през 2002 г., а други бяха или арестувани от ISI и предадени на САЩ, или ISI предостави информация на ЦРУ, за да могат да бъдат по-лесно задържани. Сега същите хора като Мохаммад Фазел Мазлум, Норуллах Нури, Мола Хайрулла Хайрахах, Абдул Хак Уасик, Мохаммад Наби Омари и други, които понастоящем са в преговорния екип на талибаните в Доха, са освободени от Гуантанамо и стоят зад гърба на САЩ и други държави. Те са получили образованието си в пакистански религиозни училища. Поради тази причина смятам, че в даден момент, ако американците не бяха оказали натиск върху Пакистан, те нямаше да успеят да доведат талибаните на масата за преговори, което показва, че Пакистан е влиятелен играч в Афганистан.
Само преди няколко дни дъщерята на афганистанския посланик в Исламабад беше отвлечена и измъчвана, което накара Кабул да отзове всички свои дипломати от Пакистан. Смятам, че това също беше сценарий за прекъсване на връзките между двете страни, защото 48 часа след завръщането на афганистанските дипломати и когато в президентския дворец в Кабул се провеждаше молитвата за Курбан Байрам, талибански ракети бяха насочени към двореца. Това е упражняването на властта на Исламабад в Афганистан.
Турция обяви, че нейните войски ще останат в Афганистан, въпреки изтеглянето на САЩ. Каква е стратегическата роля, която Турция и нейните съюзници, които остават като военни в Афганистан, ще играят оттук нататък? Как ще бъдат представлявани американските интереси в Афганистан занапред?
Турция би искала да бъде в Афганистан, както е в Либия, Сирия, Нагорни Карабах, Ирак и Източното Средиземноморие, и се стреми да използва членството си в НАТО. Турция смята Афганистан и по-специално летището „Хамид Карзай“ в Кабул, което тя иска да държи под свой контрол, за много важен въздушен мост в Централна Азия. Чрез него тя може да улесни и увеличи износа си за страните от региона, както и за Китай. До голяма степен мнението на Турция за Афганистан се корени в търговските въпроси.
От друга страна, трябва да се отбележи, че Турция е единственият мюсюлмански член на НАТО. Анкара се опитва да се разбере с талибаните, като използва елемента на религията, тъй като талибаните многократно са заявявали, че не виждат разлика между Турция и Съединените щати заради членството ѝ в НАТО. Само преди няколко седмици в интервю със Забиулла Муджахид, говорителя на талибаните, го попитах за това и той изрично заяви от името на талибаните, че Турция не бива да остава в Афганистан. Смятам, че Съединените щати координират действията си с Турция в това отношение, а Ердоган се стреми зад кулисите както да увеличи влиянието си в Афганистан от името на Съединените щати, така и да може да се приближи до администрацията на Байдън и да разреши различията си с Вашингтон.
Същевременно американците са на път да създадат своя база в Пакистан, където според мен американците са се установили или ще се установят, въпреки демонстративната съпротива на Исламабад, защото пакистанците имат голям външен дълг и очакват помощта на САЩ за борба с тероризма.
В началото на юли Иран беше домакин на така наречените вътрешноафганистански преговори между афганистанското правителство и талибаните. Какво цели Иран в тези преговори и в развитието на връзките с талибаните? Кое надделява в стратегическия интерес на Иран в Афганистан – желанието за мир, властовата политика с конкурентите, съдбата на шиитската или персийскоезичната общност, нещо друго?
Противно на това, което се говори по света и от много от водещите световни медии и анализатори, смятам, че талибаните основно използват тактика за водене на преговори с всички държави, замесени в случая с Афганистан. Талибаните са тоталитарно течение във всяко едно отношение, ръководено по няколко начина. Преди всеки преговорен процес – било то с Иран или Русия, САЩ и т.н. – те превземат редица градове, за да дадат на света и на страната, с която ще преговарят след няколко дни, да разбере, че са постигнали много и сега трябва да спечелят още точки на масата за преговори.
От 2018 г. насам, а дори и по-рано, по време на президентството на Хамид Карзай, се използва тази тактика. Въз основа на това считам, че преговорите на талибаните с Иран първоначално се считат за вид политически актив в Техеран, обусловен от две основни причини. Първо, Техеран се стреми да получи подкрепа за своите интереси от двете групи, обособили се в Афганистан – талибаните и правителството в Кабул. Второ, Иран, подобно на Русия, Китай, Индия и Пакистан, е съсед на Афганистан и се стреми да играе роля там, да обслужва собствените си национални интереси с евентуалното му бъдещо правителство. Иран смята, че талибаните сами не могат да завземат властта в Афганистан, а подобно на Гулбудин Хекматиар, лидер на Ислямската партия на Хекматиар, който предаде оръжията си на правителството, могат да бъдат само част от властта. В съответствие с това Иран заявява, че бъдещото правителство на Афганистан трябва да се състои от всички партии и етноси, включително талибаните. Освен това бъдещото правителство трябва да дойде на власт чрез избори, а не чрез използване на оръжие и насилие.
