Отбелязването на два исторически юбилея на българската журналистика даде повод отново да се повдигнат болните въпроси за свободата на словото у нас, за гаранциите и заплащането на журналистическия труд, за медийните зависимости, за качеството на нашенската демокрация, която е скачен съд с възможността обществото да бъде информирано за всички важни събития и процеси обективно, прозрачно и достойно.
„Каквато е свободата на словото, такава е и демокрацията,” обобщи президентът Румен Радев. А председателят на Съюза на българските журналисти Снежана Тодорова подчерта: „Медиите стават все по-евтини за изкупуване и все по-лесни за манипулиране. Крайно наложителна е защитата на труда и на професията на журналиста.”
Заклеймявани като продажни или търсени като последна надежда за правда, окуражавани да са смели или мачкани да са послушни, задушавани от политически натиск и съблазни, манипулируеми и манипулиращи, бъркащи в социални язви и корупционни схеми или снишени от зависимости – такива или онакива, медиите и журналистите днес са неделима част от общественото развитие и от самото ни битие.
А всъщност прословутата им „четвърта власт” из българските земи исторически е доста млада – едва на 175 години. Именно преди толкова време – през 1844 г. – Константин Фотинов започва редовното издаване на периодичното списание „Любословие” и слага така началото на българската журналистика.
50 години по-късно – през 1894 г., 170 големи български писатели и интелектуалци, изявяващи се и като журналисти, се събират на Първи журналистическо-списателски събор. Поводът е да отбележат тогавашния половинвековен юбилей на „Любословие”. Но всъщност повдигат и остри въпроси около опитите на правителството на Стефан Стамболов да потиска свободното слово. Настояват за отмяна на въведения през 1887 г. Закон за печата, който е антиконституционен и води до „нравствен упадък” на българската журналистика. Изказват мнение относно третирането на българската тематика в европейската преса. Обявяват се и против грубия език в полемиките из стамболовите вестници.
Така този събор отпреди 125 г. поставя началото на организираното журналистическо движение у нас, за чийто продължител се смята днешният Съюз на българските журналисти (СБЖ).
Сред онези 170 първопроходци по този трънлив път са Тодор Влайков, Алеко Константинов, Юрдан Иванов, д-р Кръстьо Кръстев, Янко Сакъзов, Евтим Дабев, Димитър и Вела Благоеви, Иван Вазов, д-р Александър Теодоров-Балан, Иван Андрейчин, Марко Балабанов, Иван Кършовски, Георги Бакалов, Любомир Милетич, д-р Иван Шишманов, Гаврил Георгиев, Стоян Заимов, Тодор Постомпиров и още много други емблематични имена, поставили високо летвата за гражданска съвест и честно слово.
Двата юбилея – 175-годишнината на българската журналистика и 125-годишнината на организирано журналистическо движение у нас – бяха чествани от СБЖ с поредица от събития. На тях не бе пропуснато да се напомни, че за съжаление проблемите, тревожили участниците в Първия журналистическо-списателски събор през 1894-та, продължават да тежат на обществото и на гилдията и днес.
Честванията започнаха с шествие, тръгнало от централата на СБЖ на ул. „Граф Игнатиев” 4 в София. Участниците преминаха през Градската градина, покрай Народното събрание и положиха цветя на паметника на създателите на славянската азбука, светите братя Кирил и Методий, пред Националната библиотека, носеща техните имена.
След това в Аулата на Софийския университет „Св. Кл. Охридски” се състоя тържествена юбилейна сесия, на която за ролята и проблемите на журналистиката говориха председателят на СБЖ Снежана Тодорова, зам.-ректорът на СУ доц. Георги Вълчев, професорът от Факултета по журналистика и масови комуникации Милко Петров, поетът Иван Есенски от Съюза на българските писатели, доайенът на дипломатическия корпус у нас и посланик на Палестина Н. Пр. Ахмед Ал Мадбух.
Прочетен бе и поздравителен адрес от президента Румен Радев. Малко по-късно държавният глава прие в президентството Снежана Тодорова и главния секретар на СБЖ Иван Върбанов, за да им връчи президентски плакет „Св. Св. Кирил и Методий” за СБЖ по повод двата журналистически юбилея. И Радев, и и представителите на журналистическия съюз съвпаднаха във възгледите си и оценките за притеснително ниските нива в свободата на словото в България.
В поздравителния си адрес президентът изразява увереност, че и днес в българските медии има личности, които знаят, че журналистиката е преди всичко мисия и след това професия и които намират сили и характер да отстояват най-високите нейни достойнства – достоверност, критичност, храброст.
„Свободата на словото не е отговорност единствено на издатели и журналисти, тя е битка на всеки гражданин. Защото гражданинът избира коя телевизия да гледа, кой сайт или вестник да чете. В съвременния свят на дирижиран информационен шум, на фалшиви новини и отстъпление на класическите медии, всеки от нас трябва да бъде непримирим към опитите за манипулация“, сочи държавният глава.
Румен Радев подчертава, че озаптяването на свободното слово днес е въздигнато в сложна и ефикасна система: „Уволнения и съблазни, икономическа принуда и зависимости – палитрата от способи за натиск е пребогата. Но по-огорчаваща от агресията на цензурата е моралната дилема на автоцензурата, пред която все повече български журналисти са изправени.”
Държавният глава изтъква още: „След тридесет години демократични промени родната журналистика живее в паралелни реалности. От една страна, реалността на тези, които удобно не виждат проблем с медийната среда в България. От друга – тази на драматичния срив на държавата в глобалните класации за свобода на словото.“
Радев смята позорното 111-то място на България по свобода на медиите за „присъда, която ни отдалечава от демократичния свят и ни нарежда сред страни, които още не са се преборили за свободата си. А каквато е свободата на словото, такава е и демокрацията.”
Държавният глава обобщава: „Никоя епоха не е комфортна за журналиста, посветен на истината, а първата жертва на всяка диктатура е истината на върха на перото”.
На свой ред председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова отбеляза по време на срещата, че „президентската институция е единствената в България, която проявява разбиране и говори открито за проблемите на българската журналистика.“
Тези проблеми бяха ясно очертани от самата Тодорова в словото ѝ в Аулата на СУ. Тя заяви: „Необходими са сериозни промени, които да спасят професионалната и качествена журналистика. Крайно наложителна е защитата на труда и на професията на журналиста, за да се подобри неговото социално положение в обществото, да му се даде възможност да изразява свободно своята гражданска позиция, а не да се съобразява с политическите прищевки на силните на деня и на издателите, които често са под контрола на властта”.
Председателят на УС нва СБЖ припомни: „Именно поради това Съюзът на българските журналисти преди три години официално внесе в Народното събрание предложения за законодателни инициативи за защита на журналистическия труд и свободата на медиите, които имат за цел да издигнат ролята и да защитят българските журналисти и журналистическата професия. Нашите предложения обаче потънаха в архивите, без да са разгледани и обсъдени”.
Снежана Тодорова обърна внимание, че „най-голям интерес за влияние върху възможно най-много хора имат властите, защото медиите могат да бъдат инструмент за управление на обществените процеси”.
Изтъкнато беше още: „Повечето частни медии са поверени на кредитни милионери или на загадъчни офшорки, а държавата щедро ги финансира през министерства чрез възлагане на поръчки без публични конкурси или чрез немотивирано разпределение на европейски фондове за комуникационни програми. По този начин ролята на медиите като пазители на човешкото право на информация е заменена от поръчков пиар и класическа пропаганда. Принизяването на ролята на медиите се отразява тежко на журналистическата професия, която запада морално и материално”.
Председателят на СБЖ изрази почит към трагично загиналите в историческото политическо и идеологическо противоборство у нас журналисти и интелектуалци – както към жертвите на „белия терор” през 20-те години като Йосиф Хербст, Гео Милев, Георги Шейтанов, Христо Ясенов, Сергей Румянцев и др., така и към погубените сред 1944-та Райко Алексиев, Йордан Стубел, Фани Попова-Мутафова, Йордан Мечкаров, Александър Божинов, Александър Добринов, Данаил Крапчев и др. „Да им се извиним, че толкова години ги делим на „наши” и „чужди”, а те всички бяха български журналисти,” посочи Снежана Тодорова.
По време на честванията на двата юбилея многократно беше припомнян и водещият журналистически принцип на Йосиф Хербст: „Никому в угода, на никого напук”.
