В категории:България

СБЖ и АЕЖ скочиха остро на закона на ВМРО за „фалшивите новини“

Предложеният законопроект е напълно противоконституционен и дава открити цензорски лостове в ръцете на и без това спорен орган като СЕМ, посочват двете журналистически организации по повод идеите управляващите националисти

Снимка: pixabay.com

Съюзът на българските журналисти (СБЖ) и Асоциацията на европейските журналисти в България (АЕЖ) реагираха остро на законопроекта за промени в Закона за радиото и телевизията, внесен от ВМРО на 18 март.

Законопроектът е подписан от четирима депутати от партията на Красимир Каракачанов, която е част от управлението на страната – Александър Сиди, Искрен Веселинов, Мария Цветкова и Милен Михов. Поправките предвиждат предоставяне на права на Съвета за електронни медии да цензура онлайн медии и сайтове под предлог за „борба с фалшивите новини“.

„Под предлог за борба с дезинформацията около сегашната пандемия, се предлага оспорван от гилдията и обществото орган като СЕМ да цензурира онлайн медии, което е в разрез с конституцията. Недопустимо е това да се прави по принцип, а особено пък в условията на извънредно положение и преди сериозно професионално обсъждане на преструктурирането на СЕМ“, заяви председателят на Управителния съвет на СБЖ Снежана Тодорова.

„Асоциацията на европейските журналисти – България счита, че предложеният законопроект е напълно противоконституционен, като по същество предлага въвеждане на възможност за налагане на цензура“, пишат от АЕЖ в своя позиция, изпратена и до Народното събрание като официално становище по поправките.

Със законопроекта се предлага Съветът за електронни медии да има правомощие да „оповестява интернет страници, чрез които се разпространява дезинформация в интернет средата“, като решението за това се публикува на интернет страницата на Съвета и в тридневен срок сайтът трябва, следейки страницата на СЕМ по своя инициатива, да премахне публикациите си. В противен случай, сайтът му ще бъде спиран от „всички лица, представляващи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги“. Те ще са длъжни да направят това с разпореждане на Софийския районен съд (СРС), до който СЕМ ще е подал искане. Председателят на СРС или оправомощен от него заместник-председател се произнася по искането в срок до 72 часа. Съдебното разпореждане щяло да се публикува на интернет страницата на Съвета в деня на получаването му и предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи или услуги щели да имат задължението да спрат достъпа до съответните интернет страници в срок от 24 часа от публикуване на разпореждането на съда и то на страницата на СЕМ.

Няма критерии, по които СЕМ да определя коя информация е дезинформация и коя не, категорични са от АЕЖ. Няма такива критерии и за председателя на СРС, тоест преценката ще е субективна, категорични са журналистите. В допълнение, те изтъкват, че законопроектът дава своя дефиниция на дезинформацията, която се различава и стеснява значително от дефиницията, дадена от Европейската комисия.

Гилдията и обществото отдавна настояват за преструктуриране на СЕМ и за включване в него на сериозна обществена квота, пишат от СБЖ

„Без наличието на законов регламент по въпроса, на СЕМ се дава правото да преценява въз основа на очевидно субективни критерии кои онлайн публикации са дезинформиращи. След което нарочените публикации се поставят на сайта на СЕМ за 3 дни – и така издателите на евентуалните сайтове нарушители се броят за известени. Дали ще видят това „известие“ е тяхна грижа“, коментира Снежана Тодорова от СБЖ.

Тя посочи още, че предложението на ВМРО не спира до тук – настоява се освен това всички сайтове и онлайн издания да се регистрират като доставчици на медийни услуги пак пред СЕМ. И СЕМ да преценява дали да ги регистрира или не. „Това е очевиден механизъм за цензура, упражняването на каквато е изрично забранено от конституцията. Основният закон посочва конкретните много сериозни закононарушения, поради които дадена медия може евентуално да бъде спряна, но за такива изобщо не става дума в настоящото предложение“, посочват от СБЖ.

АЕЖ изтъква още, че депутатите предлагат и наказателна репресия, като се предвижда, че който чрез слово, печат или други средства за масова информация, чрез електронни информационни системи или по друг начин разпространява невярна информация ще се наказва с лишаване от свобода до три години.

Напомняме, че чл. 40 от Конституцията на Република България забранява цензурата, като ал. 2 предвижда изчерпателно основанията, на които едно средство за масова информация може да бъде спряно, но те са изключително сериозни и са свързани с опазването на конституционно установения ред, призив към извършване на престъпление или насилие над личността и накърняване на добрите нрави. Наред с това, подобно ограничаване се допуска единствено въз основа на акт на съдебна власт, но е недопустимо такъв да се постановява от председателя на СРС или негов заместник в такъв спешен срок от 72 часа, без събиране на доказателства или възможност на страната да се защити. Напълно противоречащо на правилата на съдебния процес е негов адресат да не е дори самият сайт, а това да са предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи или услуги. По този начин, по същество, на председателя на СРС, който има административно-организационни функции и то само по отношение на съдиите на районен съд София, да може да издава своеобразен административен акт. Неговите адресати обаче, няма да бъдат уведомявани надлежно на посочения от тях адрес, а ще трябва да следят по своя инициатива сайта на СЕМ. Адресатите ще са всички лица, представляващи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги. Тоест, актът ще има характер на някакъв специален общ административен акт. Подобни разпоредби противоречат на принципа на справедлив съдебен процес и на правна сигурност. По Конституция, подобно ограничение на сайт или на средство за масова информация изобщо, е възможно да се случи само от редовен съд по действащите процесуални правила при възможност за процесуална защита и събиране на доказателства и то в точно посочените в Конституцията случаи. Дезинформацията не е един от тях.

Снежана Тодорова коментира, че от ВМРО на практика искат да дадат „открити цензорски лостове в ръцете на СЕМ – един орган, който и без това чрез досегашни свои действия и решения е натрупал изключително много и обосновани критики както в журналистическата гилдия и медийните среди, така и в обществото като цяло“. И критикува остро компетенциите и структурата на СЕМ:

Много отдавна настоятелно е повдиган – включително и от СБЖ – въпросът за компетенциите и структурата на СЕМ и дали въобще той да остане в сегашния си вид или да се търси базисното му преструктуриране с включване на механизми за контрол и на сериозна обществена квота сред членовете на този регулатор. Всякакви предложения – и то отправени от партия във властта – да се придават цензорски функции на СЕМ преди да е извършено това изисквано от гилдията и обществото негово предефиниране и преструктуриране, не могат да бъдат приети иначе, освен като опит именно на властта да упражни недопустим и противоконституционен натиск и контрол над свободата на словото.

Въвеждането на правомощието на държавен орган да определя кое е истина и кое не, по същество е недопустимо и представлява цензура, категорични са и от АЕЖ. Независимо от извънредното положение, Конституцията и основните принципи на правото и демокрацията следва да бъдат спазвани и зачитани, защото рискуваме много бързо и лесно да се превърнем в антиутопия, в която гражданите и медиите са контролирани от Министерство на истината, посочват те.

„Особено обезпокоително е, че сегашният ход е предприет в условията на извънредно положение, когато цялото общество изисква особено стриктни гаранции, че няма да се злоупотреби с драматичната ситуация и няма да се посегне на демокрацията и гражданските права, в чиято основа е заложена и свободата на словото“, коментира и Снежана Тодорова.

А от АЕЖ обръщат внимание на словосъчетанието „и по друг начин“, заложено в параграф 9 от законопроекта, който предвижда изменение на Наказателния кодекс. Такава промяна в наказателния закон на страната означава криминализирането на лъжата, като държавата в лицето на прокуратурата ще може да преценява кое е лъжа и кое не и да може да иска лишаване от свобода за тези лица. „От предложената редакция излиза, че всеки, който лъже или казва каквато и да неистина, независимо как (или по друг начин) ще може да бъде подвеждан под наказателна отговорност. Неговата наказателна отговорност няма да зависи нито от това кого е излъгал, нито по какъв начин“, посочват от АЕЖ.

Те са категорични, че предложеният законопроект противоречи напълно на чл. 39, чл. 40 и чл. 41 от Конституцията, на международните актове и на правото на Европейския съюз. „Категорични сме, че ще се противопоставим решително срещу задвижването на всякакви други законодателни процедури, способни да накърнят свободата на словото и правата на журналистите“, изтъкват и от СБЖ.

И двете организации отчитат в своите позиции, че проблема с наплива от дезинформация е сериозен и са необходими мерки и механизми за регулация, но те трябва да са съобразени с демократичните норми по тази тематика.

„В моменти на криза, паниката, страхът и истерията често взимат връх. Борбата с тях обаче не бива да бъде за сметка на овластяване на държавата и нейни представители с репресивни, крайни, противоречащи на Конституцията и основните демократични принципи инструменти, които много лесно биха могли да превърнат държавата в тирания“, пишат от АЕЖ. “ СБЖ стриктно се придържа към критериите по темата, валидни в Международната федерация на журналистите и в Европейската федерация на журналистите, чийто член е нашият Съюз“, добавя Снежана Тодорова.

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар