Докато журналисти протестираха днес заради онемяването на най-важната радиопрограма у нас и заради опита да се запуши устата на съдебната репортерка Силвия Великова, всичко е било решено „отгоре”. Премиерът наредил на шефа на БНР да оправи „глупостта” спрямо известната журналистка, а главният прокурор е разпоредил ДАНС, СЕМ и КРС да извършат проверка по застрашилото националната сигурност спиране на сигнала на програма „Хоризонт”. Проверката ще се ръководи от зам.-главния прокурор Иван Гешев.
Хронологията за деня е следната.
В 12 часа на 13 септември пред БНР журналисти от Радиото и много други медии се събраха да изразят тревогата си за свободата на словото и да декларират решимост да не допуснат никакъв натиск и диктат над журналистическия труд.
Поводът бе опитът да се запуши устата на съдебната репортерка Силвия Великова и безпрецедентното спиране на сигнала на програма „Хоризонт“ по решение на ръководството на БНР за периода от 6 до 10 ч. на 13 септември с мотива за „техническа профилактика”.
Журналистическата гилдия вижда връзка между двата случая и ги възприема като опит за оказване на влияние върху информационната политика на обществената медия, а също и като посегателство над независимостта на журналистическия труд.
Припомняме – току-що назначеният на 12 септември за и.д. директор на „Хоризонт” Николай Кръстев същия ден отне съдебния ресор на репортерката Силвия Великова и я отстрани от водене на предаването „Преди всички”. Официалните мотиви за това от вчера до днес се смениха няколко пъти.
Според самата Великова и колегите ѝ причината е в нейното критично отразяване на предстоящия избор на нов главен прокурор с единствен кандидат сегашният зам.-главен прокурор Иван Гешев и оказваният отвън натиск над ръководството на БНР тя да бъде отстранена от ефир.
На 12 септември следобед работещите в „Хоризонт” излязоха с декларация до ръководството на БНР, в която настояха Великова да бъде върната в ефир и да се възстанови ресора ѝ. Колегите масово отказаха да поемат вместо нея воденето на предаването „Преди всички”.
Съдържанието на неговото издание сутринта на 13 септември бе предварително подготвено от самата Великова, а като водеща в последния момент го пое Диана Дончева. Предаването върви от 6 до 10 ч. сутринта.
Вечерта на 12 септември обаче идва изненадващо решение на ръководството на БНР за „техническа профилактика” на „Хоризонт”, поради което сигналът на програмата ще бъде спрян от 6 до 11 ч. на 13 септември. Според работещите в БНР обикновено такива решения се оповестяват много по-рано от насрочената за целта дата. Освен това при профилактики винаги досега са се включвали резервни предаватели и не се е случвало сигнал изобщо да липсва в продължение на часове. Това е проблем и за националната сигурност, тъй като БНР е част от нейната система и е длъжно да известява населението за извънредни ситуации.
Спирането на сигнала на „Хоризонт” по същото време, когато се излъчва подготвеното от Великова предаване „Преди всички” (макар и с друг водещ), се тълкува от колегията като презастраховка – да се избегне какъвто и да е риск в ефир да се чуе нещо „опасно”.
Пак вечерта на 12 септември на Великова се обажда генералният директор на БНР Светослав Костов, за да ѝ съобщи, че е върната в ефир и ще продължи да отговаря за съдебния ресор, но за него ще има и втори репортер, за да се гарантирал така плурализмът в отразяването на тематиката. Това ясно показва, че именно в съдебния ресор е и истинската причина за първоначалното отстраняване на Великова, а не в други лансирани по-рано, а и по-късно технически мотиви.
Днес още в началото на журналистическия протест пред БНР стана известно, че Николай Кръстев е подал оставка от поста на и.д. директор на „Хоризонт”.
Разбра се също, че връщането на Силвия Великова е станало по лично разпореждане на премиера Бойко Борисов, който бил много ядосан на шефа на БНР Костов заради тази „глупост” и дори щял да му иска оставката, ако не оправи веднага „безобразието”, сътворено от неговите „главанаци”. Това е разказал самият Борисов пред репортери в Русе, където е бил днес.
„Щом научих за свалянето на Силвия Великова, ѝ се обадих лично. Познавам я от над 20 години. Чух за тази глупост, която са сътворили. Аз не познавам директора на БНР и никога не съм го виждал, освен, ако някъде случайно не е заставал до мен. Помолих да му предадат, защото изпълнителната власт дава парите, но не се меси, но съм и председател на партия, чиято парламентарна група е гласувала за неговия избор, и ако не оправи това безобразие, ще отида в парламента и ще накарам парламентарната група да му иска оставката”, е казал премиерът в Русе.
Бързо след това реагира и прокуратурата. Главният прокурор Сотир Цацаров е разпоредил незабавно извършване на проверка за причините на спирането на „Хоризонт” предвид статута на БНР като стратегически обект. Проверката е възложена на ДАНС, СЕМ и КРС и ще се извършва под прякото ръководство на зам.-главния прокурор Иван Гешев.
Вестта за това беше разпространена вече след края на протеста, затова нямаше как да се чуе мнението за нея от страна на събралите се на него журналисти и общественици. Но преди да се разотидат, някои от тях оставиха на оградата на БНР редица надписи, които гласят: „#КОЙ властва в БНР?”, „Отговорност и оставка”, „Дори да няма кой да ви го казва в ефир, Гешев остава грешен избор!”, „Свобода на словото”, „Не на цензурата в БНР”.
Журналисти от БНР припомниха, че предавателите на Радиото са собственост на частна фирма, което е повече от смущаващо с оглед на статута на обществената медия като звено от националната сигурност. Частната фирма е НУРТС, а зад нея стои Делян Пеевски, поясниха колеги.
Сред участвалите в протеста имаше журналисти от различни медии и дейци с различни политически убеждения. От Велислава Дърева до Владимир Йончев, от Юрий Борисов до Стефан Тафров. Присъстваха също популярните радиоводещи от „Хоризонт” Петър Волгин и Диана Янкулова, издателят на „Монд Дипломатик – България” проф. Венко Кънев, социологът Кольо Колев, отстранените от NOVA телевизия журналистки Генка Шикерова и Миролюба Бенатова и много други.
Там беше и председателката на УС на СБЖ Снежана Тодорова, която даде интервюта за няколко телевизии и изтъкна, че СБЖ винаги е на страната на журналистите, отстоявайки техните права и свободата на словото. Тя подчерта, че случаят със Силвия Великова е много притеснителен и че е недопустим какъвто и да е натиск отвън спрямо обществена медия като БНР и въобще спрямо която и да е медия. Снежана Тодорова изрази и безпокойство от безпрецедентното спиране на сигнала на „Хоризонт”, което в създалата се ситуация е особено тревожно.
Председателката на УС на СБЖ припомни, че Съюзът преди вече повече от две години е внесъл свои предложения за законодателни промени, които да осигурят гаранции за журналистическия труд и свободата на словото. Но и досега Комисията по културата и медиите не им е дала ход. В същото време скорострелно е бил приет повече от спорният пакет от законодателни поправки, станал известен като „медийния закон Пеевски”.
„Дано журналистическата ни солидарност укрепва и дано цялата ни гилдия и общество проявят сила и упоритост, за да можем да постигнем наистина реални и демократични гаранции за защита на журналистическия труд, журналистическите права и свободата на словото,” подчерта Снежана Тодорова.
С малко закъснение към протеста се присъединиха част от представителите на различни синдикални организации в БНР, които същата сутрин имаха среща с ръководството на Радиото. Те съобщиха, че в деловодството на обществената медия е внесено „Становище на представителните синдикати в БНР”, което гласи:
„Изразяваме своята тревога от противоречивите сигнали, които ръководството на БНР отправя с действията си към журналисти в обществената медия. Отчитаме факта, че отделните ресори не са прерогатив на конкретен журналист и преструктурирането на програмите е в правомощията на мениджърския екип, но липсата на професионални аргументи е обезпокоителна и е знак за налагане на цензура”.
Становището е подписано от представителите на СБЖ, „Подкрепа” и „Свободно слово”. От КНСБ не са го подписали.
Ето какво каза по време на протеста радиоводещата Диана Янкулова за „Барикада“:
„Свалянето от ефир на Силвия Великова показва, че започва вече чистка, овладяване на нашата медия, изисква се послушание, което тя да демонстрира. Ние тези симптоми ги долавяме много отдавна. И питаме сега ръководството на Радиото какви ангажименти и към кого е поемало? Докато това зависи от нас, гласът на „Хоризонт” ще е автентичен. Сега е ред на обществото да каже какво радио иска. След като си замълча при закриване или овладяване на толкова други медии, при превръщането им в проправителствени или в инструменти на бизнес-кръгове, при толкова голямото стесняване на истинската журналистика, обществото дали иска да стигнем до края? Или това сега трябва да стане повратната точка, от която да започнем да си отвоюваме териториите? Това е голямата битка. Тя не е за Силвия Великова, Петър Волгин, Диана Янкулова или Иван Петров. Няма значение името на човека, спрямо когото се прилага тази репресия. Важен е принципът. Ние сега трябва да спасим принципа на свободата на мислене, на изразяване, на поставяне на смели въпроси.”
А ето мнението на главния редактор на Offnews Владимир Йончев по въпроса има ли или няма действена журналистическа солидарност: „Мисля, че все пак има. Ние не сме особено голяма гилдия. Истинските журналисти се познаваме един друг от години. Бедата е, че професионалистите се подменят с „дръжки на микрофони“. И резултатът е съсипването на медиите – вече видяхме как съсипаха вестниците, след това почнаха телевизиите, сега е ред явно на Радиото. Силвия Великова е еталон за добра журналистика – затова ѝ посягат. А що се отнася до спирането на сигнала на „Хоризонт”… Доколкото знам, планът на Бойко Борисов за този мандат е да влезе в историята. С това спиране днес вече влезе.”
Когато протестиращите пред БНР вече почти се бяха разотишли, се разбра, че вътре започва пресконференция, на която подалият оставка като и. д. директор на „Хоризонт” Николай Кръстев ще отговори на всички въпроси.
Николай Кръстев е с дълъг журналистически стаж в БНР, бил е и кореспондент на Радиото в Москва. През последните години работеше в телевизия OnAir. Беше поканен от новото ръководство на БНР да се върне в обществената медия като главен редактор на „Хоизонт”. А на 12 септември изненадващо пое като и.д. поста на скоростно пенсионирания дотогавашен директор Ивайло Савов, за когото се разбра, че се е противопоставил на външния натиск относно Силвия Великова.
Николай Кръстев започна днешната пресконференция, показвайки молбата си, с която подава оставка като и.д. директор на „Хоризонт”, и подчертавайки, че счита това свое оттегляне за морален дълг при създалата се ситуация. Той заяви също, че не знае дали оставката му ще бъде одобрена.
Кръстев неколкократно повтори, че поема цялата вина за случилото се, като изтъкна, че е допуснал грешки и те били резултат на неговата управленска неопитност.
Отговорите му обаче на настоятелните въпроси на присъстващите журналисти от различни медии оставиха впечатление на обърканост и хаотичност. Той хем отрече изобщо да е отстранявал Великова от ефир и от съдебния ресор, хем не спря да повтаря, че е сбъркал и само той е виновен, без ясно да обясни в какво точно се състоят грешките му.
Лансира и неупотребявано досега обяснение за възпирането на Великова от отразяване на поредния протест срещу кандидатурата на Иван Гешев на 12 септември следобед. Според Кръстев той само променил графика на репортерите за деня, за да остане Великова точно същия следобед в Радиото, и не ѝ бил отнемал съдебния ресор по принцип. А оставането ѝ в БНР се налагало, тъй като трябвало да ѝ се връчи разпореждане на СЕМ за санкция спрямо нея, засягаща и още двама колеги от БНР, защото всичките били разгласили в ефир личните данни на малолетно лице. Става дума за ученика, готвил джихадистки атентат в Пловдив.
Кръстев не можа да отговори убедително защо, ако само това е мотивът на решението му да спре Великова от репортерско отразяване на 12 септември, е решил да я отстрани и от водене на предаването „Преди всички” на 13 септември. Каза само, че според него тя имала нужда от повече време, за да дойде на себе си след санкцията на СЕМ, затова било по-добре да не се натоварва с воденето на „Преди всички”.
Кръстев посочи като провинение на Великова включването ѝ в радиопредаване на друг колега на 9 септември, докато тя е била в отпуска. Тогава съобщила в радиоефира за предстоящ същия ден протест срещу кандидатурата на Иван Гешев, което било недопустимо за неутралното БНР. Въпреки всичко това обаче изобщо нямало никакво отстраняване от ефир на Великова, това било само нейно лично впечатление и понеже не била отстранявана, значи не е и връщана. Така Кръстев отговори на въпросите как и защо тъй бързо са се променили решенията на ръководството на „Хоризонт” и БНР ту за отстраняване от ефир, ту за връщане на нашумялата журналистка.
Доста колеги в БНР смятат, че Кръстев е бил употребен за изпълнението на поръчка отвън, която е трябвало да изпробва реакцията в гилдията и в обществото. И сега с лекота е жертван като „бушон”, за да се потуши скандалът. Мнозина са възмутени, че по този начин един журналист, притиснат кой знае с какви методи, е хвърлен срещу други журналисти. И в крайна сметка отнася всички негативи. А намесилият се персонално и издействал връщането на Силвия Великова премиер Бойко Борисов, печели „червена точка” за партията си ГЕРБ в навечерието на местните избори.
Част от колегията в БНР и в самия „Хоризонт” изобщо не излезе на протеста, защото има и недоволстващи срещу поддържания от години статут на „звезда” на Силвия Великова и това е причината да харесват управленските решения срещу нея. От тази група се чуха и допускания, че всичко, разиграло се в последните два дни, може да е част от сценарий, чрез който да се дискредитира и отстрани новото ръководство на БНР, защото не било показало достатъчно послушание към властта. Това обаче не изглежда никак убедително с оглед последните действия на въпросното ръководство.
Въобще за управленците в БНР сякаш е по-валидно наблюдението, че с всеки следващ мандат стават все по-услужливи и по-снишени пред властимащите. Ако сегашната криза се приеме в най-невинния ѝ вариант, тя по-скоро би могла да е резултат от прекалено престараване да се угоди на силните на деня или на зле разчетени сигнали от тях. Бедата обаче не е в угаждащите, а в безпардонното им третиране от страна на властта, което ги приучи, че само така може да се оцелява из ветровитите медийни върхушки.
Има и други хипотези, допускащи, че всички удивителни сюжети от тази седмица – включително „шпионският скандал” и „опитът за преврат” през фейсбук – може да са част от „приятелски огън” по Борисов от обърнали се срещу него кръгове, които са му били близки, а сега нарочно създават хаотична предизборна среда и подготвят отстраняването му от власт.
Сигурното е, че във всичко това е недопустимо да бъде въвличана журналистиката – било волно, било неволно.
А фактът, че точно на зам.-главния прокурор Иван Гешев е възложено да ръководи проверката защо е спряло излъчването на „Хоризонт“ днес, бе прието като проява на твърде черен хумор сред голяма част от колегията…
