Ще ни донесат ли евроизборите комисар по демокрацията?

Предложение в новата Еврокомисия да има ресор за свободата на словото като основно демократично право отправя Кристоф Льоклер от „Група на мъдреците” към ЕК. СБЖ алармира висшите институции у нас за задаващ се намордник на медиите от подготвяния на тъмно нов медиен закон

Кристоф Льоклер (на преден план) и Георги Готев по време на дискусията за свободата на словото в СБЖ. Снимка: Мари Къналян
Кристоф Льоклер (на преден план) и Георги Готев по време на дискусията за свободата на словото в СБЖ. Снимка: Мари Къналян

„В настоящата Европейска комисия няма ресор, специализиран за медийна политика. Затова предлагаме след евроизборите в новата ЕК да се сформира ресор, фокусиран върху спазването на демократични права, сред които едно от основните е свободата на словото и независимата журналистика. Необходим ни е еврокомисар по демокрацията и Генерална дирекция „Демокрация”, която да работи по тази тема с оглед на условията в съвременния цифров свят, социалните мрежи и платформи, независимите медии. Преди десет тодини бяха хвърлени много усилия да се спасяват банките. Нека сега да спасим медиите – важно е за демокрацията”.

Това заяви по време на дискусия за свободата на словото в Съюза на българските журналисти гостуващият у нас Кристоф Льоклер – член на „Групата на мъдреците“ по медийните въпроси към Европейската комисия и създател на авторитетния сайт Euractiv, базиран в Брюксел. Гостуването му се осъществи със съдействието на българския журналист Георги Готев, който от години работи в Euractiv.

Организаторите и домакини на събитието – председателката на УС на СБЖ Снежана Тодорова и редица членове на УС на СБЖ, запознаха госта с трудната за медийната свобода и за независимата журналистика обществено-политическа среда у нас. Беше изтъкнато, че внесени в Народното събрание още преди две години предложения на СБЖ за законодателни промени в защита на свободата на словото, журналистическия труд и обществения интерес са оставени без внимание от парламентарната медийна комисия. Вместо това бе одобрена друга инициатива, станала известна като „закона Пеевски”, по името на един от вносителите, който е и медиен олигарх със собствени интереси в бранша.

Още по-тревожното е, алармира СБЖ, че в момента практически на тъмно, без участието на журналистически организации и авторитетни имена от гилдията, под предлога за регулации, уж следващи европейската директива за аудиовизуалните медийни услуги от ноември м.г., ускорено се подготвя нов медиен закон. И е налице голяма вероятност той да сложи намордник на всички медии и независимата журналистика, като „освободи” управляващите от неудобни за тях журналистически разследвания и разкрития.

Че по такъв закон вече усилено се работи и дори действа създадена към министерството на културата работна група, се разбра при отчета на Съвета за електронни медии (СЕМ) в комисията по култура и медии в НС на 10 април. Членът на СЕМ Бетина Жотева заяви, че сега действащият медиен закон е „остарял морално и технологично“ и настоя за нов, който да вкара под регулацията на СЕМ не само телевизиите и радиата, а също така сайтовете, блоговете и други платформи в интернет с аудиовизуално съдържание. Тя се аргументира с въпросната европейска директива, която до септември 2020 г. трябва да намери място в българското законодателство.

При обсъжданията председателят на медийната комисия Вежди Рашидов подкрепи предложението, като се обяви за намиране на начин за ограничаване и противодействие на „лъжливите новини“, за да бъде съхранена „хигиената в обществото“. А депутатът от ГЕРБ Тома Биков отбеляза, че „медиите към този момент не носят достатъчно отговорност“.

Обезпокоен от тези интерпретации, УС на СБЖ е подготвил и изпратил отворено писмо до президента, председателката на НС, премиера, партийните парламентарни групи и редица чужди посолства.

В писмото, наред с другото, се изтъква:

„Опасяваме се, че самата евродиректива, за която става дума, се тълкува превратно и ще бъде транспонирана по много по-ограничителен начин, т.е. ще бъде използвана като повод да се озаптят не само електронните, а на практика всички медии, защото вече почти всеки вестник си има и електронен сайт.

Влиза в удобна употреба и поводът за борба с т.нар. фалшиви новини. Искаме отново да припомним, че това понятие все още не е ясно и точно дефинирано, но вече активно се използва като бухалка на властта в много страни срещу неудобните медии, които разпространяват информация, която не се харесва на елитите. Явно е, че и нашите управляващи се изкушават да прибягнат към същия опит. За тяхно оръдие служи и Съветът за електронни медии, чиято същност, структура и функции в годините бяха коренно изопачени. Не е случайно, че именно, СЕМ сега най-активно размахва плашилото на фалшивите новини и е пръв радетел за такива законови промени, които да са угодни на властта.

СБЖ смята, че проблемите в българската медийна среда са много по-дълбоки. Според нас са необходими промени, които да спасят професионалната и качествена журналистика. Необходимо е да се защити труда и отговорната професия на журналиста, да се подобри неговото социално положение в обществото, за да не мизерства, да му се даде възможност да изразява наистина свободно своята гражданска позиция, а не да се съобразява с политическите прищевки на властимащите и на своите издатели, които често са под контрола на властта, която използва за целта най-разнообразен инструментариум”.

Снежана Тодорова прочете отвореното писмо на УС на СБЖ до висшите институции в България. Снимка: Мари Къналян
Снежана Тодорова прочете отвореното писмо на УС на СБЖ до висшите институции в България. Снимка: Мари Къналян
Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар