На 30 юли 2012 г. стадионът в пловдивския парк „Лаута” е арена на пищно тържество. Мач няма, обаче феновете на местния „Локомотив” са изпълнили централната трибуна и бурно аплодират хора на пистата, които трудно иначе биха се събирали на едно място. Там са футболните легенди Христо Бонев и Атанас Узунов, бившият член на силовата структура ВИС и прочут фолк меценат Коко Динев, там е и варненският аптекар Веселин Марешки, внезапно открил в себе си любов към футбола и конкретно към пловдивския „Локомотив”. Край тях е и лично премиерът на Република България Бойко Борисов. Поводът е смяна на караула по върховете на клуба – благодетел вече няма да е Коко Динев, който е привършил парите, а Веселин Марешки, който пък явно ги има в излишък. Никой не крие, че зад скоропостижния трансфер стои Бойко Борисов.
„Благодаря за топлото посрещане. Да окажем дължимото на г-н Динев, който е дал много за този клуб. Не знам колко време е отнело на Бойко Борисов да намери нов спонсор, но на мен ми бяха достатъчни 5 минути, за да се реша на тази крачка да помагам на този голям клуб”, заявява Марешки сред бурни овации. Няколко дни след това казва, че и по-рано е инвестирал в начинания, които му носят загуба.
Желанието му да дава пари с цел да ги изгуби секва
точно след 8 месеца – Марешки напуска, като официално оповестената причина е „черен пиар по медиите”. През това време обаче се е случило нещо далеч по-важно – Бойко Борисов е паднал от власт (първият кабинет на ГЕРБ). Марешки формално остава в клуба до края на сезона, но обявява оттегляне веднага след като Борисов е подал оставка. А на „Лаута” се връща… Коко Динев.
Днес отново сме в период, в който Бойко Борисов току-що е сдал властта. А по високите футболни етажи „ненадейно” някак започнаха да текат същите процеси. Медиите ги регистрират, обаче голяма част от тях се правят, че не разбират за какво иде реч. Просто е – властта ръководи уж частния футбол. Бойко Борисов разпределя спонсори и спомосъществуватели към клубовете. „Спасява ги”, „реанимира”, а
в замяна насочва държавни порции към лапите
на поредния „чичко благодетел”. Понякога мизата е видна с просто око, друг път – не толкова. Обаче още повече е видно, че падне ли Борисов от власт и престане ли да е в състояние да се издължава като част от сделката, съответният паралия напуска. Не случайно използваме думичките „благодетел”, „спомосъществувател”, „спонсор”…, а не собственик. Собствеността в България никога не се знае чия е. Щом един премиер е в състояние да преразпределя парични потоци в частния сектор, да нарежда на бизнесмени да инвестират в неприсъщи за тях начинания, обосновано можем да предположим (по Цветанов), че истинските собственици не са те. А той или обръч край него.
Да погледнем какво се случва в „Левски” с днешна дата. Спас Русев може да се окаже най-краткият благодетел в историята на клуба. Официално взе мажоритарния пакет на 30 август 2016 г., а преди 4 дни обяви, че се оттегля. Акциите той получи безвъзмездно от Иво Тонев (бивш общински съветник от ГЕРБ и дясна ръка на Борисов във футболните дела), Александър Ангелов (известен като цесекар и… адвокат на Делян Пеевски) и Николай Иванов. Преди сделката базираният в Лондон Русев бе известен с всичко друго, но не не с интерес към спорта. Какво ли го е накарало внезапно да се развълнува от футбола и конкретно от българския? Случайно ли се случи след като придоби водещата собственост в телекомуникационния оператор „Виваком”? Нормално ли е
някой да му подарява контрола върху един от грандовете в българския футбол?
За дарение ли всъщност става дума? Даваме думата на бившия столичен кмет Стефан Софиянски, който има нелепа политическа биография, но е навътре във футболните дела, бе и част от управлението на „Левски” преди години. Ето какво каза той тези дни пред сайта „Офнюз”:
“Има някакъв спор по отношение на „Виваком”. Спонсорството засега остава (компанията е спонсор на клуба извън притежанието на акциите от Русев – бел. авт.). Очевидно е, че Спас Русев няма да придобие част от „Виваком”. При това положение той се оттегля. Това са причините. Знаете, че Бойко Борисов обича да се меси във футбола. За съжаление, където и да се намеси, все проблеми създава. Явно е имало някаква договорка, която не е изпълнена и Спас Русев се оттегля. Остава ангажиментът на „Виваком” за спонсорство, отпада ангажиментът да бъде инвеститор в „Левски”.
Тоест, според Софиянски, Русев е поел „Левски” срещу някакви ползи в телекома, които сега вече не може да получи.
Какви точно са проблемите на лондонския бизнесмен във „Виваком” не е трудно да се разбере. Точно 20 дни преди да обяви оттегляне от „Левски” той публикува отворено писмо, в което се ожали от политическата и съдебната власт в България – призова я „да спазва европейско законодателство”. В казуса е намесен и друг злополучен герой – Цветан Василев, който обжалва придобиването на собственост от Русев в телекома, затова последният не може да извърши промяна в управата му. „Съгласно българското законодателство няма никакво правно основание да се оспорва собствеността и контролът… Директорският борд изказва надеждата, че ще се предприемат мерки в рамките на съответните правомощия с цел осигуряването на адекватно отношение към нашата инвестиция в България, включително осигурявайки придържането към правото на ЕС от страна на българските държавни органи и съдилища, като по този начин се създаде нормална бизнес и инвестиционна среда в България”, се казва в писмото. То е
адресирано до Висшия съдебен съвет, няколко съдилища, министър-председателя,
министрите на правосъдието, на икономиката. С други думи, Русев се е надявал на помощ от Борисов по тези въпроси след като е влязъл в “Левски”, последният обаче вече не може да върне ресто… Вероятно са налице и други непублични обвързаности между тях. При всички положения привържениците на „Левски” може горещо да съжаляват, че Борисов, известен като върл фен на любимия им клуб, вече не е министър-председател.
Междувременно край отбора от столичния квартал „Подуяне” се разигра още един интересен сюжет. По-горе стана ясно, че „Виваком” остава като спонсор. Телекомът тези дни обаче направи нещо интересно – сключи спонсорски договор за 6 години на стойност 12 млн. лв. с клуба, като в замяна ремонтираният-недоремонтиран клубен стадион ще носи името „Виваком” арена Георги Аспарухов“. Помним как по времето на Иво Тонев изграждането на новата трибуна се бавеше, липсваха пари да се плати на строителните фирми. Най-официално клубната управа правеше сметки да се издължи чрез билетите от посещаемостта или от спонсор. В диренето на благодетел пак бе натоварен Борисов,
а-ха по едно време той да навие „Газпром”, ама компютрите се оказа компоти…
Сега благодарение на Русев и „Виваком” строителите няма да са капо. А те са познати – „Автомагистрали „Черно море”, „Главболгарстрой”… В крайна сметка на печалба са строителните фирми, а вероятно и самият Борисов, осигурил тези строителни дейности. Новата трибуна комично и обидно за всеки левскар остана без козирка, но какво ли значи тази подробност пред бурния инвестиционен кипеж?!
Да оставим „Левски” и да се върнем в Пловдив, само че към другия местен клуб – „Ботев”. И той тези дни си остана без благодетел, след като петролният бос Георги Самуилов („Инса ойл”) се оттегли. Стана ясно, че клубът има към 12 млн. лв. дългове, натрупани по времето на Цветан Василев към… май към самия Василев (вътрешен дълг, според неясните обяснения на управата на „Ботев“). Всъщност банкерът-изгнаник пое клуба през 2011 г. в силните за него години, когато той бе ковчежник на властта, а тя му пълнеше ковчежето. Според доста информации пак Борисов, премиер тогава, го е накарал да поеме „Ботев”. Сега тази „синджир марка” от неясни кредити, политически финтове и петролни дрибльори (Василев, да не забравяме, бе част и от горивния бизнес) приключи с осиротяването на „Ботев”. И това е третото „случайно съвпадение”, при което футболен клуб остава без покровител след сгромолясването на ГЕРБ – наред с „Локомотив” през 2013 г. и „Левски” сега.
Задава се и четвърти случай. 2011 г. бе славна за старозагорския „Берое”, тъй като най-после тогава на клуба бе осигурен спонсор. Намери го не кой да е, а пак Бойко Борисов. „Знаете, от вчера, че “ТЕЦ Марица Изток 2” пое инициативата да се грижи за отбора“, заяви Борисов
при прерязването на поредната лента в Стара Загора, месец преди местните и президентските избори.
Старозагорци после му връчваха зелени фланелки, благодарствени грамоти, купи… Тези дни в медиите четем следните тъжни дописки: „Берое“ скоро може да има нов спонсор. Старият – „Мариците”, е възможно да се оттегли”. Да споменаваме ли, че причината отново е фактът, че слънцето от Банкя вече грее само локално?
Както става ясно, Борисов рядко се крие, намесата му във футбола почти винаги е легална. На публиката се спуска глазура – не сделки, проценти и обръчи, а добро сърце се крие зад всичко това. Щедрост, след която той уж не търси възмездие. Впрочем, известно е, че Марешки вече не се вълнува от футбол. Той проявява силен интерес към горивата, а вече и към политиката. Според мнозина наблюдатели много скоро ще затворят с Борисов кръга – X позволява на Y да продава евтин бензин, Y трупа парични и политически дивиденти, X и Y се коалират в парламента.
Пощадените от тази действителност клубове се броят на пръсти. Почти ги няма. Помним как с ходатайството на Георги Първанов сметопочистващата фирма „Титан” влезе в ЦСКА, а с
това стартира най-черният период от историята на червения клуб.
Според Стефан Софиянски обаче и там е замесен Борисов. „Кой даде концесията на „Титан“? Не я е дал Първанов. И да лобира Първанов, пред кого може да лобира? Борисов като кмет даде концесията на „Титан“… „Титан“ получаваха толкова и толкова пари годишно от общината, има документи. Не ги вадеха парите от друго място, откъде ще ги вземат”.
Няма да е чудно, ако и другите клубове, подпомагани от Борисов поради доброто му сърце, последват съдбата на ЦСКА. Ами какво да сторим в крайна сметка, след като два мандата ни управлява премиер, такъв запален любител на футбола!
