В памет на най-светлия и най-любим герой на България, родения на 18 юли 1837 г. ВАСИЛ ЛЕВСКИ, припомняме откъс от увода на английската писателка МЕРСИЯ МАКДЕРМОТ, отишла си на 28 март 2023 г., към най-прочутата ѝ книга – „Апостолът на свободата“. Книгата излиза на английски през 1967 г., а първото ѝ издание на български е през 1970 г. Оттогава е преиздавана у нас многократно.
„По-ценно от златото. Най-скъпото съкровище на България“. За мен Левски не е личност, позната от най-ранните ми години, а внезапно откровение, ослепяваща светлина, която изведнъж озари живота ми.
Левски не е поетична измислица – той е жив човек от плът и кръв.
Малко са народите, които имат такива герои. Нямаме такива в английската история. Имаме, разбира се, много големи писатели, учени, изобретатели, имаме генерали и адмирали, но нямаме един Левски, защото нашата история е била съвсем друга. Трябва да се върнем много векове назад, за да открием английски герои, които са се борили за английската свобода, но за тях малко се знае. Те живеят повече в легендите, отколкото в историята, а обикновено между легендите и историята има голяма разлика. У Левски обаче такова разминаване няма. Той е от малцината, чиито характер и дейност могат да се подлагат на научно проучване, без легендата да загуби нещо от магията си.
Няма историк, който да може да открие и най-малкия факт, от който да потъмнее светлият образ на легендарния Апостол на свободата. Напротив – историческият Левски е още по-велик, още по-достоен за възхищение, отколкото онзи Левски, когото познаваме от легендите. Когато Левски изграждаше своята “огнена мрежа на бунта”, никъде в света нямаше подобна организация. Той е един гениален новатор. И сега, цял век по-късно, когато в много страни се води борба за свобода и равноправие, има хора – и между тях честни, всеотдайни борци, които все още не са разбрали това, което Левски е разбрал: че няма кратък път към революцията, че една шепа конспиратори не може да освободи един народ, че революцията не може да се внесе отвън, а изисква дълга подготовка и участието на целия народ, изисква стройна, дисциплинирана организация.
Всяка подробност в идеите на Левски заслужава вниманието на тези, които все още се борят за свободата, но един елемент в неговата идеология аз смятам за особено важен – неговия интернационализъм. Левски е обичал своя народ, без да мрази други народи. Той се е борил срещу тиранията на султана, без да гони турския народ. Напротив, в разгара на борбата той изрично подчертава, че в бъдещата “чиста и свята република” ще има място и за турците и че те ще бъдат равноправни във всичко с българите. Малко от водачите на националноосвободителни движения са способни на такава хуманност, на толкова доблест, на такова прозрение. И днес нашият свят се разкъсва от расови и религиозни борби и има нужда от духа на Левски! Всеки патриот трябва да разбере, както Левски е разбрал, че свободата и правдата са неделими, че всички сме хора, че всички сме равноправни.
Но Левски е знаме не само за войниците на свободата. Той е знаме и за победителите, за строителите на новото общество. Както е казал Яне Сандански: “Да живееш, значи да се бориш: робът за свобода, свободният за съвършенство”.
Борбата за съвършенство не по-малко от борбата за свобода изисква хора, които са честни, постоянни и всеотдайни като Левски, хора, които са готови да пренебрегнат личните си амбиции в името на общото дело, които измерват своя живот с аршина на Левски.
