В годините преди смъртта си моят баща написа поредица книги, озаглавени “Третата революция”. В тях той анализира трансформативните революционни моменти в историята, като се започне от германските селски войни през 16 век и се стигне до Испанската гражданска война. Изучаването на тази революционна история даде утеха на баща ми – това го върна във времето, когато революционните идеали са вдъхновявали ежедневието, когато утопичните призиви са идвали от устите на обикновените хора.
Това също му даде огромна надежда, най-добре илюстрирана от избора му да посвети всеки от четирите тома на “Третата революция” на младата си внучка. Той разбира се бе луд по нея в чисто човешки аспект, включително защото тя споделя много от неговите ранни таланти като музикант, артист и писател. Но посвещението илюстрира и неговата вяра в новото поколение, което може би ще издигне отново знамето на борбата за по-рационално общество – знаме, което бе изгубило блясъка си в десетилетията преди неговата смърт, когато левицата трудно намираше начин да се бори с разрастващия се неолиберализъм, авторитаризъм и необузданото екологично разрушение.
В много отношения баща ми бе изпреварил времето си. Неговите идеи често бяха подигравани и отхвърляни докато бе жив – неговото убеждение, че климатичните промени ще се превърнат в сериозна заплаха за нашето оцеляване, бяха коментирани с насмешка като алармистки от New York Times през 60-те; призивите му към левите да заложат на тежката и неблагодарна работа по изграждането на организирана мрежа от местни демократични събрания, често бяха пренебрегвани в полза на улични бунтове.
Въпреки това баща ми остана оптимист през целия си живот. Той не се отказа от надеждата, че тези идеи, неговите идеи – произтичащи от седем десетилетия размисли относно това какъв тип общество би увеличило максимално човешкия потенциал за творчество, въображение и хармония с природния свят – някой ден ще вдъхновят хората в бъдещето за същото преобразяващо усърдие, което той е намираше в революционното минало.
В едно от ранните си есета, “Желание и нужда”, баща ми пише: “Една добра идея може да се изплъзне от ръцете на създателя си и да следва своя собствена диалектика”. Макар оригинално да са представлявали критичен коментар към артисти, които не са наясно със силата на собственото си изкуство, според мен днес тези думи биха могли да се разглеждат в нова, позитивна светлина. Те са напомняне, че идеите могат да имат неограничен потенциал; че че семето на една идея може да се разшири далеч отвъд това, което първоначалният ѝ автор би могъл да очаква, разпространявайки се по света и докосвайки хора и умове по немислим дотогава начин; че на свой ред идеите могат да бъдат трансформирани от тези хора и в крайна сметка да постигнат трансцендентно богатство, красота и конкретизация, които да надхвърлят и надживеят дори най-смелите мечти на оригиналния мислител.
За баща ми би било голяма радост да знае, че сто години след раждането и почти 15 години след смъртта му, надеждата, която възлагаше на бъдещето, изглежда обоснована; че дори насред силните глобални сътресения и нарастващата заплаха от екологичен холокост, аспекти от визията му за рационално общество са възприети на различни места по целия свят, и служат за модел за всеки, който иска да се ангажира с тези каузи.
Много от посланията в този текст идват от хора, които са били повлияни от моя баща – хора, които са възприели неговите идеи и са го уголемили, за да се впишат в техния социален контекст, изграждайки нови и еманципаторски политически пътища на съществуване. По-специално знам, че баща ми би бил дълбоко трогнат от смелостта и всеотдайността, вложени в кюрдския проект за демократичен конфедерализъм в Рожава, и считам за лична трагедия това, че той почина преди да има възможността да види този триумф на феминисткото, егалитарно самоопределение, което са постигнали кюрдите.
За мен най-трайното наследство на баща ми е диалектическият светоглед, който той въведе по отношение на обществените проблеми: стремежът природата и обществото да бъдат виждани като процес, а не като моментно състояние – винаги нещата да бъдат оценявани не само като това, което са, но и като това, което имат потенциала да станат. На стогодишнината от рождението му, той би искал да празнуваме силата на идеите да преправят света; никога да не се отчайваме; да продължаваме да образоваме себе си, както и нашите братя и сестри; и да поддържаме завета му, най-вече като превръщаме нашите идеи в практика.
Деби Букчин
––––––––––––––––––––––
През годините Мъри Букчин е посветил своите забележителни таланти и енергия на много различни области: история, технологии, обществена организация, търсене на справедливост и свобода, и много други. Във всяка от тях той е донесъл просветление и прозрение, оригинални и провокативни идеи и вдъхновяваща визия. С признателност за дългите години просветление и вдъхновение.
Ноам Чомски
––––––––––––––––––––––
Фауза Ал-Юсеф
Член на ръководния съвет на Партията на демократичния съюз (PYD) в Рожава, архитект на Обществения договор, управляващ автономната администрация на Северна и Източна Сирия, и автор на книгата “Защо джинеология”
Държавата и властта създават редица проблеми, поради което световната система е в вкарана в състояние на структурна криза. Капиталистическата модерност води война срещу обществото чрез четирите си основни оръжия: национализъм, регионализъм, сексизъм и сциентизъм. Чрез тези идеологии капиталистическата модерност е затворила човечеството в желязна клетка.
За да намери решение на тези кризи, философът и мислител Мъри Букчин предложи много взискателен анализ на властта и държавата. Той разработи модерни алтернативи, с което отвори нови хоризонти за нас на фона на хаоса и кризите, в които се намираме. Тези анализи са най-добре формулирани в неговите книги “Екология на свободата”, “Урбанизация без градове” и “Към екологично общество”. Последната представляваше истински манифест за 20 век.
Работата на Букчин въплъщава стремежа на човечеството да излезе от желязната клетка. Той изложи на показ една необикновена истина като показа органичните отношения между екологичните и обществените проблеми. Основната разлика между Букчин и други мислители е това, че той не само критикуваше капиталистическата система, но също така предложи алтернативни пътища, които да ни изведат отвъд нея. Неговият модел на “екологично общество”, например, който се основава на освобождаване както на хората, така и на природата от господство, и идеята за директна демокрация, разчитаща на местни конфедерации, представляват важни и ценни постижения.
Предложеното от Букчин имаше голямо влияние върху кюрдските революционери, които работят за постигане на свобода, равноправие и справедливост както за собствения си народ, така и за останалата част от глобалното общество. Идеите на Букчин бяха главен източник на вдъхновение за нас при изграждането на модела на демократична автономна администрация в Рожава и Североизточна Сирия. Изградихме комуни и местни съвети, система за съпредседателство между жени и мъже, и позволихме участието на всички етнически, религиозни и идеологически компоненти в администрацията на региона. Работихме за развитие на демократична власт на мястото на държавната система, като същевременно се стараехме да гарантираме, че политиката ни е социално и екологично съзнателна. Всичко това са реално постигнати революционни стъпки.
Ние, като революция на жените и на разнообразна група народи, сме вдъхновени от всички хуманистични ценности. Ние считаме идеите и философията на Мъри Букчин за част от тези велики ценности, които ще останат безсмъртни в съзнанието на човечеството.
––––––––––––––––––––––
Еркан Айбога
Активист от Екологичното движение на Месопотамия
Много активисти от кюрдското движение за освобождение чуха за Мъри Букчин за пръв път в началото на този век. Той ни бе представен от затворения кюрдски лидер и мислител Абдула Йоджалан, който от затворническата килия ни призова да изучаваме произведенията му. Написаното от Букчин наистина ни подкрепи в стремежа ни към освободено, еманципирано и егалитарно общество. Като еколог, за мен запознаването с политическите творби на Букчин бе наистина поразително заради важността, която той отдаваше на природата като източник на целия живот на планетата.
В течение на последните две десетилетия ние успяхме да превърнем някои от революционните теории на Букчин в практика в Северен и Западен Кюрдистан (Бакур и Рожава). Днес милиони хора са част от процеса на възстановяване на обществото по радикални демократични пътища, основани на а принципите на общност, широкото участие, солидарността и равноправието на половете във всички сфери на живота – и разбира се на солидна екологична основа. Има още много дълъг път, който да извървим, както и много грешки, върху които да размишляваме. Но въпреки всички заплахи, пред които сме били изправени, ние все още се движим напред и сме решени да продължаваме!
––––––––––––––––––––––
Шанън Бринкат
Старши лектор по политика и международни отношения в Университета Съншайн Коуст в Австралия
Букчин беше интердисциплинарен, еклектичен и преди всичко уникален мислител. Тъй като той никога не беше приобщен от академичния свят и натикан в неговите рамки, Букчин запази свобода на мисълта, която е изключително полезна за еманципаторския проект.
За пръв път попаднах на Букичин когато бях на 16 години и намерих в една книжарница книгата му “Екология на свободата” само за 20 цента. Тази книга промени политическото ми съзнание повече от който и да е друг текст, може би с изключение на Манифеста на Комунистическата партия. Там е казано нещо, което според мен остава най-фундаменталния аспект от неговия завет: разбирането, че корените на експлоатацията на човека и природата се намират в едни и същи социални патологии на йерархията.
Тези патологии – като широкоразпространеното увреждане на природата, патриархата, национализма, етатизма и капитализма, са колонизирали целия обществен живот. „Комунализма” (или „либертарния муниципализъм“) е един от малкото способи за радикална борба срещу това – да се атакува “корена” на проблема по преки и приобщаващи начини, да се създаде институционална форма на свободата чрез централизирана обществена организация и социално-екологични принципи.
Точно това “разопаковане” на раздвоението между йерархията и свободата – толкова лесно да бъде видяно, когато го описва Букчин – има най-дълбоки последици за съвременната радикална мисъл.
––––––––––––––––––––––
Дан Ходоркофф
Културен антрополог, съосновател на Института за социална екология и автор на “Антропология на утопията” (2014).
Мъри Букчин бе мой ментор, приятел и сътрудник – ние основахме заедно Института за социална екология през 1974 г. Докато бе жив Букчин често се оказваше глас в пустиня. Още от 50-те години той ни предупреждаваше за опасностите от авторитаризма както от ляво, така и от дясно, за огромните размери на екологичната криза, както и за нейните социални корени. Прогнозите му за глобалното затопляне от 1964 г. днес изглеждат пророчески, а още от 70-те той започна да промотира алтернативни технологии като соларна и вятърна енергия и да предлага поразителна критика на индустриализираното земеделие.
Неговият магнум опус “Екология на свободата”, публикуван през 1981 г., все още представлява най-изчерпателното изследване на диалектическата поява на йерархията и нейното потенциално разпадане чрез развитието на нова екологична чувствителност и форми на свобода, които да подкрепят и усилват появата на екологично общество.
През живота си той написа 25 книги и безброй статии, изследващи тези и други теми. Той бе истински революционер, посветил цялата си значителна енергия на трансформирането на нашето общество. Той разви идеите на либертарния муниципализъм (известен също като комунализъм и демократичен конфедерализъм) като политическа стратегия за постигане на тази трансформация.
Работата на Букчин представлява онова, което Ернст Блох нарича „Принципът на надеждата”, и по мое мнение това е най-важният му завет. Неговите творби ще продължават да образоват и вдъхновяват хора по целия свят за много години напред.
––––––––––––––––––––––
Емили Марион Кланси
Градски съветник за “Гражданска коалиция за Болоня”
Като муниципалист не бих могла да изразя достатъчно колко голямо влияние има работата на Мъри Букчин върху толкова много от нас. Неговата вдъхновяваща визия за директна демокрация е основата, върху която ние сме изградили нашата организация, нашия речник, нашето усещане за активизъм. Всъщност не мога да се сетя за по-добро въплъщение на призива “мисли глобално, действай локално” които се стремим да осъществяваме в политическите си действия.
Като левичар се прекланям пред блестящия ум зад социалната екология и вярвам, че заветът му е по-актуален от всякога по отношение на едно от най-големите предизвикателства на нашето време: промяната на климата. В изследванията си на връзката между социалните и екологичните проблеми, той проследява паралелите в динамиките на манипулация и надмощие, който се виждат както в отношенията между човечеството и природата, така и между самите човеци. Това са двете лица на капиталистическото общество, в което живеем. Букчин представя като тяхна алтернатива един свят на екологичен егалитаризъм, демократичен конфедерализъм и общонародно участие.
Ако можем да си пожелаем нещо за стогодишнината от рождението му, нека то е да носим със себе си неговия радикален дух, когато започваме следващата революция, стремяща се към ново Просвещение.
––––––––––––––––––––––
Дилар Дирик
Политически социолог и автор на книгата „Движението на кюрдските жени: история, теория, практика“.
Какво е значението на свободата във време, в което хората са “свободни” да правят каквото си искат, докато планетата гори? Във времена на екологичен геноцид и фашизъм е въпрос на живот и смърт да бъдат повдигани универсални въпроси за състоянието на човешката свобода.
Холистичното мислене на Мъри Букчин, което разглежда света от гледна точка на приемствеността и взаимовръзките, неговото настояване, че нито една форма на живот на Земята не е предопределена за насилие и господство, ни предоставят цял набор от въпроси и предложения, за да преосмислим из основи нашето отношение към самия живот. Лявата теория и практика често са сектантски и доктринерски, неспособни да изразят креативността и любовта, които съставляват толкова много от човешкото общуване. Социалната екология обаче не е догма, а рамка и светоглед, отказваща да гледа на потисничеството като на неизбежна съдба. Тя помирява индивида с обществото. Тя дава възможност на индивида да определи връзката си с обществото, като същевременно му позволява да се превърне в активен агент, който може да трансформира социалните отношения.
В неолибералния свят, който превръща в стока и парични отношения всеки аспект от живота ни, и по този начин нормализира насилието и господството, идеите на Букчин отварят пространство за съществуването на радикална, обичаща обществото индивидуалност, която е освобожденска, а не индивидуалистична. Това е една лечебна рамка за мисъл и действие в отчуждаващата ера на капитализма.
––––––––––––––––––––––
Ейрик Айглад
Преподавател по религия и философия в Университета на Югоизточна Норвегия.
Мъри Букчин бе страстен мислител, и при това наистина оригинален такъв. Той не само помогна екологията да стане част от дневния ред на лявото, но и настояваше, че лявото трябва да работи за прекратяване на всички форми на йерархия и господство. Взети заедно, неговите пионерски творби допринесоха за фундаментална трансформация на революционния проект, направиха го съответстващ на собствената ни епоха. Той твърдеше, че социалната промяна не е необходима само за избягване на екологичната катастрофа и колапс, но и за да актуализира човешките стремежи за рационално, свободно и грижовно общество.
Когато се запознах с идеята за социална екология бях в късните си юношески години и точно тази идея ме привлече – този всеобхватен, еманципиращ проект за екологично общество. Макар да признавам, че самият размах на този проект може да изглежда съкрушително необхватен, аз продължавам да ценя социалната екология и многократно се обръщам към работата на Мъри за вдъхновение и насърчение.
От смъртта на Мъри вече са минали 15 години, но предизвикателството остава същото: дали човешките същества ще успеят фундаментално да променят начините, които взаимодействат помежду си и с природния свят? Ще сме способни ли да създадем екологично бъдеще?
Убеден съм, че социалната екология – системата от идеи, разработени от Букчин – ще става само по-актуална през идните десетилетия. Чрез движенията, които приемат неговия завет, идеите му ще продължават да живеят.
––––––––––––––––––––––
Елинор Финли
Социален еколог, докторант в UMass Amherst и редактор в списание ROAR.
Свободата е състояние на колективно съществуване; тя е социална връзка, която покрива членовете на обществото и ги свързва. Тя може да бъде доразвивана и подсилвана – или, напротив, осуетявана и задушавана – от кодексите, поведението и културните норми, които прилагаме в ежедневието си.
Свободата е еволюирала с времето. Политически движения от цял свят са я обогатили с борбите си. Тази продължаваща борба за свобода зависи не само от човешката воля и съзнателност, но и от потенциалната свобода на природата.
Разработвайки тази концепция за свободата, Букчин дава своя най-траен принос. Защото не е достатъчно да се провеждат директни демократични асамблеи в протестния лагер или да се садят зеленчукови градини из квартала. Нито пък е достатъчно да се въртим отново и отново около все същия изборен цикъл. Ако сме сериозни в намерението си да изградим “ново общество в черупката на стария свят”, ние трябва да обсъдим конкретно как да се противопоставим и трансформираме институциите, които формират ежедневието – от училищата и болниците до фермите, фабриките и публичната инфраструктура. Защо? Защото свободата, която търсим, може да бъде осъществена единствено чрез институции, които сме изградили сами.
Букчин не само създаде проекта за трансформиране на институциите на местното „управление“ в директно демократични събрания и конфедерации, той предефинира революцията като свобода, осъществена както по същество, така и по форма.
––––––––––––––––––––––
Деймиън Гербър
Независим изследовател и автор на “Изкривяването на образа на природата” (2019)
Букчин е един от великите философски визионери на 20-ти век, който внесе истинска диалектическа ориентация в нашето колективно разбиране за голямата криза на нашето време: глобалната екологична криза. Букчин остава почти напълно уникален сред мислителите на 20 век с капацитета си да да обмисля екологичните проблеми от гледна точка на техния произход в обществените и институционалните взаимоотношения.
Той задълбочи нашето разбиране за историческите акултурации към природата и предложи провокиращи разсъждения за това как можем да започнем да изградим по-допълващи взаимоотношения с биосферата под формата на комуналистично общество.
Най-забележителното в наследството на Букчин не е какво е мислил за този или онзи специфичен въпрос, а как е мислил диалектически през дадената реалност. Текущата глобална пандемия предоставя безчет примери за това, което в „Екология на свободата” Букчин нарича “социална матрица на технологията”, както по отношение на безмилостната експлоатация на животни чрез индустриално земеделие с нейните последици за разпространението на болестите, така и забележителния капацитет на капитализма да ускори ваксационния отговор, когато целта е да бъдат минимизирани прекъсванията на преобладаващият начин на производство.
Философията на Букчин остава вододел за всички нас, които се стремим да изградим истински демократично и екологично общество.
––––––––––––––––––––––
Рут Кина
Професор по политическа философия в университета в Лафборо.
За пръв път прочетох нещо от Мъри Букчин някъде през 1983 г., когато се бях потопила в анархизма от 19 век. Аз бях срамно невежа за статута, който той вече бе придобил като критик на марксизма и пионер на социалната екология. Отне ми време, за да разбера напълно последствията от неговото теоретично преосмисляне на анархизма. Когато четях Букчин, чувах Кропоткин. Но след като ми попадна есето на Джон Кларк „Анархистки момент” успях да видя жизненоважната връзка между анархизъм и екология, която Букчин бе изковал. Макар той да не одобряваше някои от линиите, които тази връзка следваше, работата му безспорно има централна роля за преосмислянето на анархията и отварянето на нови гледни точки за миналото, настоящето и бъдещето на анархизма.
Въздействието на Букчин върху политическите виждания на на Абдула Йоджалан води до правилното пренасочване на вниманието му към демократичния конфедерализъм. Анархистичната защита на демокрацията е централна нишка в творбите на Букчин, писани на зловещия фон на отклоняващата се все по-надясно международна политика през 80-те и 90-те години. Той призовава лявото да се организира срещу тези процеси. Поляризацията на политиката в либералните демокрации след смъртта му през 2006 г. само засилва уместността на неговите заключения: „Левицата трябва да заложи на собствена платформа, която да стои в революционна опозиция на преобладаващото общество, а да участва като„ляв” партньор в неговото функциониране”.
––––––––––––––––––––––
Брайън Морис
Професор емеритус по антропология в колежа Голдсмитс в Лондонския университет
Подобно на Кропоткин, Букчин в голяма степен бе философ на морала. Обществото, което той предвиждаше, бе изражение на етичния социализъм. Букчин подчертаваше, че утвърждаването на етична позиция е от основно значение за възстановяването на смислено общество и чувство за индивидуалност.
Докато Букчин се застъпва за форма на етичен натурализъм, той осъзнава, че няма проста или пряка връзка между факти и ценности. Както той пише, етика, кореняща се в екологията, може да роди „салата от „природни закони“, които в крайна сметка са толкова тиранични, колкото и хаосът на моралния релативизъм.“ Поради това, макар да подчертава нуждата от дълбоко чувство за етичен ангажимент, както и необходимостта етиката да бъде основана на разбирането на естествената еволюция, Букчин защитаваше идеята за обективна етика, която не е „нито абсолютистка, нито релативистка, авторитарна или хаотична, детерминистична или произволна.“
Като се има предвид присъщата на природата плодовитост, стремежът ѝ към непрекъснато нарастване на разнообразието и потенциала за свобода, съзнателността и субективността, Букчин предполага, че такава гледна точка осигурява основа за „екологична етика”, която разглежда „появата на личността, разума и свободата като част от природата, а не като рязко противопоставяне на природата. “
Но подчертавайки, че природата е „основа“ за етиката на свободата, Букчин предполага, че това не води до някаква детерминистична теория, до постулати на някакви неумолими природни закони. Той подчертава, че социалната екология е по същество „философия на потенциала“. Както той повтаря непрекъснато, социалната екология представлява „органичен” метод на мислене и еволюционен светоглед.
––––––––––––––––––––––
Сикстин ван Оутрив
Докторант в Белгия по комунализъм и пряка демокрация.
“Та това е така очевидно!”. Толкова пъти съм чувала тези думи от хората, откриващи теорията на комунализма, или либертарния муниципализъм, на Мъри Букчин. Когато за пръв път прочетох Букчин аз също имах усещане, че съм открила не-йерархично, демократично и еманципаторско решение за много от проблемите, причинени от сегашната политическа система.
В своята теория на комунализма, Букчин повдига наново тези два свързани въпроса: как трябва да бъде управлявана обществената власт и каква трябва да бъде основната политическа единица, чрез която хората да се управляват сами. Той отговаря на тези въпроси, като се застъпва за комуната като политическа единица за реализиране на пряка демокрация, тъй като това е единственото място, където хората могат да се събират, да разискват и директно да вземат решения лице в лице, вместо да гласуват за управленска класа, която да упражнява публичната власт. За въпроси, надхвърлящи местния обхват, тези самоуправляващи се общини ще се организират в конфедерации, където всяко местно събрание ще изпраща делегати с императивни и подлежащи на оттегляне мандати.
Като предлага проста, но последователна и осъществима теория за това как политическият ред може да бъде организиран по различен начин, Букчин е вдъхновил и продължава да вдъхновява революционни социални движения по целия свят.
––––––––––––––––––––––
Анди Прайс
Автор на “Социална екология и кризите на нашето време” (2012)
За пръв път попаднах на работата на Мъри букчин като студент по политология преди две десетилетия. Спомням си колко ме впечатли, че в един свят на често суха и архаична теория, изведнъж открих този глас на яснота и принципност с безкомпромисен ангажимент към проекта за изграждане на по-добър свят. Толкова ясен бе гласът му първия път като го прочетох, че се опасявах да не би работата му да е твърде проста: нали се предполага, че теорията трябва да е тежка и трудна за разбиране? Не е ли това отличителният белег на добрата теория?
Букчин ми показва колко е фалшиво това предположение. Зад всички каузи, за които се бореше той, стоеше важен теоретичен корпус, който е богат и изчерпателен, само че е достъпен – да не говорим и колко е завладяващ – благодарение на основната си характеристика: че цялото творчество на Букчин се фокусира върху въпросите в самата сърцевина на колективното човешко състояние. Откъде идва човешкото общество? Каква е връзката му с природата като цяло? И, най-важното – защо то е тръгнало в толкова погрешна посока, че ни е докарало до точката на екологична катастрофа?
За мен това си остава най-големия принос на Букчин – неговата теоретична рамка. Тя все още толкова богата, има толкова голям потенциал, има толкова много да предложи – и остава реалистично и релевантно разсъждение върху сегашното ни състояние; днес се нуждаем от нея повече от всякога.
––––––––––––––––––––––
Карне Рос
Автор на “Революция без лидери” (2013) и герой на документалния филм “Случайния анархист”
Прозренията на Мъри Букчин стават все по-актуални с течение на времето. Един от примерите за това са неговите наблюдения, че не може да прекратим господството на човечеството над природата без да прекратим господството на едни човеци над други. Един начин да се обясни това е, че капитализмът е несъвместим с опазването на планетата и околната среда. Де да бяхме последвали тези съвети, когато са написани…
Сега, когато сме изправени пред глобални кризи с епични размери, забележителността на Букчин става само по-отчетлива. Вече е станало напълно наложително да заменим капитализма с икономическа – и съответно социална – система, която се отнася към природата като неразделна част от благополучието на човечеството, а не като придатък или ресурс, който да бъде експлоатиран.
Букчин правилно предполага, че единствената политическа система, съвместима с подобна икономическа система, е такава, при която държавата престава да съществува и хората се управляват сами, на местно и конфедеративно ниво: система, в която човеците вече не господстват един над друг или над природата. Букчин бе първият мислител, който наистина интегрира политическата и екологичната философия.
Тъй като разочарованието от текущата ни екологична и политическа система само ще нараства, а планетата ще продължи да деградира, визията на Букчин никога не е била по-важна.
––––––––––––––––––––––
Марина Ситрин
Професор в университета Бингхамтън и автор на книгата „Новите революции: от обществени движения към общества в движение“.
През 1999 г., когато десетки хиляди от нас излязоха по улиците на Сиатъл и блокираха срещата на Световната търговска организация, аз научих на практика, че пряката демокрация е възможна. Докато наблюдавах как съвещателните съвети координираха ежедневните дейности на протеста, от директните действия до правните въпроси, храната, образованието, медицинската помощ и медийната подкрепа, моето въображение избухна. Започнах да се уча чрез действие, че не-йерархичната трансформация е възможна.
Скоро след това започнах да чета различни творби на Мъри Букчин – и конкретно изследванията му за Испания, разглеждащи организационните форми на анархистите в Испанската революция през 30-те години – което допълнително разщири усещането ми за възможното, основавайки го на реални исторически факти. В тези изследвания Букчин анализира щателно различните форми на пряко демократично организиране, и аз разпознах в тези исторически примери същите съвещателни съвети, към които се бях присъединила в Сиатъл.
След книгите за Испания започнах да чета и другите му трудове: тези за необходимите връзки между екологията и не-иерархията, показващи чрез историята и теорията как това, което ни се струва като революционна невъзможност, всъщност е постижимо; показващи ни пътищата, по които можем да трансформираме обществото и да го организираме върху истински демократични принципи – първо отдолу и локално, и след това спираловидно и хоризонтално навън.
Работата на Мъри най-вече ни насочва и обосновава теоретичните и практически революционни възможности – както тези, които вече имаме, така и онези, които продължаваме да създаваме ден след ден.
––––––––––––––––––––––
Брайън Токар
Преподавател по екологични изследвания в университета във Върмонт и автор на „Климатично правосъдие и обновяване на общността“ (2020) и „Към климатична справедливост“ (2014).
Може да е трудно да се оцени всъщност колко е радикално отклонението, което Мъри Букчин предлага спрямо преобладаващото екологично мислене на своето време. Днес хора с различни политически виждания разглеждат екологичните проблеми като криза на отношението на обществото с природния свят. Имаме добре развита мрежа, бореща се за екологична справедливост, климатична справедливост и екоцосиализъм, а политическата екология е включена в учебната програма на университети по целия свят. Но нищо от това не съществуваше, когато Букчин започва да пише пред 50-те и 60-те.
Към средата на 60-те са широко разпространени опасенията за замърсяването на водите и въздуха, но традиционните организации за съхранение на околната среда имаха доста консервативни корени. Тинк-танковете във Вашингтон се притесняваха основно от това, че очакваният недостиг на ресурси ще повлияе на корпоративните печалби, а пък голяма част от марксическата левица ентусиазирано аплодираше „социалистическата” индустриализация, „социалистическия” гигантизъм и дори „социалистическата” ядрена енергия. Някои изтъкнати екологични учени започваха да възприемат работата си като „подривна“, но Букчин е първият, който заяви, че тя е по начало революционна.
През 70-те и 80-те рой призоваваше процъфтяващото анти-ядрено движение да прегърне радикалния потенциал на децентрализираното производство на енергия от възобновяеми източници, в съчетание с децентрализирана, самоуправляема икономика, надзиравана чрез пряка демокрация. Неговите политически тези и изследвания на революционните традиции продължиха да се развиват на тази основа.
Може би разширяващият се мащаб на екологичната криза в крайна сметка щеше да повдигне въпроса за по-широките ѝ социални и политически измерения, но Мъри Букчин бе първият, който свърза точките и ни помогна да видим път напред към напълно освободено екологично общество. Заради това сме му истински признателни – благодаря ти, Мъри!
––––––––––––––––––––––
Федерико Вентурини
Активист-изследовател и съредактор на „Твоята свобода и моята: Абдула Йоджалан и кюрдският въпрос в Турция на Ердоган“ (2018) и „Социална екология и правото на град“ (2019).
Букчин трябва да бъде запомнен с това, че ни даде възможността да разбираме по-добре реалността и да предизвикваме и проучваме сложната плетеница от господства, която трябва да бъде разплетена по дългия път към свободата. Той окуражаваше тръгналите по този път да отправят предизвикателство към текущата капиталистическа система и всички форми на потисничество, включително расизма, етноцентризма, колониализма и патриархата.
Социалната екология подчертава естествената еволюция като основаваща се на идеята за разнообразие, сътрудничество и непрекъснато развитие, като по този начин подчертава потенциала на човешкото развитие.
Този подход подкрепя идеята, че макар през историята да се е натрупало наследство на йерархия и господство, това не са присъщи аспекти на човешкия проект. Всъщност Букчин ни показва как в човешката история има и мощно наследство на свобода, изразявана чрез непрекъснатите изригвания на движения и проекти за еманципация. Той ни показа как съпротивата може да разруши повърхността на капитализма и да предложи възможността да преживеем алтернативни светове, да позволи на семената на алтернативните общества да покълват.
Букчин създаде и с помощта на други разви социалната екология като политически проект. Сега е наш дълг да продължим да я развиваме и прилагаме в името на екологично и демократично бъдеще.
––––––––––––––––––––––
Зет
Съосновател и национален координатор на “Черните социалисти в Америка”.
Нестандартно мислене извън рамките на етимологията и пътешествия назад във времето за изследване на обществените отношения, които определят нашата същност. Антропологични основания за лево-либертарарните тълкувания. Постоянно поставяне на въпрос на всичко, което е прието за даденост. Научна методология с отхвърляне на сциентизма.
Свързване на екологичните проблеми със социалните проблеми. Преминаване отвъд обикновената класова експлоатация към изследване на отношенията на господство. Анализиране на йерархията във всичките ѝ проявления. Взаимосвързаност между човеците и между тях и другата природа. Биосферна симбиоза на тази красива планета, която наричаме „Земя“. „Усуфрукт” ( или „право на ползване”. той много обичаше тази дума).
Това са само някои от нещата, за които мисля, когато се сетя за господин Мъри. Това са и само част от нещата, с които ме запозна той, и които са в основата буквално за всичко, с което се занимавам днес. Благодаря на господин Мъри за всеобхватните му насоки, които продължават дори след физическата му смърт, за състраданието, което е предал на децата си, които на свой ред помагат на други като мен в човешката борба за свобода (истинска свобода).
14 януари 1921 – 30 юли 2006
