В категории:Общество

Заплащането при мъжете и жените в тениса – справедливо или не?

От 10 години насам най-големите турнири в тениса възнаграждават по равно мъжете и жените шампиони. Въпреки това, мъжете печелят повече пари като цяло през сезона, а дебатът справедливо ли е жените да получават колкото мъжете в големите турнири периодично се повдига. В него участват някои от изявените имена в този спорт като Новак Джокович, Анди Мъри, Серина Уилямс и Мария Шарапова. Какви са основните им аргументи и има ли сексизъм в тениса?

Мария Шарапова (Русия) на турнира от Големия шлем „Уимбълдън“ пред 2009 година. Снимка: Justin Smith, Wikimedia Commons

Неравенството между половете е тема на дебат, отнасяща се до почти всички сфери на обществения живот. Все още в много сектори по целия свят жените получават по-малки възнаграждения от мъжете и се сблъскват с различно отношение. Това важи в пълна степен за спорта, където мъжете по традиция са по-добре възнаградени от жените, а вторите често са принудени и да се сблъскват с обвинения, че не предлагат същото зрелище като колегите си мъже. Един от спортовете, в който този проблем е едновременно сериозно адресиран, но и често разпалва горещи дискусии, е тенисът.

Битката за равенство между половете в тениса датира някъде от 70-те години на миналия век, когато една от легендите на този спорт, американката Били Джийн Кинг, повежда борба за равно заплащане за мъжете и жените в Откритото първенство на САЩ (US Open) – един от четирите турнира от Големия шлем (ГШ) през годината.

През 1973-та година US Open става първият от четирите турнира, който въвежда равно заплащане за мъжете и жените. Кинг заплашва, че ще бойкотира надпреварата, тъй като е спечелила 10 000 долара за титлата си година по-рано, а Илие Настасе, шампионът при мъжете, е прибрал 25 000 долара. С едно изключение в Австралия през 80-те, когато за кратко има равно или дори по-голямо заплащане за жените, тази практика е приета окончателно далеч по-късно от останалите три надпревари от Големия шлем – първенствата на Австралия (Australian Open) през 2001-ва, Франция (French Open или „Ролан Гарос“) през 2006-та и Великобритания (Уимбълдън) през 2007-ма. Това са четирите най-престижни турнира в този спорт.

Източник: The Guardian

И макар турнирите от Големия шлем и тези от категория „Мастърс“ (най-престижните турнири след тези от ГШ) от едно десетилетие насам да предоставят равно заплащане за мъжете и жените, а 8 от 10-те най-добре платени спортисти жени са тенисистки, то в останалите надпревари, които не са смесени, наградните фондове за мъжете са по-големи. Така най-добрият от мъжете печели почти двойно спрямо най-добрата жена в спорта годишно от наградни фондове. Въпреки това, в сравнение с много други спортове, като например голфа, където заплащането за мъжете е пет пъти по-голямо, тенисът е в много по-добра ситуация.

Макар на този етап въпросът с възнагражденията в големите турнири да изглежда решен, дебатът дали това е справедливо се повдига непрекъснато. Един от защитниците на тезата, че равното заплащане е несправедливо, е французинът Жил Симон. През 2012 година той предизвиква скандал с изказването си, че „равенството при заплащането не е нещо, което работи в спорта, защото мъжкият тенис е по-атрактивен от женския“. „Сигурна съм, че малко повече хора гледат моите мачове от неговите“, отвърна тогава Мария Шарапова, а Симон побърза да признае това, но отбеляза, че не става въпрос за него конкретно, а за тениса по принцип. Зад Симон застана бившият №1 при мъжете и последният американец, заемал тази позиция Анди Родик, според когото нещата са прости и стоят като в бизнеса – колкото повече продаваш, толкова повече печелиш.

Основният аргумент на защитниците на тезата, че мъжете трябва да получават повече, гласи: ние привличаме по-голям интерес, съответно трябва да получаваме повече пари. Но нещата не винаги стоят по този начин. През 2015 година билетите за женският финал на Откритото първенство на САЩ (US Open – последният от четирите турнира за годината от Големия шлем, който се провежда в края на август в Ню Йорк) са разпродадени по-бързо, отколкото тези за мъжкия, а през 2013 и 2014 финалите при жените имат повече рейтинг от мъжките финали.

В крайна сметка това зависи и от конкретните играчи, които достигат до финал – разбираемо и напълно възможно е ако на финала на турнира в САЩ достигне американка при жените, а мъжкият финал няма представител на Щатите, този при жените да предизвика повече интерес за местните фенове. Възможността това да се случи така или иначе е много голяма, тъй като женският американски тенис от години е много по-силно представен от мъжкия. Шампионка при жените от US Open 2013 и 2014 е американката Серина Уилямс, докато титлата при мъжете си оспорват испанец (Рафаел Надал) и сърбин (Новак Джокович) през 2013 и хърватин (Марин Чилич) и японец (Кей Нишикори) през 2014-та. Аргументът важи с пълна сила и за Русия, която има своята суперзвезда в тениса в лицето на Мария Шарапова, докато последното голямо име при мъжете Марат Сафин се отказа през 2009-та година.

Факт е, че мачовете се гледат по цял свят, но заради часовата разлика телевизионните рейтинги извън САЩ са по-ниски, а освен това телевизионните права именно в САЩ винаги са носели най-много приходи. Дори да приемем напълно правилно, че Джокович и Надал като две от големите суперзвезди имат милиони фенове извън родината си, то какво да кажем за бившата №2 при жените Ли На от 1,3-милиарден Китай, която беше истинска суперзвезда в родината си и успя да спечели две титли от Големия шлем – през 2011 в Откритото първенство на Франция и през 2014 година в Откритото първенство на Австралия?

Но нещата не винаги се свеждат само до заплащането – понякога и условията са различни. В седмицата преди тазгодишния Уимбълдън – най-старият и може би най-престижен турнир от четирите от Големия шлем, актуалният носител на трофея и №1 в света при мъжете Анди Мъри призова жените да имат равно с мъжете представителство на двата най-големи корта. В момента там се играят по три мача два дневно – два мъжки и един женски. „Мисля, че в идеалния случай трябва да имаме по два мъжки и два женски мача. Това би било най-лесното решение, което не предполага да бъдат „жертвани“ част от мъжките двубои, а просто програмата да започва малко по-рано.

Според анализатора на „Гардиън“ Зоуи Уилямс , която озаглавява своя материалАнди Мъри – феминистът, от когото тенисът има нужда„, думите на британеца не са изключителни сами по себе си, а за отбелязване е самият факт, че ги е изрекъл. Уилямс твърди, че мъжете в тениса обикновено залагат на тактиката: „не питай, не говори за начина, по който се случват нещата, защото темата е спорна; не казвай какво мислиш, възползвай се от даденото ти право никога да не коментираш нищо, ако не искаш“.

„Неравенството е нещо, което започнах да виждам и предизвика интереса ми“, каза още преди две години Мъри, обсъждайки необикновената реакция, която предизвика назначението на жена за негов треньор. „Да имам жена за треньор отвори ума ми“, каза тогава Мъри. Интересно е и друго – според британеца отношението към Моресмо е било различно от това, което са имали други негови треньори мъже. „Тя беше виновна всеки път, когато загубех – това е нещо, което другите ми треньори не са изпитвали.

Анди Мъри стана първият топ играч при мъжете, който назначи жена за свой треньор. Снимка: Wikimedia Commons

През 2014-та Мъри стана първият играч при мъжете, който назначава жена за треньор. Амели Моресмо е бивша №1 при жените и двукратна шампионка от Големия шлем. „Някой казаха – но тя е жена, не може да разбере играта на мъжете. Но тогава как мъжете разбират женската игра? Очевидно израснах с обучението на майка ми Джуди, така че за мен нямаше никакъв проблем. Когато станах професионалист видях, че всички треньори са мъже и аз също търсех такъв. Но в един момент си казах – защо е необходимо да бъде така?“, коментира Мъри, който се раздели с Моресмо през 2016-та година и „сега вече отново съм виновен сам за загубите си“, както сам заяви, връщайки се на този дебат.

Според Зоуи Уилямс британецът е жизнено необходим на тениса, защото е най-големият критик на вътрешната му патриархалност. „Както социалистът се нуждае от Уорън Бъфет да критикува акционерите, така феминистът се нуждае от Анди Мъри да критикува тениса“, твърди тя. Идеята е, че макар да има много влиятелни тенисистки, които могат да сторят много за равенството при половете в играта, но без мъж, който да бъде ангажиран с тази кауза, трудно ще бъдат постигнати особени успехи.

„Докато повечето мъже в тениса просто не казват нищо, а всички аргументи на жените се удрят в стена, играта повече прилича на скуош“, пише Уилямс и твърди, че присъствието на Мъри в дебата, призовавайки за равенство, отваря дискусията, че има елемент на този спорт, който е отвъд самата игра и е въпрос на човешка справедливост.

Другият основен аргумент е фактът, че турнирите от Големия шлем се провеждат в различен формат при мъжете и жените. За да стигне до победата в даден мач, един мъж трябва да спечели три сета, тоест е възможно да се изиграят общо пет за победа с 3:2. Жените играят във формат 2 от 3 сета, тоест победителка е онази състезателка, която първа стигне до 2 спечелени сета. Това разпределение датира отдавна, тъй като е установено, че формат 3 от 5 е твърде физически изтощителен за женското тяло.

Не е ли справедливо да получаваш по-малко пари, ако изразходваш по-малко физическа енергия? Мнозина биха се съгласили с това, но за щастие повечето спортове не се изчерпват и предопределят единствено от грубата физическа сила. Да си добър спортист изисква много други качества – специфични умения, гъвкавост, сила на духа, лидерство. Ако мъжете разчитат на мощен начален удар (сервис), който зависи от физическата им сила, а точката се решава бързо след това, то вместо мощ дамите поддържат по-дълги разигравания, налага им се разменят много удари, да показват издръжливост на нервите почти непрекъснато по време на мача. Освен това е важно да се отбележи, че с изключение на четирите турнира от Големия шлем през годината, във всички останали мъжете също играят във формат 2 от 3, както и жените.

Друг простичък факт е, че очевидно мъжкото тяло (поне в повечето случаи) е физически по-здраво и мощно от женското. Вероятно ако излязат един срещу друг на корта, в повечето случаи мъжете ще имат предимство над жените заради физическото си преимущество. В този смисъл е нормално мъжките двубои да се свързани с повече „нетно количество“ изразходвана енергия, но съотнесено към базовите възможности на женското тяло, дамите едва ли полагат по-малко усилия. Или с други думи – конят може би прескача по-голямо разстояние в абсолютни измерения, но какво мисли по въпроса бълхата, която многократно повече пъти прескача своите собствени размери?

„Имаме различна физика и мисля, че ние също заслужаваме парите си“, настоява сръбкинята Ана Иванович след един двубой, продължил над два часа и половината – оказва се, че понякога въпреки различния формат на мачовете, женските продължават по-дълго заради по-дългите разигравания. Такъв е например финалът на Уимбълдън през 2005 година, който продължава 45 минути повече при жените от този при мъжете. Аргумент, който е използван и от Винъс Уилямс през 2006-та.

Сравнен с други спортове, тенисът винаги е бил „спортът“ с главно С, когато става дума за равенство в достъпа на половете до неговото практикуване. В изследване, публикувано от SkySports през юли се посочва, че 87% от британците вярват, че това е спорт, който е подходящ както за мъжете, така и за жените. Това е няколко пъти повече от останалите спортове – футболът е с 41%, крикетът с 36%, а ръгбито с – 26%. Само 7% от анкетираните британци считат, че тенисът е „мъжка игра“, а 6% твърдят, че е по-подходящ за жените.

„Откакто се помня, тенисът винаги е бил спортът на равенството между половете. Спомням си, че като дете гледах Щефи Граф и Яна Новотна на Уимбълдън със същия ентусиазъм, с който гледах Пийт Сампрас. Уимбълдън винаги е предоставял сходно, ако и не и равно, отношение към жените и мъжете, а днес, разбира се, предоставя и равен награден фонд, въпреки че жените играят в два от три сета“, казва бившият играч и настоящ тенис мениджър Пол Бритън пред SkySports.

Но няколко месеца по-рано майката на Анди Мъри, която е и треньор по тенис, разкри сериозни проблеми по отношение на интереса към този спорт. По думите ѝ, разликата в интереса на момчетата и момичетата към тенис става все по-значителна. Според Джуди, макар по отношение на печалбите тенисът да е най-големият женски спорт, то разликата в участието на двата пола е драстична.

„От 2005 година насам сме изгубили 30% от жените и момичетата, които се занимават с нашия спорт, което е много голям спад. Трябва да направим нещо. Имаме четири пъти повече момчета, които идват да играят тенис, отколкото момичета. Това е значителна разлика. При треньорите разликата е 80% срещу 20% в полза на мъжете“, подчерта майката на Анди. Другият ѝ син – Джейми, също е тенисист, при това шампион от Големия шлем, но в състезанието на двойки. Според Джуди Мъри още от ранна детска възраст трябва да има диференциран подход към момчетата и момичетата, които искат да се занимават с тенис.

От страна на жените фигури в борбата за равенство между половете в тениса безспорно са сестрите Уилямс, които са спечелили общо 30 титли от Големия шлем на единично и още много като двойка на корта. Показателно за страстта, с която Серина Уилямс се бори по темата, е реакцията ѝ през миналата година, когато след спечелването на Уимбълдън американката бе попитана как ще коментира твърденията, че е считана за „една от най-великите жени спортисти на всички времена“. „Предпочитам думите „един от най-великите спортисти на всички времена“, отвърна Серина.

Серина Уилямс на турнира в Рим през 2016 година. В момента американката е извън кортовете, тъй като чака първото си дете. Снимка: Wikimedia Commons

Сестра ѝ Винъс се бори за равно заплащане още от 18-годишна възраст. „Мисля, че на турнирите от Големия шлем, заплащането трябва да е равно за мъжете и жените“, казва тя пред репортери още през 1998-ма година. „И смятам, че жените трябва да направят нещо, вместо просто да приемат ситуацията за даденост“. През 2006-та година преди началото на Уимбълдън тя написа отворено писмо, в което призовава за равно заплащане и попита защо Уимбълдън оценява нейната титла по-зле от тази на Роджър Федерер. В същия сезон заплащането остава различно, но темата стига до парламента на Великобритания, където тогавашния премиер Тони Блеър се обявява „за“ равното заплащане.

Но година по-късно, няколко месеца преди следващото издание на Уимбълдън, Уилямс вдига телефона, за да чуе как директорът на „Ол Инглънд Клъб“ – комплексът, в който се провежда надпреварата, се обажда да ѝ каже, че през този сезон шампионът при жените ще получи същите пари, каквито и този при мъжете. Новината е добра за Винъс и по още една причина – през този сезон именно тя става шампион.

И точно когото страстите около изказването на Жил Симон са уталожени, през 2016-та година дебатът е възпламенен отново с пълна сила след скандално изказване на директора на турнира от сериите „Мастърс“ в Индиън Уелс Реймънд Муур. Той заяви, че жените „се возят на гърба на мъжете и трябва да падат на колене всяка вечер и да се молят на Бог, че са се родили Роджър Федерер и Рафаел Надал, защото именно те носят на гърба си целия спорт“.

Реакцията очаквано беше мигновена. „Никоя жена не трябва да коленичи и да благодари на когото и да е“, отвърна Серина Уилямс, която подчерта, че подобни твърдения са изключително неприемливи и добави, че хиляди хора напротив гледат единствено заради нея и сестра ѝ. „Има много жени, които са атрактивни за наблюдаване, както и много мъже. Важи както за едните, така и за другите, а подобни твърдения са много, много, много некоректни“, добави тя.

„През миналата година (2016-та, бел.ред.) женският финал на US Open (последният от четирите турнира за годината от Големия шлем, който се провежда в края на август в Ню Йорк) беше разпродаден преди мъжкия. Извенете ме, но дали в него участваха Роджър или Рафа? Мисля, че не“, подчерта Серина.

По-късно Муур се извини за думите си, но скандалът вече беше избухнал, а той реши да се оттегли от поста си като директор на турнира. В повдигнатия дебат обаче се включи и тогавашният №1 при мъжете Новак Джокович, който макар и доста йезутски застана на позицията, че мъжката тенис асоциация трябва да се бори за по-високо заплащане за мъжете, защото мъжкият тенис предизвиква повече интерес от женския.

Новак Джокович доскоро оглавяваше ранглистата при мъжете, но бе заменен на върха от Анди Мъри в края на 2016-та година. Снимка: Wikimedia Commons

Сърбинът подходи деликатно и обяви, че жените заслужават парите, които печелят, но мъжете просто трябва да се борят за повече. „Очевидно ситуацията е много деликатна. Жените заслужават уважение и адмирации за това, което правят. Знаете, че равното заплащане беше основна тема в света на тениса през последните седем или осем години. Участвал съм в този процес и знам колко енергия вложиха от женската тенис асоциация, за да постигнат това равенство при заплащането. Аплодирам ги за това, наистина. Бориха се за това, което заслужават, и го постигнаха. От друга страна мисля, че нашата асоциация, мъжката асоциация, трябва да се бори за повече, защото статистиките показват, че мъжките двубои предизвикват повече интерес. Това е една от причините, поради които мисля, че трябва да получаваме повече. Жените трябва да се борят за това, което смятат, че заслужават, а ние също трябва да се борим за онова, което смятаме, че заслужаваме. Докато нещата стоят така и има данни, които показват кой привлича повече внимание, зрители, кой продава повече билети и така нататък, това трябва да бъде честно разпределено“, обясни Джокович.

Новак побърза да отбележи, че не иска да влиза в дебата и прие, че жените срещат повече предизвикателства от мъжете, за да имат успехи в играта. „Имам огромно уважение към жените в спорта като цяло и към техните постижения. Техните тела са много по-различни от тези на мъжете. На тях им се налага да преминат през много различни предизвикателства, с които ние не се борим. Говоря за хормоните и така нататък. Адмирирам дълбоко това и уважавам битката на жените. Много от тях трябва да жертват много от личния си живот, за да практикуват професионално спорт на най-високо ниво. Аз съм с жена в треньорския екип, заобиколен съм от жени, щастливо женен съм, имам дете. Напълно съм зад жените“, подчерта сърбинът, но мнозина счетоха твърдението му за „хормоните и другите неща“ само по себи си за обидно.

Но ако оставим настрана изказа на Джокович, казаното от него е безспорен факт. Ясно е за какви „специфики“ на женското тяло говори той, но нека добавим още една очевидно голяма разлика при мъжете и жените – първите не раждат деца. Не са един или два случаите, при които големи звезди на женския тенис са принудени да прекъснат кариерата си за повече от една година, защото искат да дарят живот. И ако мъжете също правят деца и понякога пропускат турнир или два, за да бъдат до съпругата си и да присъстват на раждането, то очевидно жените са изправени пред значително по-голямо предизвикателство.

Спецификите на този спорт са такива, че от изиграните през дадена година турнири и спечелените точки зависи изцяло класирането ти в ранглистата в началото на следващия сезон, а от класирането ти зависи възможността да участваш в турнирите и съответно да печелиш титли и пари. Когато една жена пропусне една година официални мачове заради бременност, тя се завръща почти от нулата, защото е изгубила целия си точков актив. За да намери място на големите турнири, тя трябва да се надява или да получи специална покана от организаторите, или да започне от квалификациите, да изиграе повече двубои, а след това да срещне по-силни състезателки още в първите кръгове, тъй като жребият също зависи от ранкинга. Куриозен е случаят, че когато през януари тази година Серина Уилямс разбира, че е бременна с първото си дете, тя участва на първия за годината турнир от Големия шлем в Австралия. Американката не само не прекратява участието си, но дори печели титлата, а чак след края на турнира обявява новината и факта, че се оттегля до края на сезона.

Южени Бушар от Канада. Снимка: Wikimedia Commons

„Истинският корен на всеки опит да се върнем към неравното заплащане е сексизмът. За доказателство, погледнете как мъжете говорят за жените спортисти“, пише в Анджелина Чапив във материал на Huffington Post, посветен на казуса около Муур. „Тъй като Серина Уилямс е чернокожа и има мощна физика, един журналист написа, че тя е „като един от камионите-чудовища, които смазват коли в шоу програми“. А понеже Южени Бушар от Канада е фина и руса, тя бе помолена от друг журналист (мъж) да завърти полата си, след като спечели един двубой в Мелбърн“, припомня авторката.

„Повече от 40 години след като Били Джийн Кинг помогна да осигуряването на равно заплащане за мъжете и жените на US Open, жените все още не получават равно третиране. Срамно е, че мъжете предпочитат да използват някоя завъртяна логическа мисъл, за да предложат връщане назад по отношение на правата жените, вместо да празнуват прогресивната позиция на техния спорт по отношение на половете“, пише още тя.

На това мнение е и Анди Мъри. „Просто не мога да разбера защо това не е нещо, с което тенис играчите да се гордеят. Нашият спорт е единственият, в който печалбите са сравними. Това би трябвало да бъде нещо положително. Имаме други проблеми, но това е нещо, което тенисисти би трябвало да празнуват“, настоя той, цитиран от International Business Times.

Мъри, който не се притеснява да го наричат „феминист“, заяви също така, че не отговарят на истината твърденията, че жените се справят по-трудно с напрежението и емоциите. „Има схващане, че жените не се справят с напрежението толкова добре, колкото мъжете. Това не е вярно. Много мъже са силно, силно емоционални на корта. Не всички, но някои от нас, като например аз. Аз не се справям особено добре по отношение на задържането на емоциите си, колкото успяват да го сторят много жени. Освен това, ако говорите за лошо поведение на корта, повечето от онези, които могат да бъдат обвинени за това, ще бъдат мъже“, подчерта Мъри.

Сексизмът има и други измерения, освен според някои анализатори да стои в корена на непрекъснатото повдигане на темата със заплащането. Така например преди няколко месеца легендата в мъжкия тенис Джон МакЕнроу заяви, че Серина Уилямс е „без съмнение най-добрата жена в тениса някога“, но запитан дали трябва да бъде считана за най-великата в историята изобщо, Макeнроу добави: „Ако тя играеше в мъжкия тур, щеше да бъде съвсем различно. Може би щеше да се намира някъде около №700 в света“. Думите му повдигнаха нов дебат, в който с претенции да победи американката се включи и световният №701, а Серина обяви, че изявлението на МакЕнроу не е базирано на факти и учтиво го помоли да не замесва името ѝ в подобни изявления.

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар