Средната брутна почасова заплата при жените е била с 16.3% по-малка отколкото при мъжете в Европейския съюз през 2015-та година, сочат данните на мащабно проучване на Евростат, посветено на неравенството между половете. Средно жените са печелили по-малко от мъжете във всички държави членки, но разликата в заплащането между жените и мъжете варира.
Жените в България печелят средно 15,4% по-малко мъжете според Евростат. Най-големи разлики са наблюдавани в Естония (26.9%), Чешката република (22.5%), Германия (22.0%), Австрия (21.7%) и Обединеното кралство (20.8%). Най-ниска е разликата в заплащането между жените и мъжете в Люксембург и Италия (по 5.5%), Румъния (5.8%), Белгия (6.5%) и Полша (7.7%).
Най-голяма е разликата в почасовото заплащане при ръководителите – с 23% по-ниско при жените отколкото при мъжете, посочват от Европейската статистическа служба. Най-малки са разликите при два от класовете професии с най-ниски заплати – помощен административен персонал и персонал, зает с услуги за населението, търговията и охраната (с 8% по-ниско заплащане при жените в сравнение с мъжете).
Работещите мъже обикновено заемат по-високи позиции от работещите жени. Една трета (33%) от ръководителите в ЕС през 2016 г. са жени. Техният дял не надвишава 50% в нито една от държавите членки, като най-голям е в Латвия (47%), Полша и Словения (по 41%), Литва, Унгария и Швеция (по 39%), а най-малък е в Люксембург (18%), Чешката република, Нидерландия и Гърция (по 25%). В България 38% от ръководителите са жени, а 62% – мъже.
Същевременно жените с висше образование са по-голям процент от мъжете с висше образование, сочат данните на Евростат. Такова са завършили 33% от жените и 29% от мъжете в ЕС. В почти всички държави членки делът на жените с висше образование е по-голям от дела на мъжете, като най-големите различия се наблюдават в балтийските държави членки и във Финландия, Швеция и Словения. В България разликата също е по-голяма от средната за ЕС – 33,8% за жените спрямо 21,7% за мъжете.
Колкото повече деца имат, толкова повече се различават жените и мъжете по отношение на тяхната заетост, сочи още статистиката. През 2016 г. средно в ЕС коефициентът на заетост при мъжете (72%) е по-висок от този при жените (61%), като разликата нараства с увеличаване на броя на децата. През 2016 г. в ЕС коефициентът на заетост на жените и мъжете без деца е съответно 65% и 73%, а на жените и мъжете с едно дете – съответно 71% и 85%. За жените с две деца процентът остава почти същият (70%), докато при мъжете с две деца той нараства до 89%. За родителите с три или повече деца коефициентът на заетост намалява и е 55% за жените и 84% за мъжете. Този модел се наблюдава в голяма част от държавите членки.
Сериозна е разликата между жените и мъжете в ЕС, когато става дума за работа непълно работно време. В ЕС през 2016 г. 32% от заетите жени са работили на непълно работно време в сравнение с 9% от мъжете. Съществуват различия сред държавите членки, като най-висок дял от жените работят на непълно работно време в Нидерландия – 77%, Австрия – 47%, и Германия – 46%, а от мъжете – в Нидерландия – 26%, и Дания – 17%. Най-нисък е делът на жените и мъжете, работещи на непълно работно време, в България – по около 2%, поне според официалната статистика.
Анализът показва още, че в ЕС през 2016 г. жените са напуснали дома на родителите си на по-ранна възраст от мъжете (средно – 25 години за жените и 27 за мъжете). В почти всички държави членки жените сключват брак по-рано от мъжете, като разликата във възрастта при сключване на първи брак е над 3 години в България, Гърция и Румъния, а в Ирландия, Литва, Португалия и Обединеното кралство – по-малка от 2 години. Що се отнася до средната възраст на жените при раждане на първо дете – през 2015 г. в ЕС тя е 29 години, като варира от около 26 години в България, Латвия и Румъния до почти 31 години в Испания и Италия.
Друга съществена разлика между жените и мъжете е продължителността на живота. Във всички държави членки жените живеят по-дълго от мъжете – през 2015 г. в ЕС средната възраст е 83.3 години за жените и 77.9 години за мъжете с разлика от 5½ години. Сред държавите членки разликата във възрастта на жените и мъжете варира от 10 – 11 години в Латвия и Литва до малко под 4 години в Дания, Ирландия, Кипър, Нидерландия, Швеция и Обединеното кралство.
Както мъжете, така и жените в България водят в негативен аспект в класацията за удовлетвореност от своя живот. В ЕС през 2013 г. жените на възраст над 16 години по скалата от 0 до 10 са дали оценка средно 7.0 на удовлетвореността си от живота, а мъжете на същата възраст – средно 7.1. Съотношението между половете се запазва и в България, но у нас мъжете и жените са поставили средна оценка 4,8 на своя живот, което е най-ниското за ЕС.
Успоредно с изследването на Евростат за ситуацията на Стария континент беше публикуван и доклад на Световния икономически форум (СИФ). В материал на „Франс прес“, посветен на доклада и цитиран от БГНЕС се посочва, че „десетилетието на бавен прогрес към равенство между половете доведе до все по-разширяваща се пропаст между мъже и жени“.
Според данните при развитие с настоящите темпове ще са необходими пълни 100 години, за да се постигне цялостно равенство между двата пола. Не така обаче стоят нещата по отношение на работата, където ще трябват 217 г. за изравнение. Това представлява увеличение в сравнение с предишни години – през 2014 г. бяха нужни 80 г., а през 2016 г. – 170 години.
От СИФ посочват, че през последните години се забелязва прогрес по отношение на някои аспекти на равенството между половете като образование и здравеопазване. Световната тенденция обаче е за движение назад, особено на работното място, където мъжете и жените не се очаква да бъдат равноправни преди 2234 г. В момента жените представляват едва 23% от личностите, взимащи политически решения, твърдят експертите в СИФ. Това обаче е и сферата с най-голямо развитие през последните години. По този показател дамите ще трябва да чакат 99 години, за да се изравнят с мъжете.
Разбира се, ситуацията между половете варира в зависимост между отделните региони на света, сочи докладът. Така например страните от Западна Европа могат да затворят пропастта между половете за 61 години, а държавите от Близкия Изток и Северна Африка – за 157 години. Според данните на СИФ очаквано най-добре се представят скандинавските страни. На първо място е Исландия, следвана от Норвегия и Финландия. България се представя относително добре, като страната ни се нарежда на 18-то място от 144 държави, с резултат над средния от 0,756 от 1. Най-лошо представяне имат Сирия, Пакистан и Йемен, които са на дъното на класацията.
