По време на среща в Овалния кабинет само няколко дни след встъпването в длъжност на Доналд Тръмп, главните изпълнителни директори на трите най-големи производители на автомобили в САЩ призоваха новия президент да преосмисли строгите ограничения за нивата на замърсяване на превозните средства, прокарани от администрацията на Обама.
„Смятам, че това ще е добро за индустрията“, заявява главният изпълнителен директор на Ford Марк Фийлдс на автомобилна конференция скоро след това. „Като индустрия вече имаме място на масата“, добавя той.
Фийдс е прав. Според хора, запознати с въпроса, Белият дом е разчитал много на висши представители от автомобилната индустрия при очертаването на стратегия как да се справи с приетите при Обама правила за икономичност на колите. Според тях до 2025 г. новите автомобили в САЩ ще трябва да могат да изминават средно над 50 мили (80 км.) с един галон гориво.
По-малко от два месеца след срещата в Овалния кабинет, автомобилните компании получават каквото искат. По време на реч в Детройт, Тръмп инструктира Агенцията за защита на околната среда да преосмисли заключенията на предишната администрация, че производителите на автомобили са способни да изпълнят тези стандарти. По този начин бе направена първата стъпка към разхлабване на правилата.
След поемането на длъжността, Тръмп и основните му съветници са се срещнали с десетки представители на индустриите и бизнеса, давайки на корпоративните мениджъри безпрецедентна възможност да влияят над изграждащия се дневен ред на президента. Засега политиките на Тръмп се приравняват ясно с приоритетите на индустрията по всякакви въпроси от одобряването на Петролопровода „Кейстоун XL”, през отмяната на финансови регулации, до извеждането на операциите по контрол на въздушния трафик извън Федералната авиационна администрация.
Администрацията на Тръмп е на път да даде на бизнес общността дори по-голямо влияние чрез новия „Офис за американски иновации към Белия дом“, който ще работи с десетки корпоративни ръководители върху идеи за реорганизиране на федералното правителство.
Все повече професионалистите от персонала на федералните агенции биват оставяни извън дискусиите за управлението на фона на нарастващото недоверие между съветниците на Тръмп и хилядите бюрократи в правителствените структури.
Според двама души, запознати с въпроса, експертите по транспорта от Агенцията за защита на околната среда са били отстранени от вътрешните дискусии за нови промени в стандартите за икономия на гориво. Това е вбесило служителите, които са работили по този проблем в продължение на години. Политическите назначения на Тръмп също така не са се консултирали с представители на Държавния департамент, преди президентът да призове за одобряване на петролопровода „Кейстоун“.
По време на частни разговори Тръмп често пита изпълнителни директори кои са федералните регулации, които най-много искат да бъдат премахнати. Той също така настоява корпоративните ръководители да предложат „големи идеи“ как работните места да бъдат върнати в САЩ, според хора, които са говорили с него.
Индустриалните и бизнес ръководители понякога са удивени от нивото на достъп, което имат до администрацията на Тръмп, особено след осемте години на Барак Обама в Белия дом. „Те бяха отрязвани толкова дълго време, че все още не могат да осъзнаят, че вече им е позволено да казват каквото искат да кажат. Сега има различна динамика“, заявява ръководител на лобистка група, който е пожелал анонимност, за да характеризира взаимоотношенията между индустриите и президента.
Но представители на държавни контролни органи и прогресивни групи твърдят, че Тръмп поставя интересите на големия бизнес над тези на американския народ. Те сравняват неговите чести срещи с корпоративни шефове с дълбоки джобове с близкото сътрудничество с енергийната индустрия, което бе характерно за бившия президент Джордж Буш-младши и вицепрезидента Дик Чейни.
„Тръмп определено се опитва да се позиционира като президент на едрия бизнес, което е проблем“, коментира Ник Швеленбах, директор по разследванията в Проекта за правителствен надзор. „Очевидно бизнесът е важен, но и други съображения трябва да бъдат вземени предвид, когато става въпрос за политически решения на национално ниво“, добавя той.
През последните два месеца Тръмп се е срещал с директори от технологичния, енергийния, здравния, търговския, въздушния, финансовия, автомобилния, химическия и производствен сектор. Невъзможно е да се изготви пълен списък на разговорите на Тръмп с корпоративни ръководители, тъй като Белият дом все още не е публикувал данните за посетителите, а срещите на президента в личните му имоти не са оповестявани публично.
„Президентът Тръмп винаги ясно е заявявал, че признава важността на срещите с бизнес лидери и работници от всички нива“, заявява представител на Белия дом, който също така изтъква, че Тръмп се е срещал и с представители на синдикатите, ветерани и собственици на малки бизнеси. „Президентът се ангажира да подкрепя американските работници, поради което той отива направо при източника, за да оцени кое работи и кое – не“, добавя той.
По време на републиканските първични избори много представители на индустрията се изказваха силно скептично относно Тръмп, който често нападаше компании заради прехвърлянето на работни места в чужбина и веднъж заяви, че петролната индустрия не е „специален интерес“. Но след като стана ясно, че той ще е кандидатът на Републиканската партия, Тръмп и неговия екип изградиха силни връзки със същите индустрии, които той някога критикуваше.
Още от началото преходният екип на Тръмп бе пълен с лобисти с връзки с производители на изкопаеми горива, химикали и лекарства. Представители на преходния екип многократно са провеждали „изслушвания“ с представители на технологичния, здравния и енергийния сектори в месеците преди Тръмп да встъпи в длъжност, споделят хора, присъствали на тези срещи. По този начин на лобистите е бил осигурен форум, на който да правят управленски препоръки към бъдещите съветници на президента.
По-късно Тръмп наложи ограничения за лобиране на хора, служещи в преходния екип, а след като стана президент подписа указ, ограничаващ ролята на лобистите в неговата администрация. Въпреки тези ограничения, няколко бивши корпоративни лобисти сега работят в администрацията на Тръмп, включително съветника по енергийната политика Майк Катанзаро, който впреди това е лобирал за производители на изкопаеми горива. Тази администрация също така е претъпкана с бивши корпоративни ръководители, включително държавния секретар Рекс Тилерсон, министъра на търговията Вилбър Рос, финансовия министър Стивън Мнучин и директора на Националния икономически съвет Гари Кон.
Exxon Mobil – компанията, която бе оглавявана от Тилерсон повече от десетилетие – получи високопоставена похвала от Тръмп заради заявлението, че ще инвестира в производствени работни места в САЩ. Белият дом публикува специално изявление, а освен съобщенията в Twitter, Тръмп засне и едноминутно видео, в което възхвалява компанията.
Енергийните политики на Тръмп често повтарят приоритетите, заявени от компаниите за изкопаеми горива. Години наред индустриални групи и компании като Exxon лобираха проектът „Кейстоун“ да бъде одобрен. През миналия месец Държавният департамент на Тръмп даде зелена светлина за изграждането на тръбопровода, което бе спряно по времето на Обама.
Тилерсон лично е лобирал за премахване на наложените от администрацията на Обама регулации, които изискват петролните и минни компании да разкриват плащанията си към чуждестранни правителства. През февруари Тръмп подписа подкрепена от Конгреса резолюция, която премахва това правило.
Тръмп подписа и указ, който изглежда като списък с желания на петролната и въглищна индустрии. Този указ дава начало на процеса по премахване на климатичните регулации от времето на Обама, които ограничават вредните емисии от електроцентралите. Правят се стъпки и за преразглеждане или премахване на ограниченията за концесии за добив на въглища, хидравличен фракинг и метанови емисии в обществени земи – все приоритетни задачи за енергийния сектор.
През последните месеци няколко директора от енергийния сектор са говорили с Тръмп относно притесненията им, свързани с прокараните от Обама регулации. Сред тях са главният изпълнителен директор на Continental Resources Харолд Хам, който помогна с оформянето на енергийните политики на Тръмп по време на предизборната кампания, както и Робърт Мъри, оглавяващ въглищната компания Murray Energy. Говорителят на Мъри е отказал да коментира комуникациите му с президента.
Мъри и президентът на Националната минна асоциация Хал Куин присъстваха на събитието в Белия дом, на която Тръмп подписа указ, премахващ регулациите, целящи да предпазят потоци и реки от ефектите от открития добив на въглища.
Официални лица от администрацията на Тръмп са се срещали с представители на петролни и въглищни компании като Peabody Energy и ConocoPhillips в процеса на преценка дали САЩ да останат в Парижкото климатично споразумение.
По настояване на милиардера инвеститор Карл Айкан, приятел на президента, хора от администрацията на Тръмп за кратко са обсъждали и промени във федералната програма за биогорива, заявяват хора, запознати с вътрешните дискусии. Такива промени биха облагодетелствали бизнеса с рафинерии на Айкан.
Когато през февруари Тръмп се срещна с група директори от авиационния бизнес, те представиха един от най-големите си приоритети – извеждане на контрола на въздушния трафик от федералната агенция към дружество с нестопанска цел, чийто борд ще включва представители на авиокомпаниите. Предложението, което е подкрепяно и от някои републиканци в Конгреса, по-късно влезе в проектобюджета на Тръмп.
В много случаи програмата за дерегулации на Тръмп имитира препоръките на бизнес групите. През февруари мощното сдружение „Бизнес кръгла маса“, което е председателствано от главния изпълнителен директор на банка JPMorgan Chase Джейми Даймън, представи в писмо до Белия дом списък с регулации, които представляват най-голям интерес за тях.
Няколко от споменатите в списъка регулации вече са в процес на премахване, включително споменатите климатични регулации за електроцентралите, правилата за защита на водоизточниците, т.нар. „данък Кадилак“, както и изискването за обявяване на плащанията към чужди правителства. „Почти всяко действие, което предприемат е насочено към дерегулация и облагодетелства някоя индустрия“, коментира Лиза Гилбърт, вицепрезидент по правните въпроси в Public Citizen.
Няколко дни след като е имал среща с Тръмп в Белия дом, Даймън присъстваше на подписването на президентския указ, който бе първа стъпка към премахване на финансовите регулации, приети при Обама.
„Очаквам да орежем много неща от закона Дод-Франк, защото честно казано познавам много хора, мои познати, които имат хубави бизнеси, но не могат да вземат кредити. Банките просто не ги кредитират заради правилата и регулациите в Дод-Франк“, заяви Тръмп при церемонията по подписването.
Честият контакт на Тръмп с корпоративни ръководители води до повишено внимание от групи извън правителството. Бивши юристи от администрацията на Обама повдигат въпроси относно телефонен разговор между Тръмп и Джоузеф Суидиш, ръководител на втората най-голяма здравна застрахователна компания в страната Anthem. В момента компанията се бори да получи разрешение от властите за придобиването на конкурента Cigna за 54 млрд. долара.
В свое отворено писмо до министерство на правосъдието, групата юристи, познати като United to Protect Democracy, призоваха за разследване на възможни контакти между Белия дом и представители на министерството, отговарящи за одобряване на това сливане. Освен разговора между Тръмп и Суидиш, адвокатите изтъкват и че Макан Делрахайм, който в момента е съветник в Белия дом, а в миналото е лобирал за Anthem, се очаква да бъде номиниран за ръководител на антитръстовото звено на министерството. Тръмп обяви намерението си да номинира Делрахайм в края на март.
Белият дом категорично отрича да има нещо неправомерно и в специално изявление изтъква, че Тръмп е обсъждал със Суидиш реформата в здравеопазването. „Белият дом е взел конкретни мерки, за да подсигури, че нито сливането, нито свързано с този въпрос законодателство са обсъждани по време на телефонния разговор“, заявяват от президентството.
„Безпристрастното третиране по силата на закона е основополагащият принцип на нашата демокрация. Американският народ разчита на Министерство на правосъдието да прилага федералните закони еднакво за всички страни, независимо от големината, влиянието или политическите им връзки“, отбелязват от своя страна свързаните с предишната администрация юристи.
