На 29-ти април 2017 г. ще се навършат 100 дни от встъпването на президента на САЩ Доналд Тръмп в длъжност. По този повод американската неправителствена организация Public Citizen публикува доклад, в който прави равносметка на първите му 94 дни като президент. Резултатите вероятно ще са доста изненадващи за тези, които са очаквали той да „разчисти блатото“ и да е някаква алтернатива на статуквото или спасител на обикновените хора. Очаквано или не, кандидатът Тръмп и президентът Тръмп са две различни личности. Оказва се, че вместо да защитава обществения интерес, на практика във всеки ден от идването си на власт Тръмп е правил нещо, с което да облагодетелства най-заможните прослойки от американското общество, корпорациите или самия себе си. Списъкът е доста дълъг, затова по-долу са изброени само част от фактите.
Авторите на доклада посочват, че още първият пълен работен ден на Тръмп като президент – 23 януари – започва със закуска с изпълнителните директори на големи корпорации като Arconic, Corning, Dell, Dow Chemical Company, Ford Motor Company, International Paper, Johnson & Johnson, Lockheed Martin, SpaceX, UnderArmour и U.S. Steel. На тази работна среща Тръмп обявява, че ще намали регулациите за бизнеса с „около 75%“. Няма как това да се случи без да се елиминират основни обществени защити като тези пред Уолстрийт и едрия финансов капитал, такива за храните, лекарствата, водата, околната среда и т.н.
През първите си 100 дни Тръмп се е срещнал с над 200 изпълнителни директори на различни корпорации. Особено показателна е срещата с фармацевтичната индустрия. Преди да бъде избран, кандидат-президентът Тръмп е силно критичен към фармацевтичните компании и настоява те да свалят цените на продуктите си. Основният резултат от срещата (на която присъстват представители на Amgen, Celgene, Eli Lilly, Johnson & Johnson, Merck, Novartis и браншовата организация PhRMA) обаче е обещанието на президента Тръмп да намали данъците и да елиминира потребителските защити, така че да се ускори процеса на одобрение на фармацевтични продукти. На 14-ти април, ден 85, Белият дом оповестява, че няма повече да публикува списъци с посетители, като по този начин лишава журналисти, активисти и обществеността от възможност да следят кои корпоративни лобисти и други брокери на влияние се опитват да насочат политиката на президента в изгодна за тях посока.
Тръмп не само се среща с едрия бизнес, той доминира неговата администрация.
Назначенията включват например министъра на финансите Стивън Мнучин и директора на Националния икономически съвет Гари Кон (Goldman Sachs), държавния секретар Рекс Тилерсън (Exxon Mobil), военния министър Джеймс Матис (General Dynamics) и министърът на транспорта Илейн Чао (Wells Fargo). Списъкът далеч не е пълен.
Резултатът от това е, че довчерашните бизнесмени (какъвто е и самият Тръмп) сега трябва да регулират колегите си. Наивно е да се очаква, че те биха направили нещо различно от това да развържат ръцете на капитала. И точно това се случва: както посочват от Public Citizen, още на 11-тия ден от мандата си Тръмп подписва президентски декрет, с който задължава федералните агенции да елиминират две стари регулации, ако искат да прокарат една нова. Само 4 дни по-късно, след среща на новосформирания Форум за стратегии и политики към президента, включващ 18 изпълнителни директори на корпорации като General Motors, JPMorgan Chase, Walt Disney, Wal-Mart, Boeing, Tesla, PepsiCo, IBM и General Electric, става ясно, че администрацията планира да отмени голяма част от т.нар. закон на Дод-Франк.
Този законодателен акт, приет в отговор на кризата от 2008 г., въвежда най-големите регулаторни промени в САЩ от времената на Голямата депресия. В резултат американската финансова и банкова индустрия става по-регулирана дори от тази в Европа. Важно следствие от този закон е регулация, задължаваща финансовите съветници и брокери да дават съвети, защитаващи по възможно най-добрия начин интересите на клиентите им, а не техните лични такива. След гореспоменатата среща прилагането ѝ е блокирано с президентски декрет.
Финансовите измерения дори само на тези две действия са огромни – след отмяната на Дод-Франк банките ще могат да прехвърлят над 100 милиарда от резервите си в ръцете на акционерите, което ще направи системата много по-нестабилна и де факто подготвя почвата за нова финансова криза. Във втория случай американската общественост е щяла да си спести 17 милиарда долара годишно от такси и лоши финансови съвети.
Реверансите към корпоративна Америка обаче не спират дотук. Само част от разписаните в тези 100 дни мерки са: разрешение за въгледобивни компании да замърсяват потоци и реки; разрешаване на големите петролни компании да крият плащания към правителства в развиващи се страни; отмяна на задължението на получили обществени поръчки от правителството компании да гарантират безопасността и здравето на работниците си; разрешаване на най-големите доставчици на кабелна телевизия и интернет да събират и търгуват с данните на своите клиенти – без да се изисква тяхното съгласие.
Администрацията на Тръмп работи активно и за самата себе си.
Така например специалният съветник на президента по регулаторните въпроси, финансовият магнат Карл Айкан, също така притежава и две петролни рафинерии. В края на февруари той започва регулаторна инициатива, с която да освободи рафинериите от стотици милиони долари разходи годишно и да ги прехвърли на другите участници на пазара. Акциите на компанията му CVR Energy Inc. веднага скачат. Откакто Тръмп е президент, цената за акция на CVR се е повишила с 58%, което означава, че Карл Айкан е с 500 милиона долара по-богат.
На 19-ти април пък Wall Street Journal разкрива, че само дни след срещата си с руския президент Владимир Путин, държавният секретар Рекс Тилерсън (Exxon Mobil) лобира бившата му компания да получи разрешение да наруши санкциите срещу Русия, за да може заедно с държавната руска нефтодобивна компания да добива петрол. Макар в този случай Тръмп да отказва разрешение, самият той също не страни от подобни практики – много от важните му срещи се провеждат в личния му богаташки клуб „Мар-а-Лаго“. След като Тръмп е избран за президент и след като може да се очаква, че множество хора биха искали да се отъркат в президента – дали заради бизнес интереси, дали заради престижа – цената за членство там става 200 000 долара.
В същото време Тръмп продължава да е собственик на множество други бизнеси и имоти, което го поставя в тежък конфликт на интереси. На 26-ти март The Washington Post изчислява, че 21 от 66-те си дни като президент Тръмп е прекарал в „Мар-а-Лаго“ или друг свой имот, правейки им по този начин безплатна реклама. Дъщеря му Иванка също е сред печелившите – на 6-ти април, ден след като придружава баща си при срещата му с китайския президент Си Дзинпин, Китай дава разрешение на компанията ѝ Ivanka Trump Marks LLC да регистрира три нови търговски марки за китайския пазар.
Въпреки че през цялата си кампания обещаваше да запази социалните придобивки, като президент Тръмп се опитва да подкопае и социалните системи. Засега обаче там няма такъв успех. След като републиканците 7 години се заканваха да отменят приетото по времето на Барак Обама законодателство в областта на здравеопазването, което имаше за цел да даде на милиони американци шанс за здравно осигуряване (без което здравното обслужване в Америка е немислимо поради невероятните цени), се оказа, че това, което предлага лидерът на републиканците Пол Раян, с подкрепата на администрацията на Тръмп,
ще лиши 24 милиона американци от здравна застраховка до 2028 г.
Според предложените планове още през 2018-та неосигурените биха били с 14 милиона повече, отколкото при съществуващия закон. По същество предложената замяна на „Обамакеър“ представлява данъчни облекчения за най-богатите за сметка на останалите обществени слоеве. Нещо съвсем различно от предизборното обещание на Тръмп, че ще осигури здравеопазване за всички. Това предизвика бунт дори сред най-ортодоксалните републикански общности в САЩ, а множество сенатори и конгресмени бяха заплашени от избирателите си, че ако подкрепят такова законодателство, няма да получат следващ мандат. Законопроектът бе оттеглен след като не успя да събере необходимата подкрепа в Сената.
На 26-ти април пък бе оповестен и планът за данъчна реформа на Тръмп. Както може да се очаква, отново големите печеливши са най-богатите. Корпоративният данък ще бъде свален от 35% на 15%. Най-високата ставка, с която се облагат най-високите доходи на физическите лица, ще бъде намалена от 39,6% на 35%. Изключително важна промяна е, че на т.нар. “pass-through” компании, които досега плащаха данък едва при разпределението на печалба към акционерите, но пък тя се облагаше с най-високата индивидуална ставка от 39,6%, сега ще бъде позволено да плащат плоския корпоративен данък от 15%. Собственици на такива компании са предимно хората от най-горния 1% на обществото по доходи. Самият президент Тръмп е сред тях и това означава, че той и другите като него ще плащат много по-малко. Предстои да видим как ще бъде попълнена дупката в бюджета, която това ще отвори, но е ясно, че или ще бъдат намалени публичните разходи, или редовият данъкоплатец ще трябва да плати и тази сметка чрез увеличаване на националния дълг. Всъщност и в двата случая плаща обикновеният човек, а икономическото неравенство в обществото се задълбочава.
По отношение на споразуменията за свободна търговия – друг основен стълб на предизборната му кампания – Тръмп отново показва, че всъщност няма намерение да защитава интересите на обикновените хора. Споразумението НАФТА бе критикувано през цялата кампания като виновно за загубата на работни места в главните производствени райони на САЩ. На 30-ти март, ден 70, администрацията на Тръмп публикува предложение за промени в НАФТА от 8 страници, които обаче са минимални, а ползите от тях за работещите хора са меко казано спорни.
Други договори като TPP (със страни от Тихоокеанския басейн) и TTIP (с ЕС) бяха спрени преди да влязат в сила, но се оказа, че това е само защото администрацията на Тръмп предпочита да сключва двустранни търговски договори. Причината за това е, че като световен хегемон САЩ могат много по-лесно да извиват поотделно ръцете на всяка една друга държава и по този начин да постигнат още по-изгодни за себе си условия. Както вече е ясно, „себе си“ означава големите корпорации, а не хората. В случая с ЕС обаче това е невъзможно (страните-членки нямат възможност да договарят такива сделки самостоятелно) и само преди дни Ройтерс публикува статия, която разкрива, че Тръмп започва да „омеква“ към блоково споразумение с ЕС.
Вероятността TTIP да се завърне на бял кон под една или друга форма е огромна.
По отношение на външната политика Тръмп бе и продължава да е подложен на огромен натиск от американската политическа върхушка поради заявеното от него в предизборната кампания желание да се спре с доктрината за „смяна на режими“. Тя е практикувана от САЩ от десетилетия насам и осигурява постоянни потоци публични средства към военно-промишления комплекс, приятелски, дори васално настроени държавни ръководства, както и евтин петрол и други важни суровини за щатските корпорации.
Тук отново се открива рязък контраст между кандидата и президента Тръмп. След като обвиненията за връзки с Русия и лично с Путин достигнаха нива на масова истерия, новият президент демонстративно бомбардира Сирия и ескалира военното участие на САЩ в Йемен и Афганистан. Реториката също бе значително втвърдена. Зад тези действия обаче отново прозират и бизнес интереси. 59-те ракети „Томахоук“, изстреляни в посока Сирия, струваха на американския бюджет приблизително 90 милиона долара, а акциите на компанията- производител, както и на целия оръжеен сектор, моментално поскъпнаха. Появиха се също съмнения, че самият президент Тръмп има финансова изгода от ударите като акционер на някои от компаниите, които обаче засега не са напълно доказани.
По всичко изглежда обаче, че и по тази тема Тръмп ще достигне окончателен „катарзис“ рано или късно, а увеличението на военния бюджет с цели 56 милиарда долара ще намери правилния път към правилните джобове. Още повече, че от началото на мандата му ударите с дронове бележат ръст от 432% на годишна база. Голяма част от назначенията му във военната сфера пък минаха през т.нар. въртяща се врата между бизнес и администрация (вече споменахме министъра на отбраната Джеймс Матис в началото на текста).
Макар това да е далеч от пълно описание на действията на Доналд Тръмп в първите му 100 дни, повече от ясно е, че това не е президентът на всички американци, какъвто обещаваше да бъде.
Това е президентът на супербогатия елит в американското общество.
Президентът на корпоративна и олигархична Америка. Там, където не отговаря на очакванията на олигархията, се намесват медиите и вкарват в правия път. Ако Тръмп си беше позволил нормални отношения с Русия например, почти сигурно щеше да бъде импийчнат като национален предател. Тръмп ще направи Америка велика отново, само че това няма да е тази Америка, която средностатистическият гражданин си представя. Америка в разбиранията на Тръмп е едва 1% от цялата Америка – но пък най-богатия процент.
Предвид горното, необяснимо е умилението, с което някои хора в България продължават да гледат на Тръмп. Той никога не е бил и никога няма да бъде приятел на хора като нас. Тръмп е олицетворение на статуквото и олигархията от деня на раждането си до днес. Още по-необяснимо е, че някои от тези хора претендират да са леви. Да, кампанията на Тръмп приличаше по обещанията си малко на Новия курс на Франклин Делано Рузвелт, но като президент той осъществява политика, която много повече се доближава до „рейгъномиката“ от 80-те години на ХХ в. и може да се определи като екстремен неолиберализъм. Но в държава, в която Маргарет Тачър може да е любимият политик на лидера на най-голямата (представяща се за) лява партия, абсурдът май вече е норма. При всички положения обаче имаме и повод за оптимизъм – действията на Тръмп до момента са толкова неадекватни, че по всяка вероятност той ще остави на поколенията чудесен пример защо една държава не трябва да се управлява като фирма.
