В категории:Анализи / САЩ / Свят

Обама оставя след себе си неолиберална катастрофа

Барак Обама обещаваше надежда и промяна по време на кампаниите през 2008 и 2012 г., но в много отношения президентството му се оказа разочарование. Неговата администрация оставя наследство, което Доналд Тръмп може да превърне в кошмар за прогресивните американци

obama-election-p

С наближаването на края на мандата на Барак Обама, неговата администрация продължава да разочарова много американци с прогресивни виждания, които все още се очакват „надеждата“ и „промяната“, обещани по време на предизборните му кампании през 2008 и 2012 г. В много области, където Обама имаше възможност да се разграничи от статуквото, той направи точно обратното и изцяло се присъедини към него, пише Observer.

По време на неговото президентство, САЩ продължиха да поддържат интервенционистка външна политика, ръководена от Хилъри Клинтън като държавен секретар. През първите пет години на Обама като президент, САЩ са изнесли оръжие на стойност 30 млрд. долара повече, отколкото за двата мандата на републиканеца Джордж Буш-младши. Тези оръжия допринесоха за неспокойствието и насилието в Близкия Изток.

Обама е бомбардирал седем държави по време на управлението си: Ирак, Афганистан, Пакистан, Сомалия, Йемен, Либия и Сирия. Тази политика включваше цялостно приемане и разширяване на противоречивото използване на дронове из целия свят – въпреки многото цивилни жертви. А през 2008 г. Обама обещаваше, че „няма да изгуби и една минута“ за да договаря мир в Близкия Изток.

В началото на първия си мандат Обама също така обещаваше да увеличи защитата за лица, разкриващи корупция и други нередности във властта. Това обещание бе премахнато от сайта му през 2013 г. и бе заменено с политика, която на практика е война срещу прозрачността. „При неговото управление са заведени осем дела по Закона за шпионажа от 1917 г. – повече от двойно спрямо всички предишни президенти, взети заедно“, отбелязва Guardian през 2015 г.

Докато хора като Едуарад Сноудън, Джулиан Асанж и Челси Манинг бяха наказвани от администрацията на Обама, много държавни служители получиха имунитет за нарушения на закона. Никой от големите банкери не бе наказан за кризата от 2008 г., която те причиниха. Вместо това големите банки получиха огромна държавна помощ. Лицата в администрацията на Обама, в чиито прерогативи бе търсенето на отговорност от банките, включваха финансовия министър Тимъти Гайтнър, бившият главен прокурор Ерик Холдър, както и представители на правосъдното министерство като Лени Брюер. Всички те са спечелили милиони от работата си в частни институции на Wall Street.

По време на първата си кандидат-президентска кампания, Обама обещаваше да създаде най-прозрачната и отговорна администрация в историята. Това никога не се случи. В много отношения администрацията на Обама дори се оказва най-малко прозрачната и отговорна в историята. По времето на Обама властите забавяха, отричаха и заобикаляха Закона за свобода на информацията до безпрецедентни нива. „Забавените дела за достъп до информация са се увеличили повече от двойно, след като Обама пое президентството. През фискалната 2014 г. федералните власти са получили 714 231 искания, от които близо 160 хил. не са обработени в законовия срок. Това представлява 67% ръст спрямо 2013 г.“, отбелязва Wall Street Journal в статия от 2015 г.

Обама също така има негативно отношение спрямо сериозните медии и до голяма степен дава интервюта само на такива, които му осигуряват лековата и позитивна публичност. „Неговите официални интервюта със сериозни новинари и репортери, отразяващи държавното управление, са сравнително редки – освен това често са ограничени само до определена тема като например икономиката“, отбелязва колумнистът на Washington Post Маргарет Съливан. „По отношение на правата на медиите като цяло, делата на администрацията на Обама не съответстват на думите. По негово време се поставиха нови рекорди по блокиране или отхвърляне на искове за достъп до информация, освен това бе използван един малко известен федерален закон, за да бъдат преследвани хора, през които е изтекла неудобна информация“, добавя тя.

По отношение на расовите проблеми, справедливостта на правораздаването и бедността, Обама често или ги игнорира, или прави само малки усилия в позитивна насока, когато се появи някаква възможност за действие. „Обама печели от това, че стои по средата. Той няма гръбнак да се бори с несправедливостите. На него му харесва да е над политическите свади. Но тези от нас, които са вътре в свадите, виждат нещата по различен начин. Трябва да избереш на коя страна си, а той не иска да го направи“, отбелязва политическият активист и автор Корнел Уест. „Поведението на Обама е поведение на неолиберал, а те рядко са солидарни с бедните и работниците. Доколкото той проявява солидарност към страдащите, тя е само на думи, а слагането на край на страданието никога не се превръща в приоритет“, добавя той.

По отношение на проблемите на околната среда и климатичните промени, голяма част от обещанията и реториката на Обама не са повече от маркетингова стратегия. Той често използва националните паркове като фон за речите си за климатичните промени, но по негово време плащанията за поддръжката на националните паркове са изостанали с 11.5 млрд. долара. Забавените плащания от страна на държавата служат за извинение на директора на Службата за поддръжка на парковете да набира средства, като увеличава стимулите за търговска дейност в замяна на корпоративни дарения – нещо, което застрашава самия смисъл на националните паркове.

В контраст с претенциите на Обама, че работи за увеличаване на чистата и възобновяема енергия, по негово време САЩ преживяха най-големия петролен бум в историята си. Това се случи благодарение на специалните условия за шистовия добив, решението да се позволи добив на петрол и газ на големи площи в Мексиканския залив, както и увеличените продажби на лицензи за добив във федерални земи.

Почитателите на Обама и Хилари Клинтън хвалят финансовата политика на президента и твърдят, че тази администрация е създала икономика, на която останалата част от света да завижда. Но за повечето американци е невъзможно да видят ползите от този икономически възход. Живеещите в бедност достигат 13.5%, което е над нивото от 2008 г. Неравенството на доходите продължи да се увеличава в течение на двата мандата на Обама.

Като основно доказателство за успеха на икономическите политики се сочи пада на процента на безработните до 4.7%. Някои икономически анализатори обаче изчисляват, че реалната безработица достига 6.5%, когато се вземат предвид работоспособните хора, липсващи в работната сила. Непълната заетост, при която работниците зависят от нестабилни поръчки от фирми като Uber, допълнително намалява официалния процент на безработицата. Това явление също така оставя извън полезрението част от проблемите на работническата и средната класа. И докато тези класи са спечелили малко или нищо по времето на Обама, то богатите успяват да се възползват от развитието на икономиката. След 2008 г. почти 99% от новогенерираните приходи са отишли при най-богатия 1% от американците.

През 2011 г. няколко решения на Върховния съд на САЩ създадоха възможност богаташи и корпорации да изливат неограничени количества пари в политически кампании. Обама не направи опит да ограничи последствията от тези решения. Когато бившият председател на Националния комитет на Демократическата партия Деби Васерман Шулц отмени наложената през 2008 г. забрана за дарения от лобисти и политически комитети – което непропорционално облагодетелства кампанията на Клинтън – Обама не протестира.

Следващият президент Доналд Тръмп вероятно ще трансформира оставената от Обама неолиберална катастрофа в истински кошмар за прогресивните американци. Всичко, което остава от социалните мрежи за сигурност за работническата и средната класа, включително системите за здравно и социално осигуряване и помощите за безработица, ще бъде ограничено или премахнато от администрацията на Тръмп и републиканските мнозинства в Конгреса. Опазването на околната среда и климатичните промени ще бъдат игнорирани в полза на големите петролни компании, строителството и корпоративни интереси, фокусирани върху краткосрочната печалба. И тъй като прозрачността и достъпа на медиите бяха игнорирани по време на цялата кампания на Тръмп, може да се очаква само влошаване на тези политики, когато той седне в Овалния кабинет.

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар