В категории:САЩ / Свят

Тръмп ще използва машината за депортации, създадена от Обама

Администрацията на Барак Обама разшири многократно системите за масово отстраняване на нежелани хора, създадени по времето на Джордж Буш

protestors-chicago-late-march

Когато Барак Обама встъпи в длъжност през 2008 г., той наследи един слабо развит апарат за депортиране. Неговата основа бе поставена от идеолозите на „Войната срещу терора”,  които през 2001 г. създадоха Службата за вътрешна сигурност (по-късно превърната в министерство). Когато напусне Белия дом, Обама ще остави на наследника Доналд Тръмп си най-усъвършенстваната и добре финансирана машина за експулсиране на хора в историята на страната, пише The Nation.

През първите две години на съществуването на Службата за вътрешна сигурност, първият ѝ директор Том Ридж разшири правомощията на институцията за принудително прилагане на имиграционните закони и състави „окончателен” стратегически план, целящ да постигне „100% премахване” на недокументираното население в САЩ. По това време службата за имиграция и натурализация (в последствие разделена на три отделни институции) имаше около 26 хил. агенти и годишен бюджет от 4.9 млрд. долара.

Това вече бе огромен ръст спрямо времето преди 2001 г., когато тази агенция е била само подразделение на правосъдното министерство, но е нищо в сравнение с размерът ѝ днес. Вместо да даде заден ход в разширяването на тази структура и да се откаже от стратегическия план, президентът Обама го ускори. За да се финансира подхода „първо депортирай, после питай”, бюджетът за имиграционните власти бе увеличен с 300% спрямо нивата от времето на Джордж Буш до 18 млрд. долара. Това е повече от бюджета на всички други правоохранителни федерални агенции взети заедно.

Преди края на първия си мандат, администрацията на Обама бе взела една малка програма от последните дни на Буш, целяща да превърне местната полиция в „силов мултуипликатор”, и я бе разширила с около 3600 процента. Програмата „Сигурни общности”, която според сегашния ръководител на Министерството за вътрешна сигурност Джей Джонсън причинява „враждебност към принудителното изпълнение на имиграционните закони”, е действала само в 14 окръга по времето на Буш. В края на 2009 г. се е разпространила в 88 окръга, а през 2013 г. вече е била активна във всички 3181 местни юрисдикции в САЩ. През 2014 г. тя в крайна сметка бе заменена с ребрандираната „Програма за приоритетно изпълнение”.

В резултат на това броят на депортираните хода достигна рекордни нива. Увеличава се и броят на хората, срещу които се повдигат обвинения и биват вкарвани във федерални затвори, преди да бъдат експулсирани.  В първите две години от управлението си Обама увеличи двойно броят на хората, съдени за повторно влизане в страната. Той разшири въведената от Буш система за гранични съдилища – Operation Streamline, чрез която на конвейерен принцип се раздават по 70 присъди дневно. Тази система е въведена експериментално в три окръга през 2008 г., а през 2010 г. вече действа във всички гранични сектори с изключение на Калифорния. От 2005 до 2009 г. чрез тази система в затвора са пратени над 209 хил. души, чието единствено провинение е преминаването на граничната бразда.

За да изпълнява стратегическият план, озаглавен ENDGAME, Министерството за вътрешна сигурност бе превърнато в най-голямата правоохранителна агенция в страната, като само персонала за принудително прилагане на имиграционните мерки достига 48 хил. души.

anti-deportation-protesters-chant-in-front-of-the-white-house-in-washington-august-28-2014-reuterskevin-lamarque

В същото време администрацията на Обама се опитваше да изгради имидж, че подходът към емиграцията е не само твърд, но и умен. Промотираха се концепции за прокурорска преценка, която да оптимизира използването на ресурсите, за програми за временно облекчаване, отлагане на прилагането и по-детайлно разглеждане на случаите за преценка кой трябва да бъде пратен в затвора или депортиран.

Въпреки това, прилагането на такива механизми, както и прокламираната подкрепа на Обама за реформа на имиграционните закони, не доведоха до промени в създадената огромна мрежа за проследяване. Към април 2014 г. имиграционните власти са взели пръстови отпечатъци от общо 32 млн. души, което е три пъти колкото всички живеещи без документи в страната и еквивалент на 10% от цялото население.

Само за фискалната 2012 г., в стремежа си да изпълнят квотата за депортации, имиграционните власти са обработили 9 млн. пръстови отпечатъка, установили са 436 хил. съвпадения с отпечатъци, дадени им от местните власти, и са издали заповеди за задържане на четвърт милион души.

При такъв огромен капацитет, увеличаването или спада на броя на депортациите зависи само от това дали администрацията ще затегне или разхлаби крана на тази добре смазана машина за отстраняване на хора. Някои анализатори изтъкват, че предвид рекордния брой на депортации, Обама вече е гарантирал мястото си в историята като шампион в тази сфера. Други смятат, че мерките за разширяване на системата за отлагане на прилагането, одобрени от Върховния съд това лято, донякъде компенсира направеното.

Кампанията на избрания за президент Доналд Тръмп се фокусираше силно върху проблема с незаконната имиграция. След изборите Тръмп потвърди намерението си да засили действията в тази насока, макар да прави уточнение, че тази политика ще засяга само занимаващите се с криминални дейности имигранти без документи – които по преценката му на око възлизат на 2 или 3 млн. души. Освен ако в последните си месеци в Белия дом Обама не предприеме някакви мерки за свиване на огромния потенциал на създадената от него машина за депортации, Тръмп има всички шансове да го задмине, без да полага специални усилия.

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар